№ 173
гр. Ловеч, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Гражданско дело №
20254300100032 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази: Производство по чл.45 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от И.А.Р., ЕГН **********, против В.
Х. Р., ЕГН **********, с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 40 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
В исковата молба се твърди, че от 01.02.2004 г. на основание влязла в
сила присъда Р. изтърпява наказание лишаване от свобода. Излага, че на
20.07.2023 г. сключил брак с ответницата. Последната, знаейки за участието
му в ускорени програми за поправяне и превъзпитание, с цел умишлено да му
навреди във връзка с натрупаните до момента позитиви и в качеството си на
негова съпруга, се обадила на 21.09.2024 г. в централата на Затвора – Ловеч и
подала сигнал, че притежава мобилен телефон, но заявила, че желае да се
запази анонимността. В резултат на подаденият сигнал, била извършена
проверка в килията на ищеца, при която служителите на ГД „Изпълнение на
наказанията“ открили два броя мобилни телефони, които били на лицето, с
което делял килия. Ищецът твърди, че изтърпява наказание доживотен затвор
без право на замяна при специален режим от 01.02.2004 г., като от 2021 г.
наказанието се изпълнява в Затвора – гр. Ловеч. Преди извършената проверка
било направено предложение за замяна на режима от „специален“ на „строг“,
което щяло да му позволи да посещава училище в затвора и да работи, но след
нея предложението било оттеглено и бил лишен от възможност за замяна на
режима.
Изтъква, че В. Р. знаела, че съобщеното не отговаря на истината, но с
тези свои действия целяла да му навреди умишлено и виновно като
осъществява състава на чл.45 ЗЗД. Твърди, че по този начин ответницата му
нанесла вреди, тъй като следвало да му бъде заменен режима на изтърпяване
1
на наказанието от по-тежък на по-лек през м.октомври 2024 г., от което
следвали редица облекчения спрямо условията за изтърпяване на наказанието,
но след обаждането й на 21.09.2024 г. тези шансове като лишено от свобода
лице се провалили.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. Х. Р. на
основание чл. 45 от ЗЗД да му заплати сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на посочените
действия, ведно със законната лихва от 21.09.2024 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Х. Р., чрез пълномощника адв.Д. М., в който оспорва изцяло
иска по основание и размер, като счита, че е и недопустим. Твърди, че не
става ясно каква точно защита търси ищеца и как е формиран размера на иска,
поради което тези нередовности следва да бъдат отстранени или ИМ върната
обратно. По същество на спора излага, че изнесените твърдения са
голословни, тъй като не става ясно как е разбрал, че именно ответницата се е
обаждала да сезира за негови неправомерни действия. Счита, че не следва
ищецът да черпи облаги от свое неправомерно поведение, а именно
притежанието на мобилен телефон при пълна забрана в границите на затвора.
На следващо място посочва, че бракът между двамата е сключен по негово
настояване с цел да черпи облаги и права, които подробно е описал в исковата
молба. Твърди, че на 31.03.2025 г. има насрочено съдебно заседание по гр.д. №
35/2025 г. по описа на РС – Търговище за разваляне на този фиктивен брак.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа изложеното в
исковата молба. Счита, че е установил по реда на пълното и главно доказване
предпоставките на чл. 45 ЗЗД и моли съда да постанови решение, с което
уважи предявения иск, като цитира съдебна практика. Изтъква, че страните по
делото са в граждански брак и с противоправното си поведение ответницата е
нарушила принципите, залегнали в чл.2 и чл.14 от СК. Излага, че изтърпява
наказанието си при най-рестриктивния режим, а именно „специален“, заедно с
всички свързани ограничения и една такава продължителна изолация
вследствие поведението на ответника говори не само за увреждане по смисъла
на чл.45 ЗЗД, а че същото е умишлено, тъй като е подадено анонимно.
Посочва, че е подал отново молба за прекратяване на сключеният между него
и ответницата граждански брак и чака насрочване на делото.
Ответницата не се явява в съдебните заседания и не се представлява от
упълномощения процесуален представител.
От представените и приети по делото писмени доказателства и
показанията на свидетелите Д. Х. Б., И. В. З. и С. М. Л., преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства.
2
Между страните не се спори, че ищецът И. Р. изтърпява наказание
доживотен затвор без право на замяна при специален режим по влязла в сила
присъда по НОХД № 127/2004 г. по описа на ОС – Плевен от 01.02.2004 г.,
като от м.август 2021 г. е в Затвора – гр. Ловеч.
Видно от представеният по делото акт за граждански брак №
69/20.07.2023 г., издаден от Община Ловеч, ищецът и ответницата са
сключили граждански брак на 20.07.2023 г.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № Л-
54/17.01.2025 г. на Началника на Затвора – гр.Ловеч, ведно с преписката по
издаването . От тях се установява, че за ищеца е било направено
предложение от инспектор „СДВР“ Д.Х.Б. вх. № 307/10.01.2025 г. за замяна
режима на изтърпяване на наказанието на л.св. И. А. Р. от „специален“ на
„строг“ съгласно чл.66 от ЗИНЗС. С цитираната заповед е наредено
продължаване периода на изтърпяване на наказанието от л.св. И. А. Р. - XI гр.
при специален режим. В мотивите на същата е посочено, че има снижаване
оценката на риска от рецидив, но все още няма безспорни доказателства за
положителна промяна, за да може ищецът да се възползва от прогресивната
система за смяна на режима в по-лек и е целесъобразно да продължи работата
по плана на присъда.
Заповед № Л-54/17.01.2025 г. на Началника на Затвора – гр.Ловеч не е
обжалвана от ищеца и е влязла в законна сила на 31.01.2025 г. видно от
направеното отбелязване.
От приета по делото Докладна записка рег. № 6659/01.10.2024 г. се
установява, че на 21.09.2024 г., около 09:30 часа мл.инсп. И.С. надзирател I-ва
степен в Затвора – гр. Ловеч е получил телефонно обаждане на служебен
стационарен телефон от непознат гражданин, пожелал да остане анонимен.
Подал е сигнал, че л.св. И. А. Р. и л.св. И. В. З., които са в една килия,
притежават и ползват мобилни телефони, като е посочен мобилния номер на
ползвания от ищеца телефон.
С писмо рег. № С-3827/29.04.20225 г. на „Виваком България“ ЕАД е
представена информация, че мобилен номер 0*** *** *** към дата 21.09.2024
г. е бил на името на В. Х. Х. с ЕГН **********.
От изисканата от Затвора – гр. Ловеч справка за входящи повиквания
към централата на Затвора - Ловеч е видно, че от телефонен номер 00359 ***
*** *** на дата 21.09.2024 г. са осъществени три повиквания, съответно в
07:24 ч., 09:20 ч. и 13:17 ч.
По искане на ищеца съдът е допуснал събирането на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите И. З., С. Л. и
Д. Б..
В показанията си св.И. З. излага, че с ищеца са били в една килия и
изтърпяват наказанията си при „специален режим“. Споделя, че и двамата
имали желание за замяна на режима от „специален“ на „строг“, за да могат да
3
учат и работят в затвора. Първо трябвало да заменят режима на ищеца, а след
това на него. Твърди че през 2022 г. или 2023 г. И. сключил брак и познава
жена му, която в момента е в Г.. Според него отношенията им били добри и тя
го посещавала в затвора когато си идвала в България. Имал телефони и тя му
звъняла да пита за И. и го молела да му помага. Заявява, че при извършената
проверка в общата им с ищеца килия сутринта на 21.09.2024 г. са открити два
мобилни телефона, които били собственост на свидетеля и му ги взели.
Твърди, че съпругата на И. подала сигнала срещу него, което видял от
разпечатката. Според показанията му с тези свои действия тя навредила на
ищеца и на него. След случилото се на 21.09.2024 г. ги разделили и от
01.10.2024 г не е в една килия с ищеца, който се чувствал гузен. Заявява също,
че след посочената дата ищецът станал по-затворен, изпитвал към свидетеля
вина, спрял да общува с него, а предложенията за замяна на режима били
отменени. Обяснява, че при замяна на режима ищецът може да учи, а и да
бъде изведен от зоната за сигурност в общо помещение с други лишени от
свобода.
Свидетелят С. Л. споделя, че е бил в една килия с ищеца в Затвора – гр.
Ловеч за периода 2022 г. - 2023 г. Познава съпругата му, виждал я да идва на
свиждане, разбрал е, че ще се развеждат, както и за проверка след подаден
сигнал от жена му за телефони в килията на ищеца. Заявява, че след
проверката през септември 2024 г. ищецът рязко се променил, отслабнал, бил
разстроен, странял от останалите лишени от свобода и ходил на психолог.
Твърди, че когато били заедно в една килия, ищецът нямал телефон, а се
обаждал с фонокарта. Ищецът бил отговорник, помагал на всички, пишел им
исковите молби. Излага, че е наясно за желанието на ищеца режимът му да
бъде заменен с цел да учи и да подаде молба за помилване до президента, но
сигналът на жена му попречил и след това не са му давали награди.
По искане на ищеца по делото е разпитана като свидетел и Д. Х. Б.,
изпълняваща длъжността ИСДВР на XI гр. в Затвора – Ловеч. Изтъква, че
целта на тяхната работа е да превъзпитават и помогнат на осъдените след като
се върнат в обществото да не правят нарушения. В показанията си св.Б.
потвърждава, че е направила предложение за замяна режима на изтърпяване
на наказанието на Р. от „специален“ на „строг“, тъй като от 2021 г. до есента
на 2024 г. не е имал наказания. Заявява, че ищецът се включва във всички
мероприятия на групата, социални дейности, литературно четене, сръчни
ръце, като отговорник на групата организира турнири по шах и табла, а
отделно е включен и в трудов процес. Твърди, че предложението направила
преди събитията през м.септември 2024 г., когато намерили телефон в
килията, в която бил с друг лишен от свобода. След като разбрала за случилото
се на 21.09.2024 г. оттеглила предложението, тъй като положителната промяна
на Р. предполагала той да уведоми администрацията за притежаваните
мобилни телефони, което не се е случило. Знае, че телефоните са намерени по
сигнал, но не знае кой го е подал. На въпрос на ищеца отговаря, че решението
по направеното предложение се взима от началника на затвора и цялата
4
комисия. Заявява, че при „специален“ режим лишените от свобода нямат
възможност да учат, освен при индивидуална форма на обучение, каквато в
Затвора – гр. Ловеч няма. Обяснява подробности относно ограниченията на
лишените от свобода при „специален режим“ и тези на „строг режим“.
Свидетелят твърди, че ищецът е бил награждаван многократно, а след
септември 2024 г. е заявявал желание за срещи с психолог. Впоследствие било
направено предложение, което било отхвърлено от началника на затвора.
При тази приета за установена фактическа обстановка съдът приема, че
е сезиран с иск с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата 40
000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие подаден от ответника на 21.09.2024 г. сигнал
до Затвора – Ловеч за притежаван от него мобилен телефон.
Разгледана по същество претенцията на ищеца се явява неоснователна,
тъй като от негова страна в хода на процеса не бяха доказани всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане. Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са:
противоправно деяние - действие или бездействие, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата
вреда и причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага
до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника, изброените предпоставки следва да са налице
кумулативно. При предявена претенция за обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, същите следва да бъдат доказани по категоричен начин
по основание и размер. Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на лицето, изразяващи се в преживени
болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с действието,
респ. бездействието на лицето, причинило вредата.
За да е основателен искът по чл. 45 ЗЗД, следва да са налице всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Една от
кумулативно необходимите предпоставки, за да е налице деликт, е
неправомерно поведение, изразяващо се в действие или бездействие от страна
на ответника. В настоящия случай, от приетите по делото справка от
„Виваком България“ АД и разпечатка за входящите повиквания към
централата на Затвора – гр. Ловеч се установява, че от мобилен номер 0***
*** ***, който е записан на името на ответницата В. Х. са осъществени три
телефонни разговора с централата на Затвора – гр. Ловеч на 21.09.2024 г. От
докладна записка на мл.инсп. И.С. се установява, че сигнал за притежавани от
лишени от свобода мобилни телефони е подаден на 21.09.2024 г. около 9:30 ч.
От разпечатката е видно, че в 09:20 ч. от мобилния номер на ответницата е
осъществено обаждане до Затвора. След подадения сигнал е извършена
проверка, в резултат на която са открити два мобилни телефона в килията на
5
ищеца. Дори да се приеме, че сигналът с твърдяната от ищеца информация е
подаден от ответницата, ангажираните по делото доказателства не могат да
обосноват извод за противоправностст на деянието. противоправносттастта
при деликтите, като нарушение на правилото да не се вреди другиму, се
изразява в противоречие между поведението на делинквента и правни норми
от действащото обективно право, които по императивен начин уреждат
правомощията на титулярите на абсолютни субективни права и съдържанието
на тези права. В настоящия случай, независимо от наличните данни за
осъществен телефонен разговор на 21.09.2024 г., който по време
приблизително съвпада с изложеното в докладната записка на служителя на
ГД „Изпълнение на наказанията“ и предприетата проверка от затворническата
администрация, не може да се приеме, че е налице противоправно поведение
от страна на ответника. Притежаването и ползването на мобилен телефон в
затвора е в нарушение на Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на
правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат
при себе си или на определените за това места лишените от свобода и
задържаните по стража. Подаването за сигнал за извършено нарушение не би
могло да съставлява противоправно деяние. Дори да се приеме, че въпросният
сигнал изхожда от ответницата, не се установява с него тя да е заявила
неверни обстоятелства с цел да навреди на ищеца. От писмените
доказателства и показанията на св.И. З. може да се направи извод за
противоправностст на поведението на ищеца, който е знаел, че свидетелят има
мобилни телефони, които не са сред разрешените лични вещи, но е уведомил
администрацията на затвора. В този смисъл са и показанията на св.Д. Б..
На следващо място, ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване, че за него са настъпили неимуществени вреди, които да са в
пряка и непосредствена връзка с подаденият сигнал и в претендираният от
него размер. От показанията на разпитаният по делото св. Д. Б. става ясно, че
от нея е било внесено предложение за замяна режима на ищеца от „специален“
в „строг“, но по никакъв начин не може да се приеме, че въпросната замяна е
била гарантирана, като единствената причина това да не се случи е
подаденият сигнал на 21.09.2024 г. и резултатът от последвалата проверка.
Свидетелката заявява, че „е имало такава възможност“, но решението се взема
от началника на затвора и комисията. Следва да се отбележи, че в мотивите на
заповед Заповед № Л-54/17.01.2025 г. на Началника на Затвора – гр.Ловеч, с
която е наредено продължаване периода на изтърпяване на наказанието от
л.св. И. А. Р. - XI гр. при специален режим, не е посочена като причина
подадения на 21.09.2024 г. сигнал, а липсата на безспорни доказателства за
положителна промяна при ищеца, за да може да се възползва от прогресивната
система за смяна на режима в по-лек. По-горе беше посочено, че ищецът не е
обжалвал тази заповед и същата е влязла в сила на 31.01.2025 г.
При тези данни не може да се направи категоричен извод, че
единствената причина да не бъде заменен режима на изтърпяване на
6
наказанието на ищеца е подаденият сигнал. За да е налице пряка причинна
връзка между претърпяната вреда, то деянието на ответника трябва да е
решаващо, вътрешно необходимо свързано с резултата. Подобна връзка в
настоящия казус не се установява. Нещо повече, посредством подадения
сигнал е констатирано нарушение и на вътрешните правила в Затвора.
Недоказването на който и да е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, има за последица отхвърляне на предявения
осъдителен иск. В настоящия случай ищецът не е доказал по безспорен и
несъмнен начин, че твърдените вредоносни последици са резултат от
виновното противоправно поведение на ответника, което води до извод за
неоснователност на исковата претенцията.
Поради изложените съображения съдебният състав счита, че
предявеният от И. А. Р. иск с правно основание чл. 45 във вр. чл.52 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора разноски по делото не следва да се присъждат,
тъй като не са претендирани от ответника.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от И. А. Р. с
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Ловеч, иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, срещу В. Х. Р. с ЕГН
**********, с адрес с. Р., общ. Т., ул. ***, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000.00 лв. в резултат от
подаден от ответника сигнал на 21.09.2024 г. чрез телефонно обаждане до
Централата на Затвора – гр. Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7