РЕШЕНИЕ
№172
гр. Велико Търново, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №266 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по
подадена жалба на ***
Цв. Д., в качеството й на пълномощник на А.Н.Л.-Х. от гр. В. Търново, Р.Б.Р. от
гр. Г. Оряховица и Н.А.Н. ***. Търново, срещу Решение №1012-04-35#1/23.03.2021г.
на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което
решение е отхвърлена жалбата на тримата срещу Разпореждане
№РО-5-04-00875570/05.02.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателите твърдят, че неправилно с обжалването
решение е отхвърлена жалбата им срещу разпореждането, с което са задължени
солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет
№РМ-5-04-00871107/28.01.2021г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ
– В. Търново в общ размер на 1 390,49 лв., от които главница в размер на
1 315,02 лв. и лихви от 75,47 лв.
Считат, че изводите на административния орган са в
противоречие с разпоредбите на КСО, при липса на доказателства за наличие на
вина у жалбоподателите, като членове на ТЕЛК за неправилно изплащане на
социална пенсия за инвалидност. Допълнителни съображения в подкрепа на
твърденията си пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Моли
съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения,
изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 150 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че с Експертно решение на
ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №0510 от заседание №046/05.03.2020г.на М.М.Р.
е била определена трайна намалена работоспособност 78% със срок от 3 години и
дата на инвалидизиране 10.03.2017г./стр. 35 от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било
обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето пред НЕЛК, като с ЕР №2199 от заседание №155/17.08.2020г. НЕЛК,
специализиран състав по хирургични, ортопедични болести и ССЗ е отменено
решението на ТЕЛК по отношение на оценката на работоспособността на М.Р./стр.
39 и сл. от делото/. Определен е нов процент на намалена работоспособност от
60%. Това решение на НЕЛК не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. Тримата жалбоподатели са били
членове на ТЕЛК, постановила отмененото частично решение.
След постановяване на това решение
освидетелстваното лице няма право на лична социална пенсия за инвалидност, тъй като не отговаря на
изискванията по чл. 90а, ал. 1 от КСО. Поради това с Разпореждане №**********/11.11.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново
отпускането на пенсия на М.Р. е прекратено/стр. 58 от делото/.
Със Заповед №ЗР—5-04-00862932/12.01.2021г. на
ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново/стр. 52-54 от делото/ на основание чл.
107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове
на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, връчена на тримата жалбоподатели. След
приключване на ревизията е издаден ревизионен акт
за начет №РМ-5-04-00871107/28.01.2021г. на старши инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ – В. Търново/стр. 29 и сл. от делото/, с който на основание чл. 110,
ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от
1 390,49 лв./главница и лихви/, представляваща неправилно отпусната
социална пенсия за инвалидност на М.Р..
Впоследствие е издадено и Разпореждане №РО-5-04-00875570/05.02.2021г. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на
жалбоподателите е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет.
Това разпореждане е обжалвано по административен ред
пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното решение,
с което е била отхвърлена жалбата на А.Н.Л.-Х., Р.Б.Р. и Н.А.Н. срещу
разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП
на НОИ – В. Търново.
Това решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново
е връчено на пълномощника на тримата жалбоподатели *** Д., като в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена
жалба срещу него до Административен съд – В. Търново.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от лигитимирани лица, адресати на оспорвания
административен акт, при спазване на срока за обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорваното
решение ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на А.Н.Л.-Х., Р.Б.Р. и Н.А.Н.
срещу Разпореждане №РО-5-04-00875570/05.02.2021г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което
жалбоподателите са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за
начет №РМ-5-04-00871107/28.01.2021г. на старши инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – В. Търново. Ответникът е приел, че след като с ЕР на НЕЛК е отменено
ЕР на ТЕЛК, постановено от жалбоподателите, в частта за определен процент
определена намалена работоспособност и е определен друг процент, съгласно който
освидетелстваната няма право на социална пенсия за инвалидност, вредите от
изплащането на тази пенсия следва да бъдат възстановени в бюджета на ДОО от
тримата жалбоподатели.
Така
направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.
Обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в
рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО,
от лице, надлежно оправомощено да изпълнява функции на ръководител на ТП на НОИ
в отсъствие на титуляра/вж. Заповед №1016-40-666/03.06.2016г. на управителя на
НОИ, приложените заповед за отпуск и болничен лист, стр. 14-16 от делото/.
Административният акт е издаден в рамките на
материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени
административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и
АПК.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота
фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената
административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство
доказателства.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от
решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като
съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.
По делото не е
налице спор относно фактите, установени в хода на административното
производство. Спорният
въпрос се свежда да това дали след като постановеното от жалбоподателите, в
качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е отменено от НЕЛК и е
определен друг процент на намалена работоспособност, като при това положение на
освидетелстваното лице не се следва социална пенсия за инвалидност, следва
членовете на ТЕЛК, в случая жалбоподателите, да възстановят вредите, причинени
на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал.1 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл.
110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или
на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО
от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно
удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на
медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни
разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61
от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно
намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т.,
т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето
на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1- 5.
Отговорността
по чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в
института на непозволеното увреждане по чл. 45 и
сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати,
свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна
отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и
намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и
достатъчен фактически състав за реализирането й в конкретния случай изисква да
бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно
извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка
причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата
щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е.
тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на
солидарни длъжници.
Реализирането на отговорността по реда на чл. 110
от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на
нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза"
следва да разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и
материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е
постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е
така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и
специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е
възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към
определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази
професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се
изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и
доказателствата във връзка със здравословното състояние.
Когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили
решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и
задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на
медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени
административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на
решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по
издаване на решението. Тези нарушения обаче следва да бъдат точно установени и
посочени от контролните органи, което е пряко свързано със защита на интересите
и правата на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110
от КСО.
В конкретния случай в ЕР на НЕЛК изрично
се посочва, че дадената оценка на неработоспособността е необоснована, тъй като
в медицинското експертно досие липсват данни за извършени оперативни
интервенции по повод на паритонеални сраствания с чести илеуси. Така изложените
мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на т. 16 от Раздел VI „Болести на стомашно-чревния тракт“ на Част осма „Хирургични заболявания“,
от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, който предвижда ТНР 50 %. При това
положение определяне на по-висок процент ТНР при липса на обективни данни
представлява нарушение на нормативната уредба/НМЕ/ по издаване на актовете на
медицинската експертиза.
За неоснователни настоящият състав намира
направените възражения за липса на изрично посочване на допуснати нарушения,
липса на конкретика по отношение на взетото решение от ТЕЛК и допуснатата щета
за бюджета на ДОО. В представеният анализ към съставения ревизионен акт за
начет/стр. 30 и сл. от делото/ се съдържат фактическите констатации на
ревизиращия орган, където е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62 от
НМЕ досежно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно
намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите,
членове на ТЕЛК, които са определили необосновано според ЕР на НЕЛК по-висок
процент ТНР. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт
за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015г./, издадена от
управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО,
като има ролята на мотиви към този акт. Неразделна част от ревизионния акт за
начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на М.Р., въз основа на
отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се
оспорва изрично.
Налице е и причинно следствена връзка между
отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатената
пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което
обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в
причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР
беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в ЕР на НЕЛК, то
не биха били налице предпоставките по чл. 90а, ал. 1 от КСО по отношение на
освидетелстваното лице, същото не бил имало право на социална пенсия за
инвалидност и такава не би му била отпусната.
Не е аргумент в подкрепа на твърденията на
жалбоподателите действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно
тази разпоредба ако
решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия
или по реда на чл. 112 от Закона за
здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по
обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната
разпоредба, като на М. Р.е отпусната пенсия за инвалидност. До това обаче не би
се стигнало, ако процентът на ТНР бе определен в размерите, посочени в ЕР на
НЕЛК, респ. не би имало щета за бюджета на ДОО, която да бъде възстановявана по
реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.
Посочените изводи на съда от фактическа
стара не се променят от представените в хода на съдебното дирене писмени
доказателства – медицински документи. Издадената от МБАЛ „Ю. Вревская“ ЕООД епикриза
№2413/14.08.2018г./стр. 66 от делото/ на М.Р. касае друго заболяване/полип на
матката/, различно от това, за което е определено като водещо при определяне на
процент ТНР/паритонеални сраствания с чести илеуси/. Що се отнася до
етапна епикриза към лист 0000134/стр. 65 от делото/, тя е издадена значително
по-късно от ЕР на НЕЛК – на 18.01.2021г. и няма как да удостоверява
правнозначими факти за неговото постановяване. Отделно от това съдът не може в
настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на
НЕЛК и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ.
да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР.
По изложените съображения, обжалването решение на
ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №РО-5-04-00875570/05.02.2021г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на
делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на
ответната страна в размер от 150 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите
разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на А.Н.Л.-Х. от гр. В. Търново, Р.Б.Р. от гр. Г.
Оряховица и Н.А.Н. ***. Търново, срещу Решение №1012-04-35#1/23.03.2021г.
на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което
решение е отхвърлена жалбата на тримата срещу Разпореждане
№РО-5-04-00875570/05.02.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – В. Търново.
ОСЪЖДА А.Н.Л.-Х. ***, ЕГН **********,
Р.Б.Р. ***, ЕГН ********** и Н.А.Н. ***, ЕГН ********** да заплатят на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 150/сто
и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: