Решение по дело №336/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 545
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20227150700336
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   545/27.6.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Димитрина Георгиева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 336 по описа на съда за 2022 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6701 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, в частта, с която на жалбоподателя е наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР1- 40,68 лева; СЕПП -31,13 лева; СПП – 21,95 лева; ЗДП – 19,62 лева и СЗ-КЛЧ – 3617,55 лева, както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период СЗ-КЛЧ – 1458,24 лева, и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли се административният акт да бъде отменен, а делото върнато като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по подаденото заявление. Представят се доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата. Претендират се направените по делото разноски. Правят се възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4773/30.05.2022 г., в което по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и да отмени издаденото уведомително писмо в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, се представлява от юрк. Н., която по изложени съображения моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Счита, че обжалваният административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано с подаването на заявление за подпомагане с УИН 13/190619/03966 за кампания 2019 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършена на задължителни административни и/или проверки на място, съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на данните в подаденото заявление, към което са подписани общите и задължителните декларации. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номерът на всеки блок на земеделското стопанство (БЗС) и землището, в което се намират недвижимите имоти. Представени са карти на БЗС. Представено е и приложение за кандидатстване по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“. Към заявлението са приложени таблица на използваните парцели 2019 г., които са идентифицирани по землище, БЗС и площи, както и карти на блокове на земеделско стопанство.

         Последвало е издаването на обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с което е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР1 – 40,68 лева; СЕПП – 31,13 лева; СПП – 21,95 лева; ЗДП – 19,62 лева и СЗ-КЛЧ – 3617,55 лева, както и е наложена санкция за бъдещ период за мярка Зеленчуци – 1458,24 лева, и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията. В табличен вид са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площи, а също и неспазване на сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. 

         Оспореното уведомително писмо е връчено на жалбоподателя С.Р.Ч. на 16.03.2022 г., видно от датата на изтегляне на уведомителното писмо от Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, а жалбата му е подадена чрез административния орган до съда на 23.03.2022 г., поради което същият е упражнил правото си на жалба в законоустановения 14-дневен срок.

         Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от обжалването, адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати от него и е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

         Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на Фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. 1 от Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор П. С. правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.

Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Налице е императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

В разглеждания случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо акт е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.“. Други фактически, а също така и правни основания не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане по всяка една от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на заявеното подпомагане, за да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с действителното положение. Нито от таблица 1 „Оторизирани суми“ и в частност колона 3 „Намаления“ към същата, нито от приложените към преписката доказателства не са направени пояснения кои законови изисквания жалбоподателят не е спазил и респективно не може да се установи конкретното правно основание за намаленията, посочени в колона 3 „Намаления“ на таблица 1 „Оторизирани суми“. От изброените под колона 3 „Намаления“ пет хипотези също не могат да бъдат извлечени данни коя от тях е приложена за всяка една от мерките и схемите, по отношение на които е налице намаление на оторизираните суми. Такива не могат да бъдат извлечени и от подписания от жалбоподателя документ за резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г. Безспорно в него са посочени грешките и предупрежденията, които са констатирани при подаване на заявлението за подпомагане, но същите не съставляват мотиви за отказа от оторизиране на заявената сума по всяка една мярка или схема. Уведомителното писмо следва да съдържа конкретна информация за всеки един парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за извършеното намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за извършената редукция с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на Ч.. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Дори и в приложените към преписката доказателства липсва излагане на фактическите основания за извършеното изчисление на размера на финансовото подпомагане. Не са посочени и относимите правни основания.

В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива за издадения отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален, лежи върху административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.

Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

Предвид изложеното, съдът намира, че уведомителното писмо, в обжалваната му част относно намалението на исканите суми и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период, и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията, е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от Ч. заявление, съобразно указанието, дадено в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и предвид направеното своевременно искане от жалбоподателя за заплащане на направените по делото разноски, то ще следва да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6701 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, в частта, с която на С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР1- 40,68 лева; СЕПП -31,13 лева; СПП – 21,95 лева; ЗДП – 19,62 лева и СЗ-КЛЧ – 3617,55 лева, както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период СЗ-КЛЧ – 1458,24 лева, и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията.

 ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 13/190619/03966 за кампания 2019 г. на С.Р.Ч. ***, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: (П)