Решение по дело №344/2025 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 1320
Дата: 13 август 2025 г. (в сила от 13 август 2025 г.)
Съдия: Димитрина Павлова
Дело: 20257130700344
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1320

Ловеч, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на пети август две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и с участието на прокурора ЦВЕТОМИР МИЛКОВ ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20257130600344 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., с адрес: гр. Врана, [улица], вх. Б, ап. 26, срещу Решение № 96 от 29.05.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 214 по описа за 2025 година на Районен съд /РС/ - Ловеч, с което първи наказателен състав е потвърдил Електронен фиш серия К № 9966686 на ОД на МВР - Ловеч за налагане на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ административно наказание глоба в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.

По изложените в касационната жалба доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение както на процесуалния така и на материалния закон, се иска неговата отмяна с отмяна на издадения ЕФ. Според касационния жалбоподател, А. Б. не е била уведомена за проведеното съдебно заседнаие, като така не е могла да изложи подробни аргументи относно подадената жалба до РС. Твърди се, че на посочената дата 19.10.2024 г. автомобилът, заснет с автоматизираното техническо средство, не е бил управляван от лицето, което е санкционирано с електронния фиш, като към касационната жалба е приложена декларация, съгласно която на 19.10.2024 г. в 18:03 ч. в обл. Ловеч, превозно средство с рег. № [рег. номер] марка Пежо, модел 208 е било във владение на друго лице, а именно В. В. Д..

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба вх. № 2246/05.08.2025 г. от адв. А. А. - упълномощен процесуален представител на касатора за даване ход на делото, с приложени към нея писмени доказателства. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - ОД на МВР – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Административен съд - Ловеч, в настоящия си касационен състав, предвид очертания в чл. 218 от АПК предмет на касационна проверка, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Посочените в касационната жалба касационни основания са за неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Като съобрази наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност настоящият състав приема по същество касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е бил издаден от ответника електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 9966686 на ОД на МВР - Ловеч, с който на касатора за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 800,00 лева.

Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 19.10.2024 г. в 18:03 часа в област Ловеч на ПП 1- 4 км 65+700, землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС „Пежо 208“ с рег. № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 103 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7865662 на 16.01.2024 г.

Видно от приложената разпечатка на снимков материал /на л. 12 от а.н.д. № 214/2025 г. по описа на РС Ловеч/ от изготвения от техническото средство видеоклип към преписката техническите и географски параметри съответстват на описаното в ЕФ.

За да потвърди процесния електронен фиш районния съд е приел, че при издаването на ЕФ, не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Счел е нарушението за безспорно установено от приложената разпечатка от използваното техническо средство, представляваща годно доказателствено средство. Посочил е, че от обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 103 км/ч, в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 с ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение „стационарна камера“. Районният съд подробно е обсъдил и доказателствата, въз основа на които е установено, че използваното в случая техническо средство е годно и технически изправно. По отношение на наличието на повторност, обуславяща налагането на глоба в двоен размер съдът е изложил мотиви относно предходно издаден и влязъл в сила електронен фиш. Изложил е и съображения относно липсата на предпоставки за квалифициране на нарушенето като маловажен случай и прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

В съответствие с чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на ЕФ са обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените към преписката писмени доказателства и се споделят от настоящия касационен състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на решаващия съд за законосъобразност на издадения електронен фиш, които са обосновани и се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

С разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е създаден облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство, което в случая според редовно събраните по делото доказателства е стационарно, а и изрично този факт е отбелязан в издадения ЕФ. Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба на закона и то е спазено. В случая, с оглед формата и вложеното съдържание ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В частност, в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които да индивидуализират по безспорен и категоричен начин нарушението от обективна и субективна страна. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора, предвид факта, че в срока по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението съобразно нормата на чл. 188, ал. 1, изр.2-ро от ЗДвП, и като собственик на автомобила на същата е наложено наказанието, предвидено за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В тази връзка, следва да се посочи, че 14-дневният срок, регламентиран в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП за подаване на декларация относно данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, е преклузивен, като законодателят е предвидил това да стане именно в този начален етап от производсвото с оглед своевременно установяване самоличността на нарушителя. С оглед на това, приложената с касационната жалба декларация /л. 6/ и представеното с молба с вх. № 2246/05.08.2025 г. в АдмС Ловеч свидетелство за управление на МПС /л. 18-19/ не могат да бъдат ценени като доказателства, които да обосноват извод за незаконосъобразност на процесния електронен фиш. Отделно от горното, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, с оглед забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Доколкото посредством представянето на горепосочените писмени доказателства касаторът на практика въвежда твърдения за нови факти, които не са били предмет на проверка от РС, то обсъждането им от касационната инстнация е недопустимо.

Пред първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.

Както правилно е приел районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № 003059047BBB, която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл. 189, ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 /л. 7 от а.н.д. № 214/2025 г. по описа на РС Ловеч/, издаден от БИМ на 06.10.2009 г. и протокол от проверка № 113-СГ-ИСИС/08.08.2024 г. /л. 6 от а.н.д. № 214/2025 г. по описа на РС Ловеч/ на БИМ, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че е извършено нарушение на транспортното законодателство като моторното превозно средство се е движило с превишена скорост от 43 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с пътен знак В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч , според приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство /л. 13 от а.н.д. № 214/2025 г. по описа на РС Ловеч/.

Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ и съответно на приложената Схема на републикански път. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От наказващия орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение.

Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията.

За извършеното нарушение на транспортното законодателство, при определяне на наказанието административнонаказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и законосъобразно е наложил предвиденото в чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП по вид и размер наказание. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 41 до 50 км/ч, се наказва с глоба 400,00 лева. Деянието правилно е квалифицирано като извършено в условията на повторност. От събраните пред районния съд доказателства категорично се установява предпоставката на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП за налагане на наказание по по-тежко наказуемия състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, защото нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Предходно издаденият електронен фиш серия К № 7865662/03.08.2023 г. е връчен на А. Б. на 30.12.2023 г. и е влязъл в сила на 16.01.2024 г. /л. 26 от а.н.д. № 214/2025 г. по описа на РС – Ловеч/. Деянието по процесния електронен фиш е извършено на 19.10.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, поради което попада в приложното поле на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

В този смисъл наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

При преценка законосъобразността на ЕФ, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването в касационната жалба на необоснованост е неоснователно, като следва да се посочи, че предвид разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, касационноте основания за обжалавне на решението на районния съд са посочените в чл. 348 от НПК, а не визираните в чл. 209 от АПК. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, касатор в настоящото производство, като съдът обосновано ги е приел за неоснователни. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.

Неоснователно е възражението на касатора, че А. Б. не е била уведомена за проведеното съдебно заседнаие, като така не е могла да изложи подробни аргументи относно подадената жалба до РС. Видно от надлежно оформените призовки за насроченото о.с.з. на 08.05.2025 г. на л. 19-20 от а.н.д. № 214 по описа за 2025 година на Районен съд – Ловеч, същите са получени на 25.03.2025 г. на изрично посочения в жалбата до РС съдебен адрес на упълномощения от Б. адв. А. А., а именно – гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 1, поради което не е налице ограничаване на процесуалните права на страната в производството пред РС Ловеч.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 29.05.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 214 по описа за 2025 година на Районен съд - Ловеч.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: