№ 4570
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110107434 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
Ищцата И. М. Б. твърди, че ответникът системно не спазва определения му
режим на личен контакт с детето И., като същият от 2022г. до 03.05.2025г. не е
проявявал желание да упражнява правото си на лични срещи с дъщеря си. На
03.05.2025г., събота, се е появил в 18:30ч., време несъобразено както с определения му
режим, така и с естествения ритъм на живот на детето, като създава стресови
ситуации. Подал е два неоснователни сигнала на телефон 112, за което ищцата подала
жалба.
На следващо място твърди, че има обоснование опасения, че бащата ще изведе
детето в чужбина без знанието на ищцата. Счита, че съществуват и рискове за
сигурността на детето, отчитайки криминалното минало на ответника.
Счита и че бащата не е в състояние да полага необходимата грижа за детето, тъй
като не демонстрира отговорно родителско поведение, като несъобразява действията
си с нуждите, възрастта и сигурността на детето. Не изпълнява и задължението си за
заплащане на издръжка.
С оглед горното и сезира съда с искане за изменение на определения режим на
лично отношения на ответника с детето Ц. Д. Я., като същият се осъществява само в
присъствието на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Д. Я., депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Поддържа, че макар всяко пътуване от гр. София до гр.
1
Варна е свързано със значителен разход на време и финансов ресурс, пътува редовно и
изразява желание да се види с дъщеря си, но майката отказва достъп до детето, както
двамата да се видят, така и да взема Ц. в определеното за това време. Именно поради
това и ответникът е подал редица сигнали чрез органите на МВР за неспазване на
режима и ограничаване достъпа му до детето. Поддържа, че майката прави опити за
отчуждаване на детето, като не подпомага поддържането на добра емоционална връзка
баща-дете и създава условия за разрушаването й.
Счита, че опасенията на майката, че ответникът ще изведе детето в чужбина за
абсолютно неоправдани. Твърди, че поведението на бащата не предполага конкретен и
явен риск от незаконно извеждане на детето. Отделно от това сочи, че задграничният
паспорта на детето е у майката, което значително би го затруднило да пътува с Ц.
извън страната.
Твърди, че е в състояние да полага необходимите грижи, в случай че другият
родител окаже необходимото съдействие по спазване на режима на лични отношения.
Твърди, че има възможност да разчита и на разширения си семеен кръг, доколкото
родителите му живеят на малко разстояние от гр. Варна и имат желание да общуват с
внучката си.
По отношение на неизплатените суми за издръжка, сочи, че осъзнава, че е
материалните му затруднение не е основание да не изпълнява задължението си, но
твърди, че полага всички усилия да изпълни този си финансов и нравствен дълг.
С оглед изложеното счита, че са настъпили такива промени в обстоятелствата,
при които е определен първоначалният режим на лични отношения с дъщеря му,
поради което моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са родители на детето Ц. Д. Я., както и че с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 10992/2019г., по описа на ВРС, 41-ви състав,
родителските права по отношение на Ц. са предоставени на майката И. Б., на бащата е
определен режим на личен контакт, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 18:30 часа в петък до 16:00 часа в неделя, както и три седмици
през летните месеци, когато майката не е в платен годишен отпуск, Всяка четна година
– на втория ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Вечерта на
31 декември срещу първи януари и през този ден /Нова година/ детето ще бъде с баща
си всяка нечетна година, а на 25 декември /Коледа/ - всяка четна година, както и по
всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
От приетата по делото справка за съдимост е видно, че с влязла в сила на
30.11.2023г. присъда № 280/14.11.2023г., постановена по НОХД № 1119/2023г.,
2
ответникът е признат за виновен за това, че в периода 17.10.2020г. – 16.01.2023г., след
като бил осъден с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 10992/2019г., по описа на
ВРС, да издържа своя низходяща – Ц. Я., съзнателно не е изпълнил това си задължение
повече от два месеца, с което е осъществил състав на престъпление по чл. 183, ал. 1
НК.
Приета като доказателство по делото е справка от ОД на МВР, от която се
установява, че ответникът е подавал сигнали до Трето РУ-Варна за неспазен режим на
личен контакт с детето И. на 05.05.2025г. и 12.07.2025г., както и такава от ищцата
срещу Д. Я., по която е образувано ДП за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК.
По делото са ползвани специални знания на специалист по клинична
психология по допуснатата съдебнопсихологична експертиза (л. л. 62-68). От същото
се установява, че привързаността на детето към баща му е дефицитно, но не напълно
липсваща. Вещото лице сочи, че това е следствие на продължителното отсъствие на
бащата от ежедневието на детето и липсата на последователни, съвместни
преживявания в периода, в който моделът на привързаност се формира и укрепва.
Детето преживява бащата като позната по име, но практически непозната фигура,
което води до несигурност при срещите и нужда от подкрепящо присъствие на
майката. Въпреки това не се наблюдават признаци на страх, негативизъм или
отхвърляне, а естествена за възрастта реакция към възрастен, с когото липсва
устойчива емоционална история. В изследването не се установяват данни за
родителско отчуждение. Детето не проявява враждебност, не споделя негативни
твърдения към бащата и не демонстрира поведение, характерно за отчуждение – като
генерализирани отрицателни оценки, ирационални страхове или фантазни обвинения.
Използваните термини като „биологичен баща“ и „създателя ми“ имат външен
произход, но не водят до негативно отношение и отразяват по-скоро липса на лични
спомени, отколкото целенасочено формирано отхвърляне. Рисунките и проективните
методики показват неутралнопозитивно отношение към бащата, без символи на страх,
агресия или отхвърляне. С оглед това и вещото лице сочи, че моделът на привързаност
подлежи на постепенно възстановяване – с плавно и предвидимо увеличаване на
контактите, като в началото е уместно срещите между бащата и детето да се
провеждат в присъствието на майката, като при необходимост процесът да се
подпомага от специалист.
Що се отнася до бащата, вещото лице сочи, че същият разполага с необходимия
ресурс да задоволява базисните физически потребности на детето, но към момента е
необходимо развитие на емоционалния аспект на грижата – способността да
разпознава, откликва и поддържа детските емоционални потребности. При постепенно
изграждане на връзката с детето и при наличие на подходяща подкрепа, този
капацитет може да бъде допълнително укрепен, така че да отговаря в пълнота на
3
нуждите на детето.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпит на водения от ищцата
свидетел Д. Николаев Д. – във фактическо съпружеско съжителство с ищцата.
Свидетелят излага, че ответникът е имал една среща с дъщеря си през лятото.
Разговарял е с ищцата по телефон няколко пъти, като разговорите са били свързани с
детето Ц..
Изслушани в хода на производството са и двамата родители, като майката
заявява позиция, че бащата следва да общува с дъщеря си, но доколкото момичето не
го познава и с оглед осигуряване на нейното спокойствие, предпочита да присъства на
срещите между тях. Ответникът заявява желанието си да контактува с дъщеря си, като
на този етап сочи, че му е възможно веднъж месечни да идва до гр. Варна, като щял да
се постарае да идва и втори път. Сочи, че към настоящия момент може да води
разговор с дъщеря си по телефон за минута.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Действащата уредба на изменението на мерките относно родителските права по
отношение на децата се съдържа в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, която предвижда,
че изменение на предходните мерки се допуска при изменение на обстоятелствата.
Съгласно ППВС № 1/1974 год. и константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК, промяна в обстоятелствата, обосноваващи необходимост от
промяна на определения режим на лични отношения между детето и родителя е
налице, когато са изменени обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени
на практика мерки по упражняване на личните отношения между детето и
неупражняващия родителските права родител. По вътрешното им съдържание тези
обстоятелства могат да имат различни проявни форми. Едни от тях могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната
среда, до жилищните или битовите условия, или пък нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето.
Изменението на обстоятелства може да се изразява и в нововъзникнали права или
задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки,
отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно,
пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с
другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с
родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на
мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Във всички случаи
обаче от значение е как тези обстоятелства се отразяват на положението на детето и на
ефективността на мерките.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено,
4
че в резултат на липсата на пълноценно общуване на бащата с детето в продължителен
период от време, не е позволило родителят да опознае актуалните нужди и
потребности на детето, а то от своя страна да изгради емоционална връзка и такава на
доверие с родителя си. Отчитайки това обстоятелство, съдът намира, че интересът на
детето би бил охранен в най-голяма степен с изменение на утвърдените мерки на
лични отношения.
Въпреки горното обаче, не са налице основания за определяне на режим на
лични отношения на бащата с детето изцяло съобразно отправеното искане.
Определянето на режим на лични отношения при разделно живеене на двамата
родители и липса на общо съгласие помежду им, изисква съобразяване както на
възможността детето да расте и се развива под грижата и подкрепата на двамата
родители, а така също и да способства за изграждане и поддържане на пълноценна
връзка, което може да бъде постигнато в най-пълна степен с продължителен контакт
на детето с родителя, който не упражнява родителските права. В този смисъл режим на
лични отношения на бащата с детето само в присъствието на майката, означава
първоначалният режим да бъде сведен до минимум, което ще ограничи възможността
бащата да прекарва по-дълъг период с Ц.. Това не би способствало за възстановяване
на отношенията между Д. Я. и детето Ц.. За удачно съдът преценява определяне на
поетапен режим на лични отношения, като първоначално, в период от 6 месеца,
срещите с детето се осъществяват в присъствието на майката. Тук съдът намира за
необходимо да отбележи, че майката има задължение да подпомага детето за
изграждане на пълноценна връзка между него и нейния баща, като не просто
присъства на срещите между двата, а активно участва в тях, подпомагайки диалога
между Ц. и татко й. След този период и за нови шест месеца на бащата следва да бъде
дадена възможност да вижда дъщеря си два пъти месечно за по три часа. След
изтичане на този времеви период бащата следва да има възможност да общува с
дъщеря си по начина, по който е определен с решението по гр.д. № 10992/2019г., по
описа на ВРС.
С оглед изхода на спора и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2/2023г. на ОСГК на ВКС разноски на страните не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, режима на лични отношения на
бащата Д. Д. Я., с ЕГН ********** с детето Ц. Д. Я., ЕГН **********, определен с
решение № 3821/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 10992 по описа за 2019г. на ВРС,
41-ви състав, като определя следния режим на лични отношения с детето:
5
- за срок от шест месеца от влизане в сила на решението бащата има право да
вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 16:00ч. до 18:00ч., като
срещите се осъществяват в присъствието на майката И. М. Б., с ЕГН **********;
- след изтичане на горния срок и за нов шестмесечен период бащата има право
да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00ч. до 18:00ч.
- в останалата част – за времето след изтичане на втория шестмесечен период,
определеният с решение № 3821/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 10995 по описа
за 2019г. на ВРС, 41-ви състав, режим на личен контакт на бащата с детето се запазва.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6