№ 425
гр. Варна , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503386 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 266074/15.09.2020г. на Р. С. Н., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. „Т." № 36, вх. Б, ет. 5, ап. 39, чрез адв. К.Т., срещу решение №
3849 от 11.08.2020г., постановено по гр.дело № 12379/2019г. на Районен съд – Варна, ХVІІI-
ти състав, с което е отхвърлен иска на въззивницата срещу „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., за заплащане на сумата от 300лв. /триста лева/,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по изп. дело № 277 по описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д.,
причинени в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника –
продължаване на воденето на принудителното изпълнение по изп. дело № 277 по описа за
2009 г. на ЧСИ Н.Д. при настъпила перемпция по право, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост, като поставено
при неправилно приложение на материалния закон. Въззивницата излага, че в
изпълнителното производство не съществува възможност да бъдат присъдени в полза на
длъжника сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, то
същите се явяват вреда, която следва да се репарира от взискателя. Сочи също, че с правото
да обжалва постановление на ЧСИ досежно разноските разполага единствено взискателя.
Излага, че адвокатската помощ е ангажирана поради бездействието на съдебния изпълнител
да издаде постановление за прекратяване на перемирано изпълнително производство. Сочи,
че законът не урежда процесуална възможност направените разноски от длъжника да се
съберат по принудителен ред, тъй като постановлението на съдебния изпълнител не
представлява изпълнително основание по чл.404 от ГПК. Горното обуславя правния интерес
1
на длъжника да претендира същите по исков път. Моли за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което да се уважи предявения осъдителен иск. Претендира
присъждане на направените разноски пред двете инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 от
ЗЗД от Р. С. Н. срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за заплащане на сумата от
300лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело № 277 по описа за 2009г. на
ЧСИ Н.Д., причинени в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника –
продължаване на воденето на принудителното изпълнение по изп. дело № 277 по описа за
2009г. на ЧСИ Н.Д. при настъпила перемция по право.
В исковата молба ищцата излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу
нея и в полза на „Райфайзенбанк България" за сумата от 10 000,20 лева, представляваща
главница по договор за кредит от 06.02.2008 г., 1 163,14 лева - представляваща лихва от
15.04.2008 г. до 09.02.2009 г., 1 077,78 лева - представляваща просрочена наказателна лихва
за периода от 15.05.2008г. до 30.06.2009г., 244,82 лева - представляваща направените по
делото разноски, 494,82 лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
02.07.2009г. до окончателното изплащане на задължението, е образувано изпълнително дело
№ 277 по описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан в
КЧС с per. № 807. На 01.02.2017г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е конституирано
като взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия с „Райфайзенбанк
България" ЕАД.
Ищцата излага, че е била принудена да ангажира услугите на адвокат, на който е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за процесуално
представителство и защита в изпълнителното производство, за което с молба депозирана по
делото са представени договор за правна помощ и консултантско съдействие от 11.01.2019г.
и списък с разноски по чл. 80 от ГПК. След няколкократни посещения в кантората на
частния съдебен изпълнител, проучване и анализ на делото, от името на ищцата е
депозирана молба по изпълнително дело № 277 по описа за 2009г. на ЧСИ Н.Д. вх. № 1294
от 31.01.2019г., с която е отправено искане същото да бъде прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Молбата е уважена, като с постановление от 19.02.2019г. производството
по делото е прекратено на поисканато основание.
Ищцата счита, че е налице противоправно поведение от страна на служители на
ответника – кредитор, а именно воденето на изпълнително производство, включително и
непредприемане на действия по прекратяване на изпълнителното производство след
възникване на законово основание за това. В резултат на това противоправно поведение са
причинени на ищеца вреди в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за
защита по перемираното изпълнително производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
оспорва иска като недопустим, без наведени конкретни твърдения, и неоснователен. Счита,
че не са налице предпоставките за уважаване на иска, основан на деликтна отговорност.
Предвид възможността деянието да бъде извършено с действие или бездействие, считат, че
в хипотезата на действие, тя не може да се приеме, тъй като липсват предприети действия по
2
изпълнително дело след произнасяне на ЧСИ Н.Д. с Постановление за прекратяване с изх. №
2 731/19.02.2019г. При бездействието, поведението е правнорелевантно, само когато се има
задължение за действие. Доколкото се твърди в исковата молба, че ответникът не е
предприел действия по прекратяване на изпълнителното дело, отбелязват, че в действащия
ГПК не е посочено или уредено задължение за взискателя да следи за настъпване на
перемпция. Излага също, че до момента, в който ЧСИ се е произнесъл с надлежен акт, че
делото е прекратено, предприемането на действия от взискателя е правомерно. Освен това
липсва причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпването на
вредите. Относно вредата счита, че тя не е причинена от ответното дружество.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай спор по фактите няма, а и от събраните по делото доказателства
се установява следното: налице е образувано изпълнително производство с взискател
„Райфайзенбанк България" ЕАД и длъжник Р. С. Н. за суми по ИЛ от 2009г.; „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е конституирано като взискател по делото въз основа на
сключен договор за цесия през 2017г.; няма предприемани изпълнителни действия в
продължение на две години; ищецът е ангажирал адвокатска защита по изпълнителното
производство, като е заплатил сумата от 300 лв. на адвокат; адвокатът е подал молба за
прекратяване на изпълнителното производство, в следствие на което ЧСИ прекратява
същото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира решението за валидно и допустимо, като постановено от
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и
при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки,
обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269,
ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в
съотносимост на кумулативност следва да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от
ЗЗД това са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо
вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера
на работата.
В конкретния казус изпълнително производство е инициирано въз основа на
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, поради
което е материално и процесуално законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, изпълнително производство може да бъде прекратено в случай, че не е
поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
3
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Неизвършването на действия от взискателя в рамките на посочения в чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК процесуален преклузивен срок, съответно прекратяването на
изпълнителното производство по отношение на длъжника по силата на закона, не води до
извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство. За
взискателя съществува правото да насочи изпълнението или да инициира извършването на
последващи изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен способ, но не и
задължение за това. Реализирането на това право и проявеното бездействие, водещо до
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не съставлява виновно и противоправно поведение
на кредитора/взискателя, като за него не съществува законова пречка да инициира ново
изпълнително производство. В този смисъл по делото не е доказано противоправно деяние,
проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството, като елемент от
фактическия състав на отговорността при възлагане на работа по чл. 49 от ЗЗД.
Липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на
иска по чл.49 от ЗЗД, прави ненужно обсъждането на останалите и обуславя извод за
неоснователност на предявения иск.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна разноски в размер на 100 лв., изразяващи се юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3849 от 11.08.2020г., постановено по гр.дело №
12379/2019г. на Районен съд – Варна, ХVІІI-ти състав, с което е отхвърлен иска на Р. С. Н.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Т." № 36, вх. Б, ет. 5, ап. 39 срещу „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., за заплащане на сумата от 300лв. /триста лева/,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по изп. дело № 277 по описа за 2009 г. на ЧСИ Н.Д.,
причинени в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника –
продължаване на воденето на принудителното изпълнение по изп. дело № 277 по описа за
2009 г. на ЧСИ Н.Д. при настъпила перемпция по право, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Т." № 36, вх. Б, ет. 5, ап. 39
да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No
25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 вр.
ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5