№ 10
гр. Плевен , 25.02.20*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20************* по описа за 20*** година
Производство по чл.258 ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд №260391 от 30.10.2020г.,
п**тановено по гр.д.№3464/2020г.по описа на същия съд е признато за
установено по отношение на ответника
„**************************************ЕИК*******,със седалище и
адрес на управление гр.**район „********,бизнес център „*****
,представлявано от Я.Й.О.,Т.Я. Б.А.Р.,че вземането му срещу ищцата Р. Д.
Д.,ЕГН ********** в размер на сумата 1 144,60лв., представляваща
главница,договорна/възнаградителна/ лихва и мораторна лихва по договор за
потребителски паричен кредит от ****г. и изпълнителен лист от
14.06.2013г.,издаден по ч.гр.д.№4974/2012г.по описа на ПРС,която сума е
предмет на изпълнение по образуваното изп.дело №2020***0400538/2020г. по
описа на ЧСИ Т.К. с район на действие Плевенски Окръжен съд е погасено по
давн**т и не подлежи на принудително изпълнение.Със същото решение на
ПРС „****“ ЕАД,ЕИК ***** гр.*** е **ъдено да заплати на Р. Д. Д.,ЕГН
********** направените деловодни разн**ки в размер на 298лв.
1
Срещу така п**тановеното решение на ПРС е п**тъпила въззивна жалба
от „****“ ЕАД,ЕИК *****,гр.*** чрез пълномощника на дружеството
юрисконсулт Н.В. ,с която същото се обжалва като неправилно и
незакон**ъобразно,п**тановено в противоречие с практиката на ВКС и
съдилищата.Изложени са доводи,че неправилно съдът е приел,че започналата
да тече на 14.06.2013г.погасителна давн**т за вземанията ,за които е издаден
изп.лист от 14.06.2013г., вп**ледствие изобщо не е била прекъсвана и е
изтекла преди образуването на изп.д.№538/2020г.Твърди,се че давн**тта е
прекъсната с депозирането на молба за образуване на изп.дело от „***
*****“ЕАД,въз **нова на която е образувано изп.д.№-******г.по описа на
ЧСИ Т.К.,тъй като с нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията
по чл.18 ЗЧСИ,че след като молбата за образуване на изп.д.е редовна и с нея
са възложени правата по чл.18 ЗЧСИ давн**тта е прекъсната,като в тази
насока се позовава на ТР на **ГТК на ВКС от 26.06.2015г.Твърди се,че
неправилно ПРС е приел,че с перемиране на първото изп.д.са обезсилени
всички предприети по делото изпълнителни действия,че погасителната
давн**т е прекъсната с насрочения на 20.01.2014г.опис .Изложени са
доводи,че съдът не е отчел,че при образуването на изп.дело №-****** са били
приложими п**тановките на ***/18.11.1980г.по гр.д.№3/1980г.,което е
отменено по-късно с ТР на **ГТК на ВКС №****.по тълк.д.№2/2013г.
Въззивникът счита,че спрямо висящото към онзи момент изп.д. №-******г.
следва да се приложи ******/18.11.1980г.,че от образуването на изп.д.на
17.07.2013г.до приемането на ТР №****.,с което ППВС е отменено , давн**т
отн**но процесното вземане не е текла,тъй като в периода е било налично
действащо изп.дело ,а ТР действа за в бъдеще.Твърди се,че петгодишният
период за изтичането на погасителната давн**т би бил от 26.06.2015г.до
26.06.2020г.,в който ако не бяха предприемани изпълнителни действия за
прекъсване на давн**тта ,би следвало да се приеме,че същата е
изтекла.П**очено е,че в случая на 20.03.2020г.е образувано изп.дело
№538/2020г.по описа на ЧСИ Т.К. ,което действие прекъсва давн**тта,тъй
като с молбата взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия.В тази насока са п**очени въззивни решения на П**. В жалбата си
дружеството се позовава и на съдебна практика на ВКС,съгласно която
тълкувателно решение,с което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен акт,поражда действие от момента на п**тановяване на новото
2
ТР и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага.В тази насока е п**очена и съдебна практика-решения на различни
Окръжни съдилища.Въззивникът счита,че от образуване на изп.д.№-******г.
по описа на ЧСИ Т.К. за периода от 17.07.2013г.до 26.06.2015г.намира
приложение ******/18.11.1980г.и погасителна давн**т не е текла, независимо
дали са извършени или не изпълнителни действия,а началният момент,от
който е започнала да тече погасителната давн**т е 26.06.2015г., когато е
п**тановено ТР№****. След 26.06.2015г.са извършени изп. действия във вр.с
изп.д.№-******г.и изп.д.№****.,двете по описа на ЧСИ Т.К. ,които прекъсват
давн**тния срок.С въззивната жалба изцяло се поддържат направените в
писмения отговор възражения.В заключение въззивното дружество моли
Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и да п**танови
друго,с което предявения от ищцата Р.Д. иск бъде отхвърлен като
не**нователен и недоказан. Претендират се и направените разн**ки за двете
съдебни инстанции.В съдебното заседание на 03.02.20***г.представител на
въззивника не се яви. Депозирана е молба за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на дружеството,с която се поддържа подадената
въззивна жалба.
Въззиваемата Р. Д. Д. чрез своя пълномощник адвокат Ч. Д. от ПАК не е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание
на 03.02.20***г.адвокат Ч. Д. взема становище,че въззивната жалба е
не**нователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и
закон**ъобразно следва да бъде потвърдено.В случай,че съдът приеме
въззивната жалба за **нователна е направено искане в полза на дружеството
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер .
Окръжният съд като прецени п**очените във въззивната жалба
оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана
по същество е **НОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
3
Р. Д. Д. от гр.Плевен чрез пълномощника й адвокат Ч. Д. от ПАК срещу ****“
ЕАД гр.*** с правно **нование чл.439 ал.1 ГПК с искане да се признае за
установено,че вземането на ответника в размер на 1 144,60лв.към ищцата,
произтичащо от договор за потребителски паричен кредит ****-****** и
изпълнителен лист от 14.06.2013г.на РС Плевен,издаден по ч.гр.д.
№4974/2012г.,предмет на принудително изпълнение по изп.д.№538/2020г.по
описа на ЧСИ Т.К. е погасено по давн**т .
Така предявеният иск е допустим.Ищцата като длъжник в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите
по изпълнителния лист,тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могла да п**тигне прекратяване на изпълнителното
производство на **нование чл.433,ал.1, т.7 ГПК. В конкретния случай
правният интерес произтича от твърдението,че след издаване на
изпълнителния лист срещу длъжника,с изтичане на давн**тния срок,
вземането на взискателя е погасено.
За да уважи така предявения иск ПРС е приел,че след издаването на
изпълнителния лист на 14.06.2013г.са изтекли повече от пет години,в рамките
на които не са **ъществени факти,водещи до спиране или прекратяване на
погасителната давн**т по отношение на процесното вземане.По тези
съображения съдът е счел,че задължението на ищцата за главница и лихва е
погасено по давн**т.Тези съображения на ПРС за уважаване на иска не се
възприемат от въззивната инстанция.
От приложеното ч.гр.д.№4974/2012г.по описа на ПРС е видно,че със
заповед №******г.на ПРС по ч.гр.д.№4974/2012г.е разпоредено длъжникът Р.
Д. Д. да заплати на кредитора“*** *****“ЕАД гр.*** сумата
842,77лв.главница,183,51 лв. възнаградителна лихва за периода 19.11.2010г.-
19.08.2011г.,118,32лв. мораторна лихва за периода 20.12.2010г.до
27.08.2012г.,законна лихва от датата на подаване на заявлението -
13.09.2012г.до изплащане на вземането ,както и направени разн**ки в размер
на 25 лв.за ДТ и 100лв.юрисконсултско възнаграждение.В самата заповед е
отразено,че вземането произтича от договор за потребителски кредит №
***/****г.Въз **нова на влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК за
гореп**очените суми от ПРС е издаден изпълнителен лист на 14.06.2013г.
4
От приложеното заверено копие на изп.дело №-******г.по описа на
ЧСИ Т.К.,рег.№*** и район на действие ** Плевен е видно,че същото е
образувано на 17.07.2013г.по молба на “*** *****“ЕАД гр.*** и въз **нова
на издадения от ПРС изпълнителен лист на 14.06.2013г.по ч.гр.д.
№4974/2012г.за гореп**очените суми. ЧСИ е предприел съответните
действия за установяване имуществото на длъжника.С покана за доброволно
изпълнение от 30.07.2013г.до длъжника Р.Д., п**ледната е уведомена за
размера на задължението й към взискателя “*** *****“ЕАД гр.*** и със
същата е насрочен опис на движими вещи за 20.01.2014г.Поканата за
доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК ,с п**тавено на
20.12.2013г. обявление по п**тоянния адрес на Р.Д.,с което същата е
уведомена да се яви в канцеларията на ЧСИ в двуседмичен срок за
получаване на призовката и приложенията към нея. От данните по изп.дело се
установява,че насроченият на 20.01.2014г.опис на движими вещи не е
**ъществен.На 30.06.2016г. от „******“ ЕАД гр.*** е депозирана молба до
ЧСИ к. с искане дружеството да бъде конституирано като взискател по
изп.д.въз **нова на сключен договор за цесия от 12.04.2016г. с “*** *****“
ЕАД гр.***.На 19.07.2017г.ЧСИ е изпратил призовка до длъжника
Р.Д.,получена лично от п**ледната на 01.08.2017г.,с която е насрочен опис на
движими вещи на 28.08.2017г.Със запорно съобщение от 16.10.2017г.по изп.д.
№-******г.на ЧСИ к. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„****“ ЕАД.От отбелязванията на гърба на изп.лист и от приложените към
изп.дело доказателства е видно,че в периода 30.08.2017г.до ***.03.2019г.от
длъжника Р.Д. са извършени четири плащания на каса на различни
суми,уд**товерени с ПКО.В началото на 2020г. изп.д. №-******г.е
прекратено от ЧСИ на **нование чл.433 ал.1т.8 ГПК.
Безспорно от приложеното заверено копие на изп.д.№538/2020г.по
описа на ЧСИ Т.К. се установява,че на 20.03.2020г.по молба на въззивника“
******“ЕАД гр.*** и въз **нова на същия изпълнителен лист,издаден от
ПРС на 14.06.2013г.е образувано второ изпълнително дело №538/2020г.по
описа на ЧСИ Т.К..С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал
да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника Р.Д.,на ЧСИ са
възложени всички правомощия съгласно чл.18 ЗЧСИ.На 02.06.2020г.до
длъжника е изпратено съобщение,получено на 03.06.2020г.,с което същата е
5
уведомена за размера на задължението по изп.лист,че държавата е
присъединен взискател,че задължението й към НАП е в размер на 6974,52лв.
Съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давн**тта се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.В т.10 от ТР №2/26.06.
2015г.на **ГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.е прието,че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давн**тта образуването на изп.дело,изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н.В
мотивите към т.10 на ТР е възприето становището ,че при изпълнителния
процес давн**тта се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен сп**об и с извършването на всяко изпълнително
действие , изграждащо съответния сп**об,независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ.П**очено
е,че искането да бъде приложен определен изпълнителен сп**об прекъсва
давн**тта,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,но по
изричната разпоредба на закона давн**тта се прекъсва с всяко действие за
принудително изпълнение. Със същото ТР на **ГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила ******/1980г., съгласно което погасителната давн**т не
тече,докато трае изпълнителния процес отн**но **ъществяване на вземането.
Издадената срещу ищцата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
влязла в сила на 23.10.2012 г.,когато е изтекъл срокът за подаване на
възражение.От тази дата вземането на кредитора е станало изискуемо и е
започнал да тече срока на погасителната давн**т ,от който момент кредиторът
е могъл да се снабди с изпълнителен лист и да предприеме действия по
събиране на вземането си и да заведе изпълнително дело. В конкретната
хипотеза на **н. чл.116 ,б.“в ЗЗД и гореп**очените разяснения в т.10 от ТР
давн**тта отн**но процесното вземане е прекъсната на 30.07.2013г. с
предприетите от ЧСИ действия по първото изп.д.№-******г.за принудително
изпълнение чрез насрочване на опис върху движими вещи, независимо,че
това изпълнително действие реално не е **ъществено.В продължение на две
години от това изп. действие взискателят е бездействал и не е поискал
извършването на изп. действия,поради което и на **нование чл.433 ал.1т.8
ГПК,първото изп.дело №-******г. по описа на ЧСИ к. следва да се счита
прекратено по право, ex lege,независимо от липсата на изричен акт на ЧСИ в
6
тази насока и факта, че ЧСИ е прекратил изп.дело едва в началото на 2020г.
Прекратяването на изп.дело е настъпило на 30.07.2015г., когато са изтекли
двете години след п**ледното по време валидно изпълнително действие по
принудително изпълнение.
Настоящият съдебен състав не възприема становището на ПРС и
цитираната практика на ВКС,че не следва да се съобразяват п**тановките на
******/18.11.1980г.,а възприетото ново тълкуване на закона,съгласно ТР
№****. Окръжният съд възприема становището на ВКС в решение
№252/17.02.2020г.,п**тановено по гр.д.№1609/2019г.,ІІІ г.о.В същото е
прието,че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и
п**тановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, п**очено в тълкувателните актове.ВКС приема,
че при п**тановяването на нов тълкувателен акт, с който се из**тавя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване,п**ледващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
п**тановено и обявено по съответния ред.От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.В същото
решение на ВКС е прието,че за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на **ГТК на ВКС производства по принудително изпълнение и спрямо
**ъществените по тях факти до п**очената дата, следва да намери
приложим**т задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му,до датата на приемане на п**ледващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на п**ледиците на давн**тта при
висящн**т на изпълнителния процес), погасителната давн**т е спряла. Ако е
налице **ъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща
датата 26.06.2015 г., новата погасителна давн**т за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен)
срок.В този смисъл е и п**оченото във въззивната жалба решение на ВКС
№170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК,с което също е
прието,че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от
датата на обявяването на ТР №****.,т.е. от 26.06.2015г.
7
Съобразно цитираната съдебна практика,която въззивната инстанция
изцяло възприема,п**тановките на ******/1980г.,съгласно което
погасителната давн**т не тече докато трае изпълнителния процес,намират
приложение в конкретната хипотеза.Първото изп.дело №-******г. е
образувано при действието на ******/18.11.1980 г.,поради което
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било
приложимо в отношенията между страните.От образуването на първото
изп.дело на 17.07.2013г.до 26.06.2015г.,с оглед ******/80г. отн**но
приложението на чл.116,б.“в ЗЗД, не е текла погасителна давн**т за
конкретното изп.дело по време на изпълнителния процес.Както вече бе
п**очено към 30.07.2015г. са настъпили предп**тавките на чл.433 ал.1т.8
ГПК за перемция и към този момент първото изп. дело №-******г.се счита
прекратено по право. След прекратяването на изпълнителното производство
по силата на закона/чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК/предприетите по него
изпълнителни действия, след 30.07. 2015г. не са прекъснали погасителната
давн**т по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД . Тези действия се считат за
обезсилени по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не
могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни п**ледици.
П**ледиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер и не следва да се смесват с материалноправните
предп**тавки за погасяване вземането по давн**т.С прекратяване на
изп.дело,поради настъпила перемция изпълнителният лист не губи характера
си на изпълнително **нование, а материалното право на взискателя
продължава да съществува. Съдът приема,че от прекратяването на първото
изп.дело по право на 30.07.2015г. е започнала да тече нова петгодишна
давн**т,съгласно чл.110 ЗЗД за погасяване вземането на взискателя по
изп.дело,която не е изтекла към датата на предявяване на ИМ
27.07.2020г.Давн**тта е прекъсната на 20.03.2020г.,с образуване на второто
изп.дело №538/2020г.по описа на ЧСИ Т.К.с което взискателят е предприел
действия на принудително изпълнение ,п**очил е изпълнителен сп**об-запор
на сметки ,който ЧСИ следва да приложи и същевременно е възложил на ЧСИ
правата по чл.18 ЗЧСИ.
По изложените съображения предявеният иск с правно **нование
чл.439 ал.1 ГПК ,с който се претендира да бъде признато за установено,че
8
вземането на взискателя,съгласно изп.лист ,издаден от ПРС на 14.06.2013г.по
ч.гр.д. №4974/2012г.и образуваното въз **нова на него второ изпълнително
дело №538/2020г.по описа на ЧСИ Т.К. е погасено по давн**т,е
не**нователен и следва да бъде отхвърлен.
След като е стигнал до други правни изводи,ПРС е п**тановил едно
неправилно решение,което на **н.чл.271 ГПК следва да бъде отменено,а
въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
При този изход на процеса и на **нование чл.78 ал.3 ГПК Р. Д. Д. следва
да заплати на „****** “ ЕАД гр.*** направените деловодни разн**ки за двете
съдебни инстанции в размер на 225лв./25 лв.ДТ за въззивно обжалване и по
100лв.юрисконсултско възнаграждение в мин.размер за всяка
инстанция/.Съдът определя мин.размер на юрисконсултското
възнаграждение,тъй като делото не е с правна и фактическа сложн**т,във
всяка инстанция,както пред ПРС,така и пред П** производството е
приключило в рамките на едно съдебно заседание.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на **нование чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд ,І-ви гр.с.№260391 от 30.10.2020г.,п**тановено по гр.д.№3464 за
2020г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО П**ТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на **нование чл.439 ГПК иск от Р. Д. Д., ЕГН
********** от гр.***************** със съдебен адрес: адвокат Ч.Д. от
ПАК,гр. ******** срещу „*******“ЕАД, ЕИК *****, гр.**бул.“*****
№*********с който се претендира да бъде признато за установено,че
вземането на „*******“ЕАД, ЕИК *****,гр.*** в общ размер на сумата
1 144,60лв.,представляваща главница,договорна/възнаградителна/ лихва и
мораторна лихва по договор за потребителски паричен кредит от ****г. и
изпълнителен лист от 14. 06. 2013г.,издаден по ч.гр.д.№4974/2012г.по описа
на ПРС,предмет на изпълнение по изп.дело №2020***0400538 по описа на
ЧСИ Т.К. с район на действие Окръжен съд Плевен е погасено по давн**т и
не подлежи на принудително изпълнение КАТО НЕ**НОВАТЕЛЕН.
9
**ЪЖДА на **нование чл.78 ал.3 ГПК Р. Д. Д.,ЕГН ********** от
гр.***************** със съдебен адрес: адвокат Ч. Д. от ПАК,гр. ********
ДА ЗАПЛАТИ на „*******“ЕАД, ЕИК *****, гр.**бул.“***** №***, бизнес
сграда „****** деловодни разн**ки за двете съдебни инстанции в размер на
225лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10