Решение по дело №757/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 152
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700757
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№757                                        11.04.2022 г.                             Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският административен съд в публично заседание                                       на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

        Секретар: Ива Атанасова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №757 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М.Д.М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, издадена и изпълнена на 09.12.2021г в 11.21ч в град Казанлък от И. Д., главен специалист „Контрол, Кратковременно паркиране“, оправомощен със Заповед №1262/18.08.20г от Кмета на община Казанлък / стр.20/. Принудителната административна мярка е приложена спрямо МПС ***, с рег. №****, спрямо водача /собственик/ М.Д.М., видно от Талон за регистрация.

          Мотивите за нейното прилагане: С протокол №2443/09.12.2021г главен специалист Контрол, кратковременно паркиране е установил, че МПС-во е паркирано на улица „Генерал Гурко“ №13 срещу строителен обект, запушва входа, за което е подаден сигнал на телефон 112 и на кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „Любен Каравелов“. Тези факти са подведени под чл. 171 т.5 буква „б“ от ЗДвП – превозното средство прави невъзможно преминаването на други участници в движението.

      Жалбата е подадена на 17.12.2021г в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административния акт и от лице, което има правен интерес – собственик на МПС, което е било обект на принудителната мярка.

         С жалбата се твърди, че МПС –во е паркирано на ул. „Ген Гурко“ №15, където живее собственика му-жалбоподател, като не са изпълнени фактическите състави на чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП.  Не е паркиран в нарушение на ЗДвП, нито е представлявал пречка за другите участници в движението. Улица „Ген Гурко“ в частта пред №15 е еднопосочна, а разстоянието между автомобила и тротоара – свободната плащ от платното е 3.6 метра, по които преминават автомобилите в посока юг, с възможен завой само на дясно по улица „Л. Каравелов“, а идващите от юг по улица „Ген. Гурко“ не могат да продължат направо, а следва да завият задължително по ул. „Любен Каравелов“ тоест паркираното МПС не пречи на движението. Иска от съда да бъде отменена принудителната мярка с присъждане на разноските по делото – 514лв.

      Ответника Главен специалист Контрол, кратковременно паркиране, се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата в първо съдебно заседание. В заседание по същество не се явява, не изпраща представител.

       Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация, а разгледана по същество е основателна.

          Принудителната мярка е приложена по устно разпореждане на редовно оправомощено длъжностно лице, съгласно Заповед на Кмета на община Казанлък на стр.20 по делото, но въз основа на факти, които не притежават признаците на посочения в протокола състав от чл.171 т.5 буква б от ЗДвП – когато превозното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Обстоятелството, което е мотивирало ответника да разпореди преместване на паркирано МПС без знанието на неговия водач/собственик е подаден сигнал на телефон 112, че МПС АУДИ СТ9877СК, паркирано на ул. Ген Гурко №15 запушва входа на строителен обект. Видно от приложения снимков материал, моторното превозно средство е паркирано на улично платно, плътно до тротоара, като се виждат строителни отломки пред отворена алуминиева врата, вероятно на търговски обект и под разпределително табло, над което има рекламен надпис. От заключението на вещото лице се установява, че вратите на снимката са вход за пешеходци/посетители, на чието движение паркирания автомобил не пречи. Ширината на отворените врати, показани на снимката е 0.9метра, поради което не е възможно през тях да премине друго превозно средство и тук е мястото да се каже, че реда за ограничаване на движението пред строителни обекти, включително за да се осигури спиране точно пред тях на техника, която извършва строителни работи, не е прилагането на принудителни мерки спрямо паркирани превозни средства при спазване на правилата на ЗДвП и без да пречат на другите участници в движението. Принудителната мярка по чл.171 т.5 буква б от ЗДвП е граница на упражняване на права и ползване на обществени пространства за движение, поставена в обществен интерес,  за чието спазване следят компетентните органи – аргумент от признаците, които конкретните факти трябва да притежават, за да бъдат квалифицирани правно като основание за принудителното преместване. Паркираното моторно превозно средство следва да е разположено по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението и понеже препятства или прави опасно тяхното движение, органите за контрол разполагат с правомощието веднага, устно да разпоредят преместване на превозното средство, без преди това да уведомят водача или собственика. Действа се в условията на неотложност, с цел да се предотврати настъпване на обществени вреди, поради което и фактите, описани в протокола за преместване трябва да притежават способността да пречат или да създават опасност. В случая се сочи пречка за движение през вход на строителен обект, но видно от снимковия материал и заключението на вещото лице, входа на строителния обект представлява врата за пешеходци, която не е препречена от паркирания на пътното платно автомобил на жалбоподателя. Същия не е паркиран и на кръстовището с улица „Любен Каравелов“, като ул. „Ген Гурко“ в посока юг е еднопосочна с възможност да се продължи направо в посока юг или да се завие към улица „Любен Каравелов“. Процесното МПС е паркирано на юг по посока на движението, плътно до тротоара като оставя свободно пътно платно с ширина от 3.60м, която е достатъчна за движение на друго моторно превозно средство. След като принудителната мярка е наложена, за да се осигури частния интерес на негово място да паркира друго МПС, което да обслужва евентуално извършваните строителни дейности в обекта с отворените врати, то се налага извод и за упражняване на правомощия вън от целта на закона, за чието постигане са предоставени. Принудителната мярка трябва да постига заложения резултат – да отстранява пречката, съответно опасността, или ако се касае за първата хипотеза да се изпълни предупреждението на знака, че при паркиране на посоченото място, МПС-во ще бъде преместено. В този случай водачът е предупреден за последицата, а в другите две знае закона по необорима презумпция и при извършване на формалното деяние, съзнавайки обстоятелствата, при които паркира, той има формирани представи и за съставомерния ефект на поведението си, поради което и законодателя допуска мярката без знанието на водача/собственика, на за да осигури правото на останалите участници в движението да ползват по предназначение отворените за движение пътища, улици и тротоари, при това безопасно.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ:

 

    ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, приложена на 09.12.2021г от главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, по жалба на М.Д.М..*** да заплати на М.Д.М. ЕГН:********** сумата от 514лв /петстотин и четиринадесет/, представляващи разноски по делото.

 

Решението  подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчване на страните.

 

 

 

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: