РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501683 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на С. Х. Ж. –
ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител
адв.Бачкова, срещу Решение №891/13.08.21г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№1592 по описа на съда за 2021, с което е прието за установено, че въззивникът
дължи на ищеца Г. П. Л. сумата 400 лева, с които неоснователно се е обогатила и е
получила без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 04.12.2020г.,до окончателното изплащане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№7847/20г. на БРС.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Излагат аргументи, изхождащи от отношенията в домакинството, в което са били
страните по делото и сина на ищцата, като въззивницата счита, че това съжителство е
спестило на ищцата средства за заплащане на наеми и битови разходи по жилището.
Самата ищца в исковата молба и в изходящи от нея волеизявления по други дела
твърдяла, че е финансово стабилна и не е заплащала разходите за ползване на
жилището. Излага хронологията в отношенията между страните и възникналите между
тях личностни и финансови взаимоотношения, като обсъждат показанията на св.Тенев
и решения по други спорове между страните, за да обоснове тезата, че с процесната
сума ищцата е изпълнила свой нравствен дълг. Оспорва извода на съда, че ищцата е
вложила много средства при ремонта на жилището на ответницата – ремонтът е
извършен със средства на въззивницата, макар в договора за кухненско оборудване да
е записано името на ищцата – излагат съображения.
Въззиваемата - ищец Г. П. Л., чрез адв.Шангова представя в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. С позоваване на съдебна практика, в т.ч. и постановени
между същите страни други съдебни актове, съпоставена с установените по делото
1
факти и обстоятелства, ищцата обосновава тезата си, че не е налице изпълнение на
нравствен дълг от ответницата. Според ищцата, оказването на финансова помощ не
предполага непременно дарение, а предоставеното подлежи на връщане; ищцата не е
имала дарствено намерение спрямо ответницата за процесната сума – в тази връзка се
споделят изводите на БРС, като същите се цитират. Извършва анализ на показанията
на св.Тенев, за да обоснове извод, че с тях не се доказва намерение на ищцата да дари
на ответницата екскурзия, като заплати исковата сума.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно съществували в миналото взаимоотношения между страните,
възникнали в резултат на фактическото съпружеско съжителство между ищцата и
синът на ответника; установил е извършен на 09.05.2016г. банков превод от сметка на
ищцата по сметка на ответницата, на сумата 400 лева, за който е приел, че ответницата
не е доказала да е извършен на основание, което я освобождава от задължението да
върне сумата. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Мотивите на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя и в тази им част
на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже:
обстоятелството, че страните по делото са били в отношения, приравнени към тези по
сватовство, поначало би могло да се тълкува в полза на твърденията на ответницата, че
с преведената й по банков път сума ищцата е изпълнила свой нравствен дълг. Но този
извод може да се направи само, ако от доказателствата по делото това явства по
несъмнен начин. Това, че ищцата е живяла със сина на ответника в жилище,
собственост на ответницата, я задължава морално да проявява уважение и
признателност, но не я задължава към имуществена еквивалентност. Не може априори
да се приеме, че след като ответницата е проявила щедрост към семейството на сина
си, ищцата е била задължена „да върне“ финансовите жестове и в този ред на мисли,
всеки паричен превод да се квалифицира като изпълнение на нравствен дълг.
Обстоятелството, че сумата е преведена по банков път, разколебава твърдението за
дарение, доколкото при обичайни такива страните ги извършват чрез физическо
предаване, директно закупуване на ваучери или чрез плащане по банков път на
закупената стока или услуга. Дори да се приеме, че е обичайно дарение да се извърши
чрез превеждане на сума по банков път, в настоящия случай от преводното нареждане
не е видно дарствено намерение или изобщо безвъзмездно основание за предаване на
сумата.
Възраженията на ответницата, че живеейки в жилище – нейна собственост
ищцата е спестила разходи, съставляващи наемна цена, доколкото не са направени като
насрещно възражение за прихващане не следва да се обсъждат.
Дори де се приеме тезата на ответницата, че с процесната сума ищцата е
изразила благодарността си спрямо нея, това не изключва сумата да подлежи на
връщане. Поначало благодарност може да се изрази не само чрез дарение, но и чрез
възмезден договор, в т.ч. заем, например, като се уговори дълъг срок за връщането на
сумата, неопределен срок за връщането й (когато заемателят „има възможност“) или се
уговори, че сумата се дължи без лихви.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
ответницата не доказа съществуването на основание за получаване на сумата от 400
лева, което да я освободи от задължението да я върне на ищцата. Затова искът е
основателен. Решението на Бургаския районен съд, с което той е уважен е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
2
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №891/13.08.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№1592 по описа на съда за 2021.
ОСЪЖДА С. Х. Ж. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Л.
ЕГН********** от ***, сумата 300.00 лева - съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3