ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4193
Пазарджик, 18.09.2025 г.
Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ЕВА ПЕЛОВА |
като разгледа докладваното от съдията Ева Пелова административно дело № 1096/2025 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 60, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на В. Ц. К., срещу Заповед № Л-03-475/14.08.2025г., издадена от гл.директор на ГДИН, с която е настанен в Затвора – гр. Пазарджик, за изтърпяване на наложеното наказание до отпадане на необходимостта, на основание чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС.
Със същата Заповед, на основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварителното й изпълнение.
В нарочна жалба е отправено искане за спиране на допуснатото от страна на гл.директор на ГДИН предварително изпълнение на оспорената Заповед.
Ответникът по жалбата – гл.директор на ГДИН, чрез придружителното писмо по изпращане на преписката в съда не взима становище по така направеното искане.
Съдът, като прецени направеното от оспорващият особено искане за спиране, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1, изр.1-во от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
Безспорно е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение, дотолкова, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие същият бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект.
В тази хипотеза, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект, законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на адресата на акта (молителя). Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от взаимодействието между новите обстоятелства и предварителното изпълнение, не от самия акт и неговото предварително изпълнение. В настоящия случай от страна на жалбоподателя не са посочени конкретни данни и доказателства за това каква значителна или труднопоправима вреда му е причинена, предвид което съдът е поставен в невъзможност да прецени наличието на такива и да отмени постановеното предварителното изпълнение на заповедта. Жалбоподателят не посочва в жалбата си какви значителни и непоправими вреди би претърпял от допуснатото предварително изпълнение на акта, нито е ангажирал относими доказателства към искането си. Единствено твърди, че се третира по различен начин от други лишени от свобода лица, което не обуславя по никакъв начин презумпцията на чл. 60, ал.1, изр.1-во от АПК.
Съдът намира, че в оспорената Заповед точно, ясно и конкретно са посочени причините и основанията, мотивирали гл.директор на ГДИН да постанови нейното предварително изпълнение, на основание чл. 60, ал.1 от АПК. Видно от мотивите на Заповедта и данните по преписката, по искане на жалбоподателя с Разпореждане № 6893/31.07.2025г., постановено по адм.дело № 1546/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, началника на Затвора – гр. Пловдив е задължен, на основание чл. 280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС да прекрати незабавно действията, представляващи нарушение по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на жалб. К., чрез преместването му на място, където не се извършват строително-ремонтни работи, застрашаващи здравето му, без да се нарушават условията на наложеното му наказание и определения режим на изтърпяване. Видно от данните по преписката понастоящем в зоната за засилен надзор и охрана в Затвора – гр. Пловдив, където жалбоподателя изтърпява наложеното му наказание, се извършват строително-монтажни дейности, като в пенитециарното заведение няма друго подходящо място, отговарящо на изискванията за изпълнение на режима на изтърпяване на наказанието, вкл. помещение, което да отговаря на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗАНН, където лишеното от свобода лице да бъде преместено. Правилно ответника, при преценка основанията по чл.60, ал.1 от АПК е посочил, че се налага допускане на предварителното изпълнение на Заповедта, с оглед осигуряване условия, които гарантират сигурността, здравето и живота на лишеното от свобода лице, въз основа на установеното с Разпореждане № 6893/31.07.2025г., постановено по адм.дело № 1546/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив настъпило нараняване на жалбоподателя, вследствие паднал метален шкаф в изолатор №5, където последният търпи наложеното му наказание „доживотен затвор“, който инцидент не би настъпил, ако СМР се извършват по начин, по който не застрашават здравето на лишените от свобода. Правилно гл.директор на ГДИН е обосновал наличието на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 60, ал.1 от АПК с оглед защитата на важни обществени интереси, осигуряване сигурността в Затвора – гр. Пловдив и осуетяване на закъснението при изпълнение на акта, от което може да последва значителна или трудно поправима вреда, като се отчетат обстоятелствата, че чрез извършващите се СМР ще се подобри социално-битовата среда за всички лишени от свобода лица; липсата на подходящо помещение, където жалб. К. да бъде преместен на територията на Затвора –гр. Пловдив, незасегнато от извършващият се ремонт, при спазване изискванията не само за безопасност, но и към режима, определен за изпълнение на наложеното му наказание, както и законоустановената минимално полагаща се жилищна площ.
За да спре допуснатото предварително изпълнение, съдът следва да установи, че е налице основание със същата степен на значимост на презюмирания от закона обществен интерес, и чиято закрила да е със същия или по-висок интензитет, т. е., допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от спирането изпълнението на оспорения акт. Оспорващият следва да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Освен, че не са налице доказателства в тази насока, в жалбата не се посочват дори вредите, които би претърпял жалбоподателят. Несъмнено, жалбоподателят е следвало да посочи в какво ще се изрази тази вреда, както и обстоятелствата, поради които определя същата като значителна или пък трудно поправима. Независимо, че един от принципите на административното производство по АПК е принципът на служебното начало, то в никакъв случай и при никакви обстоятелства не би могъл да се направи обоснован извод за задължението на съда да определи размера на евентуално причинени вреди или пък да обосновава тяхната значителност или трудна поправимост. В съдебното производство съдът не би могъл с мотивите си в постановен от него съдебен акт да замести липсващо изявление на жалбоподателя в тази насока, каквото изявление не се съдържа в жалбата.
При липсата на данни и доказателства, че оспореният акт ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда и при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, и на основание чл. 60, ал. 8 и ал. 10 от АПК Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Ц. К., за отмяна на допуснатото на основание чл. 60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед № Л-03-475/14.08.2025г., издадена от гл.директор на ГДИН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му на страните, пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
| Съдия: | |