Решение по адм. дело №102/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Х. Х. от [населено място], [област], подадена чрез адвокат С. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM- 1655377/ 28.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото там пътно превозно средство за срок от 240 дни.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Иска се тя да бъде отменена, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по спора, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 28.03.2025 г., на територията на обл. Разград, общ. Разград по път ІІІ-205, в близост до кръстовището с път Е-70, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер]. Той бил спрян за проверка от полицейски служители, при която е тестван с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен № ARNJ-0010, което показало положителен резултат за амфетамин. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение водачът е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Констатациите са отразени в надлежно съставени и връчени АУАН серия GA № 3803260/ 28.03.2025 г. и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Издаден е и талон за лабораторно изследване, по което все още не са постъпили резултати.

Въз основа на така установените факти с оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото МПС, собственост на жалбоподателя, за срок от 240 дни.

С. Х. не е приел показанията на техническото средство за достоверни и непосредствено след проверката е предоставил кръв и урина за изследване в лаборатория „СМДЛ Рамус“ООД, като от представения протокол с резултатите се установява, че при изследванията не са открити следи от наркотични вещества и/или техни аналози. На 31.03.2025 г. той е предоставил биологични проби и в химико-токсикологичната лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА, като от представения протокол се установява, че и при това изследване (имунохимичен експресен скринингов тест) не са установени следи от наркотични вещества и/или техни аналози.

Във връзка с процесното деяние е образувано досъдебно производство (ДП) за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 НК. В хода на разследването е назначена съдебно-химическа експертиза (СХЕ) с вещо лице от специализираната лаборатория към ВМА – Варна, която да анализира иззетите проби кръв и урина на С. Х., но все още няма изготвено заключение по нея. В хода на съдебното производство е изискана информация, като в отговор е получено писмо с изх. № 1437/ 17.06.2025 г., в което се посочва, че тази лаборатория е единствената, която анализира биологичните проби, изпратени от подразделенията на МВР от цяла Североизточна България, поради което заключенията се изготвят със закъснение приблизително от 18 - 20 месеца и прогнозни срокове за конкретната СХЕ не могат да бъдат обективно определени.

При така установените факти и обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Оспорената ЗППАМ е валиден административен акт, като постановен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото е представена Заповед № 330з- 648/ 05.03.2025 г. на директора на ОДМВР – Разград, съгласно т. 1.8 от която служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

Оспорената ЗППАМ обаче е издадена в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.

Съгласно приложената норма на чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година се налага на собственик, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози. Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1), приета на основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП.

Следва да се отбележи, че законодателят въвежда алтернативно възможността употребата на наркотични вещества да се установява чрез тест с техническо средство или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, но изрично приема, че резултатите от изследването са определящи (чл. 171, ал.1, б. „б“, изр. последно ЗДвП).

По делото не се спори, че жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамин, но той не е приел тези показания. Независимо, че е предоставил биологични проби в ЦСМП- Разград в изпълнение на издадения талон за лабораторно изследване, той доброволно се е тествал и в други две лаборатории (СМДЛ „Рамус“ООД и ВМА). От представените протоколи се установява, че при извършените там лабораторни изследвания на биологичните проби (кръв и урина) не са открити следи от наркотични вещества и/или техни аналози. Едното от тези изследвания е извършено от химико-токсикологичната лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА, посочена в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1. Тези доказателства създават обосновано съмнение относно достоверността на показанията на техническото средство.

Според правилото на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, употребата на наркотични вещества или техни аналози задължително се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. По аргумент на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 би могло да се приеме, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В този смисъл са мотивите към Определение № 11432 от 11.11.2021г., постановено по дело № 10222/ 2021 г. на Върховния административен съд.

Въз основа на изложеното съдът намира, че не е установено по категоричен и безспорен начин, че на посочените дата и място С. Х. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.

Според чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП предвидената там ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС се налага за срок от 6 месеца до 1 година. С процесната заповед е определен срок от 240 дни (вероятно 8 месеца). Административният орган разполага с оперативна самостоятелност относно преценката какъв срок на действие на ПАМ да определи и е бил длъжен да изложи мотиви защо приема точно това от различните възможни и законосъобразни решения. В случая няма изложени мотиви в тази насока и съдът не може да извърши преценка за законосъобразност. При липсата на мотиви не може да се прецени и дали актът е постановен в съответствие с целта на закона и с принципите за добросъвестност, съразмерност и пропорционалност, регламентирани в чл. 6 АПК.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че ЗППАМ е издадена в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел, поради което следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, които са своевременно предявени и доказани в общ размер от 1 010 лева, от които 1 000 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 10 лева – заплатена държавна такса. Деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР – Разград по аргумент от § 1, т. 6 от ДР АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1655377/ 28.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Разград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на С. Х. Х. от [населено място], [област] сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.