РЕШЕНИЕ
№ 1168
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД, чрез адвокатско дружество „Г. и партньори“, чрез адв. С.,в качеството на
длъжник по изп. дело № 459/22г.по описа на ЧСИ Росен Раев,рег.№ 910 и район на действие
Окръжен съд-Пловдив против Постановление от 24.06.2022г.,с което е отказано намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя за образуване и
водене на изпълнителното дело,както и на размера на начислената по делото
пропорционална такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частите
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
В жалбата се излагат съображения,че претендирания размер на адвокатско
възнаграждение е над установения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на производството, като е
приложима в производството нормата на чл.78,ал.5 от ГПК,която дава възможност,ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото,съдът по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част.Жалбоподателят счита, че в настоящия случай
адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на
делото,като не съответства на извършените действия по него – единствено подаване на
молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ,поради което и
разпоредбата на чл.10,т.2 от НМРАВ № 1/2004г.е неприложима в настоящия случай.Иска да
се редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200лв.за образуване на
производството.
1
Отделно от това възразява срещу включването на адвокатското възнаграждение,което
представлява разноски в производството,във вземането по смисъла на чл.26 от
ТТРЗЧСИ,като счита,че в него следва да бъде включено единствено посоченото в
изпълнителния лист вземане,поради което моли да се редуцира и така определената такса по
цитирания текст,евентуално да бъде редуцирана с оглед намаления размер на адвокатското
възнаграждение.Претендира разноски и за настоящото производство,за което представя
доказателства.
По делото е постъпил отговор на жалбата от адв.Г.С., пълномощник на взискателката
Ц.Д.,в което се изразява становище за неоснователност на искането на длъжника за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради неприложимост на чл.10,т.2
от НМРАВ.Твърди,че възнаграждението е двукомпонентно,като вторият компонент се
определя в зависимост от материалния интерес,който по делото е 45 000лв.само
главница,без да се прибавят изтеклите и дължими лихви.Платеното възнаграждение от
1100лв.било близо до възможния минимум в наредбата.Твърди, че заплащането на разноски
е санкция за неправомерното поведение на длъжника,който е забавил прекомерно
заплащането на присъденото обезщетение,поради което дължи сторените от взискателя
разноски за действията,които са довели до успешно изпълнение. Възразява срещу искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 360 лв.
В писмените си мотиви по чл. 436,ал.3 от ГПК ЧСИ изразява становище за
допустимост,но неоснователност на жалбата.Излагат се съображения,че заплатеното
адвокатско възнаграждение от 1100лв. е обосновано,под законовия минимум по НМРАВ, с
оглед материалния интерес от 63 675лв.Посочва,че проц.представител на взискателя е
участвал активно в изп.производство,като своевременно е депозирал молби и становища по
исканията на длъжника.По отношение на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ се
излагат доводи,че същата е изчислена върху материалния интерес,който включва и
присъденото вземане,и адвокатското възнаграждение. Моли съда да остави жалбата без
уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл.436,ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата е частично основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на Ц. Д. Д., чрез адв.
Г.С.,депозирана пред ЧСИ на 14.06.2022г.за събиране на присъдено вземане в размер на 45
000 лв. главница и законна лихва от 10.08.2018г.до окончателното изплащане на
вземането.Към молбата е приложен изпълнителен лист за вземането №
140/13.06.22г.,издаден въз основа на влязло в сила решение от 07.06.2022г.С молбата е
поискано едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение да бъде
наложен запор върху банковата сметка на длъжника.По изпълнително дело е изпратена ПДИ
с посочен размер на общото задължение по издадения изпълнителен лист и разноски в
изпълнителното производство към 15.06.2022г.,получена от длъжника на 16.06.2022г.,като
едновременно с ПДИ е изпратено и запорно съобщение до Общинска банка АД,с което е
наложен запор върху банковата сметка на длъжника до размера на вземането,посочен в
ПДИ.Други изпълнителни действия не са извършвани по делото,тъй като цялата посочена в
ПДИ сума е била преведена по сметка на ЧСИ в изпълнение на наложения запор преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение на длъжника-на 24.06.2022г.
На 17.06.2022г.е постъпило възражение от длъжника за редуциране на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност,над минималния размер за образуване на
изпълнително дело,за неправилно определяне на базата за изчисление на пропорционалната
2
такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включване в същата на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя, евентуално за намаляване на размера й,поради намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение.
Взискателката от своя страна е възразила по отношение на основателността на
молбата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение,обосновавайки
становището си с нормативно установения размер на адвокатското възнаграждение,основан
на материалния интерес по делото, както и вината на длъжника, който не е превел сумата,
независимо, че от години му е известна банковата сметка на взискателя.
С обжалваното Постановление възражението на длъжника е прието за
неоснователно,като е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя за образуване и водене на изпълнително дело № 459/22г.,
както и на размера на начислената по делото пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съдът намира жалбата в частта, с която се иска намаляване на размера на дължимото
от длъжника адвокатско възнаграждение,заплатено от взискателя, за основателно.
Съгласно нормата на чл.78,ал.5 от ГПК,ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото,съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част,но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ,като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на
делото.
Длъжникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК–Застраховане“ АД е
заплатил изцяло претендираните суми по изпълнителния лист още преди да изтече срокът за
доброволно изпълнение, от който длъжникът не е могъл да се ползва,защото едновременно с
изпращане на ПДИ е бил наложен запор върху банковата му сметка.Именно поради
заплащане изцяло на задължението не би могло да се очаква някаква фактическа и правна
сложност при водене на производството.По делото нито са извършени,нито са могли да
бъдат извършвани законосъобразно други изпълнителни действия,поради изплащане изцяло
на задължението в срока за доброволно изпълнение.Така действията на пълномощника на
взискателката се заключават единствено в подаване на молба за образуване на
изпълнителното производство с посочване на способ на изпълнение.Действително сумата е
преведена след наложен запор,но самият запор е бил наложен още преди за длъжника да
изтече срока за доброволно изпълнение и по този начин длъжникът е бил поставен в
невъзможност да изпълни доброволно.Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1,т.3 от ГПК не се
дължат от длъжника разноските,направени от взискателя,за изпълнителни способи,които не
са приложени.В настоящия случай не може да възникне необходимост от прилагане на
изпълнителен способ,за който длъжникът да дължи възнаграждение.
Цитираният текст на чл.79,ал.1,т.3 от ГПК определя кои от сторените разноски в
изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника, а това са само тези,които са
били необходими за събиране на вземането. Такива разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящата хипотеза се явяват тези за образуване на изпълнителното производство по
чл.10,ал.1,т.1 от НМРАВ,доколкото сумите са изплатени след образуване на
производството,в срока за доброволно изпълнение.При тези обстоятелства заплатеното
адвокатско възнаграждение не следва да се поема от длъжника изцяло,тъй като не
съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените
изпълнителни способи.
В случая се дължат разноски от длъжника единствено за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв.без ДДС,каквито действия са реално извършени от
3
пълномощника на взискателя,поради което в тази част следва да бъде отменено
постановлението на ЧСИ до посочения размер на осн.чл.78,ал. 5 от ГПК.
По отношение на окончателната такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители:
Същата,съгласно цитирания текст,при изпълнение на парично вземане се начислява
върху събраната сума.Размерът на паричното вземане,което следва да събере съдебният
изпълнител по конкретното изпълнително дело,върху което се определя и неговото
възнаграждение,каквото по същността си представлява таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ,е
сумата по изпълнителния лист,както и адвокатското възнаграждение,следващо се за
изпълнителното производство.
Оплакването на длъжника,че при определянето на материалния интерес, върху който
се изчислява дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, не се включва и адвокатското
възнаграждение за изпълнителното производство,е неоснователно. Разпоредбата на т.26 от
ТТРЗЧСИ ясно сочи,че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната
сума,а съгласно разпоредбите на чл.78,ал.1,т.1 и чл.83,ал.1 от ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.Заплатеното от
взискателката адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от нея разноски по изпълнението,които са за сметка на длъжника
съгласно чл.79,ал.1 от ГПК,поради което те се събират наред и заедно със сумите по
изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.Поради това направените от
взискателката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство се включват както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл.83,ал.1
от ЗЧСИ,така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ.С оглед на това
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, в който смисъл е Решение № 278/25.06.2012г.
по гр. дело № 414/2012г. по описа на ВКС.
Доколкото се дължи от длъжника адвокатско възнаграждение единствено за
образуване на изпълнително производството в размер на 200лв.,то намаляването на
дължимата пропорционална такса се явява последица от редуциране на размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя, при изчисляването й от ЧСИ.
По отношение на претендираните разноски в настоящото производство съдът
счита,че такива не се дължат.Производството е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника срещу постановление за отказ да бъдат изменени
разноските в производството.Съгласно трайната практика на ВКС в производство относно
дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски, поради което разпоредбата на чл.81 отГПК не намира приложение (в този смисъл
определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г., III ГО, определение №
158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., III ГО, определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. №
1975/2019г., II ГО и др.).
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 24.06.2022г. на ЧСИ Росен Раев,рег.№ 910 по изп.д. №
459/2022г., с което е отказано да бъдат намалени направените от взискателката Ц. Д.
4
Д.,ЕГН-********** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,както и таксата по
т.26, б."д" от ТТРЗЧСИ, въз основа на подадено от длъжника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД,ЕИК:*********, възражение с вх. № 7863/ 17.06.2022г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА от 1100лв.на 200(двеста)лв.разноските,дължими по изп.д. № 459/22г.от
длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК–Застраховане“ АД,ЕИК-
*********,на взискателката Ц. Д. Д., ЕГН-********** за заплатено адвокатско
възнаграждение.
НАМАЛЯВА на 4477,20(четири хиляди четиристотин седемдесет и седем лв.и 20
ст.)с вкл. ДДС,дължимата по изп.д.№ 459/2022г.от длъжника Застрахователно акционерно
дружество ОЗК–Застраховане“АД,ЕИК-*********, такса по т. 26,б."д" от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5