РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Варна, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110205003 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като с
Решение № 1564/26.11.21г. по КАНД №1590/21г. АдмС-Варна е отменил Решение
№249/22.06.21г. по АНД №1619/21г. на ВРС.
Първоначалното производство е било образувано по жалба на: Г. В. В., ЕГН
********** от гр.Варна срещу Наказателно постановление №066/15.03.2021 год. на
Зам.кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи, че то е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Сочат се допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, като се сочи, че МПС е
било паркирано върху паркомясто, а не на тротоар.
В съдебно заседание, възз.В., редовно призована, се явява лично, като поддържа
жалбата на изложените в нея основания. По същество адв. В. пледира за отмяна на
постановлението като излага съображения, че нарушението не е доказано от обективна
страна, тъй автомобилът е бил паркиран на частно поркомясто.
1
Въззиваемата страна /зам.кмета на Община Варна, като наказващ орган/ , редовно
призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
упълномощен, не от наказващия орган, а от кмета на община Варна процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество изразява становище, че НП следва
да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Възз.Г.В. управлявала лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№В5167ТА собственост на
Д.А.К.. Тя паркирала автомобила на частно паркомясто, намиращо се в гр.Варна,
ул.“Иван Вазов“ №39.
На 07.01.21г. на ел.поща на община Варна бил подаден сигнал от св.А.М., в който
било посочено, че тротоарът на ул.“Иван Вазов“ №39 е „присвоен за паркинг и
пешеходците трябва да слизат на уличното платно“. Към сигналът била приложена и
фотоснимка, на автомобилът на въззивницата.
Във връзка с подадения сигнал, на 11.01.21г. служител на „Общинска полиция“-
Варна- св. И.Б. посетил посочения в сигнала адрес и установил, че горепосоченият
автомобил е паркиран на ул.“Иван Вазов“, пред №39. Служителят на реда, преценил,
че автомобилът е паркиран върху тротоар и на същата дата в отсъствие на собственик
на автомобила бил издаден фиш №**********, с който била наложена глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Срещу издадения й фиш собственикът Д.К. подала възражение, като посочила, че
автомобилът се управлява от възз. В.. Поради това, издаденият фиш бил анулиран, а
срещу възз. служител при Общинска полиция-св.Г.Г. издала акт за установяване на
административно нарушение бл.№0003455/11.02.21г.. С него на възз. било вменено
нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, за това , че на 11.01.21г. е паркирала лекия
автомобил върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците.
Актът бил връчен на възз., която го подписала с отбелязване, че има възражения.
Срещу съставения АУАН, в законоустановения срок, било подадено възражение, в
което възз. посочила, че мястото на което е паркирала не е тротоар, а паркомясто, за
което приложила и доказателства- копие от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.07.2016г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, без да извърши
разследване по представените доказателства, АНО издал атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените
2
в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за
нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на възз. административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на 05.04 2021г.,
като на 12.04.2021г. тя депозирала жалба срещу него.
В хода на съдебното производство бяха приобщени материалите по АНП,
материалите по НАХД № 1619/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 29 състав и по
КНАХД № 1590/2021г. по описа на Административен съд – Варна както и изисканите
от съда писмо от Община – Варна с вх. № 54049 от 30.12.2021г. ведно с копия от:
съобщения от форма сигнали с Електронен номер 461857 подадено от А.М., 1 брой
фотоснимка, докладна записка от ИВ. ИВ. Б. от 11.01.2021г. докладна записка от ИВ.
ИВ. Б. от 15.01.2021г., докладна записка от ИВ. ИВ. Б. от 19.01.2021г. и оригинал на
докладна записка от ИВ. ИВ. Б. от 26.12.2021г. и писмо от Община – Варна с вх. №
54213 от 31.12.2021г..
Като свидетели във въззивното производство бяха разпитани св. Г.Г. –
актосъставител, св.И.Б.- съставил фиш №********** на 11.01.21г. и свидетеля А.М.,
по чиито сигнал е извършена проверка на адрес гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ №39. Съдът
няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на разпитаните
свидетели, поради което кредитира същите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП / на 12.04.2021г. видно от пощенското клеймо / и пред надлежния съд
– по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно
приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна.
3
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и намира, че в хода на
АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй
като не са описани обстоятелствата на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 94,
ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН предвижда като
задължителен реквизит на АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.
Действително и в АУАН, и в НП е посочено, че процесното МПС е паркирано върху
тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява административно
нарушение. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП паркирането
трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места, определени от
администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на изискванията за
разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние
откъм страната на сградите. В НП не е посочено в какво се изразява нарушението
на чл.94, ал.3 от ЗДвП, дали превозното средство е било паркирано извън разрешените
за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или
паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или
в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите.
Административнонаказателното производство е строго формализирано, като
в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и
съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да
бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е
наложено наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата
правна квалификация) и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен
реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е.
описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и
мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на наказаното лице. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т.
4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за
4
което наказващият орган е наложил административно наказание. По изложените
съображения съдът намира, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу
повдигнатото обвинение. Нещо повече, горните нарушения лишават и съда от
възможност да прецени, кои са съставомрните факти, които подлежат на изследване в
процеса.
На следващо място, съгласно легалното определение на понятието „тротоар“ дадено
в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. От описанието на мястото, на което е
паркирано МПС, в обстоятелствената част на НП не може да се изведе извод
представлява ли това място „тротоар“. При правната регламентация дадена в ЗДвП и
описанието на мястото на паркиране на МПС в НП, съдът намира, че в НП не е
посочено в какво се изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП, както и че липсва
описание на нарушението в достатъчна степен и в частност, че паркирането е в
нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя или в нарушение на
изискванията за разстояние от към страната на сградите, за да се направи извод за
съставомерност на нарушението. Не са били изложени факти в АУАН и НП, от които
да се обосновава, че начина на паркиране на МПС представлява нарушение на
изискванията за разположение на същото спрямо оста на пътя или е в нарушение на
изискванията за разстояние от към страната на сградите. Излагането на такива
обстоятелства и факти в АУАН и НП е необходимо за установяване на
обстоятелството, мястото на което е паркирано МПС, представлява ли тротоар по
смисъла на ЗДвП.
Видно от представените по делото писмени доказателства и в частност нотариален акт
за покупко-продажба на паркомясто на ул.Иван Вазов“ №39, както и от свидетелските
показания на актосъставителя дадени в хода на обжалването пред въззивния съд на
НП, мястото на което е бил паркиран автомобилът на възз. е частна собственост, като
същото представлява паркомясто. От друга страна св.Б., извършил проверката на
мястото на 11.01.21г., по подадения сигнал от св.М. също сочи, че при проверката е
констатирал, че автомобилът на възз. е бил паркиран в частна собственост, която била
очертана спрямо сградите, но твърди, че детайли на автомобила / не може да посочи
дали предната или задната част на автомобила/ стърчали върху тротоара пред сградата
и поради това не можело да преминат пешеходци. Показанията на този свидетел са
неясни, липсва конкретизация, за начина по който е бил паркиран автомобила, не е
ясно и какво е било отстоянието му от сградата пред която е бил паркиран, като от
неясните показания на актосъставителя може да се направи извод, че според него
автомобилът е бил паркиран на паркомясто в сградата, като е стърчал от него. От
5
писмените доказателства по делото, от гласните такива- показанията на св.Г., а и от
фотоснимката приложена към сигнала на св.М. е видно, че паркоместата се намират
пред сградата, а не в самата сграда. Св.Б. твърди, че били изготвени фотоснимки по
време на проверката, но след изискването им от наказващия орган, съдът бе уведомен с
писмо, че такива не са изготвени, а и нямало задължения да се изготвят. Тук следва да
се посочи, че видно от показанията на св.М., приложената от него снимка към сигнала
е направена на датата на подаване на сигнала, т.е. на 07.01.21г., т.е. по делото
отсъстват безспорни доказателства, за начинът, по който е бил паркиран автомобилът
на възз. на 11.01.21г., около 14.20ч.- дали изцяло в паркомястото частна собственост,
както твърди възз., в каквато връзка са и показанията на св.Г. и по друг начин, който не
стана ясен от показанията на св.Б..
Съдът намира, че от обстоятелствената част на АУАН и НП, от свидетелските
показания на свидетелите Г., Б. и М., а и от другите доказателства по делото не може
да бъде изведен извод, че архитектурният елемент, на който е било паркирано МПС
представлява тротоар съгласно легалното определение на понятието „тротоар“ дадено
в §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Такива доказателства не са ангажирани от Община Варна за
датата на процесното деяние. Доказателствата по делото са в противоположния
смисъл, а именно, че автомобилът е бил паркиран в рамките на паркомясто, което е
частна собственост, като за изграждането му Община Варна очевидно е съгласувала
инвестиционен проект.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63д,
ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
6
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място следва да се посочи, че като страна по делото,
съобразно изменението в ЗАНН е бил конституиран наказващият орган Зам.кмета на
община Варна- Т.И.. Съгласно чл.61, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. -
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ в производството пред районния съд
страните могат да се представляват от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование в наказващия орган при учрежденията, предприятията, организациите,
юридическите лица и едноличните търговци. В случая по делото АНО на практика не е
бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, тъй като
липсва пълномощно по силата на което зам.кмета на община Варна да е упълномощил
юрисконсулт. Поради това и съдът счита, че не се следва присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Такова не следва да бъде присъдено и предвид
изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №066/15.03.2021 год. на Зам.кмета на
Община Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП на Г. В. В., ЕГН ********** от гр.Варна е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7