Р Е Ш Е Н И Е № 212/26.11.2020 г.
26.11.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На шести ноември
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 186 по описа на 2020 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на Д.П.П.
съдебен адрес:***, ст. 8 против Решение
№ 2153-28-58 от 30.06.2020 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-94 от
07.04.2020г. против разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г. на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП
на НОИ, Ямбол с което на основание чл.
54ж, ал. 1от КСО във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалните и процесуални
норми и в несъответствие с целта на закона, като се прави
искане същото да бъде отменено със законните последици от това.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, а чрез процесуалния си представител адвокат И.Д.
поддържа жалбата и претендира присъждане
на направените разноски по делото, съгласно представения списък.
Допълнително представя писмени бележки.
Ответникът
по делото своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител ст.
юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Допълнително представя подробни писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със заявление от 26.01.2016г.
оспорващият П. е поискал отпускане на
парично обезщетение за безработица/ПОБ/ на осн. чл.
54а от КСО, като е декларирал, че трудовото му правоотношение с „Й.“ ООД е прекратено на 28.12.2015г. С Разпореждане № 281-00-246-3/28.06.2016г.
на длъжностното лице на което е
възложено осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО на П. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 28.12.2015г. до 27.09.2016г. в
размер на 74,29лв дневно.
На 25.03.2020 г., видно от
приложеното известие за доставяне № PS 8600 00RIEL 3, на оспорващия П.,
получено от съпругата му e връчено Разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.2, т.1
от КСО е отменено Разпореждане
№ 281-00-246-3/28.06.2016г. В мотивите към така издаденото разпореждане е посочено следното: „ При
извършена проверка на контролните органи на ТП
на НОИ гр.Ямбол в „Й.“ ООД е
съставен Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от
05.07.2019г., с който е установено, че в дружеството без знанието на
собствениците са назначени лица по трудово правоотношение, които не
са упражнявали трудова дейност. За лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 97 лица, между които е и Д.П.П.. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало осигуряване,
тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.“
На
25.03.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне № PS 8600 00RIEL 3, на оспорващия П., получено от съпругата му e връчено и разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол на основание чл. 54ж,
ал. 1от КСО във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
С Жалба вх. № 1012-28-94 от
07.04.2020 г. П. е оспорил по
административен ред Разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, като е поискал отмяната му като незаконосъобразно, позовавайки се на наличието
на валидно трудово правоотношение. Следва да се отбележи, че със същата жалба е
оспорено и Разпореждане № 281-00-246-8/05.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 2 т. 1 от КСО е отменено
разпореждане № 281-00-246-3/28.06.2016г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО.
Горестоящият
административен орган се произнесъл по така подадената жалба с два
самостоятелни адм. акта - Решение № 2153-28-57 от 30.06.2020 г.-предмет на оспорване по адм. дело № 193/2020г. на ЯАС и Решение № 2153-28-58 от 30.06.2020 г., което е
предмет на оспорване по настоящото дело.
Директорът на ТП на НОИ гр.Ямбол с
Решение № 2153-28-58
от 30.06.2020 г. е приел жалбата на П. против разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол за допустима, но по същество за неоснователна, по подробно изложени в акта
съображения, налагащи извода, че същият реално не е полагал труд по
възникналото трудово правоотношение между него и осигурителя „Й.“ ООД, поради което няма
качеството на осигурено лице. В оспореното решение се сочи, че при извършена проверка на контролните органи на ТП на НОИ гр.Ямбол в осигурителя „Й.“ ООД е установено с Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от
05.07.2019г., че има 97 лица със сключени трудови договори, между които и
оспорващият П., за които лица двамата собственици на дружеството собственоръчно
декларират в Декларация № 1130-28-179#1 от 27.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, че не
ги познават, не са сключвали трудови договори с тях и същите не са упражнявали
трудова дейност във фирмата. На осигурителя са
връчени задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за процесните 97 лица, сред които е оспорващият/ № 61 от
предписанията/. Въз основа на неизпълнението на издадените
задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето Д.П. е подадено
заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително
писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол за заличаване на данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Решение № 2153-28-58 от 30.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, е получено от оспорващия лично, с
известие за доставяне на 07.07.2020г., а жалбата до
съда е подадена, чрез адм. орган с вх. №
2103-28-23/16.07.2020г.
По делото е
представена и съответно приета цялата адм. преписка
по издаване на Решение № 2153-28-58
от 30.06.2020 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Ямбол и Разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол. С оглед изясняване на обективната истина, по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, са изискани
обяснения от оспорващият за относими по делото обстоятелства, като на основание
чл. 176, ал. 2 от ГПК, съдът е съобщил въпросите, на които следва да бъде даден
отговор. Съдът изрично беше указал на оспорващия, че при неявяване и
неотговаряне на поставените въпроси
съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, на които се позовава адм. орган при издаване на процесното
решение.
Оспорващият не се яви в съдебно заседание и не представи и писмен отговор
на въпросите. В качеството на свидетел по делото е разпитан и един от
управителите на „Й.“ ООД - Й.Г.Й., който с показанията си установява относими
към повдигнатия правен спор обстоятелства.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество
жалбата се преценя като неоснователна по
следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е
Решение № 2153-28-58 от 30.06.2020 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-94 от
07.04.2020г. против разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г. на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП
на НОИ, Ямбол с което на основание чл.
54ж, ал. 1от КСО във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Оспореното решение е издадено
от Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът намира, че то е
постановено от компетентен орган по смисъла на
чл. 117 от КСО, в предвидена от
закона форма, с посочване както на фактическите, така и на правните основания
послужили за издаването му. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган.
Настоящият
съдебен състав счита също, че решението – предмет на жалбата е издадено при
спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на
закона предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО /в приложимата в случая редакция на ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от
17.07.2015 г./ право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия
за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга
държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО,
където е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На поставените въпроси от съда на основание чл. 176, ал. 2 от ГПК, оспорващият не депозира писмен отговор,
не се яви и в съдебно заседание да отговори. Предварително беше указано на оспорващия, че при
неизпълнение на указанието на съда обстоятелствата на които се позовава адм.
орган ще бъдат приети за доказани.
Посочените в съставения Констативен протокол №
КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г. факти и обстоятелства, послужили като
основание за издаване на оспореното решение, се потвърждават изцяло от дадените
от Й.Г.Й. показания, в качеството му на свидетел при разпита му в проведеното
на 30.09.2020 г. открито съдебно заседание по делото. Свидетелят сочи, че
дружеството, в което участва в съдружие със сина си Т.Й.Г., е с наименование „Й.“
ООД; същото е учредено през 2011 г. със седалище в гр. *, но офис на фирмата в
града няма, тъй като се обработва земя в с*; предметът на дейност е единствено
земеделие; за периода от учредяването през 2011 г. до 2019 г. счетоводството на
фирмата е осъществявано от Й.Д., на която са предавани съответните документи,
свързани с дейността на дружеството. Свидетелят е категоричен, че не познава
лице Д.П., не знае какво е работил, не го е назначавал; потвърждава
автентичността на собственоръчно подписаната и приета като доказателство по
делото декларация, като при предоставянето й от съда категорично заявява, че
именно това е декларацията, която са подписали пред органите на НОИ заедно със
своя син. При запитване от съда, свидетелят изрично заявява, че подписът,
положен за работодател върху Трудов договор № 46 от 17.12.2015 г., сключен
между „Й.“ ООД, представлявано от Й.Г.Й. и Д.П. за длъжността „ръководител, земеделие“, не е негов.
Свидетелят отрича да е полагал своя подпис и върху поставения правоъгълен печат
в трудовата книжка на оспорващия П. на страницата, на която от последната
е оформен трудов стаж в „Й.“ ООД .
Изложеното до тук сочи,
че изводът на административния орган досежно липсата
на осъществявана от страна на Д.П. трудова дейност по силата на сключения и
впоследствие прекратен трудов договор, е напълно обоснован. Доказателствата по
делото сочат, че оспорващият не е полагала фактически труд за процесния период,
поради което не може да се счита за осигурено лице по смисъла на КСО.
След като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало
осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т.
е. оспорващата не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице една от
предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на
правото на парично обезщетение за общо заболяване.
В
хода на административното производство са събрани и коментирани относимите към случая доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и задълбочена преценка
на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Решението с което е отхвърлена
жалбата на оспорващия също е обоснован административен акт.
Следователно, в конкретния случай оспорващият е имал сключен
трудов договор с „Й.“ ООД, който към момента на подаване на заявлението от 26.01.2016г. от П.
за отпускане на парично обезщетение за безработица е бил прекратен, като
същият е отговарял и на останалите изисквания по чл. 54а от КСО. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното
по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова
дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно -
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от
това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО,
съобразно която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, който текст
предвижда следното: за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на
платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за
бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на
неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; времето, през
което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват
за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и
майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност,
бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали
право на парично обезщетение.
Съгласно трайната практика на ВАС на РБ, обективирана
в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение.
За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя изложените възражения на оспорващия чрез процесуалния му представител досежно наличието на фактическа грешка в оспореното решение, която да е до толкова съществена, че да се отразява на процесния период. Ясно е, че за оспорващия не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнал да упражнява трудова дейност в „Й.“ ООД, за което е приложил трудов договор от 17.12.2015г. и заповед за прекратяването му от 28.12.2015г. Решението е достатъчно ясно и оспорващия е могъл да разбере периода за който се отнася, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. По никакъв начин не му е нарушено правото на защита. Съдът не споделя и възражението, че адм. орган не е изследвал общия осигурителен стаж на оспорващия, позовавайки се на обстоятелството, че П. е полагал труд в „Шато Ботево“ ООД от 21.08.2013г.до 08.05.2015г. с оглед разпоредбата на чл. 54а от КСО. В тази връзка следва да се посочи, че в заявлението си от 26.01.2016г. /стр.68 от делото/ до адм. орган за отпускане на ПОБ, оспорващия се е позовал именно на стажа си в „Й.“ ООД, който е от 18.12.2015г. до 28.12.2015г.
В този смисъл обстоятелството, че П. е полагал труд в „Шато Ботево“ ООД, от
21.08.2013г.до 08.05.2015г. по никакъв начин не променя изводите на адм. орган. Нещо повече, както се посочи, видно от стр. 68
от делото, е приложено заявлението по което се
е произнесъл адм. орган с дата 26.01.2016г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54 а от КСО. Именно в това
заявление оспорващия с е позовава на стажа си в „Й.“ ООД, с трудов договор прекратен на 28.12.2015г.
В хода на административното производство са събрани и
коментирани относимите към случая доказателства,
достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното
решаване на спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и задълбочена
преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за
казуса материалноправни разпоредби. Решението, с
което е отхвърлена жалбата на оспорващия също е обоснован административен акт.
В заключение, по никакъв начин оспорващият не обори установената фактическа
обстановка от адм. орган. С оглед изложеното
съдът намира, че оспореното решение на
Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно
законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към
които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С,
четвърти административен състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.П.
съдебен адрес:***, ст. 8 против Решение
№ 2153-28-58 от 30.06.2020 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-94 от
07.04.2020г. против разпореждане № 281-00-246-9/05.03.2020г. на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП
на НОИ, Ямбол с което на основание чл.
54ж, ал. 1от КСО във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
ОСЪЖДА Д.П.П.
съдебен адрес:***, ст. 8, чрез адвокат И.Д.
от ЯАК да заплати
на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто)
лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 119 от КСО във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ: /п/ не се чете