Решение по дело №1467/2017 на Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 159

 

гр. Н.,  22.05.2018г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н., в публичното си заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета  година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР :  ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1467 по описа на НПРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от ищцата С.В.И. *** иск по чл. 66 вр. чл. 33, ал.1 от ЗС, срещу три групи ответници:1/ срещу Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А.; 2/ срещу С.Г.М. и съпругът й С.А.М.,*** и 3/ срещу Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А., за изкупуване от ищцата, в качеството й на съсобственик на недвижим имот, продадения на ответниците Б.Т.А. и С.Г.М. имот с идентификатор 520009.91.11.1 със застроена площ от 38кв.м., брой етажи – един, с предназначение – промишлена сграда с адрес гр. Н., ул. „***“, разположена в имот с идентификатор 520009.91.11, при същите условия.

Искът е с цена 2277,50 лв.

Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на имот 520009.91.11, находящ се в гр. Н., с площ от 3001кв.м., в м. „Москова мера“, начин на трайно ползване –нива, трайно предназначение на територията – земеделска земя, категория на земята при неполивни условия – трета, при граници на имота – имоти с №№ 520009.91.430, 520009.91.12, 520009.91.165, 520009.91.6.

Ищцата сочи, че този имот тя и ответниците Б.Т.А. и С.Г.М. са придобили чрез сделка по НА № *** г. на нотариус с рег. № 682 с р.д. РС Н., вписан под Акт № *** на СВп, при равни дялове – по 1/3 ид.ч.за ищеца и за всеки един от ответниците.

Сочи, че ответниците са придобили своята 1/3ид.ч. в режим на СИО, т.к имат сключени граждански бракове с останалите две ответници, а самата ищца е неомъжена.

Ищцата сочи, че в закупения от нея и двамата ответници имот е имало стара сграда – стопанска постройка, в много лошо състояние – необитаема, без прозорци, паднал покрив, срутващи се и напукани стени, за която продавачите не им представили документи към датата на сделката и от водените разговори с продавачите, ищцата останала с убеждение, че те нямат претенции за постройката, в резултат на което им я продават заедно със земята при условията на чл. 92 от ЗС.

След покупката на имота, ищцата сочи, че тя и останалите двама купувачи извършили ремонт на сградата, за около 30 000лв.

Ищцата сочи, че след ремонта на сградата, ответниците са я закупили от първоначалните продавачи на имота – Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А., като те самите са се снабдили с КНА за собственост на сградата в деня на продажбата й. Констативният нотариален акт е № *** г. на Нотариус с рег. № 364, а продажбата е извършена с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н..

Ищцата твърди, че на нея като един от съсобствениците на земята, не и е било предложено да участва в продажбата и да я закупи при същите условия.

Ищцата сочи, че тя като един от тримата съсобственици на земята, наред с ответниците Б.Т. и С.Г. има право на основание чл. 66 от ЗС вр. чл. 33, ал.1 от ЗС, като съсобственик на земята да изкупи от ответниците 1/3 ид.ч. от сградата при същите условия и цена, съгласно НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н., като имота съгласно сделката представлява: сграда с идентификатор № 52009.91.11.1 със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.91.11, при граници: от четири страни ПИ 52009.91.11.

Въз основа на изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да постанови решение, по силата на което да признае правото й на изкупуване от ответниците на 1/3ид.ч. от сграда с идентификатор № 52009.91.11.1 със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.91.11, при граници: от четири страни ПИ 52009.91.11, при същите условия и цена, предмет на НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н..

Желае присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответниците по делото Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А. ***, представлявани от адв. Г. ***, както и ответниците С.Г.М. и съпругът й С.А.М.,***, представлявани от адв. Б.З. ***, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК са депозирали общ писмен отговор, в който сочат, че счита искът за допустим, но е неоснователен.

Ответниците сочат, че не оспорват твърдението на ищцата, че те са съсобственици на ПИ 52009.91.11 при равни дялове: по 1/3ид.ч. за ищцата, за ответниците Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А. и за ответниците С.Г.М. и съпругът й С.А.М.,***.

Не оспорват твърдението, че в имота е имало стара сграда – стопанска постройка, както и не оспорват твърдението, че с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н., Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А. са продали само на Б.Т. и С.Г. посочената постройка.

Ответниците не оспорват придобиването на земята, заедно с ищцата, но твърдят, че по време на преговорите от нейно име е присъствал нейният съжител Г., а от страна на ответницата С.Г. е присъствал синът й Антон. На преговорите за продажбата на земята от страна на продавачите е било предложено на купувачите закупуването на сградата, за която продавачите имали документи, както и на намиращите с в имота движими вещи – цистерна с вместимост 20тона и метална тоалетна, долепена до сградата. Купувачите не се съгласили на предложената цена и поради това отказали покупката на предложената сграда и движими вещи и купили само земята.

Ответниците твърдят, че при извършване на самата сделка, но която ищцата присъствала лично била представена скица от Кадастъра, на която сградата, намираща се в земята, въпреки, че не била предмет на сделката била отразена на кадастралната карта в имота и им било разяснено от нотариуса, че купуват само земята, но не и сградата, която била нанесена на кадастралната карта на имота.

След извършване на сделката по продажба на земята, продавачите си прибрали движимите вещи.

Ответниците сочат, че заедно с ищцата са направили ремонт на сградата и започнали да я ползват.

Ответниците твърдят, че само двамата от тях - Б.Т. и С.Г. са проявили интерес за закупуване на сградата и след постигане на договорка с продавачите я закупили от тях. Това станало с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н..

Ответниците твърдят, че не са трети лица при продажбата на сградата, построена върху закупеното от тях и ищцата място.

Поради горното ответниците молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди направените разноски.

 

От ответницата Д.Т.Л. е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който тя сочи, че не отговарят на действителността посочените в исковата молба факти.

Твърди, че след като продали земята на ищцата и другите двама ответници - Б.Т.А. и С.Г.М., в имота останали собствените на баща й вещи – движима вещ, представляваща цистерна за вода с вместимост 20 тона и сграда, която той използвал при отглеждане на насажденията от арония. Сградата ответницата сочи, че не е била в описаното в исковата молба състояние, а е имала покрил, прозорци и врати и е била използваема. На кадастралната карта тя била отразена като собствена на бащата на ответницата Т. А. Т., починал на *** г.

При извършване на първата продажба, на земята ответницата и останалите съсобственици предложили на купувачите и сградата, но не постигнали съгласие и в резултат на това сградата останала собственост на ответницата и останалите наследници на Т. Т.. След продажбата на земята, ответникът Б.А. потърсил ответницата и предложил да закупи сградата, заедно с другата ответница С.М.. Ответниците, наследници на Т. се съгласили и извършили продажбата на имота, предмет на делото.

Предвид на горното ответницата счита искът за неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно НА № *** г. на нотариус с рег. № 682 с р.д. РС Н., вписан под Акт № *** на СВп, ищцата и ответниците Б.Т.А. и С.Г.М. са придобили чрез покупко продажба от Р.Т. А., А.Т.А. и Д.Т.Л., както и от Е. В. Й. недвижим имот, представляващ ПИ 520009.91.11, находящ се в гр. Н., с площ от 3001кв.м., в м. „Москова мера“, начин на трайно ползване – нива, трайно предназначение на територията – земеделска земя, категория на земята при неполивни условия – трета, при граници на имота – имоти с №№ 520009.91.430, 520009.91.12, 520009.91.165, 520009.91.6.

Съгласно приложеното по делото нот.дело № 24/2017 г., л. 121-157, за имота е била приложена скица, л. 142 от делото, на която в имота, предмет на сделката е означен и обект №1.

Поради това, че не са посочени отделни дялове за всеки от приобретателите, то те придобиват собствеността върху закупения имот по равно, съгл. чл. 30, ал.2 от ЗС, т.е от по 1/3ид.ч. от имота. Поради това, че ответниците – купувачи Б.Т.А. и С.Г.М. имали сключени граждански бракове със съпрузите си съответно Р.Х.А. и С.А.М., то по отношение на тях придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност, съгл. чл. 21, ал.1 от СК.

Върху имота не се спори между страните, че към момента на сделката е имало построена сграда-стопанска постройка, която според ищцата била в много лошо състояние, а според ответниците била просто занемарена, а самото място било обрасло. Страните нямат спор и относно състоянието на сградата, както и относно направения след това ремонт.

С констативен нотариален акт е № *** г. на Нотариус с рег. № 364 – Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А., са установили свое право на собственост върху сграда с идентификатор № 52009.91.11.1 със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.91.11, при граници: от четири страни ПИ 52009.91.11.

В същия ден - 23.11.2017 г. ответниците Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А. са продали с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н. на ответниите Б.Т. и С.Г., описания имот – сграда с идентификатор № 52009.91.11.1.

 

Ищцата твърди, че на нея като един от съсобствениците на земята, не и е било предложено да участва в продажбата и да я закупи при същите условия. За да се отговори на въпроса дали тя има такова право, следва да се отговори на въпроса дали обекта на тази сделка е годен самостоятелен обект.

По делото са представени строителни книжа, л. 75-85, като въз основа на разрешение за строеж № 31/03.07.2003 г. издадено в полза на наследодателят на ответниците Р.Т. А., А.Т.А. и Д.Т.Л., Тодор А. ***, с което му е дадено разрешение да строи в имота, описан в НА № 165, т.1, рег. № 883/2003 г. селскостопанска постройка за съхраняване на селскостопанска продукция със застроена площ от 35 кв.м. в УПИ 0910007 по плана на гр. Н..  От приетите по делото писмени доказателства (разрешение за строеж, скица, конструктивно становище с указания за изпълнение, квитанция за платена такса към Община Н. за разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 05.08.2003 г., протокол за извършено трасиране и справка за поземлен имот  неоспорени от ищцата, се установява, че построената в имота сграда е изградена на законно основание.

Построената в имота, закупен от тримата съсобственици, в т.ч и от ищцата, сграда няма самостоятелен характер и тя не може да бъде обект на самостоятелни сделки, в т.ч на извършената в последствие продажба от Р.Т. Анонова, А.Т.А. и Д.Т.Л. в полза на Б.Т.А. и С.Г.М.. Това следва от характера на самата постройка, която има обслужващо земята предназначение, съгласно приложената, приета и неоспорена от ищците документация. Съгласно приложеното строително разрешение № 31/03.07.2003 г., същото е издадено при спазване на условията на чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи.  И чл. 4, ал.1 от Наредба № 2. Съгласно съдържанието на тези разпоредби (на действалата към момента на издаването Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи,, обн., ДВ, бр. 48 от 28.04.1998 г., в сила от 28.04.1998 г., отм., бр. 85 от 6.11.2012 г., в сила от 6.11.2012 г., както и на новата Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012, с идентично съдържание) относно застрояването на земеделските земи и конкретно съгласно чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 10.04.1998г., без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва:1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята. Съгласно посоченото в тази разпоредба, постройките нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята. Нещо повече, при провеждане на отчуждаване или комасация, съгл. чл. 23 от Наредба № 2, собствениците са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите. Всичко това показва, че построената в земеделския имот стопанска сграда не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, а същата има обслужващо стопанската дейност върху земеделската земя предназначение, поради което и при провеждане на съответните мероприятия на отчуждаване или комасация, тези постройки не се заплащат. На приложената от ответниците скица, л. 76 и записания върху нея екзекутив „за изработване на конструктивно становище за изграждане на селскостопанска постройка 35кв.м. за съхраняване на селскостопанска продукция и инвентар“, подписано от арх. Д.М.. В самото конструктивно становище, изготвено от инж. Н.Х., също е посочено, че сградата е „стопанска постройка“, а в издадените протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво е записано, че те са издадени именно за „стопанска постройка за съхраняване на селскостопанска продукция“.

Всичко това установява по категоричен начин, че построената в земеделския имот постройка няма самостоятелно предназначение, същата има обслужващо земеделската земя предназначение за съхранение на произведената продукция, поради което тази постройка не може да бъде обект на самостоятелни права върху нея от страна на Р.Т. А., А.Т.А. и Д.Т.Л., както и на самостоятелни правни сделки, каквито са извършили по- късно. Тази постройка може да бъде прехвърлена заедно със земята, която тя обслужва, ако това е волята на страните, като за това дори не следва да се дължат пари. В случай, че купувачите не желаят да ползват постройката, то собствениците на земята при нейното прехвърляне, са длъжни да я съборят и почистят мястото. Самото изграждане на постройката е в съответствие с разпоредбите на чл. 2, ал.4 от Закона за опазване на земеделските земи.

Важно е да се отбележи, че самото снабдяване на продавачите Р.Т. А., А.Т.А. и Д.Т.Л., действащи чрез пълномощника си Б.А., макар това да не е посочено в самия НА № *** г. с констативен нотариален акт за собственост, не ги прави собственици на описания обект, който както са посочи е несамостоятелен обект на правото на собственост, доколкото констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. Този нотариален акт е нищожен, т.к описания в него обект, не притежава качествата по §5, т. 39 от ДР към ЗУТ за самостоятелен обект, в т.ч и на правни сделки. Извършената след това продажба на описаната стопанска постройка е също нищожна по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, доколкото няма годен за продажба предмет на правото на собственост. Изградената стопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция се явява единствено и само принадлежност към главната вещ, каквато се явява земеделската земя, съгл. чл. 98 от ЗС вр. чл. чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 10.04.1998г. и сега действащата Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Тя не може да се твърди, че е придобита и по силата на приращението, по смисъла на чл. 92 от ЗС, доколкото това е способ за придобиване на собственост върху вещ, годна да бъде самостоятелен обект, докато настоящата постройка не е такъв обект. В този смисъл е налице многобройна съдебна практика  Решение № 331 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4043/2008 г., III г. о., ГК, съгласно което собствеността на постройката в този случай следва правото на собственост на земята, върху която тя е построена, поради което не може самостоятелно да бъде придобита по давност; с  

Решение № 293 от 21.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1275/99 г., IV г. о. е прието, че  

 

 

 

постройки в имота, които нямат  татут на самостоятелен обект на собственост, а са с обслужващ характер по отношение на земята, върху която са построени, не могат да бъдат и обект на оригинерно придобиване отделно на терена; Тълкувателно решение № 44 от 18.V.1971 г., ОСГК и т.н.

Така по силата на чл. 98 от ЗС на законно основание, купувачите С.И., Б.Т.А. и С.Г.М., освен собствеността върху описания в НА № *** г. на нотариус с рег. № 682 с р.д. РС Н., вписан под Акт № *** на СВп недвижим имот - ПИ 520009.91.11, находящ се в гр. Н., с площ от 3001кв.м., в м. „Москова мера“, начин на трайно ползване – нива, трайно предназначение на територията – земеделска земя, категория на земята при неполивни условия – трета, при граници на имота – имоти с №№ 520009.91.430, 520009.91.12, 520009.91.165, 520009.91.6, са придобили и изградената върху него обслужваща земята постройка. Това следва от законната разпоредба на чл. 98 от ЗС, съгласно която принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. Друго, по приложената преписка не се установява и доказателство за това е приложената към нея данъчна оценка на имота, в удостоверението за която е посочено, че имота включва само земя с данъчна оценка от 551,25лв. Наличието на приложената по нотариалното дело скица от СГКК Шумен, на която е означена постройката под №1 в имота, без да е посочено, че има учредено вещно право, в случая на строеж в полза на Тодор Тодоров, е достатъчно доказателство за обема на прехвърлените от продавачите права и съответно придобити от купувачите. Документ за собственост от страна на продавачите за построената сграда не следва да бъде издаван, т.к сградата не е самостоятелен обект. Предвид на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността, съдът намира, че доколкото в НА № 21/2017 г.липсват уговорки, ограничаващи обема на извършената прехвърлителна сделка, то изразената от страните воля включва и прехвърляне на сградата, обслужваща земеделската земя, с ясно предназначение за селскостопанска продукция. Липсата на ограничения или задължения за премахване на съществуващата постройка, означава, че е била постигната воля между страните по нея сградата да се запази и да се предаде на новите собственици, а не да се премахва от досегашните такива.

От горното се установява, че сградата, обслужваща земята е преминала в собственост на купувачите на земята С.В.И., Б.Т.А. и С.Г.М. при извършване на сделката относно земеделския имот по  НА № *** г. на нотариус с рег. № 682 с р.д. РС Н., вписан под Акт № *** на СВп и те имат равни права за нейното  ползване по предназначение.  Като не са посочили за правата, които са учредени в полза на наследодателят Т. Т., неговите наследници и в т.ч. прехвърлили при продажбата на земята и самата сграда.

От горните изводи по фактите и правото се установява, че претенцията на ищцата за изкупуване на 1/3 ид.ч. от продадения с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н. на основание чл. 66 от ЗС вр. чл. 33, ал.1 от ЗС, като съсобственик на земята при същите условия и цена, съгласно НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н. е неоснователна, т.к при продажбата на земята на ищцата и на останалите двама купувачи е прехвърлена и сградата. Извършените по – късно от ответниците Р.Т. Анонова, А.Т.А. и Д.Т.Л., по установяване на право на собственост и продажбата на сграда с идентификатор № 52009.91.11.1 със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.91.11, при граници: от четири страни ПИ 52009.91.11, действия са в противоречие със закона и се явяват нищожни по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл искът на ищцата се явява неоснователен, т.к няма валидна сделка и годен самостоятелен обект на извършената с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н. продажба, част от който да подлежи на изкупуване. 

Съобразно установеното от съда и съгл. чл. 78, ал.3 от ГПК, следва доколкото са налице претенции от ответниците за присъждане на направените по делото разноски, то такива следва да им се присъдят, т.к искът на ищцата се отхвърля изцяло.

Направените от ответниците Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А. ***, представлявани от адв. Г. ***, разноски са в размер на 600лв., съгласно приложеното пълномощно и договор за правна помощ, л.9, както и разноските направени от ответниците С.Г.М. и съпругът й С.А.М., представлявани от адв. Б.З. *** са също в размер на 600лв. от името на ответниците са представени списъци за разноските, съгл. чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че исканите разноски от ответниците следва да им се присъдят изцяло.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд Н.,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 66 от ЗС вр. чл. 33, ал.1 от ЗС на С.В.И.  с ЕГН ********** *** срещу Б.Т.А. с ЕГН ********** ***, Р.Х.А. с ЕГН ********** ***, С.Г.М. с ЕГН ********** ***, С.А.М. с ЕГН ********** ***, Р.Т. А. с ЕГН ********** ***, А.Т.А. с ЕГН ********** *** и Д.Т.Л. с ЕГН ********** ***, за изкупуване на 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) от сграда с идентификатор № 52009.91.11.1 със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.91.11, при граници: от четири страни ПИ 52009.91.11, съгласно НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н..

 

ОСЪЖДА на основание 78, ал.3 от ГПК, С.В.И.  с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО на Б.Т.А. с ЕГН ********** *** и Р.Х.А. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 600лв.(шестстотин лева) за направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА на основание 78, ал.3 от ГПК, С.В.И.  с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО на С.Г.М. с ЕГН ********** *** и С.А.М. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 600лв.(шестстотин лева) за направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

                                               Районен съдия : ......................................

                                                                                           Галина Николова