Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр.София, 11,12,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 5669 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от А.Й.П. срещу Г.К.П. обективно съединени, искове, с правна
квалификация чл. 26, ал.2,
пр.1 и пр.4 от ЗЗД, евентуално чл.87,
ал.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД, както следва:
За
прогласяване на нищожност на:
- договор сключен на 19,03,2015год., по силата на който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К. П. недвижим имот, Апартамент №10, находящ се в
гр.София, район Изгрев, кв.*******, обективиран в НА №97, том 2, рег.№4899, дело №275/2015год.,
срещу задължение за гледане и издръжка;
- договор
сключен на 12,05,2015год., по силата
на който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К.П. недвижим имот-дворно място с идентификатор 02659,2196,780, в гр.Банкя,
кв.Вердикал, ул.Брацигово, с площ 903кв.м., ведно с вилна сграда с идентификатор 02659,2196,780,1, обективиран в НА
№169, том 3, рег.№8487, дело 516/2015год. срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание като сключени в непосредствена
близост до смъртта на прехвърлителката, която е била в критично състояние, а
втората сделка е лишена от предмет,
тъй като ответницата е поела задължение
за издръжка и гледане още с първия договор;
За разваляне на :
-договор
сключен на 19,03,2015год., по силата
на който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К. П. недвижим имот, Апартамент №10, находящ се в
гр.София, район Изгрев, кв.*******, обективиран в НА №97, том 2, рег.№4899, дело №275/2015год.,
срещу задължение за гледане и издръжка;
- договор
сключен на 12,05,2015год., по силата
на който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К.П. недвижим имот-дворно място с идентификатор 02659,2196,780, в гр.Банкя, кв.Вердикал,
ул.Брацигово, с площ 903кв.м., ведно с вилна
сграда с идентификатор 02659,2196,780,1, обективиран в НА №169, том 3,
рег.№8487, дело 516/2015год. срещу задължение за издръжка и гледане,
поради
неизпълнение на задълженията на приобретателят –Г.П. да
полага грижи и издръжка спрямо
прехвърлителя и осъждане на ответника да предаде процесните имоти;
Релевират
се доводи ищцата да е единствен
наследник по закон на М.Й. П., починала на 13,06,2015год., след смъртта
на която е разбрала за извършени от наследодателката прехвърлителни сделки със собствено имущество, а именно с договор
от 19,03,2015год., по силата на който М.П. е прехвърлила на Г.К.П. недвижим
имот-апартамент №10, находящ се в гр.София, кв.Изток,
ул.*******, с обща площ от 63,73кв.м., заедно с избено помещение с площ от 3,91кв.м., заедно с 1,165%ид.части
от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото при описани съседи, срещу задължение за гледане и
издръжка до настъпване на смъртта на праводателя. На 12,05,2015год. между същите страни е сключен договор за прехвърляне на дворно място, с идентификатор 02659,2196,780,
находящо се в гр.Банкя, кв.Вердикал,
ул.Брацигово, с площ по документ 903кв.м., а съгласно скица -812кв.м.,
съставляващо УПИ V-680, кв.19 по плана на кв.Вердикал, заедно с вилна
сграда с идентификатор 02659,2196,780,1,
с площ от 60кв.м., състояща се от сутерен, партер и етаж, при описани съседи, срещу задължение за
издръжка и гледане. Твърди се сделките да са нищожни като сключени без
основание, поради близката смърт на
прехвърлителя. Втората сделка е
нищожна и поради липса на предмет, тъй като насрещната престация на
ответника е предмет на първия договор.
Релевират
се доводи сделките да са нищожни, тъй като прехвърлителката е била с влошено
здравословно състояние-получен мозъчен
инсулт, което е довело до замъгляване на съзнанието й, промени в поведението,
забравяне и халюцинации. При условията
на евентуалност се претендира разваляне на договорите за прехвърляне на
недвижими имоти, поради договорно неизпълнение на задълженията на приобретателят
да полага грижи и издръжка за
починалата. В резултат на
развалянето претендира предаване на процесните имоти.
Ответникът-Г.П.
в указания законоустановен срок по реда на
чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва сключването на оспорените
сделки, но излага твърдения фактите да не отговарят на посоченото в исковата
молба. Сочи да е била налице родствена
връзка с починалата /нейна първа
братовчедка/, с която са били в много добри отношения. Действително ищцата е
била осиновена от М.П., но отношенията с
нея са били изключително влошени. Ищцата създавала проблеми на
осиновителката си, включително отправяла заплахи към нея. Поради изложеното М.П.
инициирала процедура по прекратяване на осиновяването,
но с решение №2372/21,12,2012год. по
гр.д.№4215/2012год. САС потвърдил решение на СГС от 19,07,2012год. по гр.д.№9982/2011год., с
което искът е отхвърлен. Сочи да е инициирано ново производство през 2014год.
Поради неразбирателство между ищцата и
осиновителката се е наложило ищцата да бъде настанена в Център за
настаняване от семеен тип „Мечтатели“
като от 04,02,2014год. до смъртта на М.П.
не са живеели заедно. От преместването на ищцата здравословното състояние на
прехвърлителката се е подобрило, а за нея се е грижила само ответницата лично
или чрез трето лице. Издръжката на М.също била поета от ответницата.
Прехвърлянето на имотите било изцяло по инициатива на прехвърлителката, която сама
събирала нужните документи за това. Била в добро здравословно състояние, с
изключение на високо кръвно. Смъртта на М.била изненада за всички.
Съобразно
изложеното моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт №97, том 2, рег.№4899, дело №275/19,03,2015год.
М.Й.П. е прехвърлила на Г.К.П. недвижим
имот-апартамент №10, находящ се в гр.София, кв.Изток,
ул.*******, с обща площ от 63,73кв.м., заедно с избено помещение с площ от 3,91кв.м., заедно с 1,165%ид.части
от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото при описани съседи, срещу задължение за гледане и
издръжка до настъпване на смъртта на праводателя.
С нотариален акт №169, том 2, дело № 516 от 12,05,2015год. М.Й. П. е прехвърлила на Г. К. П. недвижим имот-дворно място с идентификатор
02659,2196,780, находящо се в гр.Банкя, кв.Вердикал,
ул.*******, с площ от 903кв.м., съставляващо УПИ 5-680, кв.19, при описани
съседи, заедно с вилна сграда с идентификатор 02659,2196,780,1, с площ от
60кв.м., подробно описана по нотариален акт срещу задължение на приобретателят да поеме гледането и издръжката на М.Й.П.
докато е жива като полага грижи и
внимание към нея в здраве и болест като
й осигури нормален и спокоен живот, лично или чрез трето лице.
От представеното по делото Удостоверение за
наследници изх.№ 0399/13,04,2017г. на
Столична община се установява, че след смъртта си М.Й.П.
е
оставила наследници по закон: А.Й.Д./П./ -дъщеря.
Не е спорно между страните,
че ищцата А.П. е осиновена от М.П. видно и от съдебно решение на Пернишки
окръжен съд по дело №3133139/2009год., влязло в сила на 28,10,2009год., с което
е допуснато осиновяване на ищцата на 12годишна възраст.
Не е спорно, починалата М.П.
да е депозирала иск с пр.осн.чл.106, ал.1, т.2 от СК
за отмяна на осиновяването, който е отхвърлен с влязло в сила на 26,05,2014год. съдебно решение по гр.д.№9982/2011год.
по описа на СГС, 3 брачен състав.
Налице са данни по делото, от които се
обосновава извод за съществували приживе влошени отношения между А.П. и М.П., провокирани
от липса на доверие, липса на комуникация и девиантно поведение на осиновената,
изразяващо се в отсъствие от училище, водещо до преместване в различни училища,
антисоциални прояви. Тези изводи се обосновават и от изслушаните по делото
гласни доказателства.
Не е спорно, че въз основа на
заповед на Агенция за социално подпомагане, Дирекция СО-Люлин, гр.София, със
заповед №ЗД-Н-02/04,02,2014год. А.Й.П. е временно настанена в център за
настаняване от семеен тип „Мечтатели“ към Сдружение SОS Детски селища
България на адрес гр.София, кв.Овча купел, ул.*******, потвърдено и с
Решение по гр.д.№7845/2014год. на СРС, 3
ГО, 86 състав, влязло в сила на 11,06,2014год.
Не е спорно М.П. да е
починала на 13,06,2015год. в УМБАЛ Света А. АД София, като от приложеното писмо
изх.№04/1994/12,08,2020год. на МБАЛ Св.А. София АД, е видно, че М.П. няма пролежавания в болницата
в периода от м.10,2013год. до м.03,2014год.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелят Е. П.-социален
работник запознат с казуса по осиновяване на ищцата от М.П.. Действително сочи
на спорни отношения между ищцата и М.П.. Излага да е получен сигнал от Комплекс
за социални услуги, че М.П. е с влошено здравословно състояние и не може да се
грижи за осиновената, във връзка с което свидетелката е посетила дома на М.П. в
гр.Банкя, а при престоя си там констатирала, че М.има затруднения в говора и
паметови нарушения. Въз основа на срещата с М.е изготвен социален доклад и
издадена заповед за временно настаняване от 04,02,2014год. на АСП, Дирекция
Социално подпомагане –Люлин, гр. София като излага твърдения, че причина за
извеждане на А.П. от дома е здравословното състояние на М., а не влошените
отношения помежду им.
От показанията на св.Д. – бивш
съпруг на ищцата, които съдът цени по реда на чл.172 ГПК се
установява, че е виждал М.веднъж седмично/ с оглед данните ищцата да е изведена
от семейството м.02,2014год., съдът приема, показанията да са за периода преди
м.02,2014год./. Свидетелят сочи да знае за получен „инсулт“ от М.П., след което
последната била с влошено здравословно състояние, не можела добре да говори, да
се обслужва сама, за което и помагала нейна леля.
От показанията на св.К./съсед
на М.П./, които съдът намира за обективни и незаинтересовани, поради което
следва да кредитира, не се установява починалата да е имала очевидни и ясно
изразени здравословни проблеми. Действително е живяла с нейна по-възрастна
роднина, по причина да не е сама и да си помагат, а не предвид
здравословното състояние на М..
От показания на св.Димитрова,
чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК/дъщеря на ответницата/-племенница на М., се установява Г.П. в края на 2013година
да е констатирала, че М.има нужда от помощ в ежедневието си при посещение в
къщата й в гр.Банкя. От този момент ответницата е поела ангажимент да полага грижи за М., пътувала
почти всеки уикенд, носела покупки. Тъй като ответницата към този момент
работела, ангажирала своя възрастна роднина /В./ да пребивава при М., на която
предоставяла парични суми за подпомагане разходите в ежедневието.
Причината възрастната роднина на
починалата да е пребивавала при нея сочи да е създаване на усещане за спокойствие
у М., за да не е сама, въпреки, че физически не е имала нужда от помощ.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове
за
нищожност на процесните сделки-чл.26, ал.2, пр.1 и пр.4 от ЗЗД,
поради липса на основание, а договор
за прехвърляне на имот от 12,05,2015год.
и поради липса на предмет, тъй като
ответницата е поела задължение за издръжка и гледане с договор от
19,03,2015год. При условията на евентуалност са предявени кумулативно
съединени искове с пр.осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на
процесните договори поради договорно неизпълнение на
задължението за гледане и издръжка и чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД за връщане на недвижимите имоти на отпаднало основание.
Съобразяваки задължителната
съдебна практика във връзка с релевирани няколко възражения за недействителност,
/пр.Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г., Г.К., IV Г. О. на ВКС, определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV ГО по ч.гр. д. №
5990/2014/, независимо от заявената от страната поредност на исковете, съдът
дължи произнасяне по всички искове, които се считат предявени в условията евентуалност, като
следва да разгледа първо основанията за нищожност, според тежестта на порока:
от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до
най-лекия - липса на форма. В случай, че сделката се приема да е валидна, то
подлежи на разглеждане релевирано основание за унищожаемост, а в
случай да са заявени няколко, също подлежат на разглеждане според
тежестта на порока -неспазване на режима на настойничеството и попечителството,
на следващо място неспособност да се
разбират или ръководят действията, заплашване, измама, поради грешка, до
най-лекия - поради крайна нужда.
Съобразявайки горните
мотиви преимуществено подлежи на разглеждане исковата претенция с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, нищожност
поради липса на основание:
Това основание за
недействителност е приложимо само при каузалните сделки, т.е. тези, при които
се предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея друга престация.
Законът не изисква абстрактните сделки да имат основание, поради което те не
могат да бъдат нищожни на това основание. В чл.26, ал.2 от ЗЗД е
установена оборима законна презумпция,
съгласно която основанието се предполага до доказване на противното,
следователно в тежест на ищцата, позоваваща се на липсата на основание е да
обори презумпцията за наличието му.
Във връзка с процесните сделки ищцата
твърди, че е налице липса на основание, поради това, че ответницата – приобретател по договор от 19,03,2015год. и
12,05,2015год., е знаела за
предстоящата смърт на прехвърлителката,
поради което и съзнавала липсата на задължение за предоставяне на грижа и издръжка. При договорите за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и с оглед алеаторния характер на
договора не е изначално известно в какъв период от време следва да бъде
изпълнено задължението за гледане и издръжка, но договорите имат основание, тъй
като причина за сключването им е именно предоставянето на имуществена
престация, за да се осигурят грижи за
прехвърлителя. Липса на основание би била налице, в случай, че се установи
ответникът да е знаел, че няма да престира поради
предстоящата смърт на прехвърлителя. Допускането,
че за прехвърлителя предстои летален изход не е достатъчно за прогласяване на
нищожност на заявеното основание.
С оглед изложените по –горе
мотиви, съдът намира исковете да са
неоснователни. Видно от ангажираните по делото гласни доказателства се
установи, че приживе М.П. е била в задоволително общо състояние като е можела
физически да се обслужва сама. Това се потвърждава, както и от показанията на
св.Димитрова, така и от св.К.съсед на починалата. Видно и от издаденото
удостоверение от НЗОК, М.П. е извършила консултация във връзка с
последици от неуточнени мозъчно съдови
болести още през м.01,2014год., а данни за инфаркт има от м.06,2014год.,
но въпреки констатираните говорни смущения по показанията на св.Пешева,
посетила дома на М.в началото на 2014год., във връзка с изготвяне на социален
доклад и последвалата го заповед за извеждане на ищцата от дома на М., то съдът
приема да не са били налице очевидни
признаци, сочещи на критично състояние на М.П. обосноваващо летален изход.
Действително данните сочат на влошено здравословно състояние към м.06,2014год.,
от който момент прехвърлителката
П. е имала нужда от съдействие в
ежедневието й, поради което логично същата е предприела действия по прехвърляне
на имущество, с цел осигуряване на грижи
за в бъдеще. Липсва поставена диагноза, с ясно изразено прогностично становище
за летален изход на М.П., което да е
било известно и на ответницата. Установи се грижите за прехвърлителката да са
били полагани от Г.П. лично или чрез трето лице още от началото на 2014год.,
поради което сключването на договори за прехвърляне на имуществото от
19,03,2015год. и 12,05,2015год. намира своето основание и за положени минали
грижи за М.П..
Предвид изложеното, съдът
намира исковете за обявяване на нищожност на процесните договори поради липса
на основание за сключването им за неоснователни, поради
което подлежат на отхвърляне.
По
предявеният иск с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД
за нищожност на договор от 12,05,2015год. за прехвърляне на недвижим имот в
гр.Банкя поради липса на предмет:
За обуславяне на извод за недействителност съгласно чл.26,
ал.2, пр.1 от ЗЗД е необходимо да е договорен невъзможен предмет. Такъв е
налице когато предмет на договора въобще липсва или е невъзможно да възникне. В
процесния случай страните са договори ясно
индивидуализиран предмет, а именно недвижим имот, конкретизиран по вид,
местоположение, площ и граници. Възражението на
ищцата, че договорът е нищожен, тъй като преди него е сключен между същите
страни договор за прехвърляне на друг имот също срещу задължение за гледане и
издръжка, поради което ответницата е поела задължение за грижа и издръжка с първия
договор, е неоснователно. Сключеният в последствие договор за
прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане има предмет.
/В този смисъл Решение № 151 от 4.III.1992 г. по гр. д. № 1235/91 г., I г. о, Решение №
465 от 30.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2000 г., II г. о.) .
Страните по договор за гледане и издръжка могат да сключат последващ
договор с този предмет, с оглед
увеличаване на полаганите грижи и
издръжка. Ето защо исковата претенция е неоснователна.
С оглед неоснователност на исковите претенции за недействителност е
налице процесуалното условие за разглеждане на евентуално заявените искове за
разваляне на процесните договори.
По предявените искове с пр.осн.
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Правото на разваляне на
договора има акцесорен характер и би могло да бъде упражнено
само
при валидно възникнало договорно правоотношение. В случаите на прехвърляне на
вещни права върху недвижими имоти се осъществява по реда на императивната норма
на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Предпоставка
от фактическия състав на конститутивния иск е неизпълнение на задължението на насрещната
страна по договора, /в конкретната хипотеза-неизпълнение задължението на приобретателят
да
полага грижи и издръжка за прехвърлителя /, което да не е
незначително съобразно чл.87, ал.4 от ЗЗД. Неизпълнението да се дължи по
причина, за която длъжникът отговаря.
Правото на разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е включено в патримониума на наследника, който
може да развали договора по отношение на
неизправния длъжник в обема на притежаваните права/ в конкретната хипотеза изцяло, тъй като ищцата е единствен наследник на М.П./ В този смисъл разрешенията дадени с Тълкувателно
решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС; Решение № 11
от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение №
116/25.06.2015 по гр. д. № 592/2015, I г. о. на ВКС).
С оглед изпълнението на договора за прехвърляне на
собствеността срещу издръжка и гледане от прехвърлителя, за което не се спори
между страните и се доказва от събраните по делото доказателства, в тежест на
ответната страна е да установи изпълнението на насрещната престация по
сключения двустранен алеаторен договор. Обема на
задълженията на приобретателя се определя от
постигнатото в договора съгласие-приобретателя по
същия „да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя докато е жива
като полага грижи и внимание към нея, в
здраве и болест като й осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до сега, лично или чрез трето лице“. Относно разпределението на доказателствената
тежест по делото съдът съобрази и решение №82/05,04,2011год., по гр.д. №
1313/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО по реда на чл.290 от ГПК.
Съобразявайки договореното между страните по договора и тълкувайки волята на същите
по смисъла на чл.20 от ЗЗД се обосновава извод за поето задължение за полагане на грижи към прехвърлителя като се
акцентира към полагането на грижа и внимание, в здраве и болест. Изправността на длъжника -приобретател за издръжка и гледане не е обусловена от възможността на прехвърлителя да се издържа сам
от имуществото и доходите си като полагането на грижи
за обгрижваното лице е според неговата нужда и възможностите му да се справя
сам.
От ангажираните по делото
доказателства се установява еднозначно от всички свидетели, че последната
година, година и половина от живота на М.П., й е
помагала нейна възрастна роднина /леля В./. От показанията на св.Димитрова
се установява, че възрастната жена е
ангажирана от нейната майка Г.П., тъй като същата е можела да посещава М.през
почивните дни. За полаганите грижи Г.П. е заплащала на третото лице сума от
порядъка на 400-500лв. Същевременно за посещенията си при М.свидетелката сочи Г.П.
да е пазарувала, носила продукти. Предвид изложеното настоящият състав приема
ответникът да е изправна страна по сключените договори за прехвърляне на имот срещу задължение за грижи и издръжка, с
оглед което исковите претенции са
неоснователни. Доводите на ищеца, че договорите за прехвърляне
собствеността на М.П. в полза на Г.П.,
са осъществени с цел ищцата да бъде лишена от наследствени
права върху недвижимите имоти сочат на твърдения за симулация, но подобен иск не е
предявен.
По исковите претенции с пр.осн.чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
С оглед горните мотиви за
валидно възникнало облигационно правоотношение по сключените договори за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка от 19,03,2015год. и
12,05,2015год., и неоснователност на претенцията за развалянето им поради договорно неизпълнение от страна на
длъжника-приобретател, то няма основание за реституция на даденото, която претенция с оглед
разясненията дадени с ТР №122/01,12,1986год.-
би била основателна при разваляне на
договора с обратна сила.
В този смисъл и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест облигационната претенция за
връщане на даденото по договора е неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода от спора
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 4000,00лв.-адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Й.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** срещу Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***.*******, обективно съединени искове, с пр.осн. чл. 26, ал.2, пр.1 и пр.4 от ЗЗД, За прогласяване на
нищожност на договор сключен
на 19,03,2015год., по силата на
който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К. П. недвижим имот, Апартамент №10, находящ се в гр.София,
район Изгрев, кв.*******, обективиран в НА
№97, том 2, рег.№4899, дело №275/2015год., срещу задължение за гледане и
издръжка, както и на договор сключен на 12,05,2015год.,
по силата на който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К.П. недвижим имот-дворно място с
идентификатор 02659,2196,780, в гр.Банкя, кв.Вердикал, ул.Брацигово, с площ
903кв.м., ведно с вилна сграда с идентификатор 02659,2196,780,1, обективиран в
НА №169, том 3, рег.№8487, дело 516/2015год. срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание като сключени в
непосредствена близост до смъртта на прехвърлителката, а договор от
12,05,2015год. поради липса на предмет
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Й.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***.*******, обективно съединени искове,
с пр.осн. чл. 87,
ал.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за разваляне на договор сключен на 19,03,2015год., по силата на който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К. П. недвижим имот, Апартамент №10, находящ се в гр.София,
район Изгрев, кв.*******, обективиран в НА
№97, том 2, рег.№4899, дело №275/2015год., срещу задължение за гледане и
издръжка, както и на договор сключен на 12,05,2015год.,
по силата на който М.Й.П. е прехвърлила на Г.К.П. недвижим имот-дворно място с
идентификатор 02659,2196,780, в гр.Банкя, кв.Вердикал, ул.Брацигово, с площ
903кв.м., ведно с вилна сграда с идентификатор 02659,2196,780,1, обективиран в
НА №169, том 3, рег.№8487, дело 516/2015год. срещу задължение за издръжка и гледане, както и осъждане на ответника да предаде
гореописаните недвижими имоти като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.Й.П., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** да заплати на Г.К.П., ЕГН **********, с адрес ***.*******, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума
в размер на 4000,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: