№ 42259
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110159969 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. против Апелативен съд
- София, с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 24 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на
непозволено увреждане неимуществени вреди в периода от 16.11.2015 г. до 01.10.2024
г.
В исковата молба ищецът твърди, че непозволеното увреждане се изразява в
бездействия на ответника, изразяващо се в отказ да измени наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава по ВЧНД № 219/2015 г. по
описа на АСНС.
Съдът намира следното:
Предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са, както следва: Въз
основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 2 от
ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи:
задържане под стража или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са
били отменени; нарушаване на права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени
права при задържане/; обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или
образуваното производство прекратено поради неизвършване на деяние; налагане на
наказание, когато лицето бъде оправдано; прилагане на административна мярка,
когато решението бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наказание
над определения срок, незаконосъобразно използване на СРС и установено нарушение,
извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по
разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично
изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
В случая ищецът навежда оплаквания от бездействия на ответника, които са му
причинили вреди в качеството му на жалбоподател. Такава хипотеза, даваща
основание за защита по чл. 2 от ЗОДОВ, законодателят не е предвидил, видно от
гореизброените хипотези. Защитата, която законът указва, че държавата дължи на
граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на
принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за
които е установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не могат да се
ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по повод жалби
1
поради необразуване на производство или оставяне на жалбата без разглеждане. По
същество ищецът се оплаква от правораздавателната дейност на съдиите при
изпълнение на техните публични функции. Законът предвижда обжалваемост на
актовете на съда/прокуратурата.
От направеното изложение и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил
иск за присъждане на обезщетение за вреди от неизменение на мярката му „задържане
под стража“ като мярка за неотклонение в по-лека такава. Постоянната съдебна
практика приема, че процесуалната легитимация на страните се определя от
твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на
накърненото от ответника чрез възникналия спор материално право. При проверката
дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД №
5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове
за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане
от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът обаче не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за
вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено
поради липса на законно основание (пак там). Легититимиран да представлява
държавата в тези случаи е органът, инициирал наказателното производство. Съдът,
като процесуален субституент, не е легитимиран да представлява държавата по искове
за обезщетение за вреди по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, поради което и производството по
делото, като образувано срещу САС, следва да бъде прекратено, като недопустимо. В
този смисъл са напр. Определение № 89/01.04.2016 г. по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I
г. о., и Определение № 465/25.04.2017 г. по гр. д. № 4265/2016 г. на ВКС, IV г. о.
Определение № 7355 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 392 / 2023 г. на СГС и др.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата
молба, не е относимо. Хартата ще се прилага в случай, че съдът е прилагал съюзна
правна норма, а в настоящата хипотеза съдът е бил сезиран с жалба по реда на НПК.
Видно е, че АСНС е прилагал норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС,
поради което ХОПЕС не се прилага. Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по
себе си е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е
присъединил към ЕКПЧОС, поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен
това ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба
или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези обстоятелства.
Ищецът се е ограничил само да извършва правна квалификация, която обаче не
обвързва съда. Заради липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на
нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният иск е недопустим – в този
смисъл напр. Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по описа на
ВКС, III г.о.
На следващо място, следва да се посочи, че настоящото производство е
недопустимо и поради по-рано образувано дело между същите страни и със същото
искане. В тази насока следва да се отбележи, че след служебна справка съдът
констатира, че във връзка с депозирани от ищеца при ответника жалби във връзка с
ВНЧД 219/2015 г. на АСНС, при СРС са образувани множество дела, на същото
основание и за същото искане, като съдебно предявеното право е за защита на една и
съща вреда. Следователно основанието на исковата претенция, обоснована от
изложените в исковите молби фактически твърдения, е идентична и искането по тях,
обосновано от тези твърдения, също е идентично, което несъмнено предпоставя
2
недопустимост на по-късно заведеното дело - в случая гр. дело № 59969/2024 г. на
СРС. Ето защо е налице и основание за прекратяване на производството и на осн. чл.
126 ГПК.
В случая следва да се посочи освен това, че ищецът е един от т.нар. „масови
ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на
гражданскоправен спор. Така например само в Софийски районен съд към 17.10.2024 г.
ищецът е завел 728 дела.
По същество ищецът отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на
вляза в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко
умишлено престъпление.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим, поради
което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
В исковата молба е обективирано и искане за допускане на правна помощ, което
съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като съдът достигна до извод за
недопустимост на предявения иск, а съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ по чл. 21,
т. 2 и 3 не се предоставя, когато претенцята е очевидно недопустима.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх. № 319351/09.10.2024 г. по
описа на СРС, подадена от Е. Д. М., ЕГН: ********** против Апелативен съд – София
като процесуално недопустима.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по реда на
чл. 95 ГПК, обективирано в сезиращата съда искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх.
№ 319351/09.10.2024 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 59969 по описа на съда за 2024 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца на посочения в исковата
молба адрес за получаване на призовки и съобщения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3