Решение по дело №49/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано по жалбата на И. Д. З. с постоянен адрес гр. София [жк] ****, против Заповед № 21/08.01.2024 г. на Кмета на Община гр. Велинград, издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, с която е наредено на собствениците на ПИ 10450.502.1816 и построената в имота сграда 10450.502.1816.1 предписание да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж „КАНАЛИЗАЦИЯ в участък от ПИ 10450.502.3126 по КККР (ул. „Мир”) през ПИ 10450.502.1804 по КККР (стар номер 2751, квартал 167, парцел XXI) до ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1816 по КККР (стар номер 2763, квартал 167, парцел V) по плана на гр. Велинград”, находящ се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.502.1804 с адрес: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, ул. „Мир” № 6 по КККР, стар номер 2751, кв. 167, парцел XXI по плана на гр. Велинград, всички ПИ одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК”, в частта му от северната стена на гараж 10450.502.1804.2 до дъно парцел XXI в рамките на ПИ 10450.502.1804, ведно с изчистване на РШ в дворното място, както и без да се засяга дървесна и храстова растителност, да се почисти зоната в участък:

- дължина: до 10 м. от дъно парцел;

- широчина: от източна регулационна линия до успоредната линия, прокарана от среда дъно парцел, с изискване за изпълнение без промяна на трасе, нива, вид използвани материали, технически характеристики, при работа с материали и продукти, съответстващи на изискванията на чл. 169а от ЗУТ, както и изчистване на ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1804, с указан срок.

Към делото, с Определение № 162/16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 54/2024 г. на Административен съд – Пазарджик /приложено на корицата в том трети/ е присъединена жалбата на Б. Д. З., с [ЕГН], с постоянен адрес: град Велинград, [улица], чрез адв. С. К. също срещу процесната Заповед № 21/08.01.2024 г. на Кмета на Община гр. Велинград.

В жалбите се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена при неправилни констатации и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения за това и се прави искане за отмяна на оспорената заповед. Основното възражение е, че с оспорената заповед се цели разрешаване на съществуващ проблем на конституираните като заинтересовани страни собственици на апартаменти в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1, свързан със затруднено функциониране на сградната канализация, за сметка сигурността на сградите в имота на жалбоподателите.

В съдебно заседание жалбите се поддържат от надлежно упълномощени процесуални представители – адвокати, които излагат подробни съображения за отмяна на оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноски и се прави възражение по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на заинтересованите страни.

Ответната страна - Кмета на Община Велинград се представлява в съдебно заседание от процесуален представител - адвокат, който пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира разноски.

Заинтересованите страни М. И. Д., Е. З. О., Г. И. Г., М. Р. Д., С. - В. Р. Р.-М., Н. Д. И., П. И. Н., З. А. Ж., Д. А. Ж., Г. Д. Т. - Харамиева, К. Т. К., Н. Р. А., Л. А. А., , В. К. Т., И. Б., Г. Б., В. Л. Ч. и И. Д., които са адресати на оспорената заповед и с непротиворечиви с ответника интереси се представляват от процесуален представител – адвокат, който пледира за отхвърляне на жалбите.

Заинтересованите страни В. В., Л. В. и Л. Н. В., които са адресати на оспорената заповед и с непротиворечиви с ответника интереси се представляват от назначен от съда особен представител – адвокат, който пледира за отхвърляне на жалбите, като неоснователни.

Заинтересованата страна Л. С. М., който също е адресат на оспорената заповед се явява лично в проведените съдебни заседания, като взема становище по същество на спора. Пледира за отхвърляне на жалбите с апел да бъде взет предвид интереса на всички, които живеят в сградата с идентификатор 10450.502.1816.1, чиято канализацията е компроментирана, и в закрила на чийто интерес е издадена оспорената заповед.

Заинтересованите страни В. Л. Е., М. М. Д., „Родопски рай – Розово“ ЕООД, Г. Г. С. и Н. Г. В., редовно призовани, не се явяват в проведените съдебни заседания и не се представляват. Не вземат становище по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди възраженията в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало служебно, по инициатива на Кмета на Община Велинград. Поводът е постъпило възражение от Г. Б. по вече образувано административно производство по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, по искане на съсобствениците на многофамилна жилищна сграда – апартаментен тип с идентификатор 10450.502.1816.1 за учредяване на право на прокарване на ново канализационно отклонение през собствения му имот, провокирано от проблеми, свързани с нефункциониращата отходна канализация на сградата, причиняваща често наводняване с отходни води. Сградата е преустроена от хотел и въведена в експлоатация с удостоверение № 2 от 08.01.2019 год. на Главния архитект на Община Велинград.

Във възражението си Г. Б. категорично изразява несъгласието си да бъде прокаран канализационен канал през собствения му имот от съседния горестоящ такъв, като посочва, че за парцел ПИ 10450.502.1816 има изградена канализационна система в имота на жалбоподателите /с идентификатор 10450.502.1804/, която е функционирала и обслужвала сградата дълги години преди нейното преустройство.

Отчитайки необходимостта от проверка на твърдените от Г. Б. обстоятелства, както и преценка на необходимостта от извършване на ремонтни и възстановителни дейности, административният орган със заповед № 399/17.03.2023 г. е образувал производство по чл. 195, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗУТ и е назначил комисия, която да установи състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности.

Със Заповед № 1761/29.11.2023 г. кметът на Община Велинград е наредил да се извърши оглед на място на строеж „Канализация“, находящ се поземлен имот с идентификатор 10450.502.1804, собственост на жалбоподателите, с цел установяване състоянието и местоположението на строежа, за което заинтересованите страни не са били уведомени. Огледът е извършен от външната страна на имота с помощта на носения от комисията бинокъл, като резултатите са отразени в констативен протокол, съставен на 30.11.2023 г. от назначената комисия със заповед № 1716/16.11.2023 г. Видно е от протокола, комисията е констатирала, че е в югоизточния ъгъл на ПИ 10450.502.1804 има изграден гараж 10450.502.1804.2. Пред него, на разстояние 4,90 м. от улично-регулационна линия има улична ревизионна шахта, като при огледа на дворното място пред основната сграда 10450.502.1804.1 и около гаража не са констатирали наличие на дворна шахта. Комисията е направила оглед и на задната част на имот 10450.502.1804 от страната на ПИ 10450.502.1816, като е направила констатация, че с голяма степен на вероятност там се намира зоната с компроментиран участък на подземната тръба на канализацията, който всъщност създава проблема на собствениците на сградата с идентификатор 10450.502.1816.1, изразяващ се в наводняване на апартаментите и мазетата с отходни води. Също така в констативния протокол за оглед на място е обективирано, че ПИ 10450.502.1816 е с голяма денивелация към ПИ 10450.502.1804 и с по-малка към ПИ 10450.502.1808 (собственост на Г. Б.). Изградени са подпорни стени, като няма оставени барбакани, през които да преминава свободно оттичащата се повърхностна вода в посока по - ниско разположените имоти. В югоизточния ъгъл на сградата има дупка с отпадни води и шахта с размери 0,7м. на 0,7 м, като при отваряне на капака на шахтата се вижда тръба, която я свързва с дъждоприемна шахта на ул. „Пушкин“. Установен е и изкоп в югоизточния ъгъл на сградата, в който имало събрала се отпадна вода, като това състояние Комисията е отчела като опасно от санитарно-хигиенна гледна точка при повишаване на температурите.

След извършване на огледа на място на 30.11.2023 г., на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е било назначено изслушване, за което своевременно са били уведомени само малка част от заинтересованите страни, видно от приетите писмени доказателства /уведомления и известия за доставяне/, находящи се на л. 55 – л.61 и л. 65 – л.72 в делото. След изслушването, проведено на 11.12.2023 г. в сградата на Община Велинград на явилите се пет заинтересованите страни, назначената Комисия е взела решение, с което е предложила на Кмета на Община Велинград да издаде заповед на основание чл. 195, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, с която да се възложи на собствениците на ПИ 10450.502.1816 и собствениците на сграда 10450.502.1816.1 задължение за извършване на необходимите ремонтни дейности за поправяне, заздравяване и възстановяване на процесната канализация в имота на жалбоподателите. Решението е обективирано в протокол по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ от 19.12.2023 г., видно от който при извършена втора проверка е установеното следното фактическо положение: Канализацията в ПИ 10450.502.1816 за повърхностни / дъждовни/ води и битови води от построената в имота сграда 10450.502.1816.1, чрез намираща се в ПИ 10450.502.1804 шахта и канална тръба през имота е включена в шахта пред вратата на гараж 10450.502.1804.2 и посредством СКО /сградно канализационно отклонение/ е включена в уличната канализационна шахта на улица „Мир“, чийто провод е смесен – за дъждовна и битова вода.

За да вземе решение необходимите ремонтни дейности за поправяне, заздравяване и възстановяване на процесната канализация в имота на жалбоподателите да се извърши от собствениците на ПИ 10450.502.1816 и построената в имота сграда 10450.502.1816.1, Комисията е приела, че включването на СКО на отпадните и валежни води от ПИ 10450.502.1816 и сградата в него, през имота на жалбоподателите към уличната канализационна мрежа е законно към момента, когато това е било направено, въпреки че сигурни данни за времето на изграждане на канализационната система липсват. Промяната в собствеността през годините не прекратявала ограниченията в ползването на засегнатия имот 10450.502.1804. Комисията е приела, че не е налице незаконен строеж „канализация“ по смисъла на чл 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване, съответно забрана за използване. Приела е на база събраните данни от декларация за година на построяване на гаража в ПИ 10450.502.1804. (1968г.), местоположението, технологиите за строителство на подземна инфраструктура през този период и събраните сведения, че канализацията е изградена през 1961 г. и тогава са възникнали както правото да бъде прокарана, така и сервитута за ограничения около канализацията за смесени води. Аргументира се като посочва, че към онзи момент в действащата нормативна уредба е било предвидено, че при нужда и при преценка на съответните технически служби, канали, водопроводи и мрежи могат да се прокарват през чужди имоти при спазването на определени изисквания, като не се е изисквало съгласие на собственика на съседния имот, както и че правната уредба към момента на изграждане на строежа, не е съдържала изискване преценката да бъде обективирана в нарочен акт на техническите служби. При така направените констатации, Комисията е приела, че прокараната дворна канализация през имота на жалбоподателите е собственост на собствениците на ПИ 10450.502.1816, в чиято полза е законовия сервитут и правото, съответно задължението да я ремонтират. Посочва се, че за периода на изграждане на канализационното отклонение, нормативната уредба е допускала канализацията да принадлежи на предприятие, каквото е било и предприятие „Бъдещност“, впоследствие преустроено в процесната многофамилна жилищна сграда – апартаментен тип.

След запознаване с констативен протокол от 19.12.2023 г., съставен от комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, Кметът на Община Велинград безкритично е приел направените констатации, въз основа на които е издал оспорената Заповед № 21/08.01.2024 г., с която е предписал на собствениците на ПИ 10450.502.1816 и собствениците на страда 10450.502.1816.1, да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж „КАНАЛИЗАЦИЯ в участък от ПИ 10450.502.3126 по КККР (ул. „Мир”) през ПИ 10450.502.1804 по КККР (стар номер 2751, квартал 167, парцел XXI) до ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1816 по КККР (стар номер 2763, квартал 167, парцел V) по плана на гр. Велинград”, находящ се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.502.1804 с адрес: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, ул. „Мир” № 6 по КККР, стар номер 2751, кв. 167, парцел XXI по плана на гр. Велинград, всички ПИ одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК”, в частта му от северната стена на гараж 10450.502.1804.2 до дъно парцел XXI в рамките на ПИ 10450.502.1804, ведно с изчистване на РШ в дворното място, както и без да се засяга дървесна и храстова растителност, да се почисти зоната в участък:

- дължина: до 10 м. от дъно парцел;

- широчина: от източна регулационна линия до успоредната линия, прокарана от среда дъно парцел, с изискване за изпълнение без промяна на трасе, нива, вид използвани материали, технически характеристики, при работа с материали и продукти, съответстващи на изискванията на чл. 169а от ЗУТ, както и изчистване на ревизионна шахта в ПИ 10450.502.1804, с указан срок.

За изясняването на значими за решаването на спора въпроси, е назначена съдебна техническа експертиза, чието заключение, като компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, съдът цени изцяло. Според констатациите на вещото лице /ВЛ/, направени от извършен на място оглед, в имота на жалбоподателите ПИ 10450.502.1804 е налична дворна (площадкова) канализация, за която липсват строителни книжа, свидетелстващи за периода на изграждането й. Липсват и каквито и да е документи, установяващи чия собственост е процесната канализация. Същата преди години е обслужвала стопански постройки за отглеждане на животни в ПИ 10450.502.1804. Към момента на огледа ВЛ е констатирало наличие на слаб поток от течаща фекална вода по дворната канализация, преминаваща през ПИ 10450.502.1804, което свидетелства, че в нея е заустена битова отпадна вода от сградната канализация на горестоящата сграда с идентификатор 10450.502.1816.1. ВЛ пояснява разликата между сградна и площадкова канализация, която се изразява в нормативните изисквания касаещи дълбочината на полагане на тръбите, наклоните и ревизионните шахти. Експертът установява несъответствие на проектните решения на инвестиционен проект „Преустройство от хотел в многофамилна жилищна сграда“ / процесната сграда с идентификатор 10450.502.1816.1/ в частта, касаеща водоснабдяване и канализация, с предоставените данни за присъединяване в предварителен договор № 61/31.08.2018 г. В предварителния договор с ВиК е било предвидено заустване по ул. „Пушкин“, т.е в съществуваща канализация, което не е съобразено в проекта. В графичната част на проекта е отбелязано заустване на сградната канализация в съществуваща канализационна шахта, в непосредствена близост до източния край на южната фасада на сградата, като не става ясно къде и как ще се отвеждат битовите отпадни води към уличен канал от отбелязаната „съществуваща канализационна шахта“. Липсва проект за канализационно отклонение, като впоследствие е правен такъв на сградно канализационно отклонение през имота на Г. Б., който както вече се каза не е осъществен. ВЛ посочва, че при огледа е установил, че има шахта на ул. „Пушкин“, която е по-скоро за дъждовна канализация, но е технически възможно да се осъществи заустване на канализация на сграда 10450.502.1816.1. към ул. „Пушкин“ чрез припомпване на част от отпадните води. Предвид установените несъответствия с действащата нормативна база при проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации и изискванията за проектиране на канализационни системи, както и компроментирания участък от процесната канализация с избиване на обратни /фекални/ води в ПИ 10450.502.1804, ВЛ дава заключение, че наличието им възпрепятства нормалното ползване на имота, собственост на жалбоподателите.

При така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното:

От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че жалбите са депозирани в предвидения в чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок, като са обединени за разглеждане в рамките на едно производство. Това е станало с определение № 162/16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 54/2024 г. на Административен съд – Пазарджик /приложено на кориците на том 3/, с което адм. дело 54/2024 год. е присъединено към настоящото 49/2024 год., като по-рано образувано.

Процесната заповед е подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт на основание чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Жалбите са подадени от правоимащи лица, чиито интереси са засегнати от оспорения административен акт и отговарят на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. Предвид това съдът счита, че жалбите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите за ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената заповед на кмета на Община Велинград е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност, доколкото по делото безспорно се установи, че строежът, предмет на заповедта е компроментиран - не е поддържан в добро състояние и се нуждае от ремонт, като състоянието му е опасно от санитарно - хигиенна гледна точка, доколкото са налични фекални води в ПИ 10450.502.1804, идващи от горестоящата сграда с идентификатор 10450.502.1816.1.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, адресати на акта, които са ясно и точно идентифицирани, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресите на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта.

Оспорената заповед обаче е издадена при други допуснати съществени процесуални нарушения, а също така и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Съображенията за това са следните:

Процесуалният ред за издаването на заповед по чл. 195 от ЗУТ е регламентиран в чл. 196 от същия закон. Съгласно ал.1 на чл. 196, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал.2, комисията действа служебно, или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Както вече се каза, за назначеното изслушване надлежно са били уведомени само част от заинтересованите страни, като този факт се установява от приетите писмени доказателства /уведомления и известия за доставяне/, находящи се на л. 55 – л.61 и л. 65 – л.72 в делото. Видно е от приложените известия, надлежно и своевременно са били поканени жалбоподателката Б. З., както и заинтересованите като собственици на обекти в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1. лица М. Д., Е. О., Г. Г., П. Н., З. Ж., Д. Ж., Г. Х., К. К. и Н. В..

Липсват доказателства жалбоподателят И. З., както и останалите заинтересовани като собственици на обекти в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1. лица да са били надлежно поканени за изслушване. В този смисъл са и възраженията на жалбоподателя И. З..

По делото са представени протоколи за залепени писмени съобщения на основание § 4 от ЗУТ до Б. Д. З., И. Д. З., собствениците на идеални части от общите части на сграда с идентификатор 10450.502.1816.1, управителя на етажната собственост и собствениците на поземлен имот с идентификатор 10450.502.1816 /л.65 – л.66 в делото/, но за да бъде законосъобразно проведена процедурата по връчване на акта по реда на § 4, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУТ е необходимо преди да се пристъпи към залепване на съобщението лицето да не бъде намерено на адреса му. „Ненамирането“ се установява след щателна проверка изискваща неколкократни посещения на адреса. Този извод се налага по аналогия на чл. 47, ал. 2 от ГПК, уреждащ уведомяване чрез залепяне на уведомление. Според този текст невъзможността страната да бъде намерена на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Видно е от представените по делото протоколи за извършена проверка на адрес (л. 61 и л. 65), такава е извършвана след еднократно посещение, веднага след което се е пристъпило към залепване на съобщенията, което сочи за недобросъвестно изпълнение на задължението за лично връчване. В случая служителите на Община Велинград са подходили формално към задължението си да връчат лично съобщенията и едва ако лицата не бъдат намерени на адресите си, да преминат към залепяне. Липсва и информация за периода / продължителността/, в който съобщението е стояло залепено на съответните места.

За пълнота следва да се каже, че съобщението, касаещо образуваното административно производство по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, в което е инкорпорирана и поканата за изслушване на заинтересованите страни, адресирано до управителя на етажната собственост, е нередовно и от друга страна, поради липса на доказателства, че посочената в процесната заповед като управител И. Б. Д., е избрана за такава с решение, взето на общо събрание на собствениците на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закон за етажната собственост. Нещо повече, съдът с разпореждане от 29.03.2024 г. (л. 306) е задължил кмета на Община Велинград да представи доказателства за редовно връчване на уведомления и съобщения на всеки от участниците в административното производство. В изпълнение на това разпореждане от страна на административния орган са представени обратни разписки, които са относими към връчване на оспорената заповед, но не и към заповедта, с която е започнато административното производство. Ето защо проведената процедура е опорочена още в самото начало.

На следващо място, съгласно разпоредбите на чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, в случай че обект не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3 (аварии или други обстоятелства, застрашаващи обекта с увреждане или разрушаване), кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195, ал. 4 и във връзка с чл. 195, ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат обекта и да извършат укрепването и заздравяването са собствениците на същия. Противно на изложеното, административният орган е издал оспорената заповед без да е установил с категоричност чия собственост е канализацията, респективно на кого следва да бъде вменено задължението да извърши възстановителни и поправителни дейности. Изводът на кмета на Община Велинград, че канализационната тръба, отвеждаща повърхностните и битови води от ПИ 10450.502.1816 през имота на жалбоподателите, е собственост на собствениците на ПИ 10450.502.1816 и сградата в него, в чиято полза се твърди, че е законовият сервитут и задължението да ремонтират прокараната канализация, почива само и единствено на тълкувания на действащата и отменена нормативна уредба. В оспорената заповед се посочва, че комисията е отчела 1951 г. като година на изграждане на канализацията, но е приела, че поради допусната техническа грешка годината е 1961 г., без да изложи аргументи как е установила тази грешка. Следва да се посочи, че в периода на предполагаемата година на изграждане се е изисквало строително разрешение при действието на §187 от отменения Правилник за прилагане на закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ) относно следните строежи на жилищностроителни кооперации и на частни лица:1) направа, пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и постройки; 2) направа, преустройство и възстановяване на вътрешни водопроводни, канализационни, електрически, машинни (отоплителни, вентилационни, климатични, бански, перални, сушилни, кухненски, обезмъглителни, обезпрашителни, за добиване на топла вода, омекотителни за варовити води, горивни, хладилни, газови и др.) инсталации;3) изменение и преустройство на конструкции и фасади на сгради и постройки; 4) направа на огради. Установи се с категоричност, че строителни книжа за изграждането на процесната канализация липсват, поради което не може да се направи обоснован извод, чия собственост е същата, респ. на кого следва да бъде вменено задължението да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строежа.

По повод констатациите на Комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ досежно собствеността на процесната канализация, трябва де се каже следното: С разпоредбата на чл. 108 от Закона за водите е установен сервитут, произтичащ от положението на имотите, като собствениците на разположените по-горе имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти, а собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. Касае се за естествен сервитут, който природата е създала и също тя е тази, която поставя границите му. Задължението касае свободното оттичане на дъждовна или вода от естествен произход, не и случаите когато водоотичането е предизвикано по изкуствен път, в случая, чрез изградена канализация. За разлика от хипотезата на чл. 108 от ЗВ, оттичането на вода с изкуствен източник или път на движение, предизвикано от собственика на по-високо разположения имот обслужва единствено собственика на по-високо разположения имот (господстващия) и не създава задължения за собственика на имота, през който се оттича водата (служещия имот), освен в резултат от постигането на изрична договореност между собствениците на имотите относно оттичането на водата, изразено в предвидената от закона форма за учредяване на сервитутно право. Установи се с категоричност, че изрична договореност между собствениците на двата имота няма. Ето защо изводът на Комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ и на административния орган за учредено сервитутно право в полза на адресатите на оспорената заповед е произволен и не почива на обективни данни. Ясно става, че именно адресатите на оспорената заповед са заинтересовани от наредените в чуждия имот / на жалбоподателите/ ремонтни дейности, за да разрешат проблема с нефункциониращата канализация на сградата, в която живеят, за сметка сигурността на сградите в имота на жалбоподателите. Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, което обаче е порок, водещ до незаконосъобразност, а не до нищожност, в какъвто смисъл е алтернативното искане на процесуалния представител на жалбоподателите адвокат К..

На следващо място, съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗУТ единствено при липса на друга техническа възможност, доказана и с проект за вертикална планировка, се допуска канализацията на сгради в урегулирани поземлени имоти да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседни имоти, без обаче с това да препятства възможността за извършване на допустимо застрояване в тях. В тези случаи участъкът, преминаващ през имотите от сградата до уличната канализация, се счита за дворна мрежа (сградно отклонение). Видно от приложената по делото обяснителна записка (л. 266), изготвен е бил проект за присъединяване на СКО на жилищна сграда в ПИ 10450.502.1816, който е предвиждал изграждане на ново сградно канализационно отклонение с диаметър ф 200, което да бъде заустено в съществуваща улична канализация по улица „Панайот Волов“, т.е. административният орган без да вземе предвид съществуващата възможност за алтернативно решение, е издал процесната заповед в нарушение на чл. 87, ал. 3 от ЗУТ.

С Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации се определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации в жилищни, обществено-обслужващи, производствени, селскостопански, курортни и вилни сгради и в сгради със смесено предназначение. Съгласно чл. 139, ал. 3 от посочената Наредба № 4 от 17.06.2005 г., не се допуска намаляване на диаметъра на канализационната инсталация по посока на водното течение. От представено по делото експертно заключение се установи, че всъщност е допуснато такова намаляване на диаметъра, тъй като канализацията, преминаваща през ПИ 10450.502.1804 е изградена от бетонни безнапорни фалцови тръби ф200, но вливащата се тръба в ревизионната шахта в дъното на парцела на жалбоподателите е бетонна тръба, ф150, което е в несъответствие с посочената разпоредба. Също така разстоянието между ревизионните шахти е по – голямо от нормативно установеното съгласно чл. 141, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. Ето защо предписаните с оспорената заповед като необходимите възстановителни и ремонтни дейности, не са съобразени с действащата нормативна база, касаеща техническите изисквания при проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на процесната канализация. Освен това вещото лице уточни в разпита си по повод приемането на заключението по СТЕ, че за разрешаването на проблема е необходим цялостен, т.е. основен ремонт на процесната канализация и че същият не би бил решен с предписаните с оспорената заповед дейности.

С оглед изложените съображения съдът намира издадения административен акт за незаконосъобразен, като постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона, поради което същият следва да бъде отменен, съответно подадените срещу него жалби, като основателни следва да бъдат уважени.

При този изход на спора, основателни са претенциите на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 3 645 лева, от които 10 лв. държавна такса, внесена от И. З., 10 лева държавна такса, внесена от Б. З., 1000 лева – адв. възнаграждение, 1 875 лева – възнаграждение за особен представител и 750 лева – депозит за изготвяне на СТЕ, всички заплатени от Б. З..

С оглед изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2 АПК, Административен съд – Пазарджик,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбите на И. Д. З. с [ЕГН] с постоянен адрес гр. София, [жк] **** и Б. Д. З., с [ЕГН], с постоянен адрес: град Велинград, [улица], Заповед № 21/08.01.2024 г. на Кмета на Община гр. Велинград.

ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от Кмета на Общината ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. З. с [ЕГН], постоянен адрес: гр. София [жк] 1а, № 503, вх. 1, ап. 2 сума в размер на 10 /десет/ лева, представляваща разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от Кмета на Общината ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. З., с [ЕГН], постоянен адрес: град Велинград, [улица], сума в общ размер на 3 635 /три хиляди шестстотин тридесет и пет/ лева, представляваща разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за експертиза и възнаграждение за особен представител.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.