Решение по дело №11209/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 407
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Димитринка Костадинова-Младенова
Дело: 20211100511209
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100511209 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението М. ЦВ. П., ЕГН **********,
срещу постановление за отказ по изп. дело № 20148510403485 по описа на ЧСИ М. П., рег.
№ 851, с район на действие СГС, инкорпорирано в съобщение с изх. № 42981/16.07.2021г. С
обжалваното постановление се отказва прекратяването на производството по
изпълнителното дело, поради липса на предвидените в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК
предпоставки за прекратяване на делото.
В жалбата се твърди, че в конкретния случай е настъпила перемпция, защото между
две изпълнителни действия, предприети от съдебния изпълнител - налагане на запор на
банкови сметки на длъжника - на 16.03.2017г. до 30.10.2019г. съдебният изпълнител и
взискателят са бездействали. Според жалбоподателя в посочения период, който е продължил
повече от две години нито взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия
нито съдебният изпълнител е предприемал такива. По изложените съображения счита, че
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Поради което моли за
отмяна като неправилно и незаконосъобразно на Постановление за отказ на ЧСИ М. П. с
рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие гр. София, и постановяване на прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 и отмяна на последващите
изпълнителни действия спрямо длъжника. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя „А.ЗА С. на В.“
ЕАД, ЕИК ******* представляван от процесуалния си представител юрисконсулт П.С., с
който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, че в посочения от жалбоподателя
период 16.03.2017г. до 30.10.2019г. по изпълнителното дело да извършвани изълнителни
1
действия. Сочи, че на 12.04.2018г. е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на
запор на банкови сметки на длъжника. Излага твърдения, че съгласно константната съдебна
практика, че не е необходимо предприеманите от съдебния изпълнители и искани от
взискателя изпълнителни действия да са действителна успешни, важно е че има активно
предприети действия по отношение на длъжника. По изложените от съображения моли да се
остави жалбата без уважение. Претендира разноски по настоящото дело в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди действията му.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20148510403485 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851по описа
на КЧСИ с район на действие СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист от
23.04.2010г., издаден по гр. дело № 2151/2010г. по описа на РС Стара Загора.С него
длъжникът М. ЦВ. П. е осъден да заплати на „К.“ АД, ЕИК ******* сумата от 395.60 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед на 10.12.2008г. в Стара
Загора с падеж 10.02.2009г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.04.2010г.п до изплащането й, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски по
делото. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят иска
съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да извърши изброени в нея
изпълнителни действия. С нея взискателят е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да
проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
както и да определи способа на изпълнение.
След образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е изпратила
на длъжинка покана за доброволно изпълнение с изх. № 167263/12.12.2014г. Същата е
изпратена с писмо с обратна разписка, което не е потърсено от длъжника в посочения срок.
В изпълнение на възложените по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ правомощия за определяне
начина на изпълнение са наложени запори на всички банкови сметки на длъжника със
запорни съобщения от 12.12.2014г. Извършени са и справки за наличие на вписани трудови
договори, други доходи, за притежаване на движими вещи и недвижими имоти.
С молба с изх. № 6736/10.02.2015г. взискателят „ А.ЗА С. на В. ЕАД е инициирала
извършването на справка за наличие на МПС на длъжника. Съдебният изпълнител е
изпратил Запорно съобщение до ОДП Стара Загора-Пътна полиция с изх. №
63242/04.05.2015г. за налагане на запор на притежаваните от длъжника два броя МПС, а
имено: Лек автомобил – Форд Габлакси, рег. № ******* и Мотоциклет Сузуки Бъргман 125,
с рег. № ******* Изпратено е и съобщение до длъжника за наложен запор с изх. №
63244/04.05.2015г.. Същото е получено на дата 07.05.2015г. лично от адресата. С отговор
вх. № 21880/26.05.2015г. постъпил от ОДП Стара Загора-Пътна полиция, запорът е
регистриран в базата данни ан КАТ.
С последващи молби вх. № 10708/10.02.2017г.; вх. № 32647/12.04.2018г. и вх. №
78267/29.10.2019г. ввзискателят А.ЗА С. на В. ЕАД е поискал извършване на справки в БНБ
за открити банкови сметки на длъжника и да бъдат наложени съответните обезпечителни
мерки. Във връзка с тези молби съдебният изпълнител е изпратил Запорно съобщение с изх.
№ 63325/ 16.03.2017г. в Банка ДСК ЕАД. Същото е получено там и въз основа на него е
депозиран отговор от третото лице – банката за изпълненото действия- налагане на запор.
2
Въз връзка с възложените правомощия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и след извършена
справка в НОИ се установява наличие а трудов договор на длъжника. На получаваното по
него трудово възнаграждение е наложен запор с писмо с изх. № 49859/26.09.2019г.. Същото
е получено от работодателя „В.О.“ ЕООД ЕИК ******* на 02.10.2019г. по пощата. В
изпълнение на наложения запор третото задължено лице прави удръжки в размер на 52 лв.
на дата – 26.11.2019г. от трудовото възнаграждение на длъжника и го превежда по сметка н
съдебния изпълнител. След извършена справка в регистрите на БНБ се установяват наличие
на нови банкови сметки, открити от длъжника. До съответните банки са изпратени нови
запорни съобщения - съответно до Българо-американска кредитна банка с изх. №
57011/30.10.2019г. и до Банка ДСК ЕАД с изх. № 5701/30.10.2019г.
Във връзка с постъпила молба с вх. № 40289/12.05.2021г. от взискателя за извършване
на справка за наличие на трудови договори и налагане на запор върху трудово
възнаграждение съдебният изпълнител е извършил съответната справка в НОИ. При нея е
констатирал, че длъжникът М. ЦВ. П. има активен трудов договор, сключен с работодателя
„Л.Б.“ ЕООД. До работодателя е изпратено запорно съобщение с изх. № 26834/11.05.2021г. ,
връчено на 29.06.2021г. С отговор вх. № 65196/02.07.2021г. работодателят уведомява
съдебния изпълнител, че има предходно наложени запори върху трудовото възнаграждение
на длъжника. След извършаните от съдебния изпълнител справки в БНБ се установяват и
новооткрити банкови сметки на длъжника. За налагане на запор по тях са изпратени
следните запорни: до У.Б. АД с изх. № 26830/11.05.2021г. и до Банка ДСК АД с изх. №
26828/11.05.2021г.
На 13.07.2021г.по изпълнителното дело е постъпила Молба кс вх. №
69494/15.07.2021г. от процесуалния представител н длъжника адв. Л.Д. за прекратяване на
изпълнителното дело № 20148510403485 на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. С
разпореждане на съдебния изпълнител от 16.07.2021г. е отказано прекратяване на
производството поради липса на посоченото в молбата основание тъй като е приел, че
липсва законово основание за това.. За отказа длъжникът е уведомен лично със Съобщение
изх. № 42981/16.07.2021г. изпратено и по мейл до процесуалния му представител адв. Л.Д..
Подадената частна жалба срещу постановлението за прекратяване е насочена срещу
акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това двуседмичен
срок, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата съдът намира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато:взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични В. може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество В. на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
3
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ
на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно
процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на
принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт,
който във всички случаи има единствено констативен характер.
Жалбоподателят твърди, че в периода 16.03.2017г. до 30.10.2019г. по изпълнително
дело № 20148510403485 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ не извършвани
изпълнителни действия и е настъпила т. нар „перемпция“. Твърденията на жалбоподателя,
че съдебният изпълнител и взискателят по посоченото изпълнително дело са бездействали и
не са предприели никакви изпълнителни действия е неоснователно. Видно от материалите
от изпълнителното дело взискателят А.ЗА С. на В. ЕАД, ЕИК ******* е депозирал Молба от
12.04.2018г. с вх. № 32647/12.04.2018г. за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника и молба от 29.10.2019г. с вх. № 78267/29.10.2019г. за извършване на справка в
регистрите на БНБ за наличие на актуални банкови сметки на длъжника и налагане на
запори по тях. С тези си предприети действия взискателят е прекъснал изтичането на срока
за т. нар. „перемпция“, която претендира длъжникът като основание за прекратяване на
изпълнителното дело.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в конкретния случай не са
налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство, посочени в чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно възприетото в т. 10 от ТР № 2/2013г. по т. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемане на кое и да е изпълнително действие
в рамките на определения изпълнителен способ ,независимо дали е инициирано от
взискателя или е предприето от съдебния изпълнител в рамките на възложените му
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Още с молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е оправомощил съдебния изпълнител да определя начина на
изпълнението в това число да извършва изпълнителни действия по своя
преценка.Предприетите от съдебния изпълнител в периода от 16.03.2017г. до 30.10.2019г. са
от типа, които прекъсват давността, защото по своята същност са изпълнителни действия,
имащи за цел да удовлетворят вземането на длъжника. По изложените съображения
настоящият състав намира, че законоустановеният двегодишен срок, за да са налице
предпоставките за приложение на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не е изтекъл.
С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователна подадената жалба
срещу отказа на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ да прекрати образуваното изп. д. №
20148510103485 поради настъпила перемция, а обжалваното постановление, инкорпорирано
в съобщение с изх. № 42981/16.07.2021г. следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
4
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника по изпълнението М. ЦВ. П., ЕГН
**********, срещу постановление за отказ по изп. дело № 20148510403485 по описа на ЧСИ
М. П., рег. № 851, с район на действие СГС, инкорпорирано в съобщение с изх. №
42981/16.07.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника М. ЦВ. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Стара Загора, кв. ******* за присъждане на разноски по частно гр. дело № 11209
по описа за 2021г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5