№ 7
гр. Средец , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20202170100415 по описа за 2020 година
След проведено открито съдебно заседание на 22.04.2021г. с участието на секретаря
Маринка Маринчева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г. против Я. Ц. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Средец, област Бургас, ***
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Я. Ц. М. било
образувано ч.гр.д.№ 277/2020г. по описа на Районен съд – Средец, като против длъжника
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 325,15 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги и незаплатени лизингови вноски. Предвид
връчването на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК се заявява, че се
предявява установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение,
представляваща цена на дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за потребени
мобилни услуги в размер на 187,62 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 137,53
лева. Излага, че ответникът бил абонат на дружеството, тъй като бил сключен Договор за
мобилни услуги от дата 17.10.2017г. с клиентски номер ********* и титуляр по предпочетен
мобилен номер 0895/014867 с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лева с уговорен
срок на действие 24 месеца до 17.10.2019г. Сочи се, че въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
било фактурирано под клиентския номер на абоната *********.
За потребените от абоната – ответник услуги за периода от 25.06.2018г. до
24.09.2018г. били издадени следните фактури: фактура № **********/25.07.2018г. за
отчетен период на потребление от 25.06.2018г. до 24.07.2018г. с дължима сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 45,97 лева, за мобилен номер 0895/014867, която била
платима в срок до 09.08.2018г.; фактура № **********/25.08.2018г. за отчетен период на
потребление от 25.07.2018г. до 24.08.2018г. с дължима за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 27,98 лева, която била платима в срок до 09.09.2018г.;
фактура № **********/25.09.2018г. за отчетения период на потребление от 25.08.2018г. до
24.09.2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
24,98 лева, която била платима в срок до 10.10.2018г.; С кредитно известие №
**********/25.10.2018г. била извършена корекция на дълга по горепосочените фактури,
1
като била сторнирана сумата от 12,49 лева за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абоната такси. Била издадена крайна фактура № **********/25.11.2018г.
за потребени мобилни услуги за предходните три отчетени периода, по която се претендира
сумата от 86,44 лева.
В исковата молба се излага, че по повод договор за мобилни услуги от дата
16.04.2018г. сключен между страните по делото, ответникът бил абонат на дружеството и по
клиентски номер ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0893/812466 с
избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лева с уговорен срок на действие от 24 месеца до
16.04.2020г. Абонатът бил сключил и Договор за лизинг от същата дата 16.04.2018г., по
силата на който взел мобилно устройство марка LG, модел К10 2017 Black на изплащане
посредством 23 месечни вноски в размер на 8,09 лева всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. За потребените от абоната – ответник услуги за
периода от 20.06.2018г. до 19.09.2018г. ищецът бил издал следните фактури: фактура №
**********/20.07.2018г. за отчетения период на потребление 20.06.2018г. до 19.07.2018г. с
дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,19 лева, платима в срок до
04.08.2018г.; фактура № **********/20.08.2018г. за отчетения период на потребление
20.07.2018г. до 19.08.2018г. с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
35,10 лева, платима в срок до 04.09.2018г.; фактура № 72788302633/20.09.2018г. за
отчетения период на потребление 20.08.2018г. до 19.09.2018г. с дължима за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 33,10 лева, платима в срок до 05.10.2018г. С
кредитно известие № **********/20.10.2018г. била извършена корекция на дълга, като
сторнираната сума била в размер на 8,30 лева за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, като задължението за плащане по
горепосочените фактури възлизала за сумата от 101,18 лева. Била издадена крайна фактура
№ **********/20.11.2018г., по която се претендира сумата от 137,53 лева – незаплатени
лизингови вноски и 101,18 лева – потребени мобилни услуги.
Дружеството ищец твърди, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставените услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към
лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка LG, модел К10 2017 Black, били обявени за предсрочно изискуеми. Сочи
се, че дължимата цена за това мобилно устройство била в размер на 137,53 лева по Договор
за лизинг от дата 16.04.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
0893/812466. Длъжникът не бил заплатил 16 броя лизингови вноски на обща стойност в
размер на 129,44 лева, дължими за периода от месец декември 2018г. до месец март 2020г.,
нито бил върнал мобилното устройство на лизингодателя, поради което била дължима сума
в размер на 8,09 лева, като общо дължимата сума по договора за лизинг била 137,53 лева.
Отправя се искане да се признае за установено по отношение на ответника Я. Ц. М., че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД в размер на 325,15
лева, от които: 86,44 лева – потребени и незаплатени услуги за периода от 25.06.2018г. до
24.09.2018г. по Договор за мобилни услуги с абонатен номер ********* и 101,18 лева –
потребени и незаплатени услуги за периода от 20.06.2018г. до 19.09.2018г. по Договор за
мобилни услуги с абонатен номер *********; 137,53 лева – незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от дата 16.04.2018г., посредством който абоната взел мобилно
устройство марка LG, модел К10 2017 Black, във връзка с мобилен номер 0893/812466 с
абонатен номер ********* за периода от 12/2018г. до 03/2020г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноските сторени в заповедното и
настоящото исково производство.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява, но е
представена молба – становище от адв.В.Г., която релевира подробни съображения относно
основателността на исковата претенция и отправя искане за нейното уважаване. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Я.Ц. Митков, както и от назначения му особен представител адв.А.Ф..
Особеният представител адв.Ф. се явява в открито съдебно и по същество на спора излага
съображения, че начислените неустойки са неравноправни и противоречащи на добрите
нрави и на чл.143, т5 от ЗЗП. Относно начислените потребени такси няма възражения.
2
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 17.10.2017г. между „Теленор
България“ ЕАД и Я. Ц. М. е постигнато съгласие по отношение на предпочетен номер
359895014867 да се прилага абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални
минути и роуминг в зоната на ЕС, дата на издаване на фактура – на 25-ти всеки месец, като
въпросният договор е влязъл в сила на дата 17.10.2017г. и изтича на дата 17.10.2019г. Този
договор се фактурира под клиентски номер *********. С декларация съгласие от
17.10.2017г. се установява бстоятелството, че М. е получил екземпляр от Общи условия,
както и че е съгласен с тях и се задължава да ги спазва. Представен е и Договор за мобилни
услуги от 16.04.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и Я. Ц. М. е постигнато съгласие по
отношение на предпочетен номер 359893812466 да се прилага абонаментен план Тотал 24,99
с неограничени национални минути и роуминг в зоната на ЕС, дата на издаване на фактура –
на 20-ти всеки месец, като въпросният договор е влязъл в сила на дата 16.04.2018г. и изтича
на дата 16.04.2020г. Този договор се фактурира под клиентски номер *********. При
сключване на договора за мобилни услуги е сключен и договор за лизинг от 16.04.2018г.,
ведно с погасителен план към него, между дружеството мобилен оператор и ответника,
съобразно който е предоставено за временно и възмездно ползване следното устройство:
марка LG, модел K10 2017 Black, с телефонен номер 359893812466. Договорът е сключен за
срок от 23 месеца, като е уговорено първата лизингова вноска да бъде в размер на 50,00
лева, платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски,
всяка една в размер на 8,09 лева. Представени са и Общи условия на договора за лизинг,
подписани от ответника, както и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, както и Декларация
съгласие от 16.04.2018г. относно обстоятелството, че М. е получил екземпляр от тези общи
условия, както и че е съгласен с тях и се задължава да ги спазва. Видно от представената
крайна фактура № **********/20.11.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата от
137,53 лева – вноски за лизинг и 101,18 лева – задължения от предходен период, като от
представените фактура № **********/20.07.2018г., фактура № **********/20.08.2018г.,
фактура № **********/20.09.2018г., фактура № **********/20.10.2018г., става ясно, че се
касае месечни и еднократни такси за отчетен период от 20.09.2018г. до 19.10.2018г.,
обективирани в крайната фактура № **********/20.11.2018г. С крайна фактура №
**********/25.11.2018г. е начислена сумата от 86,44 лева - задължения от предходен
период, като от представените фактура № **********/25.07.2018г., фактура №
**********/25.08.2018г. и фактура № **********/25.09.2018г., става ясно, че се касае
месечни и еднократни такси за отчетен период от 25.06.2018г. до 24.10.2018г., обективирани
в крайната фактура № **********/25.11.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално
правно основание чл.79 и чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.228 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 277/2020г., по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на „Теленор България“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 130/29.06.2020г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника Я. Ц. М. за
вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство
сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявените в
настоящото производство искове по чл.422 от ГПК за вземането за мобилни услуги и
лизингови вноски, което от своя страна обуславя тяхната допустимост.
По отношение на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен за разглеждане по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК, с който се претендират месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, съдът намира следното:
Основателността на иска е обусловена от това ищецът да установи при условията на
3
пълно и главно доказване възникването на спорното вземане за главница и неговия размер, в
т.ч. – наличието на валидно облигационно правоотношение по договора за предоставяне на
мобилни услуги, предоставянето на твърдените мобилни услуги, по уговорения в договора
начин и приложимите към него Общи условия на мобилния оператор.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелствата, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, като
докаже възраженията и твърденията си.
От представените по делото договори за мобилни услуги от 17.10.2017г. и
16.04.2018г., сключен между страните по делото, се установява, че е налице облигационно
правоотношение между страните, по силата на което дружеството мобилен оператор е поело
задължение спрямо М. за предоставяне на мобилни услуги, като същите се фактурират под
клиентски номера ********* и *********. Параметрите за използване на въпросните услуги
са уговорени в самите договори, като видно от положения подпис от ответника в него, е
налице волеизявление от негова страна, че е съгласен с посочените в тях месечни
абонаменти и предоставяните услуги с тях. Установява се от събраните по делото
доказателства, че ответникът е запознат и се е съгласил с така изготвените Общи условия на
ищеца при хипотезата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, с оглед наличието на изрично
волеизявление в този смисъл, обективирано в декларация – съгласие, подписано във връзка
със сключения по делото договор.
С оглед валидното възникване на облигационното правоотношение между страните
по делото по горепосочените договори за мобилни услуги, ответникът в качеството на
потребител, се е задължил да заплаща ежемесечно цената за ползваните мобилни услуги,
съобразно общите условия на „Теленор България“ ЕАД. От своя страна мобилния оператор
се е задължил да предоставя уговорените мобилни услуги, като изпълнението на това негово
задължение не се оспорва в настоящото производство. Отделно от това предоставянето на
електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да
поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
препятства правото на потребителя по негова преценка и избор да използва тези съоръжения
за пренос на заявените чрез съответното устройство телекомуникационни услуги – пренос
на данни. От своя страна ответникът не твърди неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в отчета на трафика на услугите чрез ползваното от потребителя устройство.
Предвид това за ответника е възникнало задължението да заплати начислените и
фактурирани такси и месечни абонаменти за процесния период.
В чл.26 от Общите условия на мобилния оператор е предвидено, че при ползване на
услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на потребителя, като съобразно чл.27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан
на фактурата, но не по – късно от 18-дни след датата на издаването , а при неплащане на
сумата по фактурата в срок, Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на
потребителя до услугите, с изключение на достъпа до услугите са спешни повиквания, до
заплащане на дължимите суми. Съответно в случая страните са уговорили, че дата на
издаване на фактурите е 20-то и 25-то число на месеца, с оглед на което претендираните
суми са изискуеми именно след издаване на процесните такива – 20 – то число на месец
декември 2018г. и 25-то число на месец ноември 2018г. Съобразно чл.75 във вр. с чл.19б от
Общите условия, предвид липсата на плащане на дължимите суми по издадените месечни
фактури, процесният договор е прекратен едностранно от мобилния оператор. В случая не
се твърди и не се доказва от ответника в уговорения срок от издаването на фактурите,
включени в исковия период да е заплатил дължимите суми, с оглед на което по отношение
на мобилния оператор е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на
договора за мобилни услуги с ответника.
С оглед гореизложеното и тъй като ответникът не твърди и не доказа плащане на
претендираната сума от 86,44 лева – потребени и незаплатени услуги за периода от
25.06.2018г. до 24.09.2018г. по Договор за мобилни услуги от 16.04.2018г. с абонатен номер
********* и 101,18 лева – потребени и незаплатени услуги за периода от 20.06.2018г. до
19.09.2018г. по Договор за мобилни услуги от 17.10.2017г. с абонатен номер *********,
общо 187,62 лева, то искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
4
на ищеца сумата от 86,44 лева и сумата от 101,18 лева.
По отношение на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1
от ТЗ във вр. с чл.228 от ЗЗД, предявен за разглеждане по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с
който се претендират лизингови вноски за предоставяне ползването на мобилно
устройство, съдът намира следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че страните са обвързани от
валидно сключен договор за лизинг, по който в качеството си на лизингодател се явява
изправна страна, че е предал на лизингополучателя лизинговата вещ, като последния е поел
задължение за заплащане на лизингови вноски, възлизащи на претендираната сума, че
лизингодателят е трансформирал на основание уговорка в договора вземането си за
лизингови вноски в предсрочно изискуемо. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е бил изправен и е погасявал редовно задълженията си
за заплащане на лизинговите вноски или че е върнал вещта на лизингодателя.
Договорът за лизинг представлява договор, по силата на който едната страна,
лизингодател, се задължава да предостави за ползване вещ на другата страна,
лизингополучател, срещу възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за лизинг от 16.04.2018г., от съдържанието
на който се установява, че срещу сумата от 241,07, платима при първоначална вноска от
55,00 лева и 23 месечни вноски от 8,09 лева, ищецът предоставя за временно и възмездно
ползване на ответника устройство марка марка LG, модел K10 2017 Black, с телефонен
номер 359893812466. В чл.4 от договора е уговорено, че с подписването на същия от
лизингодателя, последният декларира и потвърждава, че устройството му е предадено в
уговорения с договора вид. Договорът съдържа погасителен план, сочещ падежите на
задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, както и техния
размер. Представени са и общите условия към договора за лизинг, като същите са подписани
в поле „за лизингополучател“ от ответника Я.М.. С клаузата на чл.12 от същите,
наименована предсрочна изискуемост и принудително изпълнение и по конкретно ал.2 от
същата разпоредба, става ясно, че страните са уговорили, че месечните вноски и другите
дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя, както и при забава в
плащането на дължимите съгласно тези договори плащания. В тази връзка, видно от
представените по делото фактури, става ясно, че ищецът е начислил вноски за лизинг в
размер на 137,53 лева.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, породено от договора за лизинг с предмет предоставяне на
посоченото в него мобилно устройство за временно и възмездно ползване – срещу
заплащане на цена за ползването, съгласно погасителния план, съдържащ се в договора.
Същевременно в качеството си на лизингополучател ответникът е подписал и е приел
приложимите към договора общи условия на търговеца, с оглед на което са изпълнени
изискванията на чл.298 от ТЗ за обвързване на потребителя с предварително изготвените от
насрещната страна общи условия. Установява се на следващо място, че ищецът е изпълнил
задължението си за предаване във фактическа власт на ответника на лизинговата вещ, тъй
като в качеството си на лизингополучател същият е положил подпис в договора за
получаването , а от друга страна е заплатил първата уговорена вноска. Предвид това за
него е възникнало задължението за заплащане на лизинговите вноски, представляващи
цената за ползването на вещта в размерите и сроковете, уговорени с договора. Не се твърди
от ответника, като не се и установява от доказателствата по делото, да е погасил
задълженията си за заплащане на лизинговите вноски, формиращи договорената цена на
ползването им, нито вещта да е върната на лизингодателя. Ето защо следва да се приеме, че
лизингополучателя не е изпълнявал своите задължения по договора – не е заплащал
лизинговите вноски, дължими в периода от месец декември 2018г. до края на срока на
договора - месец март 2020г., които задължения ищецът е включил в издадените и
представени по делото фактури. Действително от приобщените по делото доказателства не
се установява, че ищецът е уведомил ответника, че упражнява правото си по чл.12 от
Общите условия, приложими към договора за лизинг, да направи вземането си по същия
предсрочно изискуем, но правото да направи лизинговите вноски предсрочно изискуеми се
5
съдържа в изявлението му, обективирано в издадената фактура № **********/20.11.2018г.,
съгласно която ищецът е начислил вноски за лизинг в размер на 137,53 лева.
Ищецът претендира стойността на лизинговите вноски на основание сключения с
ответника договор за лизинг, като то произтича именно от тази сделка с определени срокове
за плащане на отделните лизингови вноски. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на
задължението, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по реда на
чл.422 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора. Длъжникът – ответник по иска, дължи
изпълнение, макар и само за онази част от задължението, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните. Дори когато не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски – в този
смисъл Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г., постановено по Тълкувателно дело №
8/2017г., по описа на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното и предвид данните по делото, като се съобрази, че
лизинговия договор е сключен за срок от 23 месеца, като този срок е изтекъл през месец
март 2020г., е настъпил падежът на всички лизингови вноски по договорите, като
ответникът не доказа в хода на производството погасяване на задължението си за тяхното
заплащане. Отделно от това тези вноски са предсрочно изискуеми и поради това, че са
налице предпоставките за упражняване на потестативното право за едностранното
прекратяване на договорите за мобилни услуги от 17.10.2017г. и 16.04.2018г., сключен
между мобилния оператор и лизингополучателя ответник.
Ето защо предявения иск, с който се претендират лизинговите вноски, е доказан по
основание и размер. Ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 137,53 лева,
представляваща сбор на лизинговите вноски по Договор за лизинг от 16.04.2018г, дължими
за периода от месец декември 2018г. до месец март 2020г. Предвид това искът с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345 от ТЗ във вр. с
чл.228 от ТЗ следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца претендираната сума от 137,53 лева.
Върху претенцията за главница за месечни абонаментни такси за потребени мобилни
услуги и главница за лизингови вноски, от ответника се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК – 29.05.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
Релевираните възражения от ответника чрез особения представител адв.А.Ф. не се
възприемат, доколкото са неоснователни и касаят вземания, които не се претендират в
настоящото производство.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на разноски има право
ищецът, като такива следва да му бъдат присъдени, а именно: 75,00 лева, представляваща
платена държавна такса, 200,00 лева – депозит за възнаграждение на особения представител,
назначен по делото и 180,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение или общо
сторените разноски в исковото производство са в размер на 455.00 лева. Следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса
и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение или общо сторените разноски в размер на 205,00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. Ц. М., ЕГН **********, с
6
адрес: гр.Средец, област Бургас, ......, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек
Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г., следните суми: 86,44 лева /осемдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/ – потребени и незаплатени мобилни услуги за периода от
25.06.2018г. до 24.09.2018г. по Договор за мобилни услуги от 16.04.2018г. с абонатен номер
*********, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, 101,18 лева /сто и един лева и осемнадесет стотинки/ – потребени и
незаплатени мобилни услуги за периода от 20.06.2018г. до 19.09.2018г. по Договор за
мобилни услуги от 17.10.2017г. с абонатен номер *********, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК – 29.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и 137,53 лева
/сто тридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща сбор на лизинговите
вноски по Договор за лизинг от 16.04.2018г, дължими за периода от месец декември 2018г.
до месец март 2020г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК № 130/29.05.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 277/2020г., по описа на Районен
съд – Средец.
ОСЪЖДА Я. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ......, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г., сумата от
455,00 лева /четиристстотин петдесет и пет лева/, представляваща съдебно деловодни
разноски за исковото производство и сумата от 205,00 лева /двеста и пет лева/,
представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7