Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е:

№ 260000 / 20.05.2024 година,  гр. Пещера

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 24.04.2024 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Секретар: Тодорка Даракчиева

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 254 по описа за 2021 година, за да се произнесе, прие следното:

 

Производството е образувано по жалба от Н.Г.Р. ***   с искане  да  се  признаят за нищожни Решение № 2112А от 31.03.2006 година и Решение  № 2112Б от 02.06.2006 година на ПК-Батак  по следните съображения:

На наследници на  Г.  Т.К.  по силата на Решение № 2112 от  11.05.1993 година  била възстановена  земеделска земя  в съществуващи  стари реални граници и представляваща ливада от 5.00дка ,в землището на гр.Батак,в местността „Голак“ от  Поземлена комисия гр.Батак. Решението за възстановяване било влязло  в сила  съгласно нормата на чл.14 от ЗСПЗЗ.Жалбоподателят твърди ,че през 1999 година по силата на договор за дарение ,изповядан с нотариален акт № 102/99 година е придобил право на собственост  върху 1/10 от  1/8 идеална част от  ливада с площ от 5.00дка,осма категория,находяща се в землището  на гр.Батак и съставляваща  имот 228,при съседи наследници на  И. Д.,В.  К. и път ,а  с договор за покупко-продажба ,изповядан с нотариален акт № 103/99 година  е придобил право на собственост  от ливада  с площ от  5.00дка,осма категория ,находяща се в землището на гр.Батак,съставляваща имот  228 ,при съседи:наследници на И. Д.,В. К. и път,за които сделки имало  приложена скица ,издадена от Община-Батак.Впоследствие  през 2006 година  Общинска служба по земеделие  и гори гр.Батак издала ново решение под № 2112А от 31.03.2006 година ,с което признавала  правото на собственост на наследници на  Г.Т.К. в съществуващи ,възстановими ,стари реални граници  върху ливада с площ от  5.00дка,находяща се в землището на гр.Батак,местност „Голака“,като възстановявала правото на собственост на наследниците на Г.  Т.К.  на ливада с площ от 2.404дка и  отказвала да възстанови  правото на собственост  върху площ от 2.596 дка,находащи се в строителните граници на  курорт „Язовир Батак“ като същите  можело  да се възстановят след представяне на удостоверение и скица   по чл.13,ал.4 и 5  от ППЗСПЗЗ,с което се изменяло решение  № 2112 от 11.05.1993 година  относно ливада  с площ от 5.00дка  в землището на  гр.Батак ,в местност „Голак“.Твърди се ,че  е била проведена процедура  по чл.13,ал.4 и 5  от ППЗСПЗЗ като са  издадени скица и удостоверение  от Община Батак и въз основа на тях е последвало издаване  на  решение №  2112б  от 02.06.2006 година  от Общинска служба по земеделие и гори гр.Батак,с което  се възстановява  правото на собственост на наследниците на  Г.  Т.К.  върху 0.562дка,от които 450кв.м. от имот  с пл.№ 228 в кв.8 по регулационния план на  курорт „Язовир Батак“ и 112 кв.м от имот с пл.№ 41 в кв.8 по регулационния план на курорт „Язовир Батак“.Това решение  допълвало и  изцяло изменяло  т.1 от Решение  2112  от 11.05.1993 година  и  решение № 2112а от 31.03.2006 година на ОСЗГ –Батак.Твърди се още ,че искането  било постановено  само по молба на  наследника Г.  Д.К. ,а не от всички наследници.Установил  в административната преписка ,че липсвали  данни за нови обстоятелства  налагащи  промяна на  първоначалното решение  под № 2112 от 11.05.1993  година като липсвало и  искане от министъра на  земеделието и горите,поради което счита ,че  не е имало основание за  постановяване на  решенията.Сочи още ,че първоначалното решение на поземлената комисия е влязло в законна сила  и представлявало  стабилен административен акт,поради което не можело да се измени от самата комисия

Твърди още ,че оспорените решения са нищожни  и на друго основание ,а именно  по отношение на  м.“Голака“ землище Батак плана за земеразделяне бил влязъл в сила  на 14.12.1998 година ,а оспорените актове  били издадени  през 2006 година  или  след осем години ,което било в нарушение на чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ.

Твърди се още ,че  издадените индивидуални административни актове не били проверени  в рамките на друго съдебно производство,но пряко засягали  имотът му, който придобил  чрез посочените сделки ,обективирани в нотариален акт № 102/99 година и нотариален акт № 103/99 година .Въз основа на  атакуваните  решения била издадена заповед  № 482 от 10.07.2006 година на  Кмета на гр.Батак на основание §4,ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР,с която  се изменяла кадастралната основа  на поземлени имоти  с пл.№ 41 и с пл.№ 228 в кв.8 по плана на  курорт „Язовир Батак, като от имота му  се отнемали 450 кв.м.Счита ,че  атакуваните от него актове  засягали негови права и законни  интереси.Именно по изложените съображения  моли да се постанови решение ,с което  да се признаят  за нищожни двете решения на  ПК –Батак,а именно : Решение  № 2112А от 31.03.2006 година и Решение № 2112Б от 02.06.2006 година.

В насроченото открито съдебно заседание жалбоподателят  лично и чрез процесуалния си представител адв.Ч. поддържа жалбата.

От заинтересованите лица не  е постъпило становище  като същите  не се явяват в с.з. и не сочат доказателства.

На заинтересованото лице Г.Д.К. е назначен особен представител- адв.Д. ,която изразява становище  за основателност на жалбата.Не сочи доказателства.

          От ответната служба редовно призована е постъпило писмено становище ,в което се сочи ,че  депозираната  жалба е  неоснователна и недоказана тъй като не е налице  порок водещ до нищожност на  атакуваните решения.Моли да се постанови решение ,с което  да се отхвърли  жалбата.

          Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.172 и сл. от АПК ,съдът приема за установено следното :

          От приложената преписка под № 2112 от 04.08.1992 година   се установява ,че същата е образувана въз основа на заявление от Д. Г. К.В  ,който  е заявила искане  пред ОбПК-Батак ,в качеството  си на наследник на  Г.Т.К.   за възстановяване на  собственост върху земеделски земи ,находящи се в землището на гр.Батак ,подробно описани в заявлението ,към което е  приложена Опис-Декларация за членство  в ТКЗС.Приложено е било и удостоверение за наследници на  Г.Т.К. ,починал на 15.09.1959 година ,от което е видно ,че действително  като негов наследник е отразен заявителят  ДК.  Г.К.. С решение №2112 от 11.05.1993  година  ПК-Батак е  възстановила правото на собственост на наследници на Г.  Т.К. в съществуващи  /възстановими/стари реални граници върху  земеделски  земи находящи се в землището на гр.Батак като един от имотите е  ливада с площ от 5.00дка  в местността „Голака“,при граници:И. Д.,В. К.   и е отказала  да възстанови правото на собственост върху  ливада с площ от 1.300 дка в землището на  гр.Батак  в местността „Кацата“ с мотив „Липса  на доказателствени документи“.Впоследствие с решение № 2112 от 20.03.1996 година  ПК –Батак е  възстановила правото на собственост на наследници на  Г.  Т.К.  в съществуващи /възстановими /стари реални граници върху ливада с  площ от 3.395 дка в местност „Голак“,имот с № 909012 ,при граници: имот № 909009;имот № 000100;имот № 909011;имот № 000474;имот № 910004;имот№000331 като от същата дата 20.03.1996 година е издадено и решение с № 2112 ,с което на  наследници на Г.  Т.  К.  се възстановява правото на собственост  в съществуваща(възстановими) стари реални граници върху  ливада с площ от 2.404 дка в местността  „Голака“ имот № 909012 при граници : имот № 909014;имот № 910004;имот № 000331;имот №909009;имот №000100;имот № 909011.

          В преписката се съдържат  молба с вх.№ 439 от 22.03.2006 година  и с вх.№ 699/от 15.05.2006 година депозирани от  Г.  Д.К. ,с която същият  е поискал да бъде коригирано решението на ПК  относно имота ,представляващ ливада с площ от 5.00 дка  в местността „Голака“ в землището  на Батак и частта попадаща в регулацията на  курорт „Язовир Батак“.

          С решение № 2112А  от 31.03.2006 година  ОбЗГ –Батак е  признала правото на собственост  на наследниците на  Г.  Т.К. в  съществуващи(възстановими) стари  реални граници  върху ливада с площ от 5.00дка в местност „Голака в землището на гр.Батак,при граници и съседи:наследници на  И. Д.Джуров,В.  Г.К. и е  възстановила правото на собственост върху ливада с площ от 2.404дка в землището на  гр.Батак в местността  „Голака“ в землището на гр.Батак,като отказала да възстанови  правото на собственост в съществуващи (възстановими)стари реални граници  на ливада с площ от 2.596 дка находяща се в  строителните граници  на курорт „Язовир Батак,в местност „Голака с мотив:“ правото на собственост  не се възстановява ,тъй като е необходимо  представяне на удостоверение и  скица  по чл.13,ал.4 и 5  от ППЗСППЗ,издадени от сектор  „СКС“ при Община-Батак“

С молба с  вх.№ 699/от 15.05.2006 година депозирана от  Г.  Д.К.,ведно с удостоверение и скица  по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ издадени  от сектор  „СКС“ при Община-Батак“ въз основа на които е постановено Решение № 211Б от 02.06.2006  година на  ОбСЗГ гр.Батак ,с което се признава правото на собственост на наследниците  на Г.  Т.К.  в съществуващи(възстановими) стари реални граници  върху ливада  от 1.030дка,находяща се в строителните граници  на курорт  „Язовир Батак“,местност „Голака“,при граници:наследници на И. Д.,В. Г.К.  като възстановява правото на собственост  на наследници на  Г.  Т.К.  върху 0.562дка,находящи се в строителните граници  на курорт „Язовир Батак“ в местност „ Голака“ и отказва да възстанови правото на собственост върху  ливада с площ от 0.468дка находяща се в строителните граници  на курорт „Язовир Батак,в местност „Голака“ с мотив:“ правото на собственост  не се възстановява тъй като  попада в асфалтов път и   прилежаща площ към  сграда с пл.№ 1334.“

Като писмени доказателства по делото са приети  нотариален акт  за дарение на недвижим имот № 102/99 година и  нотариален акт  за  покупко-продажба  на недвижим имот № 103/99 година ведно със  скица ,от които се установява ,че  лицето К.  Т. К.,  чрез пълномощника си  П.Т.Н.  чрез договор за дарение ,изповядан с нотариален акт  № 102/99 година е  дарила 1/10 идеална част от 1/8 идеална част от ливада  с площ от 5.00дка,осма категория,находяща  се  в землището на гр.Батак,в местност „Голака“,съставляваща имот  № 228,при съседи:наследници на И. Д.,В. К. и път на лицето Н.Р. като впоследствие с договор за покупко-продажба ,изповядан с нотариален акт № 103/99 година  К.  Т. К., чрез пълномощника си  П.  Н. е  продала на  лицето Н.  Р. 9/10 идеални части  от собствената си  1/8  идеална част  от ливада с  площ от 5.00 дка,осма категория ,находяща се  в землището на гр.Батак,в местност  „Голака“,съставляваща  имот № 228,при съседи:наследници на И.  Д.,В.  К. и път.

Видно от останалите доказателства в преписката  с договор за покупко-продажба изповядан с нотариален акт № 13/2006 година  лицата М. А. М.А-чрез пълномощник Слава К.,К. Т. К.,П.Т.Н.,Г.Т.К.,М.Т.Х.,С. Б. К. и Г.Д.К. продават на З.  И. К.  следните недвижими имоти:1./Поземлен имот ,който по плана на курорт „Язовир Батак“,Община Батак е с № 228  в кв.8 с площ от 450 кв.м.,който поземлен имот попада  в УПИ VІ-индивидуално вилно застрояване в кв.8 по плана на курорт „Язовир Батак“,при граници и съседи:поземлен имот № 41,поземлен имот № 224,поземлен имот № 226 и път;2./ поземлен имот ,който  по плана на курорт „Язовир Батак“,Община Батак е с № 41 в кв.8 и с площ от 112кв.м.,който поземлен имот попада  в УПИ VІ-Индивидуално вилно застрояване  в кв.8 по плана на курорт „Язовир Батак“при граници:поземлен имот  № 40,поземлен имот № 228 и път.

В настоящия случай жалбоподателят твърди,че двете решения на  ПК –Батак,а именно : Решение  № 2112А от 31.03.2006 година и Решение № 2112Б от 02.06.2006 година са нищожни тъй като са постановени в нарушение на чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ ,а и поради обстоятелството ,че  поземлената комисия постановила първоначалното решение,не може сама да го изменя тъй като същото представлява  стабилен административен акт.

Действащото законодателство не дава  легална дефиниция  за нищожни административни актове ,но в съдебната практика се е наложило разбирането,че разграничението между нищожните и унищожаемите административни  актове се състои в тежестта на  допуснатите нарушения при издаването им.За нищожни се приемат административните актове ,които са издадени от некомпетентен  административен орган,в нарушение на  предписаната от закона форма или при липса  на законово основание  за издаването им.По отношение на  други пороци ,за всеки конкретен случай  следва да се преценява дали  допуснатите нарушения  при издаването му правят административния акт непримирим  с действащото законодателство и съществуването му в правния мир е недопустимо.

Разпоредбата на  чл.10 от ЗСПЗЗ постановява,че се възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Когато административното производство по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е приключило с постановяване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие /ПК/ може да отмени или измени това решение при наличието на визираните в  чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ предпоставки - при открИ.е на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от открИ.е на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява,че  с Решение № 2112 от 11.05.1993 г. на Поземлена комисия гр.Батак на наследниците на Г.Т.К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада с площ 5. 000 дка, осма категория, в землището на гр.Батак, местност „Голака“, при граници: наследници на И. Д.,В. К.. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 14 ЗСПЗЗ в редакция ДВ, бр. 28/1992 г., в ал. 1 ,в която е посочено само, че общинска поземлена комисия  се произнася с решение в едномесечен срок от постъпване на заявлението за възстановяване на право на собственост.Към този момент законът не е съдържал отделна уредба на решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и решението за възстановяване на собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ повелява,че възстановяването на собствеността става в реални граници там, където те съществуват или могат да бъдат установени,от което  следва, че тези граници следва да бъдат описани(в решението на ПК). По смисъла на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и др., а възстановими - които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината. Посочването в решението само на имената на съседите на имота към момента на образуване на ТКЗС, без посочване на трайни топографски белези, или граници по стар план, не удовлетворява изискването за индивидуализиране на възстановим в реални граници имот. Поради това не може да се приеме, че с постановеното решение № 2112 от 11.05.1993 г. общинската поземления комисия е приключила реституционната процедира по възстановяване на заявения имот в м. " Голака“ в землищетона гр.Батак и това решение  да легитимира  наследниците на Г. Т.К., като собственици на ливада с площ 5. 000 дка в същата местност. Оттук и извода, че с него само е признато правото на възстановяване на посочения имот в съществуващи /възстановими/ реални граници.

Нормата на чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ е създадена през 1995 година при действието  към този момент на общата разпоредба на  чл.32,ал.2 от ЗАП/отм.2006г./изрично допускаща тогава,когато от административния акт  не са придобити права,въпросът да може да бъде преразглеждан от административния орган,който е издал акта и без наличието на специалните предпоставки за възобновяване по чл.32,ал.1 от ЗАП.Нормата на чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ е специална ,но и тя урежда правомощията на административния орган да изменя сам свой влязъл в сила административен акт,защото органът на поземлената собственост  им задължение да се  произнесе с решение за възстановяване на собствеността или отказ да я възстанови.

В процесния случай окончателното възстановяване е извършено по – късно: с решение № 2112 от 20.03.1996 г. на ПК- Батак, с което на наследниците на Г.Т.К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада с площ 2.404 дка, седма категория, м. "Голака ", съставляваща имот 909012 при граници : имот № 909014;имот № 910004;имот № 000331;имот №909009;имот №000100;имот № 909011по картата на възстановената собственост, за която е установено, че представлява частта от бившата ливада от 5. 000 дка, която е била извън регулация, както  и с решение № 2112 Б от 02.06.2006 г., с което въз основа на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ на наследници на Г.Т.К. е възстановено правото на собственост върху 562 кв. м от ливадата в м. " Голака ", попадаща в регулацията на курорта. Разпоредбата на  чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е приложима само в хипотезата на постановено окончателно решение за възстановяване на правото на собственост в съществуващи реални граници, но не и когато правото на собственост не е възстановено, а само е признато за възстановяване.

Изложеното налага извод, че решението, с което приключва административната процедура по възстановяване на правото на собственост и което легитимира наследниците на Г.Т. К.  като собственици на земеделските имоти не са нищожни,поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

          Водим от горните съображения,Пещерският районен съд

 

                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.  Г.Р. *** против Общинска служба по земеделие-Пещера да бъде  обявено за нищожно  Решение № 2112А от 31.03.2006 година и Решение  № 2112Б от 02.06.2006 година на ПК-Батак по преписка  № 2112 на наследници на Г.  Т.К..

Решението  може да бъде обжалвано с  касационна жалба  пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен  срок от съобщението на страните.

 

                                                         РАЙНОЕН СЪДИЯ: