№ 66
гр. Шумен , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. С. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630200715 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-05-42/10.12.2020год. на Директора на
РЗИ - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.4 от Закона за
здравето на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер от
300/триста/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като редовно призован се явява лично в съдебно
заседание и с процесуален представител в лицето на адв.Попова от ШАК, който поддържа
депозираната жалба .
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител в съдебно заседание
- гл.юриск. Кирилова, който моли за постановяване на решение, с което да се потвърди
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
13.11.2021г. жалбоподателят С.С. се намирал в закрит обществен обект-магазин , находящ се
в Шумен на ул.“Ален Мак“№86а, стопанисван от „Аква 2005“ ООД, където работел, като
продавач, без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата
1
в условията на извънредна епидемична обстановка. Това поведение на жалбоподателя , било
възприето от свид.А.Р. /инспектор в РЗИ Шумен/ и свид.Г.Й./полицейски служител/, които в
този момент влезли в търговския обект. В обекта, освен жалбоподателя се намирало и друго
лице, очевидно клиент/с поставена предпазна маска/, с когото С. комуникирал. . Свид. А.Р.
съставил срещу жалбоподателя С. акт за установяване на административно нарушение №
697 от 13.11.2020г., в който посочил, че е нарушена разпоредбата на т.I . 7 от Заповед №РД-
01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на 2здравеопазването за въвеждане на
противоепидемични мерки на осн. чл.63, ал.4 от Закон за здравето, а именно за това, че на
13.11.2020г. в условията на обявена извънредна епидемична обстановка, обявена с решение
на МС № 325 от 14.05.2020г. и последно решение на МС № 673 от 25.09.2020г. за
удължаване срока на епидемичната обстановка, лицето СП. С. СП. работи в закрито
обществено място- магазин, като продавач без поставена защитна маска за лице, покриваща
носа и устата. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му АУАН, като това
обстоятелство е удостоверено с подписа на свид.Г.Й.. Писмени възражения не са
депозирани в изискуемия в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок. Въз основа на така съставения акт,
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено
наказателно постановление № РД-05-42 от 10.12.2020г. на директор на РЗИ Шумен, с което
на СП. С. СП. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на
т.I, 7 от Заповед №РД-01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки на осн. чл.63, ал.4 от Закон за здравето. Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.Р., свид.Г.Й. и
В. С.- свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най –
голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидР. и
Й./С., като собственик на магазина и работодател на жалбоподателя е пряко заинтересован
от изхода на делото/, като същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки
един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалите събрани по
делото доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: Наказателно постановление № РД-05-42/10.12.2020год. на
Директора на РЗИ - Шумен е издадено от компетентен орган по силата на разпоредбата на
чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради,
2
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита
на нарушителя.
Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето дефинира
понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп.
Посочената по горе заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен
случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторен факт е, че в хода на
изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието-
13.11.2020г. /От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита наР. и Й. се установява по безспорен начин,
че на 13.11.2020г. по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед,
противоепидемична мярка – задължение за поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в това число
кърпа, шал и други/, жалбоподателят, като продавач е обслужвал клиент в търговски обект,
находящ се в Шумен на ул.“Ален Мак“№86а, стопанисван от „Аква 2005“ ООД , което
место представлява закрито „обществено место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на §1а
от ДР на ЗЗ без поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. С
оглед изложеното се налага извода, че жалбоподателя С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на т.I, 7 от Заповед
№РД-01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с
чл.63, ал.4 от Закон за здравето и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда
наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
съставлява престъпление. Административно - наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това
деяние минимум от 300 лева, излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се
споделят напълно от настоящия съдебен състав.
В конкретната хипотеза извършеното от жалбоподателя не следва да се третира като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“
3
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са
предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН
по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че
същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355
от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения
които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на
обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване
живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя
изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Заради
пандемията по повод СОVID 19 се въведе извънредно положение в Република България,
преустанови се свободното предвижване на хора, взеха се поредица от мерки – здравни и
социални, за да се защити в максимална степен живота и здравето на гражданите на
Република България.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
6административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
4
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за РЗИ Шумен/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. Доколкото в съдебно заседание не бе посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - РЗИ Шумен по делото, в
размер на 80 /осемдесет/ лева, която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която
сума следва да се заплати от последния по сметка на РЗИ Шумен. В тази връзка, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № РД-05-42/10.12.2020год. на
Директора на РЗИ - Шумен ,
ОСЪЖДА СП. С. СП. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РЗИ Шумен сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5