Определение по дело №177/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 185

              гр.Пловдив, 07.05.2020г.

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и двадесета година, в състав

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ   

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                         МИХАЕЛА  БУЮКЛИЕВА 

                                             

 

като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 177 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения И.А.Х. срещу определение № 233/22.04.2020г., постановено по ЧНД № 188/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.

Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Прави се искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Стара Загора  е приел за установено следното:

С определение № 1145/30.10.2017г., постановено по ЧНД № 4909/2017г., Софийски градски съд е приел за изпълнение присъда от 02.06.2016г. на Областен съд гр.О., Ч. Р., реф. № 34 Т 11/2015-4350, влязла в сила срещу осъдения Х. за престъпления по чл.283, ал.3, б.„в“ вр. ал.1 и чл.283, ал.3, б.„в“ вр. ал.1 вр. чл.21, ал.1 от НК на Ч.та Р., съответстващи на престъпления по чл.354а, ал.1, изр.2, пр.1 вр. изр.1, пр.3, 4 и 5 вр. чл.26, ал.1 и чл.354а, ал.1, изр.2, пр.1 вр. изр.1, пр.3, 4 и 5 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК на Р. България, за които му е наложено наказание осем години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

Приведено е в изпълнение с начало 27.11.2014г. На 29.09.2017г. е постъпил в Затвора гр.С. чрез трансфер от Ч. Р.. На 08.01.2018г. е преведен в Затвора гр.С.З..

Към 30.04.2020г., евентуалната дата на влизане в сила на  определението на първоинстанционния съд, ще е изтърпял, както следва: фактически - пет години, пет месеца и три дни, от работа - четири месеца и четири дни, или всичко пет години, девет месеца и седем дни. Размерът на неизтърпения остатък от наложеното наказание е две години, три месеца и двадесет и три дни.

Законосъобразно Окръжен съд гр.С.З.  е приел, че са налице формалните предпоставки по чл.70, ал.1, т.1 от НК за условно предсрочно освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.

За първи път е в местата за лишаване от свобода и е с невисока степен на криминализация. В адаптационния период не е имало проблеми с поведението му.

При първоначалната оценка е отчетен среден риск от рецидив -          41 т. с откроени дефицити в зони отношение към правонарушението, емоционални проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди на входа е определен като нисък и не са отчетени значими рискови фактори. В първоначалния план на присъдата са предвидени дейности        по проблемните зони.         Планирано е индивидуалната корекционна дейност да бъде насочена към формиране на трайни нагласи за законосъобразно поведение посредством подобряване на уменията за самоконтрол и обогатяване на поведенческия репертоар със социалноприемливи модели. Спазва плана на присъдата.

Осъденият Х. заема позиция в средните слоеве на общността. Не       е конфликтен      и има         безпроблемни взаимоотношения с останалите лишени от свобода. До момента е стриктен и изпълнителен. Не създава проблеми в групата и избягва конфликтните ситуации. Дистанциран е към субкултуралните норми, традиции и ценности на затворническата общност.

Изпълнява много добре възложените му задачи. Отношението му към предлаганите му корекционни дейности и плана на присъдата  е позитивно. Изявява желание за трудова дейност. Контактува с по-тесен кръг от лишени от свобода, предимно на земляческа основа.

Няма наложени дисциплинарни наказания. Награждаван е многократно за положителни прояви, включително със „свиждане с близките извън затвора“ и „домашен отпуск“. Няма нарушения по време на ползване на наградите по чл.98, т.6 и 8 от ЗИНЗС. Активно участва в предлаганите общопенитенциарни дейности. Завършил е курсове по гръцки и английски език, посещава сбирките на Ф.Д.. От месец юни 2019г. полага доброволен неплатен труд по благоустройство, поддържане и хигиенизиране на помещенията и района на работен обект „Следствен арест“ към Затвора гр. С.З..

При последваща оценка на профила, извършена през месец януари 2019г., се наблюдава снижение в зона отношение към правонарушението и рискът от рецидив е сведен до 40 т., като вече е в ниски стойности. Отчетено е запазване на положителните тенденции и компенсиране на дефицити в проблемните зони. Рискът от вреди продължава да е от ниска степен и не се отчитат значими рискови фактори.

Със заповед на началника на затвора с вх. № Л-325/11.02.2019г. първоначалният му „строг“ режим е заменен на „общ“.

При преоценката, извършена през месец март 2020г., се отчита ново понижение на риска от рецидив до 32 т. Позитивните промени са в зони отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение. Рисковете от сериозни вреди остават от ниска степен.

Притежава добри ресурси за ресоциализация. Не е трайно криминализиран. Налице е мотивация за промяна на поведението в посока следване на законосъобразен начин на живот. Всичко това е дало основание на затворническата администрация да направи извод, че корекционният процес е завършен.

При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода. Не са касае за деяние, извършено при условията на опасен рецидив. 

На следващо място изтърпял е фактически повече от половината от наказанието, определено му със съдебния акт.  

Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване според чл.70, ал.1, т.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне. Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд споделя виждането на Окръжен съд гр.С.З., че при изследване цялостното поведение на осъдения Х. не може да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.

Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови частичен  отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от НПК доказателства за своето поправяне.

Поради липсата на тази предпоставка правилно първоинстанционният съд е оставил искането за условно предсрочно освобождаване без уважение. 

Изложените в жалбата съображения не водят до оборване на горните изводи.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

        

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 233/22.04.2020г. на Окръжен съд  гр.Стара Загора, постановено по ЧНД № 188/2020г. по описа на същия съд.

 

Определението е окончателно.

               

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                2.