РЕШЕНИЕ № 436

 

гр. Бургас, 31.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3108/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Н.И.И., с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи следната сума: 169,43 лева – сборна главница за месечни абонаментни такси, лизингови вноски, мобилни услуги, услуги с добавена стойност, други услуги с добавена стойност, такса за временно възстановяване на изходящ трафик – съгласно фактури №№ .../01.08.2016 год. и **********/01.09.2016 год., стойността по които е коригирана с Кредитно известие № .../01.10.2016 год., издадени на основание договори за мобилни услуги от 26.02.2016 год. и от 16.05.2016 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница, начиная от 21.01.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 214/22.01.2019 год. по ч. гр. д. № 477/2019 год. на БсРС.

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Предмет на делото е и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 286, ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 111,84 лева, представляваща неплатен остатък от лизинговите вноски по договор за лизинг на мобилно устройство Alcatel One Touch, PopStar Colour, сключен на 26.02.2016 год.

Осъдителната претенция е уточнена с писмена молба-становище от 28.01.2020 год., като върху главницата не е предявен акцесорен иск за обезщетение за забава.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание договор за мобилни услуги от 26.02.2016 год., за моб. тел. № ..., и договор за мобилни услуги от 16.05.2016 год., за моб. тел. № .... Вземанията на ищеца за твърдените от него предоставени услуги са описани в издадените фактури №№ .../01.08.2016 год. (69,55 лева) и .../01.09.2016 год. (109,88 лева). Ищецът твърди, че с Кредитно известие № **********/01.10.2016 год. е коригирал размера на вземанията си, като дължимата сборна сума възлиза на 169,43 лева.

За заплащането на процесните главници по двете фактури, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва е издадена Заповед за изпълнение № 214/22.01.2019 год. по ч. гр. д. № 477/2019 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни положителни установителни искове за неоснователни. Представените писмени договори, неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на ответника Н.И. като длъжник за заплащане цената на престираните от ищеца услуги – достъп до далекосъобщителната мрежа на „Теленор България“ ЕАД. Възникването на това парично задължение е поставено в зависимост от пълно и точно престиране от страна на ищеца – чл. 63, ал. 1, ЗЗД. Издадените две фактури за ползвани телекомуникационни услуги са частни удостоверителни документи, съставени от ищеца; те не обвързват съда с доказателствена сила относно престацията на ищеца-съставител на счетоводните документи, съотв. не доказват получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна по процесните договори от 26.02. и от 16.05.2016 год. В съдържанието на двете фактури са посочени размерите на абонаментния планза всеки то предпочетените телефонни номера, но представените по делото приложения-ценови листи не съдържат данни, че посочените суми са приети от ответника. По делото няма и данни за предоставените на ответника услуги, формирали част от определеното от ищеца парично задължение по двете фактури – няма данни в какво се състоят престациите за „временно възстановяване на изходящ трафик“, „други услуги с добавена стойност“ и дали и по какво се различават те от услугата за кратки текстови съобщения – SMS. В обхвата на двете фактури и в кредитното известие са включени и парични задължения за лизингови вноски, без конкретизация възоснова кой договор и за кой период се отнасят тези вноски, поради което имуществена сфера на клиента не може да бъде обременена с посочените парични вземания. На следващо място, съгласно чл. 147а, ал. 1, 2 и 5, ЗЗП, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, т. е. за доказване на съгласието на абоната е необходимо удостоверяването на положен подпис. В настоящия процес такива данни не са ангажирани по отношение договора от 16.05.2016 год., поради което ответникът не е обвързан от общите условия на ищеца и те не са породили действие за клиента.

Изложеното мотивира съда да приеме, че предявените положителни установителни искове са неоснователни, а това налага отхвърлянето им.

Съдът намира за основателен предявения кумулативен осъдителен иск за неплатени лизингови вноски. Тази претенция се основава на сключения между страните договор за лизинг от 26.02.2016 год., неоспорен по автентичност. Видно от съдържанието на договора – чл. 3, ал. 1 и чл. 4, мобилният телефонен апарат и приложенията към него са предадени на купувача Н.И., който е поел задължението за изплащане на цената от общо 106,77 лева на 23 месечни вноски през периода 26.02.2016-26.01.2018 год. Предвид неизпълнението на договора от страна на ответника, ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на вземанията. Делото не съдържа данни за уведомяване на длъжника за волята на ищеца да обяви паричните си вземания по договора за предсрочно изискуеми, поради което съдът намира, че изменение на договора чрез настъпване на предсрочна изискуемост не е налице. Въпреки това, съдът намира, че купувачът следва да заплати дължимия остатък от цената на лизинговата вещ – 111,84 лева, тъй като срокът на действие на договора е изтекъл през м. януари 2018 год., т. е. настъпил е крайният падеж по уговорения от страните срок за плащане, а съдът следва да се съобрази с този юридически факт – вж. 8/2017-2019-ОСГТК на ВКС. Делото не съдържа данни за извършено от ответника плащане на процесния остатък от 111,84 лева, или за друг валиден способ за погасяване на същото парично задължение, поради което осъдителният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Частичната основателност на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 235,77 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, за приемане за установено, че ответникът Н.И.И., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца сума в размер от 169,43 лева, представляваща сборна главница за месечни абонаментни такси, лизингови вноски, мобилни услуги, услуги с добавена стойност, други услуги с добавена стойност, такса за временно възстановяване на изходящ трафик – съгласно фактури №№ .../01.08.2016 год. и .../01.09.2016 год., стойността по които е коригирана с Кредитно известие № .../01.10.2016 год., издадени на основание договори за мобилни услуги от 26.02.2016 год. и от 16.05.2016 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница, начиная от 21.01.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 214/22.01.2019 год. по ч. гр. д. № 477/2019 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, сума в размер от 111,84 лева, представляваща неплатен остатък от лизинговите вноски по договор за лизинг на мобилно устройство Alcatel One Touch, PopStar Colour, сключен на 26.02.2016 год.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ