РЕШЕНИЕ
Номер 84425.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20205300501878 по описа за 2020 година
Производството е по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Образувано по жалба на взискателя З. А. А. ЕГН **********, чрез адв.С. К.-Д. от
ПАК срещу разпореждане от 22.06.2020г. на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на
действие ПОС за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20138240403239,
поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по делото. В жалбата се
поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостната му
отмяна.
Въззиваемите длъжници Б. А., Р. А. и А. А. уведомени не вземат становище по
жалбата.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е
посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на СИ по чл.435 ал.1 от
ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното дело 20138240403239 на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район
на действие ПОС е образувано по изпълнителен лист от 28.10.2013г. издаден по силата на
заповед за изпълнение издадена по по ч.гр.д. № 16814/2013г. на РС Пловдив, с който
длъжниците Б. А., Р. А. и А. А. са задължени да платят солидарно на взискателя „Алфа Банк
1
клон България“ сумата от 4 029,93 лева по договор за кредит, ведно с 1 049,68 лв.
просрочена лихва, 82,72 лв. наказателна лихва, 225,98 лв. наказателна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от 21.10.2013г. до окончателното плащане и разноските
по делото.
С договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2018г. „Юробанк България“ АД
правоприменик на първоначалния взискател е продал вземането си по горния изпълнителен
лист на З. А. А. , като общия размер на вземанията по договора е оценен на 7 327,98 лева
към дата 04.01.2018г. Като сумата е разделена неплатени главница и лихви. На 28.05.2019г.
пред съдебния изпълнител е представена декларация от З. А. А. и Р. Н. А. , с който те
двамата правят прихващане на вземанията си по изпълнителното дело и по дължима сума за
месечен наем на апартамент за времето на събарянето на стара сграда до построяването на
нова сграда по договор за продажба на имот срещу построяване на самостоятелен обект в
сграда до сумата от 7328 лева. С обжалваното разпореждане от 22.06.2020г. на ЧСИ
Константин Павлов рег. № 824, район на действие ПОС изпълнителното дело се прекратява
поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по делото.
При тези факти обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, защото чл.433 ал.2
от ГПК изисква за приключване на изпълнението да е изпълнено задължението. По този
повод по изпълнителното дело е налице правен спор за изпълнение на задължението спрямо
взискателя, защото същият твърди, че вземането му от 7 327,98 лева към дата 04.01.2018г. е
стигнало до стойност от около 9 000 лева, защото е лихвоносно. ЧСИ не оспорва, че размера
на задължението по изпълнителния лист е повече от прихваната сума по горната декларация
от 7 328 лева, защото същото е лихвоносно. Но приема, че с горната декларация от
21.05.2019г. взискателя З. А. се е съгласил да си намали вземането по това изпълнително
дело до тази сума от 7 328 лева, по неясни причини. Взискателят А. отрича да е правил
такива волеизявления в горната декларация. Ето защо по делото е наличен правен спор
относно това дали част от дължимата сума по изпълнителния лист е погасена на някакво
договорно основание след издаване на изпълнителния лист или не. Съдебният изпълнител
има право да събира безспорно установени вземания, но не и да решава спорни въпроси
свързани с погасяването на задълженията по изпълнителните листи извън събирането на
сумата от него. Такова право няма и настоящия съд в производството по чл.435 от ГПК. За
решаването на тези спорове законодателят е предвидил исков ред в чл.439 от ГПК. Ето защо
не е било налице правното основание на чл. чл.433 ал.2 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното дело и обжалваното разпореждане следва да се отмени като
незаконосъобразно.
При направено искане за разноски от жалбоподателя З. А. следва на основание чл.81
от ГПК да му се присъдят разноски в размер на 250 лева за платен адвокатски хонорар по
настоящото дело /л.10/ и 25 лева за държавна такса /л.13/ платими от въззиваемите страни
по делото.
2
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.06.2020г. на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824,
район на действие ПОС за прекратяване на производството по изпълнително дело №
20138240403239, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по делото.
ОСЪЖДА Б. Р. А. с ЕГН ********** Р. Н. А. с ЕГН ********** и А. А. А. с ЕГН
**********, всички от гр.П., ул.*** да заплатят солидарно на З. А. А. с ЕГН ********** от
с.Б., *** сумата от 275 лева за разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3