№ 13001
гр. С, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110120619 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 125638/09.04.2025 г., с
която от името на „т“ ЕАД, ЕИК *** против Е. К. М., ЕГН **********, са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 414013/19.12.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. К. М., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1050,64 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в
гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.12.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 139,78 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
05.12.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия
/включваща и обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 16.09.2024 г. върху
платена главница, дължима за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г./; 3/ сумата от
33,06 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
1
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за
периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 19.12.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 9,07
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.07.2022 г. – 05.12.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение /включваща и обезщетение за забава за периода 16.07.2022 г. -
16.09.2024 г. върху платена главница, дължима за периода 01.05.2022 г. - 31.08.2022
г./.
На 20.12.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 76125/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 18.03.2025
г. Исковата молба е подадена на 09.04.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т” ООД (чийто правоприемник към
настоящия момент е дружеството Д ООД/, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Е. К. М., ЕГН ********** дължи в полза на т
ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 1050,64 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г.
2
– 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
19.12.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 139,78 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 05.12.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия /включваща и обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 16.09.2024 г.
върху платена главница, дължима за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г./; 3/ сумата
от 33,06 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение
за топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № ***
за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.12.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 9,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.07.2022 г. – 05.12.2024 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение /включваща и обезщетение за забава за периода 16.07.2022 г.
- 16.09.2024 г. върху платена главница, дължима за периода 01.05.2022 г. -
31.08.2022 г./, за които суми на 20.12.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 76125/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се, че от ответницата, през процесния период, е потребена,
респективно е доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на
стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до процесния
имот, което да е обвързвало страните през процесния период. Оспорват се и
акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по подробно изложени в отговора на
исковата молба съображения.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 76125/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, е депозирано възражение от ответницата,
с което са изложени съображения за оспорване на вземанията, предмет на
предявените искове.
Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
4
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
5
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
6
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
По делото не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, в това число нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 36, том VI, рег. № 11199, дело 1036/2000 г. от дата 28.11.2000 г. и заявление
– декларация за откриване на партида за процесния имот на името на ответника Е.
К. М., ЕГН **********, подадено от името на ответника пред ищцовото дружество
на 12.12.2000 г. /т.е. преди началната дата на процесния период/, че през процесния
период именно ответникът е бил собственик на имот, представляващ *, находящ се
в гр. С, бул. Ш ***, аб. № ***, че същият е отправил предложение за сключване на
договор за продажба и доставка на топлинна енергия до ищцовото дружество
/обективирана в горепосоченото заявление – декларация за откриване на партида за
процесния имот на името на ответника Е. К. М., ЕГН **********, подадено от
името на ответника пред ищцовото дружество на 12.12.2000 г./, че въз основа на
направеното предложение, ищцовото дружество е открило партида за процесния
период именно на името на ответника, респективно, че именно ответника Е. К. М.,
ЕГН ********** е имал качеството клиент на топлинна енергия за процесния
период и имот, представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № ***.
От събрания и обсъден по-горе доказателствен материал, се установява в
производството, че за процесния период /01.05.2022 г. – 30.04.2024 г./ именно
ответницата следва да отговарят за заплащането цената на доставена и потребена в
недвижим имот, представляващ представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***,
аб. № ***.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
7
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2022 г. – м. 04.2024 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Т ООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 4 броя
отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия, както и един брой щранг-лира в банята. Установява се още, че за отчет на
потребената енергия за битово горещо водоснабдяване е имало монтиран и
узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия: 1/
за отопление на имот, отчитана от монтираната в банята на имота щранг-лира
/показателите на уредите монтирани на четирите броя радиатори, находящи се в
имота през процесния период били „0“/; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация при отопляем обем на имота по проект 164 куб. метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, изчислена по отчет на показанията на
монтирания и узаконен в имота водомер.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 570,65 лева и топлинна
енергия битово горещо водоснабдяване на стойност от 262,46 лева. Установява се
също, че през процесния период служители на дружеството Т ООД редовно и на
конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното
8
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а
именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като
общо за процесния период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на
205,35 лева, която следва да бъде добавена към общия размер на стойността на
доставена до процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още,
че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1038,46 лева, за заплащането
на която следва да отговаря ответникът Е. К. М., ЕГН **********.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че Е. К. М., ЕГН ********** дължи в полза на
ищеца сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и за размер от 1038,46 лева и следва да бъде уважен за
тези период и размер, като за разликата над уважения размер от 1038,46 лева до
пълния предявен размер от 1050,64 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /24.10.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 139,78
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2022 г. – 05.12.2024 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия /включваща и обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. -
16.09.2024 г. върху платена главница, дължима за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022
г./, съдът намира следното:
9
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „т“ ЕАД на клиенти в гр. С, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “т” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът Е. К. М., ЕГН ********** е изпаднал в забава за
изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 1038,46 лева и дължи
лихва за тази забава за периода от 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г. Доколкото от ищеца
се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. –
05.12.2024 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът Е. К. М., ЕГН **********
дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която
съдът определя в размер на 294,93 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава в по-нисък размер /139,78 лева/ и при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал.
2 ГПК, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведена срещу ответника
Е. К. М., ЕГН **********, за сума, представляваща мораторна лихва за период от
10
15.09.2022 г. до 05.12.2024 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия, се явява основателна и доказана за периода 15.09.2022 г. до 05.12.2024 г. и
за пълния предявен размер от 139,78 лева.
По отношение на претенцията за сумата от 33,06 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за периода 01.09.2022 г.
– 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
19.12.2024 г. до окончателното й изплащане, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи /от събраните в
производството доказателства, в това число индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, касаещи процесните период и имот; формуляри за извършен
реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, носещи подпис на лицето осигурило достъп до процесния имот
за извършване на отчета/, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г. се явява основателна, като от страна на
ответника не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в размер на
33,06 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения
и приобщен към материалите Договор от 03.06.2020 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между т ЕАД и Т ООД, и представляващия Приложение №
2 към него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата
„Дялово разпределение“/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че Е. К. М., ЕГН ********** дължи на ищеца
суми /посочени в исковата молба/, представляващи главница за цена на услугата
11
дялово разпределение за процесния топлоснабден имот се явява основателен и
доказан в пълния предявен размер и за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г. и следва
да бъде уважен за тези период и размери.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /19.12.2024 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
сумата от 9,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.07.2022 г. – 05.12.2024 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение /включваща и обезщетение за забава за периода 16.07.2022 г.
- 16.09.2024 г. върху платена главница, дължима за периода 01.05.2022 г. -
31.08.2022 г./, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид достигането до извод за частична основателност на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове, настоящият съдебен състав
намира, че следва да разгледа направеното от името на ответницата възражение за
извършени частични плащания на суми, послужили за погасяване на вземания на
ищцовото дружество за главници и лихви, касаещи процесния период и посочения
в исковата молба недвижим имот.
Действително от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза се установи в производството, че при
извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество не са отразени
извършени от ответницата плащания, които да са отнесени за погасяване на
задълженията й за процесния период и посочения в исковата молба имот.
Същевременно от ответницата са представени доказателства за извършени
частични плащания на суми, касаещи задължения за заплащане стойността на
главница за цена на доставена топлинна енергия, за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия и лихви за забава върху тези главници,
които плащания са извършени за задължения в периода 01.02.2021 г. – 31.01.2023
г.,т.е. касаят и задължения, които са извън процесния период, респективно извън
12
предмета на делото /както правилно процесуалния представител на ищеца възрази
в хода на проведеното по делото открито съдебно заседание/, но и задължения за
период, който е част от процесния такъв, а именно за извършени частични
плащания на суми за главници и лихви за период 01.05.2022 г. – 31.01.2023 г.
Обстоятелството, че от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза се установи в производството,
че при извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество не са
отразени извършени от ответницата плащания, които да са отнесени за погасяване
на задълженията й за процесния период и посочения в исковата молба имот, не
могат да обвържат настоящия съдебен състав, доколкото отбелязванията в
счетоводството на ищеца са извършени именно от него /т.е. от негови служители/,
като е служебно известно на съда, че когато се получава плащане на суми /било и в
частично погасяване на задължения за конкретен период/, ищцовото дружество
отнася тези суми към най-старите съществуващи и непогасени задължения на
длъжника, независимо от извършеното посочване от последния, какво именно
същият счита, че погасява с извършеното плащане.
Съдът счита тази практика на ищцовото дружество за недобросъвестна и
незаконосъобразна, доколкото не е спорно в съдебната практика, че когато в
платежния документ длъжникът е посочил изрично кои свои задължения към
кредитора погасява, то последният следва да зачете волята на длъжника и да
погаси именно сумите и задълженията на длъжника, посочени в платежния
документ.
В настоящият случай по делото липсват доказателства, че ответницата има и
други непогасени задължения към ищцовото дружество освен процесните, което е
допълнителен довод за правилността на извода, че с извършените от същата
частични плащания от 15.01.2024 г. и 16.09.2024 г., касаещи част от процесния
периода /01.05.2022 г. – 31.01.2023г./, следва да се погасят частично вземанията на
ищеца, чиято дължимост се установи в производството.
От събраните писмени доказателства, представени от ответницата /които не са
опровергани в производството/ се установява, че същата е извършила плащания /на
15.01.2024 г. и 16.09.2024 г./, които частично касаят част от процесния период и със
същите, следва да се погасят частично вземанията на ищеца, чиято дължимост се
установи в производството, като тези плащания са на стойност от 411,85 лева.
С горепосочената сума, следва да се погасят: 1/ изцяло сумата от 33,06 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
13
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за
периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г., като доколкото плащанията са извършени
преди завеждане на делото, то законна лихва в полза на ищеца върху тази погасена
в цялост главница, не следва да се дължи; 2/ изцяло сумата от 139,78 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 05.12.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия /включваща и обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 16.09.2024 г.
върху платена главница, дължима за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г./; 3/
частично сумата от сумата от 1038,46 лева, представляваща стойност на доставена
и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в
гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., а именно със
сума в размер на 239,01 лева.
Следователно, предявеният от името на т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С,*** против Е. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С, бул.
Ш ***, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за
признаване за установено, че Е. К. М., ЕГН ********** дължи в полза на т ЕАД,
ЕИК ***, сумата от 1038,46 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в
гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., следва да бъде
уважен за сумата от 799,45 лева и за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 1050,64 лева – искът
следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /19.12.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Предявените от името на т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С,*** против Е. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С, бул. Ш ***,
*, искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Е. К. М., ЕГН ********** дължи в полза
на т ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 139,78 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
05.12.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия
/включваща и обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 16.09.2024 г. върху
платена главница, дължима за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г./; 2/ сумата от
14
33,06 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за
периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 19.12.2024 г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата от 9,07
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.07.2022 г. – 05.12.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение /включваща и обезщетение за забава за периода 16.07.2022 г. -
16.09.2024 г. върху платена главница, дължима за периода 01.05.2022 г. - 31.08.2022
г./, следва да се отхвърлят.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответникът в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 76125/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 76125/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за заплатен депозит за вещо лице
по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 300,00 лева; 5/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 76125/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 50,00 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя в размер от 100 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. К. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, бул. Ш ***, *, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***,
сумата от 48,65 лева, представляваща разноски за държавна такса и
15
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
76125/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. К. М., ЕГН **********, с
адрес гр. С, бул. Ш ***, *, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, сумата от 437,81
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 20619/2025 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 76125/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 20619/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, респективно такива не
следва и да му се присъждат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Д
ООД /правоприемник на дружеството Т ООД/ не са претендирани разноски в
настоящото производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата
на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С,*** против Е. К. М., ЕГН
**********, с адрес гр. С, бул. Ш ***, *, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Е. К. М., ЕГН ********** дължи в полза на т
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 799,45 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в
гр. С, бул. Ш ***, аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.12.2024 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.12.2024 г. по гр.д. № 76125/2024 г. по описа на СРС, 160
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 799,45 лева
16
до пълния предявен размер от 1050,64 лева.
ОТХВЪРЛЯ Предявените от името на т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С,*** против Е. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С, бул.
Ш ***, *, искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Е. К. М., ЕГН ********** дължи в
полза на т ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 139,78 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 05.12.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия /включваща и обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 16.09.2024 г.
върху платена главница, дължима за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г./; 2/ сумата
от 33,06 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение
за топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в гр. С, бул. Ш ***, аб. № ***
за периода 01.09.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.12.2024 г. до окончателното й изплащане; 3/
сумата от 9,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.07.2022 г. – 05.12.2024 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение /включваща и обезщетение за забава за периода 16.07.2022 г.
- 16.09.2024 г. върху платена главница, дължима за периода 01.05.2022 г. -
31.08.2022 г./, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.12.2024 г. по гр.д. № 76125/2024 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С, бул. Ш ***, * да заплати
в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 48,65 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 76125/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С, бул. Ш ***, * да заплати
в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 437,81 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 20619/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - Д ООД /правоприемник на дружеството Т ООД/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
17
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18