Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение № 816/11.09.2013 г. постановено по гр.дело № 2361/2013 г. по описа на Районен съд град В. Т.,е уважена молбата на М. Н. Д. от град В. Т. за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, чрез налагане на мерки за защита срещу И. И. Р. от град В. Т., като е задължен И. И. Р. от град В. Т. да се въздържа от домашно насилие по отношение на М. Н. Д. от град В. Т.. Забранено е на И. И. Р. да приближава жилището на М. Н. Д., намиращо се в гр. В. Т., ул.„А.” № 14, както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от датата на обявяването на настоящото решение - 11.09.2013 година. За горното е издадена заповед за защита. Със същото решение е оставена без уважение молбата на М. Н. Д. за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, чрез налагане на мерки за защита срещу И. И. Р., в частта относно малолетното дете Н. И. И.. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адвокат П. П., като пълномощник на М. Н. Д., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта му, в която е оставена без уважение молбата на М. Н. Д. за издаване на заповед за защита срещу И. И. Р. по отношение на малолетното дете Н. И. И.. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната му част, като бъде определена мярка за защита и за малолетното дете Н. И. И., а именно: да се определи временно местоживеене на детето при пострадалия родител за срок от 18 месеца . Постъпила е и жалба от адвокат М. Я., като пълномощник на И. И. Р., в която се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен, като бъде отхвърлена молбата на М. Д.. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат П. П., като пълномощник на М. Н. Д.. Заето е становище за неоснователност на подадената от Р. възивна жалба.Развити са доводи. Съдът ,като взе предвид направените оплаквания във подадените жалби, доводите и съображенията на страните,доказателствата по делото и като съобрази със закона,приема за установено следното : Производството пред ВТРС се е развило по реда на раздел втори от Закона за защита от домашно насилие.Образувано е по молба от 16.07.2013 г подадена от М. Н. Д. към която е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Страните по делото са се намирали във фактическо съжителство по смисъла на чл.3 т.2 от ЗЗДН до пролеттта на 2012 г. Изложени са твърдения за осъществено домашно насилие свързано с физическо, психическо и емоционално такова както на 17.06.2013 г. така и за периода след тази дата до 14.07.2013 г. По делото пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.Постановено е обжалваното решение.Издадена е заповед за защита. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Подадените от страните възивни жалби са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по съществото им. По жалбата на М. Н. Д. подадена чрез адвокат П. Подадената жалба е частично основателна. Безспорно по делото е факта,че от фактическото си съжителство страните по делото имат родено едно малолетно дете Н.,родено на 31.08.2010 г.Не е спорен и факта че детето живее заедно с майка си в дома на нейните родители на ул.„А.” № ..., гр.В. Т.. Великотърновския районен съд е издал заповед за защита срещу И. Р. по отношение на молителката М. Н. Д., но е оставил без уважение молбата и за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН по отношение на малолетното дете Н. И. И..В мотивите си районния съд е приел че по отношение на детето ответникът не е проявявал домашно насилие. От доказателствата по делото е установено че ответникът Р. е упражнявал агресия спрямо М. Д.,като е оказвал физическо, психическо и емоционално насилие и това в повечето случаи е ставало в присъствието на детето.Поводът за тяхните срещи след като се разделили фактически е бил да бъде осъществен личен контакт с детето.Изводът на районния съд че по отношение на детето няма данни да е упражнявано физическо и психическо насилие е незаконосъобразен.Фактът че в повечето случаи дедето е било свидетел на тези отношения между страните е достатъчно да се приеме че и по отношение на детето е осъществено психическо и емоционално насилие.Психиката на едно малолетно дете е чувствителна и дори при една разпра между родителите детето може да да се разстрои и получи психически травми които да оставят трайна следа в съзнанието му за агресия която в по късен период от време може да бъде проявена и да повлияят негативно на неговото поведение. С настоящата мярка не се осъществява един постоянен режим както на местоживеене на детето така и на лични контакти с родителите или с един от тях.Страните са наясно че тези отношения могат да бъдат уредени по исков ред. Настоящата съдебна инстанция намира че следва да бъде наложена мярка за защита срещу И. И. Р. и по отношение на детето Н. И. И. за три месеца като му забранява да приближава жилището на М. Н. Д., намиращо се в гр. В. Т., ул.„А.” №..., което е и местоживеене на самото малолетно дете,както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от три месеца, считано от 12.12.2013 година. По жалбата на И. И. Р. подадена чрез адвокат М.Я.: Подадената жалба е частично основателна. Несъстоятелно е оплакването в жалбата че от доказателствата по делото в първата инстанция може единствено да се направи извод за наличие на конфликт между страните поради тяхната раздяла а не за установен акт за насилие с посочената конкретна фактическа обстановка.По делото е установено че молителката е била подложена на насилие продължителен период с повтарящи се насилствени действия изразяващи се в побой,осъществен на 17.06.2013 г и последван от заплахи за физическо и психическо насилие за периода от 19.06 .2013 г.до 14.07.2013 г. Правилно районния съд е приел че предмет на това производство е не само един акт на насилие а множество такива ако същите са осъществени в рамките на сроковете по закон. Несъстоятелно е оплакването че осъществените действия на домашно насилие не били доказани.Законодателят е допуснал в случаите когато няма очевидци на актовете на насилие същите да се установяват с декларация по чл. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.В случая освен декларацията има и свидетелски показания на майката на молителката която потнвърждава декларираните обстоятелства свързани с актовете за насилие от страна на молителката и показанията и не са в противоречие с изложените обстоятелства с молбата и приложената към нея декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. В производството по чл. 18 от ЗЗДН поради обстоятелството че домашното насилие се осъществява в една изолирана среда,а именно семейния кръг,показанията на разпитаните свидетели от този кръг не могат да бъдат третирани с оглед тяхната достоверност като показания дадени в едно общо спорно исково производство. Определения с решението оптимален срок на забраната от 18 месеца настоящият съдебен състав намира за неподходящ и в този смисъл следва да бъде намален с оглед целите на закона.Постигането на целите на закона а именно, прекратяване на актовете на домащно насилие и възстановяване на нормалните междуличностни връзки между страните може да се постигне и с един по кратък период на действие на забраната който съдът преценява че може да бъде в размер на шест месеца считано от 11.09.2013 г. Ето защо решението в частта с което се забранява на И. И. Р. да приближава жилището на М. Н. Д., намиращо се в гр. В. Т., ул.„А.” № 14, както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от датата на обявяването на настоящото решение - 11.09.2013 година следва да се измени като срокът на забраната се намали на шест месеца считано от същата дата. По възражението на Р. за намаляване на разноските направени от молителката в първата инстанция и изменение решението в тази част съдът намира искането за неоснователно.Действително в първоинстанционното решение има отхвърлителен диспозитив по отношение налагане мярка за защита по отнощение на мололетното дете и същия би бил основание за намаляване размера на присъдените разноски, ако в настоящата инстанция решението в тази част не бе изменено.Същото е изменено,мярката е наложена и притенциите на молителката са уважени. С оглед изхода на делото във възивната инстанция следва ответника да бъде осъден да заплати на М. Н. Д. направените разноски в размер на сумата от 850.00 лева адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл.17 ал.5 от ЗЗДН,съдът, РЕШИ : ИЗМЕНЯ Решение № 816/11.09.2013г .постановено по гр.дело № 2361/2013г. по описа на ВТРС, в частта с която е задължен И. И. Р. от гр.В. Т. да се въздържа от домашно насилие по отношение на М. Н. Д. от град В. Т.,като му е забранено да приближава жилището на М. Н. Д., нÓмиращо се в гр. В. Т., ул.„А.” № ..., както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 11.09.2013 година,вместо което, ПОСТАНОВЯВА :ЗАБРАНЯВА на И. И. Р. от гр. В. Т. да приближава жилището на М. Н. Д., намиращо се в гр. В. Т., ул.„А.” № 14, както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от шест месеца, считано от 11.09.2013 година. ОТМЕНЯ Решение № 816/11.09.2013г. постановено по гр.дело № 2361/2013г.по описа на ВТРС,в частта с което е оставена без уважение молбата на М. Н. Д. за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, чрез налагане на мерки за защита срещу И. И. Р., в частта относно малолетното дете Н. И. И., вмсто което, ПОСТАНОВЯВА :ЗАДЪЛЖАВА И. И. Р. от гр. В. Т. да се въздържа от домашно насилие по отношение на малолетното дете Н. И. И. като ЗАБРАНЯВА на И. И. Р. да приближава жилището на М. Н. Д., намиращо се в гр. В. Т., ул.„А.” № 14, което е и местоживеене на малолетното дете Н. И. И., както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от три месеца, считано от датата на обявяването на настоящото решение - 12.12.2013 година. ОПРЕДЕЛЯ на малолетното дете Н. И. И. местоживеене заедно с майката М. Н. Д., в жилището намиращо се в гр. В. Т., ул.„А.” № 14. ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. ОСЪЖДА И. И. Р. от гр. В. Т.,да заплати на М. Н. Д. от гр. В. Т. ул.„А.” № 14, сумата от 850.00 лева направени разноски за възивното производство. ОСЪЖДА И. И. Р. от гр. В. Т.,да заплати по сметката на ВТОС сумата в размер на 40.00 лева ДТ както и пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |