№ 18177
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110156688 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. В. М. и К.
Й. М..
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми:
С. В. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ДР 2
бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 19, аб.№ ***007, в размер на 836,10 лева (осемстотин тридесет и
шест лева и 10 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 25.07.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до 18.07.2023
г. в размер на 116,20 цена (сто и шестнадесет лева и 20 стотинки), цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 20,56 лева
(двадесет лева и 56 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 25.07.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.08.2020г. до
18.07.2023 г. в размер на 4,60 лева (четири лева и 60 стотинки);
К. Й. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ДР 2
бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 19, аб.№ ***007, в размер на 836,11 лева (осемстотин тридесет и
шест лева и 11 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 25.07.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до 18.07.2023
г. в размер на 116,21 цена (сто и шестнадесет лева и 21 стотинки), цена на извършена услуга
1
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 20,56 лева
(двадесет лева и 56 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 25.07.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.08.2020г. до
18.07.2023 г. в размер на 4,61 лева (четири лева и 61 стотинки)
За процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.08.2023 г. по ч.гр.д. № 41516/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
(като собственици на процесния топлоснабден имот) въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, както и дължимата стойност на услуга дялово
разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава
върху главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
Във възраженията по чл. 414 ГПК ответниците са изложили доводи за
неоснователност на претенциите. Сочат, че не е доставена ТЕ на стойност, съответстваща на
претендираните от ищеца суми.
Третото лице – помагач "Техем Сървисис" ЕООД е взело становище, с което
поддържа изложеното от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление № 211125/25.07.2023 г. от ищеца е направено искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за исковите суми срещу С.
В. М. и К. Й. М. при условията на разделност и при обособени квоти от задълженията – по
½ за всеки от длъжниците.
Заповедта е била издадена. С. В. М. и К. Й. М. са подали в срок възражения.
На заявителя са дадени указания за предявяване на иск за оспорените суми, като в
едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба за установяване на
дължимостта на процесните суми при квоти от по 1/2 за всеки ответник.
С договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 17 ЗТСУ, на
09.03.1987 г. С. В. М. и К. Й. М. е бил продаден описания в исковата молба апартамент.
Следователно за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответниците са били
носители на правото на собственост върху имота и следва да отговарят като съсобственици
за по ½ част от задълженията.
2
Видно от договор от 03.06.2020 г. ищецът е възложил на "ТЕХЕМ Сървисис"
ЕООД извършването на услугата дялово разпределение.
С Договор от 16.09.2002 г. с етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, жк.
ДР 2, бл. ***, вх. А, на дружеството "Техем Сървисис" ЕООД е било възложено да извършва
дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата. Под № 19 в списъка към
протокола за Общото събрание от 03.09.2002 г., на което е било взето решение за сключване
на договора, са вписани имената на ответника С. В. М., който е и подписал протокола, като
подписа не е оспорен.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза. Експертът
по тази експертиза е посочил, че за процесния апартамент за исковия период начислените
месечни суми в общ размер възлизат на 1556,51 лева, като е налице като изравнителен
резултат от отоплителния сезон сума за доплащане в размер на 179,50 лева. Посочва се, че
дължимата сума за исковия период възлиза в размер на 1736,01 лева. Съдът кредитира
заключението като обективно и компетентно изготвено, и съответстващо на събраните по
делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните
справки и съобщенията към фактури.
Съдът кредитира и изводите на вещото лице относно дължимата сума за дялово
разпределение в размер на 41,12 лева.
Относно калкулираните суми за топлинна енергия съдът възприема изводите на
вещото лице, изготвило заключение по съдебно –техническата експертиза, доколкото
същото е работило по замерените стойности на потребеното количество топлинна енергия.
Видно от справката на за исковия период дължимата сума за цена на услугата за
дялово разпределение възлиза на 41,12лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с правно основание по вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковата молба се явява редовна и допустима, доколкото същата съдържа
индивидуализация на претендираните вземания по размер и период, като е налице
индентитет с претенциите по заповедта за изпълнение, оспорена от съответните длъжници –
ответници.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за
исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при
публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
3
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период "клиенти
на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В
това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди, т.е. дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответниците
са били собственици или носители на вещно право на ползване през исковия период върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за
да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия.
От представените писмени доказателства по делото успешно се установява, че
ответниците са собственици на описания в исковата молба топлоснабден имот, респективно
- абонати на топлофикационното дружество.
За процесния период ответниците са били носители на правото на собственост
върху имота и следва да отговарят за по ½ част от задълженията.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за целия исков
период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г.
Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила
от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми
за топлинна енергия за отчетния период в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата
фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на
общата фактура.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на
ищеца.
По делото успешно се доказа, че потребената топлинна енергия за процесния
период възлиза в размер на 1736,01 лева, като всеки от ответниците съобразно квотата си
следва да отговаря за сумата в размер на 868,01 лева.
В случая обаче се претендира сума в по-малък размер, а именно – 836,11 лева, до
4
който исковете следва да се уважат.
По делото успешно се доказа и дължимостта на сумата за цена за дялово
разпределение за исковия период в размер на 41,12 лева, като всеки от ответниците
съобразно квотата си от 1/2 следва да отговаря за претендираната сума в размер на 20,56
лева.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по
общите фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), не е
необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД).
Предвид това, експертните изводи и на основание чл. 162 от ГПК, съдът счита, че се дължи
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г. в
размер на 232,41 лева или по 116,20 лева от всеки ответник, поради което тези акцесорни
претинции следва да се уважат изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща настоящото производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да бъде
присъдена законната лихва от образуване на производството – 25.07.2023 г., до окончателно
изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на страните се
дължат разноски. Разноски се полагат само на ищеца, доколкото ответниците не са
претендирали такива. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100, 00 лева за
първоинстанционното исково производство, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
в полза на ищцовото дружество сумата в размер на 643 лева /по 321,50 лева за всеки от
двамата/ от общо претендирана сума в размер на 650 лева, представляваща сбор от разноски
за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
5
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозити за възнаграждения на вещи лица
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
срещу С. В. М. с ЕГН: **********, и К. Й. М. с ЕГН: **********, искове по реда на чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
от ЗЕ, че С. В. М. с ЕГН: **********, и К. Й. М. с ЕГН: **********, дължат на "Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ДР 2 бл. ***, вх.
А, ет. 7, ап. 19, аб.№ ***007, при условията на разделна отговорност следните суми:
С. В. М. дължи на "Т.С." ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в размер на 836,10 лева (осемстотин тридесет и шест лева и 10 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 25.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до 18.07.2023 г. в размер на 116,20 лева (сто и
шестнадесет лева и 20 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 20,56 лева (двадесет лева и 56 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 25.07.2023г. до изплащане на вземането;
К. Й. М. дължи на "Т.С." ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в размер на 836,11 лева (осемстотин тридесет и шест лева и 11 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 25.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до 18.07.2023 г. в размер на 116,21 лева (сто и
шестнадесет лева и 21 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 20,56 лева (двадесет лева и 56 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 25.07.2023г. до изплащане на вземането,
за които суми е била издадена на 07.08.2023 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 41516 по описа за 2023 г. на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу С. В. М. с ЕГН:
**********, и К. Й. М. с ЕГН: **********, искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че С. В. М. с ЕГН:
**********, и К. Й. М. с ЕГН: **********,, дължат на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ДР 2 бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 19, аб.
№ ***007, при условията на разделна отговорност сумите от 4,60 лева за С. В. М. и 4,61
лева за К. Й. М., които суми представляват мораторна лихва върху задълженията за цена за
услугата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 18.07.2023 г., за които суми е
била издадена на 07.08.2023 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 41516
по описа за 2023 г. на СРС, 178 състав.
6
ОСЪЖДА С. В. М. с ЕГН: **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 321,50 лева, представляваща сбор от
разноски за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозити за възнаграждения на вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. Й. М. с ЕГН: **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 321,50 лева, представляваща сбор от
разноски за държавна такса за първоинстанционното исково и заповедно производство,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозити за възнаграждения на вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач "Техем
сървисис" ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7