Решение по КНАХД №1462/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, против решение № 582/18.05.2025 г., постановено по НАХД № 1209/2025 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган наказателно постановление /НП/ № 23-0003425/17.12.2024 г. и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати на „Нишикли Травел“ ЕООД разноски в размер на 100,00 лв.

С развити в жалбата доводи, които по съществото си обективират твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП, като се претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а в условията на евентуалност се иска разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът – „Нишикли Травел“ ЕООД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт А. М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представя подробни писмени бележки и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП, на основание чл.105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на „Нишикли Травел“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушаване на чл. 1, ал. 2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС във вр. с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“ за това, че на 14.07.2024 г. в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №158 превозвача е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“, като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 2/14.07.2024г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003458. Видно от ведомостта, че при попълването й по извършения превоз с МПС марка „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], кат. М3, е че в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) на същите са налице несъответствия – в основния екземпляр няма пътници, докато в дубликат-екземпляра има списък с пътници.

За да отмени обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, предвид неспазените изисквания на чл.42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН при извършеното в него фактическо описание на деянието, а така също и предвид липсата на обвинение със съставомерните за отговорността обстоятелства, тъй като несъответствието между два екземпляра на ведомост не изпълва фактическия състав на нарушение по чл.1, ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС, вр. чл.12, т.3 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (“Интербус“) - въззивната инстанция приема, че описаното нарушение по-скоро изпълва състава на чл. 13, т. 1 от Спогодбата, който регламентира задължение за превозвача да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване, каквото обвинение обаче не е формулирано.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс – нарушение на материалния закон.

Нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда императивни изисквания за формата на НП, спазването на които предполага точно и конкретно фактическо описание на деянието, което да прави повдигнатото обвинение ясно и недвусмислено и по този начин да дава възможност за адекватно упражняване на правото на защита от страна на наказаното лице. Коментираните от ВРС изисквания по чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН са спазени, за което касационният съд не споделя мотивите изложени от въззивния съд в постановеното от него решение – извършеното в тази връзка в процесното НП описание на деянието е ясно, доколкото в съдържанието на АУАН и НП е ясно посочено, че дружеството на настоящият ответник е превозвача, в което качество именно той е лицето, което следва да носи отговорност за организиране работата при извършване на международен случаен превоз на пътници.

Независимо от горното, касационният съд споделя направените от въззивния съд изводи за допуснато от наказващия орган нарушение на материалния закон. Видно от обжалваното НП, от фактическа страна е прието, че е извършен международен случаен превоз на пътници, който не е бил в съответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“, доколкото превозвачът не е попълнил надлежно и правилно ведомост №2/14.07.2024г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003458. Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗАвП „случайни автобусни превози” са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

Легалното определение на „случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз” е дадено в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, според което това са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и които могат да бъдат :

а) „обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1;

б) превоз от вида „пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;

в) превоз от вида „празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:

ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;

вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида „пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;

вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

Съгласно чл. 1 т. 2 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС „предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

В конкретния случай контролните органи не са установили пътниците, които са пътували в автобуса да са предварително съставена група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора или да заплати превоза. Не е установено и дали е имало пътници в автобуса и колко на брой. Видно от приложените два екземпляра от Ведомост № 2, единият касае превоз извършен от двама различни водачи на 14.07.2024 г., като не е посочена начална и крайна точка на превоза, нe е посочено и наличието на пътници, респ. не е попълнен списъка с пътници. Другият екземпляр, който представлява "дубликат" от ведомост № 2, от своя страна касае превоз извършен само от единия водач на същата дата, но по маршрут от Р. Турция до Р. България, Слънчев бряг с наличен списък с пътници. Следователно, не е доказан посоченият в НП факт за осъществяване на международен случаен превоз на пътници в двете посоки, както и че е налице несъответствие между оригинал и дубликат на една и съща ведомост. Отделно от горното, посочената като нарушена разпоредба на чл. 12, т. 3 от Спогодба "Интербус" се намира в раздел “Контролни документи за случайните превози освободени от разрешителни”, а Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари регламентира два вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и сл. и случаен превоз – чл. 52 и сл., но в случая АНО освен, че не сочи коя е международната автобусна линия, същият не установява осъществяване на случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция, в който смисъл материалният закон е неправилно приложен.

Същевременно, настоящият съдебен състав при служебната проверка за правилното приложение на материалния закон констатира, че процесното НП е обременено със съществен процесуален порок, който не е коментиран от ВРС, а именно – липса на пълно, точно, конкретно и ясно описание на елементите определящи гр. Варна като място за извършване на нарушението – в случая не става ясно защо АНО приема, че това е мястото на което е извършено нарушението. Неточното посочване на мястото на извършване на нарушението не може да се приеме за несъществен пропуск, тъй като се касае за нарушение, което е от естество да затрудни санкционираното лице правилно да възприеме всички елементи на вмененото му нарушение и конкретно - мястото на което се твърди, че го е осъществило, а това безспорно накърнява правото му на защита. Видно от пътния лист превоза е извършен от Р. Турция, т.е. тези данни не свързват гр. Варна с мястото на нарушението. Същественото процесуално нарушение винаги предполага отмяна на НП, в който смисъл е и постановеното от ВРС въззивно решение.

Така като е отменил материално и процесуално незаконосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената от касационния съд проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за присъдените разноски.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат, а ответника има право на разноски за юрисконсултска защита. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 582/18.05.2025 г., постановено по НАХД № 1209/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Нишикли Травел“ ЕООД, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.