Определение по дело №413/2023 на Административен съд - Кюстендил

Съдебният акт е постановен на основание чл.159, т.1 от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ.

С протест от 08.12.2023 г. С. Д. – прокурор при Районна прокуратура гр.Кюстендил, ТО гр.Дупница оспорва Разрешение за строеж /РС/ № 104/ 11.08.2022 г. на главния архитект на община Дупница. Релевира нищожност на РС поради несъответствие на одобрения инвестиционен проект с предвижданията на действащия регулационен план и кадастралната карта и поради нарушение на чл.48, ал.5 от ЗУТ. Моли за обявяване на нищожността на оспореното РС.

В с.з. прокурор С. Д. моли за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото.

В с.з. адв.И. К. като пълномощник на ответния главен архитект на община Дупница оспорва протеста като неоснователен.

В с.з. адв.Д. З. като пълномощник на заинтересованите страни Х. Г. С. и Г. Х. С. оспорва протеста като неоснователен. Поддържа искането за недопустимост на съдебното производство поради реализирания строеж в съответствие с издаденото РС, което прави РС удостоверителен документ. Претендира деловодни разноски по представен списък.

Заинтересованата страна – община Дупница не изразява становище по протеста.

След запознаване с доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните съдът констатира следното от фактическата страна на спора:

С оспореното РС № 104/ 11.08.2022 г. на главния архитект на община Дупница на основание чл.148, ал.1 и 2 във вр. с чл.147, ал.1, т.7, ал.2 и чл.48, ал.4 и ал.5 от ЗУТ е разрешено на община Дупница чрез Х. Г. С. и Г. Х. С. като възложители да извършат строеж от шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Строежът представлява „Плътна ограда с височина 2.20 м и подпорна стена с височина 1.10 м под нея“ към УПИ XVII-5263, кв.109 по рег. план на гр.Дупница /ПИ с идентификатор 68789.18.396 по КК на града/ с дължина около 20.00 м и височина 2.20 м, с височина на подпорната стена под нея 1.10 м, считано от по-ниския прилежащ терен, който строеж е разположен изцяло в УПИ IX-5267, кв.109 по рег. план на града, одобрен със заповед № 374/ 30.04.1991 г. на председателя на ОбС – гр.Станке Димитров, ПИ с идентификатор 68789.18.400 по КК на града, с административен адрес на имота: гр.Дупница, [улица], на основание и в съответствие с одобрените на 11.08.2022 г. част Архитектура от инвестиционен проект и Конструктивно становище. РС е съобщено на общината и възложителите и е влязло в сила на 26.08.2022 г.

Административното производство по издаване на оспореното РС е инициирано по заявление вх. № 94-Х-105/01.08.2022 г. от заинтересованите страни Х. Г. С. и Г. Х. С.. Към заявлението са приложени нотариални актове за собственост, инвестиционния проект по част Архитектура и Конструктивното становище. С договор от 16.01.1973 г. общината е отстъпила право на строеж върху общинския имот, представляващ парцел XI, имот 4483 от кв.234 по рег.план на гр.Станке Димитров /сега гр.Дупница/ на Г. Х. С. и Х. Г. С.. За имота има съставен АЧОС № 1594/ 03.11.2004 г., представляващ УПИ IX-5267 в кв.109 по рег.план на града. Към преписката са приложени скица № 419/ 15.07.2022 г. от общината за УПИ-то и скица № 15-768778/ 11.07.2022 г. от СГКК – Кюстендил за ПИ по КК на града. Видно от скицата на СГКК, имотът е застроен с жилищна сграда, две постройки от допълващото застрояване и гараж. Съгласно удостоверение изх. № УД-1119/ 11.08.2022 г. на кмета на общината, една от постройките от допълващото застрояване е съборена. С изх. № 93-00-1360/ 18.07.2022 г. кметът на общината е дал съгласие за изграждане на процесния строеж. В обяснителната записка към инвестиционния проект е предвидено изграждането на строежа на основание чл.48, ал.9 във вр. с ал.4 от ЗУТ в имота на възложителя /УПИ IX-5267, кв.109/. Строителното изпълнение е показано в архитектурни чертежи. Конструктивното становище е изработено на основание чл.48 и чл.147 от ЗУТ и архитектурния проект.

С Констативен протокол № 433/ 16.08.2022 г. на РДНСК Кюстендил е обективиран контрола върху издаденото РС по реда на чл.156 от ЗУТ със заключение за законосъобразност на акта.

С Констативен акт от 26.08.2022 г. е определена строителна линия и ниво на строежа, а с протокол от 29.08.2022 г. е извършено трасиране, означаване и координиране на границите на имота.

По жалби на собствениците на съседния УПИ XVIII-5263, кв.109 по рег. план на града инж.Х. К. и М. П. П. до РДНСК Кюстендил и общината, в писмо изх. № 94-М-800-/1/ от 13.10.2022 г. на кмета на общината е записано, че при проверката на място на 04.10.2022 г. на строежа е констатирано изпълнение на бетонови основи, подпорна стена и стоманобетонови колони, тухлена зидария и стоманобетонов пояс над нея.

С последващ Констативен протокол № 24/ 26.04.2023 г. на служители от общината е констатирано изграждането на строежа. Изграждането е потвърдено в писмо на началника на РДНСК изх. № Д-574-00-125/ 05.05.2023 г., в което се сочи че в УПИ IX-5267, кв.109 по рег.план на града е изградена плътна ограда с дължина около 20 м., изпълнена с от бетонови блокчета върху бетонова основа с височина 20 см. и излята върху блокчетата бетонова шапка с височина 15 см. и стоманобетонови колони. Част от оградата с дължина около 12.60 м е с височина около 2.06 м, а останалата част с дължина около 7.40 м е с височина 1.64 м. Констатацията е за извършено строителство съгласно представената проектна документация и издаденото РС № 104/ 11.08.2022 г.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.С. П. С. /специалист по геодезия, фотограметрия и картография/ се установява, че границата между УПИ IX-5267 и УХИ XVII-5263 по предходен недействащ регулационен план на гр.Дупница, одобрен със заповед № 374/ 30.04.1991 г. на Председателят на ОбНС гр.Станке Димитров не съвпада по границата с одобрената кадастрална карта от 2004 г., като отклонението е в размер на 0.60 м. в участъка на новопостроената сграда в имота на възложителите и е недопустимо по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Видно от приложение № 2 и приложение № 4 към заключението, основната част от оградата /18.32 м. по изготвения цифров модел за експертизата/ е разположена в УПИ IX-5267, а малка част – 0.83 м попада в съседния УПИ по недействащия регулационен план.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице арх. Д. Д. С. се установява разминаване в представените графики в проектната документация по отношение местоположението на вътрешната регулационна линия между УПИ IX-5267 и УПИ XVII-5263, т.к. в чертеж „Разрез А-А“ /на л.34 от делото/вътрешната регулационна линия между имотите е изчертана по плътната част на оградата, като завършващият елемент „бетонова шапка“ надстърча с 5 см. в съседния имот, а в чертежа на л.32 от делото, изобразяващ оградата в план, страничната регулационна линия е разположена на 5 см. спрямо плътната част на оградата и по този начин оградата, в т.ч. „бетоновата шапка“ попадат изцяло в границите на УПИ IX-5267. Според вещото лице съществува възможност да е допусната техническа грешка в проектната документация при изобразяване на регулационната линия в графиката на чертеж „Разрез А-А“, т.к. и в графиката на конструктивното становище регулационната линия е изобразена на остояние 5 см. от плътната част на оградата – т.е. оградата с бетоновата шапка попадат изцяло в посочения УПИ. Според вещото лице следва да се съобрази, че в обяснителните записки към частите от проектната документация и в издаденото РС текстово е посочено, че оградата и подпорната стена се изграждат изцяло в обхвата на имота на възложителите. Вещото лице сочи, че понастоящем действа нов регулационен план на града, одобрен с решение № 35/ 31.03.2023 г. на ОбС – гр.Дупница, съгласно който имотите са с номера УПИ IX-400 и УПИ XVII-396 в кв.109. Новият регулационен план представлява „Трети етап от общия проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация на територията на община Дупница, отнасящ се до поставяне в съответствие действащите регулационни планове с одобрената кадастрална карта на гр.Дупница". По този план вещото лице сочи, че няма разминаване в регулационната линия между двата УПИ и имотната им граница. Вещото лице установява, че при изработване на проектната документация няма представена комбинирана скица с данни за регулационния план и действащата КК с цел установяване на идентичност между регулационната линия с имотната граница, по която се предвижда изграждането на строежа. При огледа на място на 29.04.2023 г. вещото лице установява, че изграденият строеж е в завършен вид. Същият представлява един строеж без да може да се определи разделянето му на два отделни обекта, т.к. между изградената подпорна стена и плътна ограда няма видим детайл, който да ги разделя, като такъв детайл не е предвиден и в проектната документация. Между двата имота има значителна денивелация, като УПИ XVII-5263 е в по-ниско разположения терен. Изводите на вещото лице са за липса на съответствие на одобрената строителна документация към РС с предвижданията на рег.план от 1991 г., като предвиден по този начин строежът няма да попадне изцяло в имота на възложителите. Вещото лице обаче констатира изпълнение на изискванията по чл.148 и чл.48, ал.5 и ал.9 от ЗУТ.

Заключенията на вещите лица съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства. Страните не ги оспорват.

С оглед на изложеното, съдът намира, че протеста е недопустим. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване по делото е РС № 104/ 11.08.2022 г. на главния архитект на община Дупница, с което е разрешено изграждане на строеж от шеста категория. Строежът е единен, независимо от наименованието му като плътна ограда и подпорна стена под нея, съгласно изводите на вещо лице арх.С. и утвърдената от органа проектна документация. Строежът е предвиден да се изгради в имота на възложителите и заинтересовани страни по делото Х. Г. С. и Г. Х. С. със съгласието на собственика на УПИ-то – община Дупница. РС е съобщено на заинтересованите лица по реда на чл.149, ал.2, т.1, пр.1 от ЗУТ, които не са го оспорили, поради което е влязло в законна сила на 26.08.2022 г. Изграждането на строежа е започнало на 26.08.2022 г. с издаване на протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа и е завършено към 26.04.2013 г., съгласно данните в Констативен протокол № 24/ 26.04.2023 г. на общинските служители. Завършването на строежа е потвърдено в писмото на началника на РДНСК Кюстендил изх. № Д-574-00-125/ 05.05.2023 г. Завършването на строежа е констатирано и в заключението на вещо лице арх.С. при огледа на място на 29.04.2024 г. Изграждането на строежа е в съответствие с одобрената от ответника проектна документация по оспореното РС. Изграждането на строежа е в съответствие с правилото на чл.156, ал.6 от ЗУТ, т.к. с Констативен протокол № 433/ 16.08.2022 г. органите на ДНСК са установили законосъобразност на издаденото РС. По см. на чл.178, ал.2 от ЗУТ строежът не подлежи на въвеждане в експлоатация, поради което няма законна пречка за ползването му на място по предназначение.

С оглед на изложеното, към 26.04.2023 г. строежът по оспореното РС е реализиран и не подлежи на въвеждане в експлоатация. Реализирането на строежа е в съответствие с издадените строителни книжа. С реализирането на строежа преди датата на подаване на протеста в съда /08.12.2023 г./ е недопустима както отмяната на РС по арг. от чл.156, ал.8 от ЗУТ, така и обявяването на РС за нищожно. Трайно утвърдената практика на ВАС приема, че с изграждането на строежа и издаването на разрешение за ползване /в случая такова не е необходимо по см. на чл.178, ал.2 от ЗУТ/, се санират и добиват стабилитет евентуално допуснатите при издаването на РС и извършването на строежа нарушения. Това е така, т.к. РС има временен характер и предназначение за осъществяване на законен строеж, а след започването на строежа, РС – при допустими жалби могат да бъдат отменяни само при визираните в чл.156, ал.2 от ЗУТ предпоставки. След започналото ползване на строежа на законно основание отпада действието на РС и това РС, както и одобрените с него проекти, е недопустимо да бъдат отменяни на каквото и да е основание, дори при нарушение, обуславящо нищожност. В този смисъл са мотивите в решение № 9901/ 25.07.2017 г. по адм.д. № 1016/ 2017 г., решение № 14169/ 22.12.2015 г. по адм.д. № 4149/ 2015 г., решение № 13780/ 15.12.2016 г. по адм.д.№ 6065/ 2016 г., решение № 9177/ 19.10.2022 г. по адм.д. № 9190/ 2022 г., решение № 9190/ 19.10.2022 г. по адм.д. № 3886/ 2022 г., решение № 11745/ 29.11.2023 г. по адм.д. № 10028/ 2023г ., решение № 10795/ 20.10.2008 г. по адм.д. № 5311/ 2008 г., всички на II о. на ВАС.

Оспореното РС не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебно оспорване, т.к. като има само удостоверителен характер.

На основание чл.159, т.1 от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ съдът ще отмени определението за даване ход по съществото на спора, ще остави протеста без разглеждане и ще прекрати съдебното производство.

На основание чл.143, ал.4 във вр. с чл.16, ал.2 от АПК Прокуратурата на Република България дължи заплащане на заинтересованите страни Х. Г. С. и Г. Х. С. деловодни разноски в размер на 2 668 лв., включващи 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, 700 лв. за вещо лице инж.С. и 768 лв. за вещо лице арх. С.. Заплатеното адвокатско възнаграждение е под минимума по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и участието на адвоката в проведените съдебни заседания.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.10.2024 г. по адм.д. № 413/ 2023 г. по описа на КАС за даване ход по съществото на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на С. Д. – прокурор при Районна прокуратура гр.Кюстендил, ТО гр.Дупница срещу РС № 104/ 11.08.2022 г. на главния архитект на община Дупница.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 413/ 2023 г. по описа на КАС.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Х. Г. С. и Г. Х. С. деловодни разноски в размер на 2 668 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/.

Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от уведомяването им.

Определението да се съобщи на страните.