№ 958
гр. Перник, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20251720101393 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. П., срещу “Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център,
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 932,37 лв., представляваща
главница за неплатени задължения за ползвана електрическа енергия за периода от
19.08.2014 г. до 17.12.2014 г. вкл. за обект на потребление с клиентски номер ***, сумата
29,46 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 24.10.2014 г. до
06.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 932,37 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.04.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 25,00 лв. – държавна такса, и сумата 80,35 лв. – адвокатско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 26.05.2015 г. по ч.гр.д. № 02266/2015 г. по описа на
Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 3233/2023 г. на ЧСИ С.Б. с район на действие
ОС-Перник поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
02266/2015 г. по описа на Районен съд – Перник на 26.05.2015 г. е издаден изпълнителен
лист в полза на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, със сегашно наименование „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, срещу ищеца за горепосочените вземания, въз основа на който е
образувано изп. д. № 176/2016 г. по описа на ЧСИ А.В. с район на действие Окръжен съд –
1
Перник, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като на гърба на изпълнителния
лист е отбелязано, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 24.01.2018
г. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 3233/2023 г. на ЧСИ С.Б. с
район на действие ОС-Перник, по което са предприети изпълнителни действия срещу ищеца
– наложен запор върху трудовото й възнаграждение. Твърди, че не дължи принудително
изпълнение на вземанията, тъй като са погасени с изтичане на предвидения в закона
петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 111, б „в“, чл. 110, и чл. 119 ЗЗД. Моли за
уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да заплати сторените разноски за
производството по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си юрк. Л.М., е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага, че
изпълнителният лист е издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение, издадена
по реда на чл. 410 ГПК, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 117, ал. 2
ЗЗД. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с предприетите от кредитора
изпълнителни действия по изп.д. № 176/2016 г. по описа на ЧСИ А.В. и изп.д. № 3233/2023
г. на ЧСИ ***. Позовава се на Решение № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г. на ВКС,
съгласно което за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК,
производства по принудително изпълнение следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС 3/18.11.1980 г., според което за времетраенето на изпълнителното
производство от образуването му до приемането на тълкувателния акт погасителната
давност е спряла, като новата погасителна давност при осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК започва да тече от датата на изтичане на двугодишния срок и при съдебно установено
вземане всякога е пет години. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените разноски за производството.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен в заверен препис изпълнителен лист от 26.05.2015 г., издаден
по ч.гр.д. № 02266/2015 г. на РС-Перник, с който А. И. Ц. е осъдена да заплати на „ЧЕЗ
Електро България“ АД сумата 932,37 лв., представляваща неплатени задължения за
ползвана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 19.08.2014 г. до 17.12.2014 г. за
обект с клиентски номер ***, сумата 29,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 24.10.2014 г. – до 06.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 932,37 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 25,00 лв. – държавна такса и сумата 80,35 лв. – адвокатско
възнаграждение.
От постъпилия препис на изп.д. № 3233/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.се установява, че
е образувано по молба от 24.10.2023 г. на „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу А. И. Ц. за
принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 26.05.2015 г., издаден на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №1981/14.04.2015 г. по ч.гр.д. №
02266/2015 г. на РС-Перник. В молбата е отправено искане за налагане на запор върху
2
трудовото възнаграждение и/или пенсия на длъжника.
От извършеното върху изпълнителния лист удостоверяване е видно, че изп.д. №
176/2016 г., образувано на 22.01.2016 г. е прекратено с постановление на съдебния
изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е
извършено на 24.01.2018 г.
С писмо с изх. № 2226/25.07.2025 г. от Заместник Административен ръководител на
Районен съд-Перник по делото е постъпила Заповед № 1970/14.04.2015 г. по гр.д. №
02226/2015 г. на Районен съд-Перник, касаеща други страни, поради което не следва да бъде
обсъждана.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за
които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
По делото не се спори, че изпълнителният лист е издаден на основание влязла в сила
заповед за изпълнение.
Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в
срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи
до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да
бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
3
Към момента на образуване на изп.д. № 1574/2016 г. на ЧСИ А.В. /22.01.2016 г./
приложение намират постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, според които в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително
успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността
прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД
понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис
и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
По делото липсват данни за извършените по изп.д. № 176/2016 г. по описа на ЧСИ А.В.
изпълнителни действия, като страните не спорят, че последното валидно такова е извършено
на 24.01.2018 г. в съответствие с извършеното отбелязване върху изпълнителния лист. С
оглед изложеното, съдът приема, че от 24.01.2018 г. е започнал да тече новият петгодишен
давностен срок. Във връзка с възражението на ответника, направено в отговора на исковата
молба, че новата давност започва да тече две години след тази дата, следва да се отбележи,
че това е моментът на прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, който е релевантен за течението на погасителната давност при действието на ППВС №
3/1980 г. С оглед момента на образуване на изп.д. № 1574/2016 г. на ЧСИ А.В. /22.01.2016 г./
обаче в случая приложение намират постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, според които новата погасителна давност тече от последното валидно
изпълнително действие, в случая - 24.01.2018 г.
Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е
спрял да тече за времето до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след
което е продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от
4
24.01.2018 г., е следвало да изтече на 24.01.2023 г., следва да се прибави периодът от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е
спряла, поради което същият е изтекъл на 01.04.2023 г.
Тъй като към момента на образуване на изп.д. № 3233/2023 г. по описа на ЧСИ
С.Б.вземанията са погасени по давност, извършените по него изпълнителни действия са
ирелевантни.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъде уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същият е сторил такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, и
700,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по
т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по
аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната
инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-Перник.
Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени
в Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.
14 от 2025 г.) имат ориентировъчен характер, като при определянето на дължимото
възнаграждение съдът следва да съобрази критериите, посочени по-горе /интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото/.
В случая материалният интерес на делото е 1058,10 лв., поради което на основание чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза
на 405,82 лв.
Предвид изложеното, като се съобрази материалния интерес на делото /1058,10 лв./,
фактическата и правна сложност на делото /приключването му в едно съдебно заседание, в
което като доказателство е приет препис от едно изпълнително дело и липсата на спор
между страните относно фактите/, съдът намира, че уговореното възнаграждение е
5
прекомерно и следва да бъде редуцирано на 500,00 лв.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото, възлизащи на 550,00
лв., от които: 50,00 лв. - държавна такса, и 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на “Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център, принудително
изпълнение на сумата 932,37 лв., представляваща главница за неплатени задължения за
ползвана електрическа енергия за периода от 19.08.2014 г. до 17.12.2014 г. вкл. за обект на
потребление с клиентски номер ***, сумата 29,46 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 24.10.2014 г. до 06.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 932,37 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.04.2015 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 25,00 лв. – държавна такса, и сумата 80,35
лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.05.2015 г.
по ч.гр.д. № 02266/2015 г. по описа на Районен съд – Перник и образувано изп.д. №
3233/2023 г. на ЧСИ С.Б. с район на действие ОС-Перник поради погасяване на вземанията
по давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център, ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 550,00 лв. /петстотин и
петдесет лева/ – разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6