№ 1194
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20231000500390 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 313498/29.11.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на Х.
К. Х. от град *** чрез представителя му по пълномощие – адвокат В. К. -
срещу постановеното от СГС, ГО, I – 25 състав решение № 263235 от
3.11.2022 г. по гр.д.№ 2296/2021 г., отхвърлящо предявения от неговия
наследодател К. Х. К. иск за отмяна на договор за дарение, сключен на
8.03.1999 г. с нот. акт № 47 по нот.д.№ 67/1999 г. на Нотариус , с рег. № ***
по регистъра на НК , между него и М. К. К., в частта относно ¼ идеална част
от прехвърления апартамент в град *** на основание по член 227, ал.1,б.“в“
от ЗЗД.
В жалбата се оспорват изводите в решението за възможността на
дарителя да се издържа от собствени средства и използване на притежавано
имущество и липсата на отправено към ответницата искане за оказване на
материална помощ . Неправилно е приетото от съда , че разходите за
операция, престой в болница и лечение са покрити с негови средства, до
колкото в тежест на ответника е оборването на твърдения отрицателен факт;
1
преки доказателства, че средствата са принадлежали на другиго няма и
показанията на свидетелката Т.- Т., недиксредитирани от частичните
неточности за стойността на операцията и времето на постъпването на
дарителя в хосписа, установяват извършване на значимите плащания от сина
му и искане за издръжка към надарената , направено при разговор, извършен
по мобилния телефон на свидетелката . Поддържа се, че по делото е
установена и третата предпоставка за уважаване на иска – отказът на
надарената да даде издръжка .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна М. К. Х. – К. – чрез
пълномощника й – адвокат Н. И.- отговаря, че въззивната жалба е
неоснователна по съображения за правилно установена въз основа на анализа
на доказателствата фактическа обстановка.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора , изразените в откритото съдебно заседание
становища на процесуалните представители на страните и съобразно член 269
от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
Обжалваното решение е произнесено по предявен на 14.10.2020 г. от К.
Х. К. , починал на 25.10.2020 г. и заместен от сънаследника – негов син - Х. К.
Х. от град *** срещу М. К. Х. – К. , с настоящ адрес в САЩ , иск по член
227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД за отмяна на сключения на 8.03.1999 г. с нотариален акт
№ 47 по нот.д.№ 67/1999 г. на Нотариус , с рег. № *** по регистъра на НК, с
район на действие – СРС договор за дарение с предмет- ½ идеална част
недвижим имот – апартамент в град *** , ул. „ ***“ №*** - относно
наследствения дял на правоприемника Х. в размер на ½ идеална част или
относно ¼ идеална част от прехвърления имот. Искът е основан на
твърдения, че поради влошаване в последните години на здравословното
състояние на дарителя, проведено в лятото на 2020 година скъпоструващо
оперативно лечение и настаняване в дом за възрастни хора ищецът се
нуждаел от 1 200 лева на месец за заплащане на предоставяните му в дома
услуги и от допълнителни средства за медицинско и здравно обслужване , а
единственият му регулярен доход е от пенсия в размер от 428,91 лева и е
недостатъчен за задоволяване на нуждите му ; ищецът поискал материална
помощ от надарената – негова дъщеря, но тя не му я осигурила и той
потърсил средства от близки и приятели , включително заемни средства.
2
С отговора на исковата молба ответницата оспорила твърденията за
отправена от дарителя покана за даване на издръжка и отказ от нейна страна
да я дава ; въвела възражение за липса на нужда у дарителя от издръжка,
основано на факти за предоставена от надарената в 2020 година сума в
размер от 8 000 лева за покриване на разходите за операция; получаване от
дарителя приживе във всеки два последователни месеца четири пъти
годишно на месечен наем в размер от 600 евро за отдаден от него, дъщеря му
и сина му съсобствен имот, с идентификатор № 10971.502. 158 по
кадастралната карта на град Видин при съгласие от надарената дължимия към
нея наем да се изплаща на него и възможност на дарителя като титуляр на
правото на ползване върху надарения имот да извлича доходи от него,
отдавайки под наем частта, която надхвърля необходимата за задоволяване
на жилищните му нужди .
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че преди да
почине на 25.10.2020 г. , дарителят се е нуждаел от лечение и гледане в
хоспис. За лечението е направен един разход от 1 400 лева и втори разход (
само за операцията ) от 4 000 лева; разходите са покрити със средства на
самия дарител при липса на доказателства те да са на другиго. След
завършване на лечението от 4.08.2020 г. до 25.10.2020 г. дарителят бил
настанен в хоспис по силата на договор от 4.08.2020 г., сключен с търговското
дружество, чийто управител е свидетелката Ц. Т. – Т., срещу уговорено
възнаграждение от 1 200 лева месечно . В този период той не е бил в
невъзможност да се издържа от доходите си и от използване на имуществата
си. Поради противоречие в показанията на свидетелката Т. – Т. в решението
е прието за недоказано, че докато бил в хосписа , дарителят поискал от
надарената издръжка за посрещане на разходите за операция и престой в
хосписа в разговор по Вайбър , проведен с телефон на свидетелката, а
получаването на препис от исковата молба със значение на покана , е станало
на 20.09.2021 г. , след смъртта му , когато за ответницата съществувала
обективна невъзможност да даде или да откаже даването на издръжка .
По делото е установено, че на 8.03.1999 година ищецът К. Х. К. и
съпругата му, починала преди него, са подарили на въззиваемата по ½
идеална част от общия им имот- апартамент в град ***, ул. „ ***“ №***, на
първи етаж, със застроена площ от118,75 кв.м. , ведно с избено и зимнично
3
помещения и 100/1000 идеални части от общите части на сградата и
застроеното с нея дворно място , запазвайки си правото на ползване .
Правилно е установено, че през лятото на 2020 година за дарителя е
възникнала нужда от лечение, но че тя е удовлетворена . В периода 10
.07.2020 г. – 4.08.2020 г. дарителят бил подложен на оперативно лечение -
лазерна енуклеация на простатата - в частна клиника и на рехабилитация за
период от 20 дни - в МБПЛР Сердика ЕООД . Видно от приложените по
делото фактури и фискални бонове, цената за медицинските услуги в общ
размер от 5 400 лева е платена в брой на 15.07.2020 г. Твърдени в исковата
молба са положителни факти - че средствата за покриване на разходите
ищецът получил от трети лица , в т.ч. срещу поемане на задължение за
връщане на заеми . Те обаче не са доказани от ищеца . Правноирелевантно е
кой е фактическият платец на услугите – дарителят или неговият син.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в този период дарителят не е
имал нужда от издръжка, тъй като тогава е бил в състояние да покрива
разходите си от лечение с негови средства и действително ги е покрил с тях .
В следващия период - от 4.08.2020 г. до 15.10.2020 г., до когато се
претендират последиците от неизпълнението на задължението на надарената
да дава издръжка , дарителят бил в хоспис в град ***. Нуждаел се от средства
за заплащане на уговореното възнаграждение за обгрижване и престой в
размер от 1 200 лева месечно. Видно от амбулаторен лист № 656 от 6.08.2020
г. при контролен преглед след операцията на простатата е извършено сваляне
на катетър , без да е назначена медикаментозна терапия и следователно
дарителят не се нуждаел от лекарства за продължаване на лечението.
Дарителят получавал пенсия в размер от 428,91 лева. От представената
по делото справка № 1184885/30.09.2021 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания по книгите, водени при Агенция по вписванията, се установява ,
че дарителят е притежавал 1/6 идеална част от поземлен имот, с пл. № 506 в
кв.371, УПИ VIII- 13,14 в кв.86 по плана на град ***, по ул. „ Градинска“ №
16 и 1/3 идеална част от самостоятелен обект на площ от 59 кв.м. в
построената в същия имот сграда, с предназначение – за търговска дейност до
11.02.2020 г. , когато въззивникът Х. ги придобил на публичен търг за
удовлетворяване на непогасени задължения на наследодателя за данъци и
такси. Справката отразява съдържанието на вписванията, отбелязванията и
заличаванията по партидата на дарителя - член 44,ал.1 от ПВ и има
4
доказателствено значение за извършеното вписване на актовете за
придобиване и прекратяване на правото му на собственост върху тези имоти в
град Видин. Тя не е оспорена от ищеца и доказва притежаването на идеалните
части от поземления имот и от търговския обект от дарителя.
Според свидетелствата на Л. Б., адвокат от АК – Видин, при
възложената й в 2022 година от ответницата проверка за притежаваните от
нея и баща й имоти в град *** и за получените доходи и неплатените
задължения за данъци и такси, свидетелката издирила наемателите на
посочения по – горе обект – магазин по улица „ Градинска“ № 16 . От
разговор с тях узнала, че кредитори по вземания за наем от 600 евро на месец
са били и тримата съсобственици – дарителят и двете му деца ; въз основа на
овластяване от дъщерята М. да получи и задържи за себе си дължимия към
нея наем , приживе дарителят събирал наемите в два последователни месеца ,
а синът Х. – в следващия трети месец , четири пъти годишно . Достоверността
на показанията следва от заявените в нотариално заверената на 18.10.2022 г.
декларация на наемателката Е. П. ( на л.72 от делото на СГС ) идентични
обстоятелства . С оглед така обсъдените гласни и писмени доказателства
обоснован е изводът в решението, че дарителят е имал възможност да
покрива нуждите си и през тази част от исковия период , след настаняването
си в хосписа на 4.08.2020 г. , със средства от наемите от имотите в град ***,
възлизащи на 1 200 евро за два месеца и пенсия, но също и от отдаване под
наем на дареното жилище в град ***, което е било свободно и можело да
служи за извличане от ползвателя на приходи . Следователно дарителят не е
бил и тогава в състояние на нужда от издръжка .
Относно спорното по делото обстоятелство за отправена до надарената
покана за издръжка въззивният съд намира изводите на съда за необосновани
. Според свидетелствата на Т. – Т. наследодателят бил в хосписа в *** в два
периода с прекъсване : от април до края на юни 2020 г. и от август –
септември до смъртта му на 25.10.2020 г. Денят , в който е проведен
разговорът по Вайбър между дарителя и живеещата в САЩ негова дъщеря ,
свидетелката отнесла към първия период , предшестващ операцията на
10.07.2020 г. Тогава според посоченото от нея, възрастният човек нямал свой
телефонен апарат, поради това той провел разговора от този на свидетелката
и в нейно присъствие. Поискал пари , за да плати за операцията и престоя си
5
в хосписа, а дъщеря му отговорила : „ Татко, като се върна в България, ще
видим. “ По – рано, 2 – 3 седмици след постъпването му в дома , дъщеря му,
която знаела за настаняването му, го потърсила от Америка и разговаряла с
него . В показанията относно обстоятелствата за проведените разговори
противоречия няма . Доколкото други подробности и уточнения от
свидетелката не са изискани, първият разговор по обаждането на дъщерята от
Америка е могъл да бъде проведен отново с чужд апарат ; разговорът по
Вайбър е предхождал операцията , тъй като при първоначалното си
настаняване в хосписа възрастният човек останал до края на юни 2020 г. При
това положение следва да се приеме, че надарената е получила устната му
покана за издръжка , но с оглед съдържанието на дадения от нея отговор
последният не може да бъде квалифициран като отказ за даване на издръжка .
Правото на дарителя по член 227,ал.1,б.“ в“ от ЗЗД да отмени договора
за дарение възниква, когато надареният прояви непризнателност в
обществено укорима форма при следните условия : дарителят има нужда от
издръжка; поискал е от надарения да му даде издръжка и той е отказал да я
предостави ,макар да е могъл, тъй като с даването й не би поставил себе си и
лицата, на които дължи издръжка по закон в по – лошо положение от това на
дарителя. Въззивният съд приема, че две от посочените условия не са налице
: дарителят не се е нуждаел от издръжка и надарената не е отказала да му я
даде . Следователно дарителят не е имал правото на отмени договора за
дарение, респ. то не е преминало към наследника му в размера на
наследствения в дял. Искът е неоснователен и правилно СГС го е отхвърлил.
Въззиваемата има право на разноски. Доказала е с извлечението от
банковата сметка ( на л.37 )за нареден от нея на 16.12.2022 г. превод
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 4 410
лева. Те надвишават незначително минималния размер на адвокатското
възнаграждение , изчислен по правилото на член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. ,при цена на иска от 46 910,95 лева, в размер от 4 402,88 лева и
въззивният съд й ги присъжда в цялост .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 263235 от 3.11.2022 г. по
гр.д.№ 2296/2021 г., постановено от СГС, ГО, I – 25 състав.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН: ********** от град *** , кв. ***, ул. „ ***“
№*** да заплати на М. К. Х. – К., ЕГН: ********** от град *** , ул. „ ***“
№*** разноски за въззивното производство в размер от 4 410 ( четири хиляди
четиристотин и сто ) лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7