Р Е Ш Е Н И Е № 46
гр.Поморие, 30.03. 2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Валентна Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. № 829 по описа за 2017год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по подадена искова молба от С.Г.Г. против Потребителна кооперация Фар - Поморие, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. Алеко Константинов № 1А, представлявана от председателя Й.В.. Ищеца твърди, че е работил по трудов договор сключен с ответника от 1973г. до 10.10.2016г. като договора бил прекратен със Заповед №2/10.10.2016г. на основание чл. 328, ал.1 т.10 от КТ, като при прекратяване на трудовия договор работодателя не му изплатил сумата от 4380лв. представляваща обезщетение, тъй като през последните 10 години е работил при един и същ работодател и сумата от 590.92 / петстотин и деветдесет лева и 92ст./ - обезщетение за неизползван годишен отпуск. Твърди, че на 13.10.2016г. на основание чл. 68, ал.1 т.2 от КТ сключил отново трудов договор с ответника, който бил прекратен със Заповед № 1/03.01.2017г. на основание чл. 328, ал.1 т.10 от КТ като ответника не му платил трудови възнаграждения за м. ноември 2016г.в размер на 271.12лв., за м. декември 2016г. в размер на 349.11лв. и сумата от 69.52лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. На 03.01.2017г. сключил нов трудово договор с ответника, който бил прекратен със Заповед № 7/01.08.2017г. на основание чл. 325, т.4 от КТ, като ответника не му платил трудови възнаграждения за месеците от м. януари до м. юли и сумата от 208.56лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск или общото задължение на ответника било в размер на 8459.12лв. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от общо 8 459.12 / осем хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 12ст./ включваща неплатено трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за непрекъсната работа при работодателя през последните 10години, ведно със законна лихва за забава върху сумите от подаването на исковата молба до изплащането.
В срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание както следва: с правно основание чл.128 от КТ, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са по делото две допълнителни споразумения – Допълнително споразумение от 01.09.2013г. и Допълнително споразумение № 00000015 от 01.09.2014г. към трудов договор № 02/16.11.1973г. сключени между страните по делото от които се установява, че С.Г.Г. е заемал длъжността снабдител доставчик в кооперацията. Установява се от представената Заповед № 00000002/10.10.2016г., издадена от ищеца, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.1 т.10 от КТ, считано от 10.10.2016г. В заповедта е посочено, че следва да се изплатят на С.Г.Г. следните обезщетения: 4380.00лв. по чл. 222 от КТ – 6 брутни заплати и обезщетение за неизползван отпуск в размер на 590.95лв. / 17 дни по 34.76лв./. Видно от представения Трудов договор № 0000002/13.10.2016г. между страните по делото е сключен нов трудов договор на основание чл.68, ал.1 т.2 от КТ като ищецът С.Г. е назначен на длъжност снабдител – доставчик, като този договор е прекратен със Заповед №00000001/03.01.2017г. считано от 01.01.2017г. Видно от представената Заповед в същата е посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение в размер на 69.52лв. по чл. 224 от КТ. С ответника е сключен нов трудов договор на 03.01.2017г. който е прекратен видно от представената Заповед № 00000007/01.08.2017г. на основание чл. 325 т.4 от КТ, като в заповедта е посочено, че следва да се изплати на С.Г.Г. обезщетение за неизползван отпуск от 12 дни по чл. 224 от КТ в размер на 208.56лв. / 12дни по 17.38лв./
По делото е назначена СИЕ, вещото лице по която е представило заключение неоспорено по делото и от което се установява, че размера на неплатените трудови възнаграждения за периода от м. октомври 2016г. до м. юли 2017г. е в размер на 3062.79лв. Вещото лице е посочило, че към основното трудово възнаграждение и клас за прослужено време и стаж във ведомостта за заплати са начислени допълнително социални разходи в размер на 75.00лв. месечно. В така определената от вещото лице сума е включено и неплатено трудово възнаграждение в размер на 40.00лв. за м. октомври 2016г., за който месец ищецът не е имал претенции. В експертизата вещо лице е посочило, че дължимото обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ е в размер на шест брутни трудови възнаграждения или в размер на 4380 / четири хиляди триста и осемдесет/ лева. По отношение обезщетение за неизползван годишен отпуск вещото лице е посочило, че за обезщетението за периода от 01.01.2016г. до 10.10.2016г. е в размер на 590.92лв. /бруто/, обезщетението за периода от 13.10.2016г. до 0.01.2016г. е в размер на 69.52лв. /бруто/ и обезщетението за периода от 01.01.2017г. до 31.07.2017г. е в размер на 208.56лв./бруто/ или общо обезщетението за неизползван годишен отпуск е 869.00 /осемстотин шестдесет и девет/ лева.
При така установената обстановка, ПРС счита, че иска е частично основателен. Иска е предявен за сумата от 8459.12 лева, включваща неплатени трудово възнаграждения, обезщетение по чл. 22, ал.3 от КТ и обезщетение по чл. 224 от КТ, но същия е основателен за сумата от общо 8271.42 / осем хиляди двеста седемдесет и един лева и 42ст./.
В тази сума е включена сумата от 3022.42 / три хиляди двадесет и два лева и 42ст./ неизплатеното трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2016г. и от м.януари до м. юли 2017г., като ищецът не е претендирал неплатно трудово възнаграждение за м. октомври 2016г. и то не се дължи. Така предявения иск с правно основание чл.128 от КТ е основателен за сумата от 3022.42лв. Установи се, че за претендирания период ищеца е бил в трудови правоотношения с ответника, като уговореното трудово възнаграждение не е било платено на работника. С оглед разпределението на доказателствената тежест ответникът следва да докаже, че е изпълнил това свое задължение произтичащо от съществуващото трудово правоотношение. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задълженията си по закон, а се установи от назначената СИЕ, че дължимото трудово възнаграждение не е изплатено на работника и сочения дължим размер от 3022.42лв. е след приспадане на дължимите данъци и осигуровки.
В сумата от 8271.42лв. е включена и сумата от 4380 / четири хиляди триста и осемдесет/ лева, обезщетение което се дължи на основание чл. 222, ал.3 от КТ. Разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Установено е от представената Заповед № 00000002/10.10.2016г., че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.1 т.10 от КТ, като в заповедта е посочено и дължимото обезщетение на ищеца в размер на 4380лв. Тъй като се установи, че това обезщетение не е изплатено, то иска е основателен.
На ответника се дължи и обезщетение на основание чл. 224 от КТ, тъй като не е ползвал годишния си платен отпуск. Размера на дължимото обезщетение за неизползван отпуск се установява от представените три заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение в които е посочен размера на обезщетението съответно 590.92лв., 69.52лв. и 208.56лв. и от назначената СИЕ. Общия размер на обезщетението е 869.00лв., като този размер е без от него да са приспаднати данъци и осигуровки.
Според съда за така дължимите суми ответникът дължи лихва за забава, считано от 13.12.2017г. датата на предявявана на иска до окончателното му изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените по делото разноски съразмерно на уважената част в размер на 293лв. Ответникът следва да бъде осъден и да заплати разноските по делото в размер на общо 645.10 / шестстотин четиридесет и пет лева и 10ст./ включващи 345.10 лв. дължимата държавна такса и разноски за експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ответникът „Потребителна кооперация Фар - Поморие, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. ., представлявана от председателя Й. В., да заплати на ищеца С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на общо 8271.42 / осем хиляди двеста седемдесет и един лева и 42ст./, включваща: сумата от 3022.42 / три хиляди двадесет и два лева и 42ст./ неизплатеното трудово възнаграждение за месеците от ноември 2016г. до м. юли 2017г. получена след приспадане на дължимите данъци и осигуровки; сумата от 4380 / четири хиляди триста и осемдесет/ лева, обезщетение на основание чл. 222, ал.3 от КТ и сумата от 869.00 / осемстотин шестдесет и девет / лева обезщетение за неизползван платен отпуск за 2016г. и 2017г. като от тази сума не са приспаднати данъци и осигуровки, в едно със законната лихва върху сумата от 13.12.2017год. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, като иска в останалия размер до 8459.12 / осем хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 12ст./ отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА „Потребителна кооперация Фар - Поморие, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул., представлявана от председателя Й.В., да заплати на ищеца С.Г.Г., ЕГН **********, сумата от 293 /двеста деветдесет и три/ лева направени разноски /адв.хонорар/ по делото.
ОСЪЖДА „Потребителна кооперация Фар - Поморие, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. ., представлявана от председателя Й. В., да заплати по сметка на Районен съд гр.Поморие сумата от 645.10 / шестстотин четиридесет и пет лева и 10ст./ включващи 345.10 лв. дължимата държавна такса и разноски за експертиза.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: