Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Габриела Тричкова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от З. И. Ш., с ЕГН [ЕГН], с адрес Б., ул., чрез адв.А. Г., АК Б., съдебен адрес Б., ул. против Регионална дирекция по горите - Б., ул., представлявано от Директора инж. И. Г.. С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед № РД 201/08.07.2015г. на Директора на РДГ Б., инж. И. Г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "забележка", като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В исковата молба са изложени съображения, че издадената заповед с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "забележка" е незаконосъобразна и издадена в нарушение на материално правните и процесуалноправните изисквания поради това, че заповедта не съдържа фактическите и правните основания за издаването й. На следващо място е посочено, че заповедта не съдържа и разпоредителна част, с която се определят и правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението й. Сочи се, че заповедта не е съобразена с чл.194, ал.1 от КТ, а именно че дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Твърди се, че заповедта не е съобразена с дадените от ищцата писмени обяснения с вх.№ 2642/29.06.2015г. Бланкетно е посочено, че заповедта е издадена в нарушение на процедурните правила за издаването й. Предвид изложеното в исковата молба се иска отмяна на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "забележка". С разпореждане № 7497 от 02.10.2015г., съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба / чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения със същата иск, в съответстие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да бъде изпратен на ответника по делото, с указания, че в едномесечен срок от получаване на исковата молба може да подаде писмен отговор, който да отговаря на законовите изисквания посочени в чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение на ответника е връчено на 06.10.2015г. на В. Г. –секретар. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 04.11.2015г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника. На първо място в отговора е изложено възражение, че исковата претенция е недопустима, тъй като е предявена от лице, което няма правен интерес от разглеждане па иска. Посочено, е че със заповед № РД ПТр № 07 /11.08.2015 г. на директора на РДГ - Б. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 12.08.2015 г. на основание чл.327, ал.1, т.8 от КТ и понастоящем същата не е служител на РДГ - Б.. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, е изложено, че се оспорва основателността и обосноваността на иска. Твърди се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка" е издадена от компетентен орган съгласно чл.192 от КТ в кръга на правомощията му и е съобразена изцяло с правилата на раздел III Дисциплинарна отговорност от КТ. Оспорват се обстоятелствата описани в исковата молба, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка" е индивидуален административен акт и задължително следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта създава задължения за дисциплинарноразследващия орган да проведе дисциплинарното производство съобразно изискванията на закона и да даде становище за наличие или липса на извършено дисциплинарно нарушение. С нея не се създават непосредствено права и задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на оспорващата. Заявено е в отговора, че дисциплинарното наказание е наложено е писмена заповед, в която е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Посочва се, че заповедта е съобразена със сроковете определени в чл.194, ал.1 от КТ. От докладна с вх. № 1847 /11.05.2015 г., се сочи, че се установява, че са съставени два протокола - Протокол 2/10.01.2014 г. и протокол от 10.01.2014 г. В протоколите съставени на една и съща дата има разминаване на количества за изписване към 14.01.2014 г. на действително изразходвани пелети за отоплителния сезон, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.3 от КТ, а именно неизпълнение на възложената работа от З. И. Ш. на длъжност Главен специалист „Управление на собствеността". Освен изложеното се твърди, че са спазени изискванията на чл.189, чл. 193, ал.1 от КТ искани са писмени обяснения /писмо изх. №747 / 12.05.2015 г./ преди налагане на дисциплинарното наказание, като при определяне на дисциплинарното наказание е взето предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, поради което се оспорва и това твърдение. С определение № 8815/12.11.2015г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните съобщил им е проект на доклад по делото като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си подържа иска. Ответникът, чрез пълномощника си оспорва иска и поддържа заявените възражения в отговора на исковата молба. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност главен специалист „Управление на собствеността“ при РДГ Б.. Към датата на издаване на процесната заповед, тя се е намирала в трудовоправна връзка с РДГ, [населено място], който в качеството си на работодател, е издал Заповед № РД-201-08.07.2015г. с която на основание чл.188, т.1 от КТ и чл.194 от КТ е наложил на ищцата З. И. Ш. дисциплинарно наказание забележка за нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на възложената работа поради това, че са съставени два протокола от една и съща дата и в приложения протокол №2 съставен на 10.01.2014г. са дадени налични количества към 14.01.2014г. както и че има разминаване на количествата по посочените протоколи за изписване на действително изразходвани пелети за отоплителния сезон, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 от КТ, неизпълнение на възложена работа. Видно от представената докладна от З. Ш. с вх.№ 1847/11.05.2015г. е посочено, че при изготвяне на протоколи през отоплителния сезон 2014г. за доставени и изразходвани количества пелети са съставени на 10.01.2014г. два протокола – Протокол № 2/10.01.2014г. и протокол от 10.01.2014г. Посочено е че при направена документална проверка в счетоводния отдел за изразходвани пелети е установено че протокол от 10.01.2014г. липсва поради което е направено искане за разрешение за включване на действителното изразходваните пелети по протокол от 10.01.2014г. за отоплителния сезон. Посочените два протокола са приложени по делото. Във връзка с изготвената докладна от ищцата на основание чл.193, ал.1 от КТ в срок до 15.05.2015г. с писмо № 747/12.05.2015г. са изискани от ищцата писмени обяснения по посочените въпроси. Ищцата по делото е дала писмени обяснения заведени с вх.№ 2642/29.06.2015г. Представени и приета като доказателство по делото е длъжностна характеристика на длъжността заемана от ищцата, връчена на 01.10.2013г. на З. Ш.. Видно от заявление вх.№ 3276/10.08.2015г. от З. Ш. до Директора на РДГ Б. същата е направила искане да бъде освободена от длъжност главен специалист „управление на собствеността“ при РДГ Б. поради влязло в сила решение № 9058/27.07.2015г. на ВАС с което е възстановена на предишно заемана от нея длъжност. Към заявлението е приложен препис от решението на ВАС № 9058/27.07.2015г. постановено по адм.дело № 8258/2014г. Със Заповед № РДПТр № 07/11.08.2015г. на основание чл.327, ал.1, т.8 от КТ и подаденото заявление е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с РДГ Б., считано от 12.08.2015г. по искане на работника за възстановяване на предишна работа. При така установеното от фактическа страна съдът намира следното: Предявения иск е допустим, като предявен от работник спрямо който е наложено дисциплинарно наказание, срещу неговия работодател издал заповедта, като изложените възражения от ответника, че ищцата вече не е в трудово правни отношения с ответника поради което иска е недопустим, не се споделят от настоящия състав. Съдът намира, че трудовият спор не следва да бъде разглеждан по същество, тъй като не се установява по делото процесното дисциплинарно наказание да е наложено в преклузивния 2-месечен срок от откриване на нарушението, и в едногодишния срок от неговото извършване, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението. Под "откриване на нарушението" следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 195, ал. 3 КТ моментът на налагане на дисциплинарното наказание е връчването на заповедта за наказание. Поради това следва да се приеме, че процесното наказание “забележка” е наложено на 08.07.2015г. Срокът, който е въведен в закона, за налагане на дисциплинарното наказание е двумесечен от откриване на нарушението, като съдът счита, че това е датата на извършване на нарушението 10.01.2014г., която следва да се счита за начало на този законов срок. Това е така, защото работодателя е утвърдил представените протоколи от 10.01.2014г. видно от положения от него подпис, което означава че е запознат със съдържанието им. В рамките на този срок, работодателят следва да извърши процедурата по проверка, снемане на обяснения, вземане на решение и налагането на съответното дисциплинарно наказание, като тази процедура приключва с връчването на заповедта за налагането на наказанието. Крайният срок, в който следва да се връчи заповедта, е именно изтичането на предвидения двумесечен срок. Срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци.Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ, срокът по ал.1 не тече за времето, през което служителят е в законоустановен отпуск, каквито данни няма по делото. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. Това е така, тъй като с изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание. Неспазването на предвидения от законодателя в нормата на чл.194, ал.1 КТ срок при налагане на дисциплинарно наказание опорочава последното и се явява основание за неговата отмяна, от категорията на абсолютните. В обобщение на горното, следва и извода, че тъй като процесното наказание “забележка” е наложено на 08.07.2015г., дори да се приеме, че работодателя е узнал за нарушението на 11.05.2015г. от докладната на служителя, то към този момент е бил изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението /10.01.2014г./, след изтичане на който, и към тази дата правото да се наложи на З. Ш., дисциплинарно наказание е било погасено, поради което и наложеното такова със Заповед № РД-201/08.07.2015г. е незаконно и следва да бъде отменено, без да се разглежда спорът по същество и да се изследва налице ли са пороци на заповедта, като предявеният иск по чл. 357, ал. 1 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен. На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е освободен от държавни такси. С оглед изхода на делото и на основание 78, ал.6 ГПК на ответникът следва се възложат дължимата държавна такса от 40 лв. за уважения неоценяем иск, и направените от ищеца разноски, който е претендирал такива и представил доказателства за заплащането им в размер на 400 лв. за един адвокат представлявал я в настоящото производство. Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА за незаконосъобразна и ОТМЕНЯ наложеното с нея на З. И. Ш., с ЕГН [ЕГН], с адрес Б., ул., дисциплинарно наказание “забележка”. ОсъждаРегионална дирекция по горите - Б., ул., представлявано от Директора инж. И. Г. да заплати на З. И. Ш., с ЕГН [ЕГН], с адрес Б., ул., сумата 400 /четиристотин / лева, разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение. ОсъждаРегионална дирекция по горите - Б., ул., представлявано от Директора инж. И. Г. да заплати в полза на РС Бл. сумата 40 /четиридесет/ лева, държавна такса за настоящото производството. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |