Решение по дело №2292/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260062/27.1.2021г.

 

№......................                                   27.01.2021 г.                                        гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 2292/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0001037 от 25.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.В.  е наложена “имуществена санкция” в размер на  200 /двеста/ лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., издадена от министъра на транспорта. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради неправилно отразена фактическата обстановка, неправилно приложен материален закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

За Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. В съпроводителното писмо до съда излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподателят „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Северна“ № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 3 и се представлява от управителя В.Г.В.. „НВ Транс Груп“ ООД упражнява превозваческа дейности и притежава лиценз на Общността за международен обществен превоз на товари № 0710/14.06.2012 г.

На 02.09.2020 г. на дружеството – жалбоподател „НВ Транс Груп“ ООД била извършена комплексна проверка на транспортната документация за спазване на нормативните изисквания за извършване на транспортна дейност от длъжностни лица към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна. В хода на проверката било установено, че на 23.09.2019 г. превозвачът „НВ Транс Груп“ ООД извършил обществен превоз на товари с водач Д.К.М., ЕГН **********, който е управлявал товарен автомобил от категория N3, над 12 тона, марка “Волво” с рег. № Н 9945 ВК, за което МПС нямало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Въз основа тези констатации на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия А – 2019, № 277693 от  02.09.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 87а,        ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., издадена от министъра на транспорта. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия дружеството - нарушител, който бил надлежно предявен и подписан без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0001037 от 25.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.В.  е наложена “имуществена санкция” в размер на по 200 /двеста/ лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по               чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., издадена от министъра на транспорта.

 

 

 

 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетеля К.Н.К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят К.Н.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Още повече, доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 23-0001037 от 25.11.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на отдел „Контрол“в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

 

 

 

 

Императивната разпоредба на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ предвижда, че превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издадена на основание чл. 91а, ал.1 от ЗАвт.П и урежда по-специално начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване на изискванията на Закона за автомобилните превози, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти – (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) 165/2014. Съгласно ал. 1 на чл. 12 от цитираната наредба се извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина на селектиране на предприятията за извършване на проверка.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от  Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба. А според императивната разпоредба на чл. Обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба.Обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба.87а, ал. 1 от цитираната Наредба № 33 от 3.11.1999 г., лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има: т. 1 издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност и т. 2 издаден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС.

Разпоредбата на чл. 87а, ал. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. вменява като задължение на лицето по чл. 2, ал. 1 да организира извършването на предпътните прегледи по ал. 1, като регламентира, че предпътният преглед се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 9б, и е в трудовоправно или друго облигационно правоотношение с превозвача. Също така, според ал. 3 на чл. 87 от посочената наредба, прегледът по ал. 1 се извършва преди всяко излизане на превозното средство от експлоатационния център и включва проверка на: 1. техническото състояние на: а) достъпни системи, агрегати, механизми и възли на превозното средство; б) гумите и колелата; в) други достъпни възли и агрегати от ходовата част; 2. изправността на: а) работната спирачна уредба, както и изпускане на въздух или течност от нея; б) спирачната уредба за паркиране; в) осветлението и отоплението; г) осветителната и звуковата сигнална уредба; д) вратите и стъклочистачките и тяхното функциониране; е) огледалата за обратно виждане; 3. функционирането на компресора, както и налягането, което той поддържа в пневматичната система; 4. теч на експлоатационни течности и/или на гориво и 5. наличие на изискваните за ППС пожарогасител (включително валидността на периодичната му проверка), аптечка, обезопасителен триъгълник и светлоотразителна жилетка. А съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, предпътните технически прегледи се регистрират от лицето, което ги е извършило, в дневник по образец приложение № 9в.

По силата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, превозните средства от категория N3, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години, подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност всяка година, след което - на всеки 6 месеца. Съгласно чл. 16 от тази наредба Периодичните прегледи на ППС и прегледите и проверките по чл. 1, т. 1, т. 3, т. 6 – т. 8 се извършват от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Технически операции“, Националната служба за охрана, учебни заведения по ЗПОО и ЗВО, физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ или по ЗЮЛНС, както и от лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по реда на тази наредба.  Според чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., когато пътното превозно средство е технически изправно и не са установени неизправности и/или несъответствия, както и при установяване на незначителни неизправности по чл. 37, ал. 2 председателят на комисията, извършила периодичния преглед на ППС, издава удостоверение за техническа изправност част І, буква А и част ІІ и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. По силата на чл. 36а, ал. 1 от тази наредба, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Няма спор, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател „НВ Транс Груп“ ООД е имало качеството на превозвач. Това безпротиворечиво се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя.

От приложените по делото Тахографски лист от 23.09.2019 г. /л. 12 от делото/ и пътен лист серия А, № 323282/23.09.2019 г. /л. 11  от делото/ се установява, че на 23.09.2019 г. дружеството - жалбоподател „НВ Транс Груп“ ООД е осъществявало обществен превоз на товари със собствено превозно средство – товарен автомобил от категория N3, над 12 тона, марка “Волво” с рег. № Н 9945 ВК, с водач Д.К.М., ЕГН ********** по маршрут гр. Шумен – с. Дунавец. Няма съмнение и че за посоченото МПС е нямало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност в периода от 22.09.2019 г. до 30.09.2019 г. видно от направената служебна справка от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

От показанията на разпитаният свидетел, за който, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че превозвачът не е притежавал такъв документ - обстоятелство, което не се оспорва от последния. При така установеното несъмнено следва да се счете, че водачът действително е извършил нарушение на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. 

Ето защо, поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно - наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател в качеството му на превозвач и собственик на посоченото превозно средство, с което е извършен обществен превоз на товари на територията на Република България. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, като наказанието е наложена на основание             чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, предвиждащ „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. По начало дружеството - жалбоподател не оспорва изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, че процесното нарушение  съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Още повече, че в случая това е нарушение, което пряко засяга безопасността на всеки един участник в процеса на движение по пътищата и не е обществено оправдано да бъде проявено снизхождение към дружеството за извършеното нарушение. В случая обстоятелството, че впоследствие превозното средство е преминало технически преглед по инициатива на самото дружество – превозвач също не е в състояние да промени позицията на съда за нивото на обществена опасност на нарушението. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. Освен това, следва да се има предвид, че по силата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН на административно наказание подлежат и непредпазливите деяния. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

Освен това, съдът намира за неоснователни и доводите на дружеството – жалбоподател, изложени в жалбата, че е налице нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и            чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, след като дружеството-нарушител притежавало лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари, то в процесния случай била приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, а не разпоредбата на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта. От приложеният на л. 11 от материалите по делото пътен лист серия А, № 323282/23.09.2019 г. е видно, че с описания товарен автомобил, превозвачът не е извършвал „международен“ превоз. Напротив, от посочения пътен лист се установява, че с товарен автомобил от категория N3, над 12 тона, марка “Волво” с рег. № Н 9945 ВК, с водач Д.К.М., ЕГН ********** е извършен превоз по маршрут гр. Шумен – с. Дунавец. Т. е., уредените в цитирания нормативен акт /Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията/ задължения на превозвача са неприложими при осъществяване на автомобилен превоз на територията на страната, какъвто е процесния случай.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на нарушение по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради неправилно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като изрично както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е посочен офисът на дружеството в гр. Шумен като място на извършване на нарушението. Действително наказаният правен субект е търговско дружество с издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари № 0710/14.06.2012 г., но в процесния случай обаче е извършил обществен превоз на товари на територията на Република България.  В тази връзка субектът на нарушението е юридическо лице. От посочените признаци на неговото противоправно поведение по наказателното постановление се установява организиране провеждането на превоз на товари с МПС – товарен автомобил от категория N3, марка “Волво” с рег. № Н 9945 ВК, с водач Д.К.М., ЕГН ********** по маршрут гр. Шумен – с. Дунавец, за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен технически преглед. Ангажирана е отговорността на „НВ Транс Груп“ ООД като автомобилен превозвач, а не личната административнонаказателна отговорност на водача на товарния автомобил, извършил превоза в страната. Организирането на този обществен превоз без спазване на изискването за притежание на валидно удостоверение за преминат периодичен технически преглед е извършено в РБългария и по-специално в посочения по акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление офис на дружеството, който е идентичен с посочения от нарушителя офис по подадената от него декларация за съответствие с изискването за установяване на територията на РБ по           чл. 5 от Регламент /ЕО/ № 1071/2009.

Също така, съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател, че не е спазена изискуемата от закона форма при издаване на наказателното постановление поради неправилно посоченото основание за налагане на имуществената санкция, предвид посочването на чл. 53 от ЗАНН вместо        чл. 83 от ЗАНН. Действително в наказателното постановление е посочено, че се издава на основание чл. 53 от ЗАНН, но доколкото в диспозитива на правораздавателния акт е посочено изрично, че се налага „имуществена санкция“ на дружеството - нарушител, става ясно, че със същото законосъобразно административнонаказващия орган е наложил на юридическото лице „имуществена санкция“ на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Това е така, защото законодателят е предвидил в чл. 83 от ЗАНН, на юридическите лица и еднолични търговци да се налага „имуществена санкция“, а на физически лица да се налага административно наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: „обществено порицание“; „глоба“; „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като, за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 от ЗАНН и чл. 26 от ЗАНН. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на  чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в глава ІV „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“ като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС, съгласно което разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществена санкция“ за юридическите лица се свежда до субекта на отговорността и тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи двете наказания. В случая, с налагането на „имуществена санкция“ на юридическо лице, не е допуснато съществено нарушение на материалния закон, понеже ЗАНН е предвидил единствено за юридическите лица специалната хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна отговорност, което е съобразено от наказващия орган и правомерно е налажена имуществена санкция на юридическо лице. А с оглед на изложеното не може да се възприеме и за съществено процесуално нарушение, което да води след себе си до отмяна на обжалваното наказателно постановление.       

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., издадена от министъра на транспорта, какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 23-0001037 от 25.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.В.  е наложена “имуществена санкция” в размер на по 200 /двеста/ лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., издадена от министъра на транспорт, като правилно и законосъобразно. 

ОСЪЖДА „НВ Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                              

           

                                  

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: