№ 713
гр. Варна, 16.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500571 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от О. А. К. от
гр.Варна срещу определение № 3084/01.09.2021г. по гр. д. № 1962/2021г., с
което е оставена без разглеждане подадената от него жалба вх. №
6721/26.04.2021г. срещу обратен въвод във владение по изп. дело №
902/2020г. на ЧСИ С.К.Д., рег. № 718, с район на действие ОС – Варна.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна със становище за неоснователност на частната жалба.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
От приложените към изп. дело материали се установява, че по жалба на
Софийски университет „Св. Климент Охридски”, в качеството му на трето
лице в изпълнителното производство, е постановено решение №
360/18.02.2021г. по в.гр.дело № 3216/2021г. по описа на OС - Варна, с което
на основание чл. 435, ал. 5 ГПК извършеният въвод по изп. дело №
20207180400902 от ЧСИ С.К.Д., рег. № 718, с район на действие ОС –Варна, е
отменен по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2565.101,
представляващ лозе с площ от 18.783 дка, находящ се в строителните граници
на „Виница“, община Варна, в местността /квартал/ „Патланджанлъка“ и
включващ парцели с пл. № 136, 137, 138 и 139 по КП „Ботаническа градина“
при граници и съседи: изток - път, запад - имот /парцел/ № 145, север - имот
/парцел/ № 135, и е постановен обратен въвод по отношение на третото лице -
жалбоподател, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. На базата на
1
представените по това дело доказателства е установено от съда по
категоричен начин, че в деня на въвода имотът е владян от Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, който има качеството на трето лице по
смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК.
Правилно окръжният съд е съобразил, че настоящият жалбоподател
няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК, което да е
владяло имота преди предявяването на иска, решението по който се
изпълнява, от което да черпи права, респективно да се легитимира по
отношение на обжалването на въвода. Правото да обжалва въвода по реда на
чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във
владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се
изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само
факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без
да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. Това
сочи, че само в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от
трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по
което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да
въведе длъжника във владение, а ако направи това, извършеното действие е
незаконосъобразно и подлежи на отмЯ. по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК /така т.
1 от ТР № 3/2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая обратният въвод във владение е извършен в изпълнение на
постановеното решение № 360/18.02.2021г. по в.гр.дело № 3216/2021г. по
описа на Окръжен съд - Варна, което на основание чл. 437, ал. 4 ГПК не
подлежи на обжалване. Следователно с постановяването му същото е влязло в
законна сила и това задължава съдебния изпълнител да възстанови
фактическото положение отпреди въвода. Задължението възниква пряко от
конститутивното действие на съдебното решение, без да са необходими
изпълнителен лист, искане от третото лице или такса. Съдебният изпълнител
не дава срок за доброволно изпълнение на взискателя, въвежда обратно в
имота третото лице и отстранява всяко друго, което намери в имота /изрично
в този см. съдебна практика - решение № 66/25.07.2016 г. по гр. д. № 5203/15
г. по описа на ВКС, I гр. о., постановено след допускане до касационно
обжалване при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Обратният въвод,
който съдебният изпълнител е задължен да извърши в изпълнение на
решението, с което се уважава жалбата на третото лице по чл. 435, ал. 5 ГПК,
не съставлява изпълнителен способ, т. е. изпълнение по см. на чл. 435, ал. 2, т.
3 ГПК, от което следва, че той и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Това е така, защото той не съставлява изпълнително действие, т. е.
изпълнителен способ, а възстановяване на фактическото положение такова,
каквото е било преди отмЯ.та на действията на съдебния изпълнител по въвод
във владение, както бе посочено по-горе.
Също така в случая съдът е констатирал, че качеството на трето лице по
смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК има именно Софийски университет „Св.
2
Климент Охридски“. Извън правомощията на съдебния изпълнител е да
преценява, респективно разрешава спорове свързани с правото на собственост
по отношение на имота.
Ето защо жалбата срещу извършения обратен въвод във владение
правилно е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е насочена
против неподлежащо на самостоятелно обжалване действие, предвид което
производството по същата е подлежало на прекратяване, а също така и
жалбоподателят не се легитимира като трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5
ГПК. В този смисъл ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3084/01.09.2021 г. постановено по в.
гр. д. № 1962/2021 г., по описа на ОС – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3