№ 2140
гр. Варна, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501174 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на ЗЛ.
КР. К., чрез адв.М. /ВАК/ против Определение № 4529 от 21.04.2022 година,
постановено по гр.дело № 18 396/2021 година, по описа на ВРС, с което е
било прекратено производството по делото, на основание чл.17 от Регламент
№ 2201/2003 година .
Според оплакванията в жалбата определението се явява неправилно,
т.к. не отчита наличието на текста на чл.12 ал.3 от Регламента.Съгласно
последния с налице кумулативно предвидените предпоставки производството
да се разгледа от български съд, отделно от горното това е и в интерес на
детето.
По същество оправеното искане е атакуваното Определение да бъде
отменено и съдът да върне делото за продължаване на съдо –
производствените действия.
За да се произнесе по така повдигнатия спор, съдебният състав взе
предвид следното:
С исковата си молба от 29.12.2021 година ищеца Ж. КР. Г. посочил, че
между него и ответницата з. Г.а брачния съюз е бил прекратен, като правата
върху роденото от брака дете к. родена на 12.01.2009 година са били
присъдени на майката.По отношение на ищеца е определен режим на
издръжка и личен контакт.Ищеца е посочил, че към момента детето, заедно с
ответницата пребивават на територията на Кралство Белгия, където
ответницата не упражнява обществено полезен труд.Самия ищец живее и
работи във Великобритания , работи и намира, че може по по - добър начин
да осъществява грижа върху детето.Настоял да се постанови решение по
силата на което да му бъдат присъдени родителските права върху детето к.
като майката да бъде осъдена да заплаща издръжка и по отношение на нея да
се осъществи режим на личен контакт.
В отговора си против ИМ, чрез адв.М. ответницата оспорила наведените
1
факти и настояла от своя страна, съдът да отхвърли претенцията.
И двете страни не са заявявали желание спорът да се разгледа от съд,
различен от българския.
С атакуваното Определени, ВРС е прекратил производството, като
намерил, че съгласно нормата на чл.17 не е компетентен да разгледа делото и
че същото следва да се изпрати на кралския съд в Кралство Белгия.
Виждането на настоящия състав е следното:
Правните последици от присъединяването на България към ЕС, се
изразяват във върховенството и директния ефект на правото на ЕС. Самата
Конституция на Европа провъзгласява в чл.І-6,че" Конституцията и правото,
приети от институциите на Съюза в изпълнение на функциите, които са му
възложени, имат "примат" над правото на държавите членки." Именно затова
в настоящия случай при определяне на компетентния съд следва да се има
предвид разпоредбите на Регламент ********* година година на Съвета на
Европа, определящ компетентността по брачни дела и по дела, свързани с
родителската отговорност.В чл.1 от Регламента година на СЕ е определен
обхвата на регламента, независимо от характера на съда или
правораздавателния орган, като в б.-"а" и "б"са включени искът за развод и
искът за упражняване на родителски права. В чл.3 година са посочени
случаите определящи компетентния съд на държавата-членка да разгледа
дело,свързано с развод.Съгласно разпоредбата на чл. 3, т.1 б."б" от
регламента, делото може да се разгледа от съда, чието граждани са двамата
съпрузи. Към делото обаче няма представени доказателства, че ищеца и
ответницата са приели друго гражданство, освен българското. Напротив,
видно от данните по делото и двамата твърдят, че са граждани на Р България,
въпреки, че и двамата не пребивават на българска територия.
Съгласно чл.8 § 1 от Регламента, съдилищата на държава-членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето,
когато съдът е сезиран, като според § 2, параграф 1 се прилага при спазването
на условията на членове 9, 10 и 12.С оглед казаното дотук, следва да се има
предвид, че няма спор между страните и се установява от представените по
делото книжа, че ищцовата страна пребивава на територията на Кралство
Великобритания и ответната, с детето на територията на Кралство Белгия.Не е
ясно също така дали обичайното местопребиваване на детето Кристияна е в
Белгия, ако беше така по правилото на чл.7 от Регламента, би следвало да се
приеме, че компетентен да разгледа спора за родителски отговорности е
съдът в Белгия.
Вярно е обаче и друго – в чл.12 от Регламента е предвидена
"пророгация на компетентност". Според § 1 от тази правна норма съдилищата
на държавите-членки, които са компетентни по силата на член 3 по молбите
за развод, законна раздяла и унищожаване на брака са компетентни по всички
въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази
2
молба, когато: поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност
за детето и компетентността на съдилищата е била изрично или по друг
недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска
отговорност, към момента на сезирането на съд, и е във висш интерес на
детето, а според § 3 от същата правна норма съдилищата на държавите-членки
също са компетентни по отношение на родителската отговорност в
производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1, когато
детето има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на
факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното
си местопребиваване в тази държава-членка, или че детето е гражданин на
тази държава- членка и компетентността на съдилищата е била изрично или
по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на
родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш
интерес на детето, а чл. 3 прогласява компетентността да разглеждат дела,
свързани с развод съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са
двамата съпрузи, както в настоящия казус, щом те са граждани на България.
Така регламентираната пророгация намира приложение, след като
компетентността на съдилищата в България не е била изрично или по друг
недвусмислен начин изключена от съпрузите или от носителите на
родителска отговорност, към момента на сезирането на съд, но най-вече
висшият интерес на детето налага спорът за родителска отговорност да бъде
разгледан от съда в България.
Според настоящия състав компетентността на съда по чл.8 §2 не е
изключителна и е допустимо страните мълчаливо да уредят
компетентността на друг съд в хипотеза, при която детето има основна
връзка с тази държава-членка или е гражданин на тази държава-членка,
в която има обичайното си местопребиваване и единият от носителите на
родителската отговорност и това е във висш интерес на детето, което
обстоятелство е отчетено и при предявяването на иска от онзи носител на
родителската отговорност, на когото е предоставено упражняването на
родителските права. На първо място по причина, че чл.8 § 2 изрично
препраща към дадената в чл.12 §1 възможност компетентността на сезирания
съд да бъде изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите
или носителите на родителската отговорност към момента на сезиране на
съда и да е във висш интерес на детето по всички въпроси, които се отнасят
до родителската отговорност в хипотеза, при която произнасянето по тези
въпроси не е било първоначално включено в предмета на разглеждане по
молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака. И след като
носителите на родителската отговорност разполагат с възможност да приемат
компетентността на сезирания съд, производството по делото не може да бъде
прекратено преди изтичането на срока по чл.131, т.е. преди ответникът в
производството да е бил уведомен за неговия предмет, а оттам и за правото
си да възрази срещу компетентността на съда, както и да изрази
становището си по допустимостта и основателността на искането.
Правомощието на съда да следи служебно за компетентността по смисъла на
3
чл.17 от Регламента, в хипотеза на постъпило искане за даване на присъждане
на родителски права и другите искове на издръжка, и определяне режим на
личен контакт, се изразява в задължението му да изпрати делото на
компетентния съд при наличие на възражение на ответника, а в случая
такова не е налице – напротив и двете страни са решили делото да бъде
разгледано от български съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4529 от 21.04.2022 година, постановено по
гр.дело № 18 396/2021 година, по описа на ВРС и ВРЪЩА делото на същия
съд, за продължаване съдо производствените действия, съобразно дадените
указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от уведомяването, пред състав на ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4