№ 334
гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело
частен характер № 20215220200446 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжителят АНГ. СЛ. Г. – редовно уведомен, не се явява. За него се
явява се адв. Ч. надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимата С. В. Б. - редовно уведомена, не се явява. За нея се явява
адв. А. надлежно упълномощен от преди.
СЪДЪТ докладва постъпила актуална справка за съдимост на
подсъдимата С.Б..
АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.
АДВ. А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ч. – Да се приеме постъпилата справка.
АДВ. А. – Да се приеме постъпилата справка.
По доказателствата и на осн. чл. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
постъпилата актуална справка за съдимост, както и характеристична справка
на С.Б., заверени копия на документи изпратени от Министерство на
здравеопазването с писмо изх. № 11-03-46/15.04.2021 г., писмо с приложените
1
документи на МБАЛ – Пазарджик с изх. № РД08-1498/25.06.2021 г., писмо на
РЗИ – Пазарджик с изх. № 05-207/08.10.2021 г. ведно с приложени писмени
обяснения.
АДВ. А. - Подсъдимата заяви, че е в болница, за това не се явява,
хоспитализирана е, няма против да се разгледа делото в нейно отсъствие,
единственото, което ме помоли е дали е представено по делото всички
решения на ТЕЛК, тъй като тя твърди, че от 2015 г. до 2020 г. е била
преглеждана и само един единствен път не е участвал д-р Г., всички останали
прегледи по нейни твърдения каза, че има решения на ТЕЛК и моли да бъдат
изискани, ако не са представени.
СЪДЪТ отбелязва, че на лист 75 се намира горецитираното писмо от
25.06.2021 г. на МБАЛ- Пазарджик, с което са предоставени всички издадени
експертни решения от ТЕЛК във заверени копия на С.Б. и същите вече бяха
приети към доказателствения материал, поради което не е необходимо
отново да бъдат изискани.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЮЛЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Ч. - От името на моя доверител заявявам, че поддържам тъжбата,
така както сме я предявили. Считам, че от анализа на установените по делото
факти се установи по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата
С.Б. на 07.07.2020 г. чрез жалба, умишлено е разпространила клеветнически
твърдения с израза „д-р Г. е казал специално за моя случай да не ми дават
проценти“, като безспорно същата е адресирана до Министъра на
здравеопазването по отношение на тъжителя д-р А.Г.. При простият прочит
на самата жалба се установява, че действително подсъдимата е съобщила
свои твърдения, с които видно от проведеното съдебно заседание на
02.02.2022 г. пред настоящия състав и пред страните изрично в обясненията
2
си в това съдебно заседание потвърди тези обстоятелства като безспорен
обективен факт. Тя заяви лично, че тя е диктувала на свидетелката А., която
буквално е нанасяла тези нейни думи. След което свидетелката А. е зачела
жалбата и е датирана с дата 07.07.2020 г., като лично в нейно присъствие
същата я е подписала и още същия ден я е подала до Министъра на
здравеопазването. Свидетелката А. безспорно заяви, че тази жалба я е
възприела, като пред настоящия състав и беше предявена и тя потвърди, че
именно това е датата на която е написана и на която тя за първи път я е
възприела, а именно 07.07.2020 г., като в някаква степен възпроизведе
написаното и това което си спомня на жалбата, като изрично заяви, че тези
думи за които е подведена подсъдимата под наказателна отговорност
действително са изречени от подсъдимата. Нещо повече самата свидетелка А.
на няколко пъти заяви, че лично тя като лице със юридически образование е
заявила на подсъдимата, че това не е редът и начина, ако тя не е доволна от
конкретното телково решение, има си ред пред който се обжалва пред
Националната Лекарската комисия. Въпреки всичко тя е държала това нещо
да бъде обективирано и да бъде доведено до знанието на трети лицата.
Обстоятелството, че същата е знаела, че това не е редът и начина по който
следва да бъдат защитени нейните права, че трябва да бъде защитена по
някакъв ред, и че се чувства неоправдана така както заяви и св. А. се
установява и от представените множество телкови решения от които е видно,
че поне 2-3 от решенията са обжалвани пред НЛК, която НЛК е уважила
нейната жалба и е връщана за допълнително разглеждане, след което именно
телковите решения по решение на д-р Г. процента и е завишаван, а не
намаляван. Считам, че действията от страна на подсъдимата са били
умишлени. Безспорно законодателят изисква тези неистински позорни
обстоятелства да са доведени до знанието на трето лице. В случая видно от
свидетелските показания, че тази жалба лично е била прочетена от
свидетелката А. на 07.07.2020 г. така, че още на същата датата е била
доведено до нейното знание по смисъла на закона. Същата заяви, че е
възприела написаното и именно в тази връзка е реплекирала подсъдимата,
като й е напомнила, че редът е друг. Друго обстоятелство безспорно в случая
е, че достатъчно е да се доведе до знанието на едно трето лице, за да бъде
осъществено от обективна страна състава на престъплението клевета и
позорно обстоятелство, така както са заявено в тъжбата. Това е така защото
3
разпространяването на тези обстоятелства пред по- широк кръг лица следва
да приемем, че е осъществен кръга на другия квалифициращ състав чл. 148,
ал.,1 т. 2 от НК и в тази връзка считам, че е изпълнен състава от обективна
страна. Безспорно това разгласяване на тези обстоятелства се явява позорно,
тъй като практиката и доктрината по смисъла на чл. 147 от НПК позорно
обстоятелство е това, което е твърдение за съществуването на конкретен
фактор в действителността, свързан от подсъдимия с личността на
пострадалия. В случая отнасящ се до неговата професионална реализация и
изпълнението на служебните си задължения, а именно че д-р Г. се е
възползвал от служебното си задължение да разпореди на комисията на която
той е председател по принцип, тъй като той на тази дата е отсъствал да се
наложи по- нисък процент от подлежащия за конкретното лице, което е
подсъдимата в настоящия процес. Считам, че този факт с оглед твърдените
морални ценности е от естество да накърни доброто име на моят доверител в
обществото и от друга страна там където той реализира своите
професионални задължения. От простия прочит на тъжбата е, че този факт е
достатъчно конкретизиран по съдържание, а именно по времеви
пространство, както и по отношение на неговият адресат, което в случая ни
позволи в настоящето производство да се извърши проверка на неговата
истинност относно релевантния факт, а именно дали това което обективно е
съобщено, че е станало е истина или не е истина. Видно от прочита на
свидетелските показания на единствените жени, които са били членове на
комисията, а именно св. М.Й. и другата свидетелка Ф. – С., че същите
заявиха, че са били членове на въпросната комисия, но никога по никакъв
повод никой от комисията не е казвал това което е обективирано от страна на
подсъдимата в процесната жалба във връзка с която е образувано настоящето
производство. За подкрепа на твърденията на подсъдимата, че това е истина
не бяха ангажирани каквито й да било доказателства, които да подкрепят тези
нейни твърдения. Не бяха опровергани събраните доказателства, както гласни
така и писмени, тъй като във връзка с тази жалба е извършена проверка от
Министерството на здравеопазването и лично от РЗИ, като целият доклад във
връзка с тези действия и издадените телкови решения са приложени със
съответното писмо с изх. №03-1688/14.09.2020 г. нещо за което е адресирано
и до самата С.Б. и с която тя е запозната за резултатите от извършената
проверка. Но въпреки всичко тя продължава да поддържа изразеното от нея,
4
което безспорно доказва, че и нейните действия са умишлени. Видно от
простия прочит на експертните решения, че първото експертно решение е от
27.09.2002 г., а последното което е издадено е от 19.04.2021 г., като в
предпоследното решение, което е процесното от 26.05.2020 г. и е видно, че
председател на комисията не е бил д-р Г. и въпреки всичко процента е по-
малък отколкото преди това, това което и е дал д-р Г., тъй като по по-
предходно решение д-р Г. е дал 50 процента на подсъдимата, а именно това е
експертно телково решение от 06.12.2017 г. От анализа на тези телкови
решения е видно, че цялото движение по намаляването и впоследствие
увеличаването на процентите е затова, че през годините всяка година тя е
имала едно заболяване впоследствие са се появявали по две-три заболявания
и всяко едно от тези заболявания има квалифицираност със съответен процент
и затова през различните години е с различен процент на освидетелстване на
нетрудоспособност, а не според обстоятелството, че един доктор я харесва, а
друг доктор не я харесва. Преди това д-р Г. е дал 50 процента, а д-р С. е дал 40
процента, като впоследствие той през 2020 г. е дал само за исхимичмна
болест на сърцето, а за да вдигне после процента на 19.04.2021 г. д-р С. е дал
50 процента след като е установил, че има и вече инсулинова зависимост.
Това доказва, че всички тези телкови решение през годините са на базата на
някакви обективни факти, а не на някакви субективни усмотрения от страна
на конкретните лекари. В тази връзка аз считам, че така предявеното
обвинение е доказано, както от обкитвана, така и от субективна страна. В тази
връзка моля за вашия съдебен акт. По отношение на предявения граждански
иск ние го поддържаме до размера на 5000 лева.
АДВ. А. – Моля да се възползвате от дадените ви от закона правомощия
и със съдебния акт, който ще постановите да признаете моята подзащитна за
невиновна и да я оправдаете по така повдигнатото обвинение по чл.147 от
НК. На първо място ще започна с едно Решение №93/2010 г. на ВКС, където
еднозначно е посочено, че в НПК тълкувателната дейност на ВС и в текущата
практика на ВКС принципни решения не се поставят никакви ограничения за
възможността частният тъжител да поправя непълнота в съдържанието на
част от тъжбата, например дата на извършване, място, елементи, непълнота,
но дело отстранено преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.
81, ал. 3 от НПК. Това се споделя от много други решения на ВС, които няма
да цитирам това считам че е най- важното. В този ред на мисли е и Решение
5
№ 139/2016 г. по НД №520/2016 г. на второ наказателно отделение, където
еднозначно е посочено, като говорим за датата на извършеното. При всички
случай да започне да тече срока по чл. 81, ал.3 от НПК е необходимо
пострадалият да е узнал за престъплението от което е пострадал, което
означава достатъчно знание за извършено деяние, което да мотивира у него
убеждение, че има право на защита по съдебен ред на накърнените си права.
Преценката за срок по чл. 81, ал. 3 от НПК е фактическа и подлежи на
обжалване във всеки отделен случай. Това което в пледоарията повереника на
тъжителя д-р Г., и твърди пред Вас, че изготвяйки тъжбата адв. Арабова на
07.07.2020 г. и е било станало известно, това не е вярно, поради току що
прочетените решения и практика на ВКС, а и с оглед обстоятелството че
именно адв. А. е написала на тази неграмотна жена жалбата до Министъра на
здравеопазването до г-н Кирил Ананиев, тъй като и други жени болни, като
нея са подавали жалби и са им обръщали необходимото внимание. Видно е,
че именно в резултат на назначената проверка и повторно разглеждането на
случая на подсъдимата е даден необходимият процент, който й се полага в
действителност. Искам да акцентирам вашето внимание, че в жалбата си тя
еднозначно сочи- „когато отидох д-р Г. го нямаше“, т.е. това е фактор, който е
неоспорим, но една от докторките която е член на комисията ми каза, че д-р
Г. специално е казал за моя случай да не ми дава процент. Тук основният
въпрос съгласно практиката на ВС, питам аз, къде е позорното обстоятелство.
Върховните съдии в своя съдебен акт сочат, че позорно обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт свързан у дееца с личността
на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро и в
обществото то може да се отнася до минало или настоящо поведение на
жертвата - цитира. Питам аз, къде е престъплението. Чисто хипотетично, ако
приемем, че д-р Г. е казал да не му се дава този процент, но това е негова
преценка като лекар, така е преценил и именно то се вижда, че един доктор е
преценил 40 процента, а друг доктор е преценил 50 процента, но
действителност й се полага много по- голям процент който и е даден след
депозиране на жалбата. Питам аз, кое е позорното обстоятелство тук, като
това е негова лична преценка като лекар специалист. Тук няма
съставомерност на деянието за твърдяното позорно обстоятелство. Освен това
аз ще Ви моля да се съобразите с многобройната практика на Европейският
съд за правата на човека като например дело Маринова и други срещу
6
България, Решение Страсбург 12.07.2016 г. подобен случай за клевета.
Европейският съд за правата на човека казва – цитира. Точно това е
направила подсъдимата Б., докладвала е на Министъра на здравеопазването.
Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на закона –
цитира. Практиката е изключително многобройна и категорична в тази насока
и всички съдии еднозначно приемат, че в случая не може да се касае за
каквото й да е престъпление по смисъла на чл. 147 от НК. Моля да счетете, че
в конкретния случай обвинението не се доказа, нито от обективна, нито от
субективна страна, тъй като по един безспорен и категоричен начин е
установено, че жалбата е написана на 07.07.2020 г. до Министъра на
здравеопазването, а е получена на 15.07.2020 г., т.е. де факто тя тогава е
станала достояние на тези лица. В тази насока е и Решение № 247/2019 г. на
ВКС, където еднозначно се сочи, че съобщението до Министъра на
здравеопазването на подсъдимата е осъществено с това право на жалба
гарантирано в чл. 10 от Европейския съд по правата на човека – цитира. В
този аспект аз ще Ви моля да признаете подзащитната ми за невиновна и я
оправдаете по обвинението и в тежест на тъжителя да възложите и
направените по делото съдебно деловодни разноски по смисъла на чл. 38, в
какъвто смисъл е изготвено адвокатското пълномощно приложено по делото,
още повече, че в случая се касае за част от прекратяване на обвинението за
обида, което преди няколко заседания беше оттеглено от тъжителя.
РЕПЛИКА АДВ. Ч. – Налице е такава практика на Европейския съд по
правата на човека, но тя няма нищо общо с този казус. Тук не може да се
възприеме, че това е жалба, с която тя е целила да защити някакви свои права,
поради простата причина, че вие преди малко цитирахте, че има жалби с
които са отменени телковите решения. Министърът на здравеопазването не
може да отмени едно телково решение и тя преди това се е възползвала
понеже има 3-4 жалби и е наясно с това обстоятелство. Това въобще не е
относимо и може да се приеме и още повече, и че свидетелката А. заяви, че
това не е начина по който тя може да защити правата си, но въпреки всичко тя
е настояла по този начин. От друга страна тънкият момент с обидата за
разлика от престъплението клевета при обидата лицето дава обективна
оценка за конкретната личност в случая тъжителя. Тук не сме изправени пред
такъв акт, за да говорим за каквото й да било обида. От друга страна
цитираното от вас решение за позорното обстоятелство, аз го имам това
7
решение на ВС, но вие там така щриховано ги маркирахте нещата, като
забравихте да кажете, че това решение се цитира и професионалната
реализация на конкретното лице, като всичко това се съпоставя и е укоримо
от гледна точна на обществените и морални неща, които са приети в
обществото, а обстоятелството е дотолкова позорно, тъй като не може едно
лице, което не е бил член на комисия тя да излага обстоятелства за това нещо
и не може, ако приемем че това е негова преценка, че тя не заслужава тези
проценти, то не е там мястото. Мястото е когато той е член на съответната
комисия, той не е бил там член, за да приемем, че това не е позорно
обстоятелство, напротив това го определя, че е човек, който злоупотребява
със служебните си положение. От друга страна за тези последните проценти,
те не са променени вследствие на жалба 2021 г., а са промени, затова че тя е
минала на инсулинова зависимост, отчетен е и диабет при нейното ново
заболяване. От друга страна аз не виждам смисъла, вие разбрахте и съдията си
отмени определението, остава си за конкретната дата 07.07.2020 г. на която
безспорно в съдебно заседание вашата доверителка, заяви че „аз поддържам
това действително, че е написана на този ден и в този ден е прочетено от нея,
подписала“ – говоря за трето лице А.. Не случайно цитирах, че ние не сме
повдигнали клевета по смисъла на публичност, а обикновеният състав на
клевета, което е нужно едно лице пред което да е разгласено това
обстоятелство, така че считам че изцяло е изпълнен състава на това
престъпление.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата, след
което я обяви на страните и разясни реда и сроковете за нейното обжалване.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 14:20
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8