Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Казанлък- 04.03.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на трети февруари, две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ
При секретаря Марийка Иванова, гражд. дело
№ 2009 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.150 вр. с чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от Н.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** против „Б.“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.А. –
Управител.
Ищцата
твърди, че с ответното дружество била в трудово правоотношение от 31.07.2012 г.
до 02.07.2019 г., като изпълнявала длъжността „продавач-консултант“. Работното
ѝ време, съгласно трудовия договор било пълно - 8 часа (сумарно).
Сочи, че
действително работното време на магазина, в който работила било от 08:00 ч. до
19:00 ч.. Бил въведен сменен режим за работниците, като смените били по 11 часа
през делнични дни и съботи и по 8 часа в неделя. От сключването на трудовия договор до прекратяването му режима на
работа в търговския обект било три последователни работни дни, следвани от два
почивни дни. Съгласно съдебната
практика на ВКС при въвеждане на сумарно изчисляване на работното време
работодателят бил длъжен да съобрази, че общия брой на изработените часове на
всеки работник поотделно не трябвало да надвишава договореното работно време в
трудовия договор. Нормалната продължителност на работната седмица била 40 часа,
а месечната 160 - 168 ч., съгласно подписаното съглашение между страните.
Твърди,
че при така създадената от работодателя схема на работа се оказвало, че
работниците полагали по 190 – 200 ч. труд месечно (или два часа извънреден труд
за всеки работен ден без неделя), за което нямало съставени графици и заповеди
за полагане на извънреден труд. Извънредният труд бил забранен съгласно чл.
143, ал. 2 от КТ, като се допускало полагането му само по изключения, изброени
в чл. 144 от КТ.
По така
изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 143 във вр. с чл. 146 и
чл. 262 от КТ, счита, че има право на заплащане за положения от ищцата
извънреден труд, за което претендира следните суми, разпределени по часове,
дни, месеци и години, както следва:
Съгласно
допълнителното споразумение към трудовия договор брутното месечно трудово
възнаграждение било в размер на 566 лв., като след удръжките сумата за
получаване била около 480 лв.
Разделя
сумата на часовете по трудовия договор и се получавало, че ставката за 1 час се
равнявала на 3 лв.
Съгласно
чл. 262 от КТ положения извънреден труд при въведено сумарно изчисляване на
работното време се заплащал с 50% увеличение, поради което претендира:
За месец
07.2016 г. - 18, 19, 20, 23, 24, 25 (н), 28, 29, 30 - 8 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, една неделя, в която работната смяна е 8
часа. Претендира сумата от 58,50
лв. за общо 13 часа положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
08.2016 г. - 2, 3, 4, 7 (н), 8, 9, 12, 13, 14 (н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27,
28 (н), 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135лв. за общо 30 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
09.2016 г. - 1, 2, 3, 6, 7, 8, 11(н), 12, 13, 16, 17, 18(н), 21, 22, 23, 26,
27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
10.2016 г. - 1, 2(н), 3, 6, 7, 8, 11, 12, 13, 16(н), 17, 18, 21, 22, 23(н), 26,
27, 28, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
11.2016 г. - 1, 2, 5, 6(н), 7, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 20(н), 21, 22, 25, 26,
27(н), 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
12.2016 г. - 1, 2, 5, 6, 7, 10, 11(н), 12, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 25(н), 26,
27, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135,00 лв. за общо 30 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
01.2017 г. - 2, 3, 4, 7, 8(н), 9, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 22(н), 23, 24, 27,
28, 29(н) - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
02.2017 г. - 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 11, 12(н), 13, 16, 17, 18, 21, 22, 23, 2б(н),
27, 28, - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
03.2017 г. - 3, 4, 5(н), 8, 9, 10, 13, 14, 15, 18, 19(н), 20, 23, 24, 25, 28,
29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
04.2017 г. - 2(н), 3, 4, 7, 8, 9(н), 12, 13, 14, 17, 18, 19, 22, 23(н), 24, 27,
28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
05.2017 г. - 2, 3, 4, 7(н), 8, 9, 12, 13, 14(н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27,
28(н), 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
06.2017 г. -1, 2, 3, 6, 7, 8, 11(н), 12, 13, 16, 17, 18(н), 21, 22, 23, 26, 27,
28 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
07.2017 г. - 1, 2(н), 3, 6, 7, 8, 11, 12, 14, 16(н), 17, 18, 21, 22, 23(н), 26,
27, 28, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
07.2017 г. - 1, 2, 5, 6(н), 7, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 20(н), 21, 22, 25, 26,
27(н), 30, 31 -19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
09.2017 г. - 1, 4, 5, 6, 9, 10(н), 11, 14, 15, 16, 19, 20, 21, 24(н), 25, 26,
29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
10.2017 г. - 1(н), 4, 5, 6, 9, 10, 11, 14, 15(н), 16, 19, 20, 21, 24, 25, 26,
29(н), 30, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
11.2017 г. - 3, 4, 5(н), 8, 9, 10, 13, 14, 15, 18, 19(н), 20, 23, 24, 25, 28,
29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
12.2017 г. - 2, 3(н), 4, 7, 8, 9, 12, 13, 14, 17(н), 18, 19, 22, 23, 24(н), 27,
28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
01.2018 г. - 2, 3, 4, 7(н), 8, 09, 12, 13, 14(н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27,
28(н), 29, 30 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
02.2018 г. - 1, 2, 3, б, 7, 8, 11(н), 12, 13, 16, 17, 18(н), 21, 22, 23, 26,
27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
03.2018 г. - 3, 4(н), 5, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 18(н), 19, 20, 23, 24, 25(н),
28, 29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
04.2018 г. -02, 03, 04, 07, 08(н), 09, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27,
28, 29(н) -18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
05.2018 г. - 02, 03, 04, 07, 08, 09, 12, 13(н), 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24,
27(н), 28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
06.2018 г. - 01, 02, 03(н), 06, 07, 08, 11, 12, 14, 16, 17(н), 18, 21, 22, 23,
26, 27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в
която работната смяна - е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
07.2018 г. - 01(н), 2, 3, 6, 7, 8(н), 11, 12, 13, 16, 17, 18, 21, 22(н), 23,
26, 27, 28, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели,
в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29
часа положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
08.2018 г. - 1, 2, 5(н), 6, 7, 10, 11, 12(н), 15, 16, 17, 20, 21, 22, 25,
26(н), 27/30, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три
недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за
общо 29 часа положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
09.2018 г. - 3, 4, 5, 8, 9(н), 10, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 23(н), 24, 25, 28,
29(н), 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
10.2018 г. - 1, 2, 3, 6, 7(н), 8, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 21(н), 22, 23, 26,
27, 28(н), 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
11.2018 г. - 1, 2, 5, 6, 7, 10, 11(н), 12, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 25(н), 26,
27 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
12.2018 г. - 1, 2(н), 5, 6, 7, 10, 11, 12, 15, 16(н), 17, 20, 21, 22, 25, 26,
27, 30(н) - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
01.2019 г. - 2, 3, 4, 7, 8, 9, 12, 13(н), 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27(н),
28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
02.2019 г. - 1, 2, 3(н), 6, 7, 8, 11, 12, 13, 16, 17(н), 18, 21, 22, 23, 26,
27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
03.2019 г. - 3, 4, 5, 8, 9, 10(н), 13, 14, 15, 18, 19, 20, 23, 24(н), 25, 28,
29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
04.2019 г. - 2, 3, 4, 7(н), 8, 9, 12, 13, 14(н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27,
28(н), 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
За месец
05.2019 г. - 2, 3, 4, 7, 8, 9, 12(н), 13, 14, 17, 18, 19(н), 22, 23, 24, 27,
28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд.
За месец
06.2019 г. - 1, 2(н), 3, 6, 7, 8, 11, 12, 13, 16(н), 17, 18, 21, 22, 23(н), 26,
27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд.
Твърди,
че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не бил заплатил и
полагащото се обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. Претендира заплащане на
обезщетението, разпределено по дни и години, както следва: за 2017 г. - 4 дни ПГО в размер на 107,80 лв.; за 2018 г. - 4 дни
ПГО в размер на 107,80 лв.; за 2019 г. - 4 дни ПГО в размер на 107,80 лв. или
общо сумата от 323,40 лв.
Поради
гореизложеното моли съда да образува съдебно производство и след доказване на
исковите претенции, да осъди ответното дружество „Б.“ ООД, ЕИК ********* да
изплати на ищцата:
1. Сумата от общо 4 599,00 лв. (четири хиляди петстотин деветдесет и девет
лева), представляваща сума за неизплатен извънреден труд, положен от нея по време
на трудовото ѝ правоотношение при сумирано изчисление на работното време;
2. Лихвата за забава (мораторна лихва) в общ размер на 656,20 лв.
(шестстотин петдесет и шест лева и 21 ст.);
3.
Обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за неползван платен годишен
отпуск, разпределено по дни и години, както следва: за 2017 г. - 4 дни ПГО в
размер на 107,80 лв.; за 2018 г. - 4 дни ПГО в размер на 107,80 лв.; за 2019 г.
- 4 дни ПГО в размер на 107,80 лв. или общо сумата от 323,40 лв. (триста
двадесет и три лева и 40 ст.).
Моли съда
да уважи исковата претенция, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като присъди на ищцата
и направените по делото разноски за адвокатска защита, съгласно представения договор
за адвокатска защита и адвокатско пълномощно.
В
изпълнение на чл. 127, ал. 4 от ГПК представя удостоверение за разкрита банкова
сметка ***.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.Заявява, че
оспорва получената искова молба от Н.С.П. и твърдените в нея обстоятелства,
поради следните съображения:
Твърдението,
че работниците полагали по 190 - 200 часа труд месечно не било вярно, тъй като
за всеки работник имало поименен график, като същият бил съобразен с месечната
норма за полагане на труд. Работното време в обекта се отчитало като сумарно,
тъй като търговският обект бил с работно време 7 /седем/ дни в седмицата и това
налагало на всеки три дни работа, работникът да ползва 2 дена почивка.
В
дружеството се водела отчетност за присъствието на всеки работник по дни, като
се отразявало в кой ден работникът бил на работа, в болничен или в отпуск. В
исковата молба невярно се твърдяло, че ищцата полагала извънреден труд, като на
голяма част от посочените дати, тя била в платен отпуск, в болничен или в
почивка.
Възразява
срещу претенциите на ищцата за положени часове извънреден труд, уточнени в
допълнителна молба, като по данни от счетоводството на „Б.“ ООД ищцата положила
общо 121 /сто двадесет и един/ часа извънреден труд, за 2017 год. имала 4
/четири/ дни неизползван и полагащ се платен отпуск, за 2018 год. имала 3 /три/
дни неизползван и полагащ се платен отпуск, за 2019 год. имала 3 /три/ дни
неизползван и полагащ се платен отпуск, като при напускането били изплатени 2
/два/ дни, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Фактическата
обстановка в счетоводството на „Б.“ ООД по месеци била следната:
За месец
юли 2016 г. - ищцата претендирала 13 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството ищцата била в платен отпуск на 19, 20, 21, 24; 12 почивни дни по
график, 2 /два/ часа положен извънреден труд.
За месец
август 2016 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя била в болничен на 23, 24, 25-то число на месеца, 13
почивни дни по график, 1 ден платен отпуск на 13-то число на месеца, не е
полагала извънреден труд.
За месец
септември 2016 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, не е полагала
извънреден труд.
За месец
октомври 2016 г. - ищцата претендирала 29 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график, не е полагала
извънреден труд.
За месец
ноември 2016 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 1 ден платен отпуск
на 13-то число, не е полагала извънреден труд.
За месец
Декември 2016 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график, 5 дни платен отпуск
на 6, 17, 18, 27, 28, не е полагала извънреден труд.
За месец
януари 2017 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 8 почивни дни по график, 10 дни била в
болничен на 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14; 1 ден била в платен отпуск на
2-ро число на месеца, не е полагала извънреден труд.
За месец
февруари 2017 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, не е полагала
извънреден труд
За месец
март 2017 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 1 ден била в платен
отпуск на 26-то число на месеца, 1 /един/ час положен извънреден труд.
За месец
април 2017 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 9 почивни дни по график, 18 /осемнадесет/ часа
положен извънреден труд.
За месец
май 2017 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 9 почивни дни по график, 2 дни платен отпуск на 5, 24-то
число, 5 /пет/ часа положен извънреден труд.
За месец
юни 2017 год. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 6 почивни дни по график, 8 дни е била в
болничен на 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9; 2 /два/ дни била в платен отпуск на 19,
25-то число, не е полагала извънреден труд.
За месец
юли 2017 г. - ищцата претендирала 29 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 10 почивни дни по график, 1 ден била в платен отпуск на
31-во число, не е полагала извънреден труд.
За месец
август 2017 г. - ищцата нямала претенции. По документи в дружеството тя имала
13 почивни дни по график и 3 дни била в платен отпуск на 3, 4, 5-то число.
За месец
септември 2017 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график и 1 ден била в платен
отпуск на 9-то число, 3 /три/ часа положен извънреден труд.
За месец
октомври 2017 г. - ищцата претендирала 29 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график и 3 дена била в
болничен на 2, 3, 4-то число, не е полагала извънреден труд.
За месец
ноември 2017 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 2 дена била в платен
отпуск на 11, 13-то число и три дни била в болничен на 16, 17, 18-то число, не
е полагала извънреден труд.
За месец
декември 2017 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график и 3 дни е била в
платен отпуск на 6, 18, 27-мо число, 10 /десет/ часа положен извънреден труд.
За месец
януари 2018 г. - ищцата претендирала 29 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график и 2 дни била в платен
отпуск на 2, 6-то число, не е полагала извънреден труд.
За месец
февруари 2018 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, не е полагала
извънреден труд.
За месец
март 2018 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 8 /осем/ часа
положен извънреден труд.
За месец
април 2018 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график, 2 /два/ часа положен
извънреден труд.
За месец
май 2018 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 2 /два/ дена била в платен
отпуск на 5 и 15-то число, 10 /десет/ часа положен извънреден труд.
За месец
юни 2018 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 2 /два/ дена била в платен
отпуск на 9, 24-то число, 3 /три/ дни била в болничен на 19, 20, 21-во число на
месеца, не е полагала извънреден труд.
За месец
юли 2018 г. - ищцата претендирала 29 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 1 /един/ ден била в платен
отпуск на 16-то число на месеца, не е полагала извънреден труд.
За месец
август 2018 г. - ищцата претендирала 29 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график, 3 /три/ дни била в
платен отпуск на 18, 19, 20-то число на месеца, не е полагала извънреден труд.
За месец
септември 2018 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 20 /двадесет/ часа
положен извънреден труд.
За месец
октомври 2018 г. - ищцата претендирала 29 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 13 почивни дни по график, 2 /два/ дни била в
платен отпуск на 9 и 27-то число на месеца, не е полагала извънреден труд.
За месец
ноември 2018 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 1 /един/ ден била в
платен отпуск на 7-мо число на месеца, 2 /два/ дни била в болничен на 12 и
13-то число на месеца, не е полагала извънреден труд.
За месец
декември 2018 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 4 /четири/ дни била в платен
отпуск на 6, 26, 27 и 28-мо число на месеца, 22 /двадесет и два/ часа положен
извънреден труд.
За месец
януари 2019 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 1 /един/ ден била в
платен отпуск на 15-то число, не е полагала извънреден труд.
За месец
февруари 2019 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, не е полагала
извънреден труд.
За месец
март 2019 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 3 /три/ дни била в
болничен на 21, 22, 23-то число на месеца, не е полагала извънреден труд.
За месец
април 2019 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По
документи в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 1 /един/ ден била в
платен отпуск на 14-то число на месеца, 7 /седем/ часа положен извънреден труд.
За месец
май 2019 г. - ищцата претендирала 30 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 13 почивни дни по график, 6 /шест/ часа положен
извънреден труд.
За месец
юни 2019 г. - ищцата претендирала 27 часа положен незаплатен труд. По документи
в дружеството тя имала 12 почивни дни по график, 3 /три/ дни била в платен
отпуск на 8, 22, 23-то число на месеца, 7
/седем/ часа положен извънреден труд.
Считано
от 02.07.2019 год. било прекратено трудовото правоотношение с работодателя и
ищцата не била полагала труд в обекта.
Възразява
срещу искането за допускане на двама свидетели, които да установяват
обстоятелства, твърдени в исковата молба. Относно изработените часове на Н.П.
имало достатъчно писмени доказателства, които дружество „Б.“ ООД предоставяло с
отговора на исковата молба на уважаемия съдебен състав.
Счита, че
не следва да бъде уважаван предявения иск за положен и незаплатен извънреден
труд над 121 часа за периода от месец юли 2016 год. до месец юни 2019 год.,
както и лихвите за забава за същия период, и за претендираното обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, като счита, че предявените искове над тези
размери били неоснователни и недоказани. Моли да бъдат присъдени на ответника
направените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното;
Не е спорно, а и от представените
заверени копия на трудов договор №324/31.07.2012 г допълнително споразумение №121/19.12.2018
г., и заповед №586/02.07.2019 г. се
установява, че ищцата Н.С.П. е работила по трудово правоотношение с ответника
на длъжност “продавач-консултант”, при пълно работно време-8 часа, с
продължителност на работния ден 8 часа при сумирано изчисляване на работното
време, при договорено ОМВ-436 лв., увеличено от 19.12.2018 г. на 566 лв., прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ,
считано от 02.07.2019 г.. В т.I, т.4 на трудовия договор страните уговорили
периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение- ежемесечно до 29-то
число на месеца, следващ отработения.
По делото са представени извлечения от
присъствена книга за периода 01.07.2016 г.- 31.07.2019г.вкл. и 41 бр. молби за
отпуск, които не са неоспорени.
В показанията си св.Я. Ст. Т. и св. Б. В. Б., сочат,
че с ищцата работили при ответника като изпълнявали една и съща длъжност
„продавач-консултант“. Работното им време в магазина било от 08:00 часа до
19:00 часа с три регламентирани почивки- обедната половин час и две по 30
минути за физиологични нужди. Поради недостиг на персонал никога не били
ползвали почивките си в пълнота. Работели на сменен режим по график- 3 работни дни и 2 дни почивка, с
работното време от 8:00 часа до 19:00 часа. Магазинът отварял в 8:00 часа, но
те трябвало да бъдат в магазина в 7:45 часа и по-рано , тъй като началникът на
смяната или управителят провеждали всеки ден оперативка. Магазинът затварял в
19:00 часа, но те оставали до 19:10 ч.-19:20 часа а много често и до 19.30ч. за да обслужат
клиентите, които са останали в него и докато началникът на смяната затворел
обекта.Тръгвали си не по-рано от 19.15ч..
В показанията си св. Т. И.
твърди,че е работила от лятото на 2012г. до 31.08.18г. в магазин ‘Багира’ и
познавала ищцата.Твърди,че са ходили по рано на работа за да се приготвят но не
знае да има писмени или устна заповед за идване по-рано на работа ежедневно.
Работното време било от 08.00ч. до 19.00ч. като 15 минути преди края на работното
време по уредба се съобщавало на клиентите в магазина,че магазина затваря. Тя
си тръгвала винаги в 19.00ч., като ползвала почивките си без прекъсване. Никой
не оставал на работа след 19.00ч..
В показанията си св. Хр. Ст. твърди,че
също работи в магазин ‘Багира’ но като началник-смяна.Магазина
работил с работно време от 08.00ч.до 19.00ч. а във неделя до 17.00ч..
Петнадесет минути преди края на работното време по микрофон се известявало,че
магазина ще затваря.Имало още едно, последно
повикване по микрофон една
две минути преди края на работното време
на магазина. Много рядко във магазина
оставял клиент който да бил обслужван от някой работник за една две минути.
След края
на работния ден тя като началник смяна изключвала ел.захранването което се
записвало . В момента когато тръгвала да излиза попълвала дневника за
изключване на осветлението.
Сутрин
тя, колегата и,или управителя отварял служебния вход на около осем без двадесет минути, след което
работниците отивали един по един.Всеки идвал по различно време като последните
идвали и във осем без две три минути.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано писмено заключение, неоспорено. В
заключението са предложени два варианта- вариант първи по твърдения на ищеца и
вариант втори по твърдения на ответника. Според приетите по делото писмени
доказателства и справка в счетоводството на ответното дружество отработените от ищеца извънредни часове са:
през м.7.2016г.,-72ч, м.8.2016г.-5ч,м.9.2016г.-32ч.,м.10.2016г.-32ч.,м.11.2016г.-13ч.,м.12.2016г-24ч.,м.01.2017г.-21ч.,м.02.2017г.-43ч.,м.03.2017г.-16ч.,м.04.2017г.-45ч.,м.05.2017г.-29ч.,м.06.2017г.-16ч.,м.07.2017г.-32ч.,м.08.2017г.-16ч.,м.09.2017г.-40ч.,м.10.2017г.24ч.,м.11.2017г.-16ч.,м.12.2017г.-45ч,м.01.2018г.-24ч.,м.02.2018г.-32ч.,м.03.2018г.-21,
м.04.2018 г.-40 ч., през м.05.2018 г.- 32 часа, през м.06.2018 г.-24 ч., през
м.07.2018 г.-24 ч., през м.08.2018 г.-16 ч., през м.09.2018 г.-45 ч., през
м.10.2018 г.-16 ч., през м.11.2018 г.-5 ч., през м.12.2018 г.-45 ч., през
м.01.2019 г.-16 ч., през м.02.2019 г.-32 ч., през м.03.2019 г.-32 ч., през
м.04.2019 г.-29 ч. и през м.05.2019 г.-32 ч., и през м.06.2019г.-29ч., или общо
за претендирания период 943 часа. Според
първия вариант за положен общо 943часа
извънреден труд през претендирания период възнаграждението е в общ брутен
размер 4650,09 лв. или нетна сума 3621.04 лв. /посочени за всеки месец в
таблици/ и общо 610,41 лв. лихва за забава /индивидуализирана по главница и период в таблица/, а според
втория вариант за положен общо 181 часа извънреден труд- 921.98 лв. или нетна
сума 717,48 лв. /посочени за всеки месец в таблица/ и общо 116,43 лв. лихва за
забава /индивидуализирана по главница и
период в таблица/. Ищецът е ползвал 16 дни платен годишен отпуск за 2017г.,17 дни за 2018г. и 5 дни за 2019г..
Полагаемият платен годишен отпуск за 2017г. е 20 дни, за 2018 г. са 20 дни,и за 2019 г.10 дни или общо 50 дни
за времето на трудовото правоотношение .
Неизползвания годишен отпуск за 2017г. е 4 дни, за 2018г. е 3 дни и пет дни за
2019г..Общия неизползван годишен отпуск е 12 дни.При прекратяване на трудовия
договор е изплатено обезщетение по чл.224 от КТ за 2 дни отпуск.Остава за
изплащане обезщетение за 10 дни.Неговия размер ще бъде 293,20лв. брутен размер
и 263,88лв. нетен размер. При изчисляване на възнаграждението за извънреден
труд, вещото лице е взело само надбавка от 50% и е изчислило лв./час за всеки
месец при съобразяване с месечната
основна заплата на ищеца при отработените
от него дни през месеца и допл.стаж и проф.опит.
Представено
е заверено копие на извлечение от
разплащателна ведомост за м.09.2019 г., неоспорено, според което на ищеца Н.С.
Т. е
начислено обезщетение за отпуск по чл.224 от КТ, 3 дни тек.год.“-169.86 лв.,и „обезщетение за отпуск по чл.224 от КТ за 5 дни
за мин.год.“- 244.50 лв. От преводно нареждане от 18.10.2019 г., неоспорено, е
видно, че по банковата сметка на Н.С. Т., в
„Алианц Банк“ България ЕАД ответникът е превел сумата 372.92 лв. с основание за
плащане- обезщетение по чл.224 от КТ от тек.г. и мин.г..
От така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства и
неоспорени обстоятелства съдът приема за установено, че ищцата е работила по
трудово правоотношение с ответника на длъжност "продавач -
консултант", с уговорената продължителност на работното време 8 часа на
ден, при сумирано изчисляване на работното време за едномесечен отчетен период.
Не е спорно, а и от доказателствата се установи, че за всеки месец
работодателят е изготвял график за работа и почивка, със който работниците в
магазина в т.ч. ищецът били запознати.
Поради това съдът приема, че работното време
на обекта, в който е работела ищцата през процесния период е било от 8:00 часа
до 19:00 часа, и от 08.00ч. до 17.00ч. в
неделя което се установява от събраните
по делото гласни доказателства, неопровергани от ответника както и писмени доказателства- извлечение от
присъствената книга неоспорено от ищеца.
Спорни са
часовете извънреден труд, положен през съответния месец.
В
показанията си св. Б. и Т.твърдят,че са полагали всеки месец извънреден труд изразяващ се в по-рано започване на работното време по
изискване на ответника и приключване по-късно от края на работния ден поне със
най-малко от 30 минути отново по изискване на ответника.
В
показанията си св. И.и Ст. твърдят,че не е полаган извънреден труд от ищцата.
Безспорно
се установи,че св. Богданов също е подал
искова молба срещу ответника за положен
от него извънреден труд. Поради това има образувано гражданско дело в
РС-Казанлък.
Св. Т. също е
била подала искова молба до РС-Казанлък , срещу ответника за положен от нея
извънреден труд която впоследствие оттеглила.
Това
създава предпоставки за субективизъм и заинтересуваност в показанията им.
Св. Ст. в
момента работи като началник смяна при
ответника което също създава предпоставки за заинтересованост и субективизъм
при депозиране на показанията и.
Това
налага показанията на тези свидетели да бъдат съпоставени както сами по себе си така и със останалия доказателствен материал по
делото тъй като са налице предпоставки за субективизъм и заинтересуваност .
Представените
от работодателя извлечения от присъствена книга/ и извлеченията от дневника за
изключване на електрическото захранване след приключване на работното време/ са
частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК и като такива доказват, че
изявлението в тях са на лицата, които са ги подписали. Тези частни документи не
са подписани от ищеца, удостоверяват изгодни за дружеството факти, поради което
също следва да се преценяват с оглед
всички събрани по делото доказателства.
Показанията
на св. Б. и Т. във частта им в която,те твърдят,че ответника ги е искал сутрин
в 07.45ч. на работа съдът не
кредитира.
В тази им
част те се опровергават от показанията на св. И. и Ст. в които
твърдят,че не е имало такова изискване и всеки е идвал на работа в различно
време преди 08.00ч..
По делото
няма представени и писмени доказателства
за такова изискване/заповеди, графици и др./.
Съдът кредитира показанията на св. Богданов и
Тодорова в частта им в която твърдят,че поради това,че са работи извънредно след края на работното
време , никога не са си тръгвали по-рано 19.15ч. .
От
показанията на св. Ст. се установява,че
преди да изключи ел.захранването е трябвало да изключи конвектори, парно
и др. което и е отнемало няколко минути.
След това
е изключвала ел.захранването на магазина което обстоятелство отразявала
в дневника за изключване на електрическото захранване.
От
отбелязванията в дневника за изключване на електрическото захранване, се
установява,че захранването е било изключвано всеки ден по различно време но във
периода от 19.10ч. до 19.30ч/макар и рядко/, респ. 17.10ч.- 17.15ч. в неделя.
В
показанията си св. Ст. също твърди,че понякога се е налагало заради
клиент в търговския обект да остава
някой работник да го обслужва макари за една две минути след работното време .
По
изложеното съдът счита,че безспорно се установява,че ищцата е
оставала 10-15 минути на работното си място след края на работното време макар
и не всеки ден на обекта, за да обслужи останалите в магазина клиенти поради
което може да се направи извода, че ищецът е полагала извънреден труд със знанието на работодателя.Това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства в отговора по
чл.131 от ГПК, поради което съдът не кредитира показанията на св. И. и Ст.,че
никога не е полаган извънреден труд след края на работния ден.
По тези
доказателства и установени обстоятелства
както и от заключението на ССЕ в частта относно отработените от ищцата
делнични и неделни дни по график която съдът
възприема и която не оспорена от страните съдът намира за доказано, че през процесните месеци
общо отработените от ищцата часове са : м.7.2016г.,-1,5ч, м.8.2016г.-,0
часа,м.9.2016г.-6ч.,м.10.2016г.-0 часа, м.11.2016г.-0
ч.,м.12.2016г-0ч.,м.01.2017г.-10,5ч.,м.02.2017г.- 0
ч.,м.03.2017г.-0,5ч.,м.04.2017г.-18ч.,
м.05.2017г.-13ч.,м.06.2017г.-15ч.,м.07.2017г.-0ч.,м.08.2017г.-0ч.,м.09.2017г.-3ч.,м.10.2017г.8,5ч.,м.11.2017г.-0ч.,м.12.2017г.-17,5ч,м.01.2018г.-0ч.,м.02.2018г.-0ч.,м.03.2018г.-7,5ч.,
м.04.2018 г.-2 ч., през м.05.2018 г.- 10 часа, през м.06.2018 г.-0 ч., през
м.07.2018 г.-0 ч., през м.08.2018 г.-0 ч., през м.09.2018 г.-19,5 ч., през
м.10.2018 г.-0 ч., през м.11.2018 г.-0 ч., през м.12.2018 г.-23 ч., през
м.01.2019 г.-0 ч., през м.02.2019 г.-0 ч., през м.03.2019 г.-8,5 ч., през
м.04.2019 г.-4,5 ч. и през м.05.2019 г.-6 ч., и през м.06.2019г.-6,5 ч., или
общо за претендирания период 181 часа. .
В
експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза експерта е посочил
има разминаване между отработените дни отразени в присъствените форми и тези
отразени във ведомостите за заплати .
Обясненията
за тази разлика е ,че тя се е получила поради това във ведомостта не е било
отразено,че се е работило по сумирано работно време, а се е отчитало все едно,че
се е работило на щат.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1 от КТ работното време се изчислява в работни дни -
подневно, като в ал. 2 е предвидена възможност за работодателят да установи
сумарно изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг
календарен период. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и
служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време
/ чл.142, ал.4 от КТ/. Когато нормата работно време за същия период е
превишена, е налице извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. При
сумарно определеното работно време работодателят следва да се осигури
задължителните почивки в работния ден, както и междинни и седмични почивки.
Съгласно чл.151, ал.1 и ал.2 от КТ
„работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко
почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене,
която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в
работното време.“. При петдневна работна седмица работникът или служителят има
право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият
е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява
най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка- чл.153, ал.1 от КТ. Работникът
има право и на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по малко
от 12 часа / чл.152 от КТ/, а при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа / чл.153, ал.2 от КТ/.
Следователно, когато нормата работно време за въведения период на сумирано
изчисляване на работното време / при месечното отчитане е 168 часа при пълно
работно време -8 часа на ден, е превишена, ще бъде налице извънреден труд.
Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада
на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни.
Съгласно
чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл.262 от КТ. Извънредният труд при сумирано
изчисляване на работното време се заплаща съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ с 50
% увеличение на уговореното трудово възнаграждение.
Предвид
заключението на ССЕ, в което е дадена нетната стойност на възнаграждението в
лева/час и отработените от ищеца часове за месеца над осемте часа дневен труд,
дължимото се възнаграждение за извънреден труд, определено от съда на основание
чл.162 от ГПК по месеци в нетен размер е както следва: за м.
07.2016г.- 5,505 лв., м.08.2016г.- 0 лв., за м. 09.16г.-22,26 лв. м.
10.2016г.-0лв.,м. 11.2016г.-0лв.1,м.12.2016г.-0лв.,
м. 01.2017г. – 36,645лв., м.02.2017г.-0лв., м.03.2017г.-1,67лв.,
м.04.2017г.-74,52лв. ,м.05.2017г.48,49лв.,м.06.2017г.-50.85лв.,
м.07.2017г.-0лв., м.08.2017г.-0лв.,м. 09.2017г.-
11.85лв.,м.10.2017г.-28,985лв., м.11.2017г.-0лв.,
м.12.2017г.-72,8,м.01.2018г.-0лв., м.02.2018г.-0лв.,
м.03.2018г.-27,3лв.,м.04.2018 г.- 8,04 лв.
м.05.2018 г.- 38,2 лв., м.06.2018 г.- 0 лв. , м.07.2018 г.- 0 лв. , м.08.2018 г.0лв., м.09.2018 г.- 83,265 лв.,
м.10.2018 г.- 0 лв. , м.11.2018 г.- 0 лв. , м.12.2018 г.-98,21 , м.01.2019 г.-
0 лв. , м.02.2019 г.-0 лв. , м.03.2019 г.-36,295, м.04.2019 г.- 19,215лв.,
м.05.2019 г.- 25,62 лв. и за м. 06.2019г.-27,755 лв. или в общ размер от 717,48
лв.. В хода на производството ответникът не представи доказателства, че е
заплатил претендираните възнаграждения, поради което дължи и следва да заплати
на ищеца нетно възнаграждение за положен извънреден труд посочено по-горе, а частта
до претендираните размери иска следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
С оглед
основателността на исковете за главното вземане по чл.262, ал.1, т.4 КТ, съдът
намира за основателни претенциите по акцесорните искове за присъждане на
обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за извънреден труд, за
времето от 29-то число на месеца следващ отработения, съгласно в II, т.1 на
трудовия договор, до датата на подаване
на исковата молба- 19.07.2019 г. С оглед преизчисления размер на
възнаграждението за извънреден труд за всеки месец, следва да се установи и
размерът на дължимата лихва за забава, който съда определя съгласно чл.162 от ГПК предвид заключението на вещото
лице общо в размер на 116,43 лв., до
която сума исковете следва да бъдат уважени, а в частта до предявеният пълен
общ размер от 656,21 лв./искова молба/ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
От приетото заверено копие на извлечение от разплащателна ведомост за м.09.2019
г., неоспорено, според което на ищеца Н.С.П. е начислено обезщетение за отпуск
по чл.224 от КТ, 3 дни тек.год.“-169.86 лв.,и
„обезщетение за отпуск по чл.224 от КТ за 5 дни за мин.год.“- 244.50 лв.
От преводно нареждане от 18.10.2019 г., е видно, че по банковата сметка на Н.С.П.
, в „Алианц Банк“ България ЕАД ответникът е превел сумата 372.92 лв. с
основание за плащане- обезщетение по чл.224 от КТ от тек.г. и мин.г..
Тази сума
надвишава претендираното от ищцата обезщетение за неползван годишен отпуск тек. и мин. г. която е в общ размер от 323,40лв..
От
експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза/ неоспорено/ се
установява,че обезщетението за неползвания
годишен отпуск от 10 дни/ два дни са изплатени при прекратяването на
трудовия договор/ е от 293,20 лв. брутен
размер и 263,88 лв. нетен размер.
Ищецът
претендира разноски в размер на 1540 лв. за платено адвокатско възнаграждение
по договора за правна защита и съдействие от 09.07.2019 г. Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира определяне на
минимално адвокатско възнаграждение за трудови дела с определен интерес -по
ал.2. В настоящия случай с исковата молба са предявени искове за заплащане на
възнаграждения за извънреден труд, лихви за забава и обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ, които са оценяеми и с
материален интерес- 5578,61 лв./ искова молба/. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004 г. за представителство и защита по иск с материален интерес от
5000 до 10000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., т.е. в настоящия
случай 608,93 лв. Преценявайки правната и фактическа сложност на делото, както
и извършените процесуални действия на защитата договореното възнаграждение в
размер на 1540 лв. се явява прекомерно и с оглед уважената част на гражданския
иск следва да бъде редуцирано до 319,48 лв.
На
основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза в размер на 728,51 лв. съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът
следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Казанлък 50 лв. държавна такса.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Б.” ООД, с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.С.П., с ЕГН- ********** ***,
на основание чл.262, ал.1, т.4 вр. с чл.150 от КТ следните суми:
- 5,505
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м.07.2016г.- ведно със законната лихва
считано от 19.07.2019г. до окончателното
изплащане и лихва за забава от 2,05лв. за периода от 01.09.2016г. до
19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер като
неоснователен;
- 22,26
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м.09.2016г.- ведно със законната лихва
считано от 19.07.2019г. до окончателното
изплащане и лихва за забава от 7,76 лв. за периода от 01.11.2016г.-19.07.2019г.
като ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер като
неоснователен;
-36,654
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м.01.2017г.- ведно със законната лихва
считано от 19.07.2019г. до окончателното
изплащане и лихва за забава от 11,38 лв. за периода от
01.03.2017г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер като
неоснователен;
-1,67 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м.03.2017г.- ведно със законната лихва
считано от 19.07.2019г. до окончателното
изплащане и лихва за забава от 0,48лв. за периода от 01.05.2017г.-19.07.2019г.
като ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер като
неоснователен;
-74,52
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м.04.2017г.- ведно със законната лихва
считано от 19.07.2019г. до окончателното
изплащане и лихва за забава от 20,68лв. за периода от 01.06.2017г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за положен и неплатен извънреден
труд,и лихва за забава над уважения до претендирания
размер като неоснователен;
-
48,49 лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за
м.05.2017г.- ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. до окончателното изплащане и
лихва за забава от 12,93 лв. за периода
от 01.06.2017г.-19.07.2019г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер като
неоснователен;
-
50,85 лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за
м.06.2017г.- ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. до окончателното изплащане и
лихва за забава от 13,01 лв. за периода
от 01.08.2017г.-19.07.2019г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер като
неоснователен;
-
11,85 лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за
м.09.2017г.- ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. до окончателното изплащане и
лихва за забава от 2,64 лв. за периода
от 01.11.2017г.-19.07.2019г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер
-28,985 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.10.2017г.-
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г.
до окончателното изплащане и лихва за забава от
6,15 лв. за периода от
01.12.2017г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер
-72,8 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.12.2017г.-
ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. до окончателното изплащане и лихва за забава от 13,86 лв. за периода от 01.02.2018г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за положен и неплатен извънреден
труд,и лихва за забава над уважения до
претендирания размер;
-27,3 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.03.2018г.-
ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. до окончателното изплащане и лихва за забава от 4,5 лв. за периода от 01.05.2018г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за положен и неплатен извънреден
труд,и лихва за забава над уважения до
претендирания размер;
- 8,04
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м.04.2018г.- ведно със законната лихва
считано от 19.07.2019г. до окончателното
изплащане и лихва за забава от 1,19 лв.
за периода от 01.06.2018г.-19.07.2019г.
като ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер;
-38,2 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.05.2018г.-
ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. до окончателното изплащане и лихва за забава от 4,68 лв. за периода от 01.07.2018г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за положен и неплатен извънреден
труд,и лихва за забава над уважения до
претендирания размер;
-
83,265 лв. нетно възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за
м.09.2018г.- ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. до окончателното изплащане и
лихва за забава от 7,78 лв. за периода
от 01.11.2018г.-19.07.2019г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер;
-
98,21 лв. нетно възнаграждение за положен
и неплатен извънреден труд за
м.12.2018г.- ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. до окончателното изплащане и
лихва за забава от 5,96 лв. за периода
от 01.02.2019г.-19.07.2019г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер;
-36,295 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.03.2019г.-
ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. до окончателното изплащане и лихва за забава от 1,04 лв. за периода от 01.05.2019г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за положен и неплатен извънреден
труд,и лихва за забава над уважения до
претендирания размер;
-19,215 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.04.2019г.-
ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. до окончателното изплащане и лихва за забава от 0,34 лв. за периода от 01.06.2019г.-19.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за положен и неплатен извънреден
труд,и лихва за забава над уважения до
претендирания размер;
-25,62 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.05.2019г.-
ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. до окончателното изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер;
27,755 лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м.06.2019г.-
ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. до окончателното изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за положен и неплатен извънреден труд,и лихва за забава над
уважения до претендирания размер;
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.С.П. с ЕГН- ********** ***, в частта му за претендираните суми от Б.”
ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** за изплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд както
следва ;
- 135лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 08.2016г. ведно
със законната лихва считано от 19.07.2019г.
и лихвата за забава в размер от 38,29 лв. за периода от м.10.2016г. до
19.07.2019г. като неоснователен;
-135лв. нетно възнаграждение за положен и
неплатен извънреден труд за м. 10.2016г. ведно със законната лихва считано от
19.07.2019г. и лихвата за забава в
размер от 36.00 лв. за периода от м.12.2016г. до 19.07.2019г. като
неоснователен;
-121,5
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 11.2016г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 31,36 лв. за
периода от м.01.2017г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
-135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 12.2016г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 34,84 лв. за
периода от м.02.2017г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 02.2017г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 31,46 лв. за
периода от м.04.2017г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 121,50
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 07.2017г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 23,15 лв. за
периода от м.09.2017г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 130,50
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 08.2017г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 23,78 лв. за
периода от м.10.2017г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 11.2017г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 21,15 лв. за
периода от м.01.2018г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 121,50
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 01.2018г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 17.05 лв. за
периода от м.03.2018г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 02.2018г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 17.78 лв. за
периода от м.04.2018г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 06.2018г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 13.20 лв. за
периода от м.08.2018г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 130 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 07.2018г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 11.64 лв. за
периода от м.09.2018г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 130,50
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 08.2018г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 10.55 лв. за
периода от м.10.2018г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 130,50
лв. нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 10.2018г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 8,34 лв. за
периода от м.12.2018г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 11.2018г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 7,46 лв. за
периода от м.01.2019г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 01.2019г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 5,25 лв. за
периода от м.03.2019г. до 19.07.2019г. като неоснователен;
- 135 лв.
нетно възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за м. 02.2019г.
ведно със законната лихва считано от 19.07.2019г. и лихвата за забава в размер от 4,09 лв. за
периода от м.04.2019г. до 19.07.2019г. като неосноват
ОСЪЖДА “Б.” ООД, с ЕИК:***** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.С.П. ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 319,48 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.П. с ЕГН- ********** ***,
в частта му за претендираните суми от Б.” ООД, с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 224 ал.1 от Кодекса
на труда за сумата от 323,40лв. за неползван платен годишен отпуск като погасен
поради изплащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Н.С.П., с ЕИК-********** *** да заплати
на “Б.” ООД, с ЕИК:****със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
728,51 лв..
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените
с решението суми следва да бъдат заплатени от
“Б.” ООД, с ЕИК:**** по банкова сметка: ***: BUINBGSF STSABGSF
в „Алианц Банк България“ ЕАД с титуляр Н.С.П..
ОСЪЖДА “Б.” ООД, с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка Районен съд-Казанлък 50
лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;