№ 505
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110212876 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. К. против Наказателно постановление № 24-4332-032693 от
10.01.2024г., издадено от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание, както следва:
1.по чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 50/ петдесет/ лева;
2.по чл.183, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер от 10/ десет/ лева;
на основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки.
Жалбата е балнкетна, в същата се сочи, че обжалваното НП е недзаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В
писмени бележки взема становище по жалбата, моли да се потвърди обжалваното НП и се
запрати юрисконсултско възнаграждение. Представя справка разпечатка за допуснати
нарушения по ЗДвП и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за
упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които
са били в сила към момента на издаване на наказателното постановление.
1
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното:
На 17.12.2023г. около 15,20 часа в гр. София по бул. Черни връх, с посока на движение от
ул.Филип Кутев към ул.Сребърна жалбоподателят е управлявал л.а. Форд Фиеста с рег.№
******. Жалбоподателя е бил сам в автомобила, като не е използвал обезопасителен колан, с
който МПС е било оборудвано. Това поведение на жалбоподател е било пряко наблюдавано
от пол.служител В., в резултат на което жалбоподателя е спрян за проверка от служители на
ПП-СДВР. В хода на проверка е установено и нарушение свързано с неносене от страна на
жалбоподател на свидетелство за регистрация на МПС.
На жалбоподателят бил съставил АУАН № 1096816 за нарушение на чл.137а, ал.1 и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДП. Въз основа на съставен АУАН е издадено и обжалваното № 24-4332-032693
от 10.01.2024г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа
обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По същество жалбата е неоснователна. Същата се явява процесуално допустима, тъй като е
депозиран в сроковете указани в ЗАНН.
На първо място следва да се обсъди законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление от процесуално правна страна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица, съобразно тяхната компетентност. В случая наказателното постановление е издадено
от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, който видно от представените Заповеди на
министъра на вътрешните работи е упълномощен да издава наказателни постановления във
връзка с установени административни нарушения по ЗДвП, т.е. наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Свидетел В. е възприел, че жалбоподател управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван, което било поводът за
спирането му и съставил АУАН Серия АУАН № 1096816/17.12.2023г., в който описал
подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Св. В. вписал
в АУАН и второ установено от страна на жалбоподателя нарушение свързано с неносене на
свидетелство за регистрация на МПС. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподател, който
не направил възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление.
2
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетел В. и писмени - справка-картон на водач; заповеди
касаещи компетенции на наказващ орган.
Съдебният състав прецени показанията на разпитан полицейски служители като
добросъвестно депозирани, логични и обективни, като намира, че същите не се
характеризират с липсата на спомен относно конкретната ситуация. Свидетеля описва
подробно факта, че е наблюдавал непосредствено водача, който е бил без поставен
обезопасителен колан, което е било и повода за неговото спиране. Свидетеля сочи, че в хода
проверка водача не е носи свидетелство за регистрация на МПС. Съдът приема за безспорно
установени времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, като отчете
и липсата на данни за евентуална заинтересованост у свидетеля от изхода на делото.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и
издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията,
предоставени им съгласно заповеди/ приложени по делото/.При така установеното от
фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи
и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание. Обстоятелствата, относими към
констатираното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, са
очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентитет между
фактическото описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация.
Предвид това съдът прецени, че в хода на административнона казателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват
формални основания за отмяната на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорно изяснена и кореспондира с
възприетата от съда. Доказа се, че жалбоподател е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.При
извършване на нарушението жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл,
доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си
при управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е
оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона, както и
че следва да носи свидетелство за регистрация на МПС. Нарушението е формално, на просто
извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача
на вредни последици, не се изисква.
3
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената санкция.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда за нарушението по
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., в какъвто е
определена.
Доказано е и извършването на нарушения на чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП. Тези разпоредби
вменяват в задължения на всеки водач на МПС да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява. Като при извършената проверка от страна на
служители на ПП-СДВР жалбоподателя не е представил свидетелство за регистрация на
МПС, в нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1,т.2 ЗДвП. Наложеното наказание – глоба
в размер на по 10 лева е справедливо и съответни на извършените нарушение и е в
законоустановения размер, предвиден в нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗДВП. Неносенето на
изискуеми от закона документи, представлява нарушение, осъществено чрез бездействие-
неизпълнение на предписано в закона правило за поведение и е на просто извършване, като
за съставомерността му не е необходимо настъпването на неблагоприятни правни
последици. Глобата е съответна и справедлива на извършено нарушение, което сочи на
правилно ангажирана административно наказателна отговорност на жалбоподателя.
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания
за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а
жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че от
процесуалния представител на наказващия орган е депозирано единствено писмено
становище, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-032693 от 10.01.2024г., издадено
от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва:
1.по чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 50/ петдесет/ лева;
2.по чл.183, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер от 10/ десет/ лева;
4
на основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки.
ОСЪЖДА К. И. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението, подлежи на обжалване пред Административен съд- София град в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5