Р Е
Ш Е Н
И Е № 260154
гр. Кюстендил, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при
секретаря В. Бараклийска след като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д.№ 151/2021 г. по описа на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
Адвокат
А.А. ***, в качеството му на особен представител на Б.Н.М. обжалва Решение №
260105/18.02.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. №
2578/2019 г. по описа на същия съд, с което признато за установено в отношенията между
страните, че Б.Н.М., дължи и следва да заплати на „Теленор България” ЕАД сума в
общ размер на 665,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 09.10.2015г., от която: 623,85 лв., дължими за периода от
м. 08/2016г. до м. 09/2017г., както и сума в размер на 41,59 лв. за придобиване
собствеността върху лизингованата вещ, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
(09.07.2019г.) до окончателното й изплащане, за която сума в хода на
производството по ч.гр.д. №1414/2019 г. на
КнРС
е била издадена заповед за изпълнение № 741/2019г. по реда на чл. 410 от ГПК.
С въззивната жалба се
релевират доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че Търговският закон е неприложим за спорното
правоотношение, тъй като определящо относно същото е обстоятелството, че
ответникът е физическо лице, а предмет на делото е спор за телефонен апарат за
мобилни услуги, която се
предоставя от телекомуникационен
оператор. Отделно от това съдът не бил обсъдил
аргументите на особения представител
за наличие на неравноправни клаузи в ОУ и не се е произнесъл по възражението за унищожаемост на
договора. Иска
се отмяна изцяло на решението на КнРС и отвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност,
неправилност и необоснованост на въззивната жалба, а изложените в нея доводи се
определят като нелогични и объркващи, некореспондиращи нито с мотивите на КнРС,
нито с фактите по делото. Подчертава се, че предмет на делото е неизпълнението
на договор за лизинг, който е уреден в ТЗ и препращащ към разпоредбите на ЗЗД.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоистанционното решение
като допустимо, правилно и законосъобразно, като се претендират разноските във
въззивното производство, респ. в случай че въззивната
жалба бъде уважена, се прави искане за намаляване размера на претендираното
адвокатско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия на страните.
В съдебно заседание страните не са
изпратили представители, които да изразят становище по въззивната жалба.
Жалбата като подадена в
законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269, ал.1, изр. Второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Пред районен съд в
рамките на срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, по реда на чл. 422 от ГПК са били предявени
положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че Б.Н.М., дължи и следва да заплати на „Теленор България” ЕАД
сума в общ размер на 665,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 09.10.2015г., от която: 623,85 лв., дължими за периода от
м. 08/2016г. до м. 09/2017г., както и сума в размер на 41,59 лв. за придобиване
собствеността върху лизингованата вещ, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
(09.07.2019г.) до окончателното й изплащане, за която сума в производството по
ч.гр.д. №1414/2019 г. на КнРС е била издадена заповед за изпълнение № 741/2019 г.
По
делото не
се спори, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и Б.Н.М. са сключени два
договора, като първият е Договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен
фиксиран номер ****
от 09.10.2015г., а вторият е Договор за лизинг от 09.102015 г. за телефонен
апарат ****** .
Стойността на предоставеното по договора за лизинг мобилно устройство е 956.57
лв. с ДДС, като срокът е 23 месеца, а месечната лизингова вноска- в размер на 41.59
лв. В чл. 4 от същия е посочено, че устройството е предадено на
лизингополучателя. Няма спор, че мобилното устройство, предмет на договора е
предадено на ответницата, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е
изпълнил задължението си по чл. 342, ал.1 от ТЗ. За лизингополучателя е
възникнало задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и
същият е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той
е бил длъжен по силата на чл.345, ал.1 от ТЗ да върне мобилното устройство след
изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал.3 от ТЗ. И в
двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови
вноски.
В тежест на ответницата е да докаже
плащане на претендираната сума по договора за лизинг. Така е и разпределена
доказателствената тежест в доклада по делото. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответницата. Предвид
това, че по делото не са представени доказателства за плащане на претендираната
сума, съдът намира, че искът е доказани по основание и размер.
Неоснователно е твърдението, че Търговският
закон е неприложим за спорното правоотношение, тъй като определящо относно
същото е обстоятелството, че ответникът е физическо лице, а предмет на делото е
спор за телефонен апарат за мобилни услуги и тя е предоставяна от телекомуникационния оператор. В тази
връзка следва да се посочи следното: Правната уредба на договора за лизинг се
съдържа в разпоредбите на чл. 342- 347 от ГПК. В случая между страните е сключен договор за оперативен
лизинг. Същият
е действителна правна сделка, която води до възникване на права и задължения за
страните по него. Няма никакви законови ограничения, касаещи страните по него,
като такъв може да бъде сключен и с физическо лице.
Неоснователни са възраженията, че районен съд
не е обсъдил аргументите на особения представител на ответницата за наличие на
неравноправни клаузи в ОУ и не се произнесъл по възражението за унищожаемост на
договора. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения
относно това, че не са налице основанията на
чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП за нищожност на процесния договор за лизинг, като
тези съображения се споделят и от настоящия съдебен състав.
Предвид на изложеното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на районен съд е законосъобразно и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна се дължат сторените във въззивното
производство разноски, които са в размер на 200 лв.
Мотивиран от
горното, Кюстендилски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260105/18.02.2021 г. постановено по
гр. д. №2578/2021 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА Б.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в
размер 200 лв. (двеста), представляваща деловодни разноски за въззивното производство
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: