О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 04 декември 2019
година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито
заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
въззивно гражданско дело № 2194 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК,
въззивно е и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
срещу Решение № 4593 от 29.10.2019 година, по гр.д. № 8646/2019 година, по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че ТЕОДОР П.Д., ЕГН ********** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258 сумата от 5753.04 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 12.05.2017г.- 11.05.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Венчан” № 10 с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/31.05.2019г. , на
основание чл. 124, ал.1 ГПК и с което дружеството е било осъдено да заплати в
полза на ищеца сумата от 885.13 лева, представляваща сторени по делото пред
първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност,
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено
и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното
количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна
е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е
било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера
не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост
на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да
се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба, Т.Д., чрез адв.С., оспорва доводите в нея. Поддържа, че с оглед
момента на извършената техническа проверка, в случая липсва приложима
нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно установени случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради което
едностранната корекция се явява незаконосъобразна. Решението на ВРС е правилно
и моли същото да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от
активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за
събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Предвид горното, ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.01.2020
година, от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: