МОТИВИ : Обвинението против подсъдимите Ф.Д.,
К.Ш. и Л.Г. са както следва:
Против
подс. Ф.Д. за това, че:
За
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във
връзка с чл.194, ал.1, чл. 26 ал.1 и чл.29, ал.1, б.”А” от НК за
това, че за времето от 09.12.2007г. до 26.01.2008г., при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, е отнел чужди движими
вещи, както следва:
1. За времето от
09.12..2007г. до 10.12.2007г., при условията на „опасен рецидив”, от частен дом в
с.Стряма, обл. Пловдив, чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи,
подробно описани в обвинителния акт, на обща стойност от 3786,70 лева /три хиляди
седемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, от владението на
Нигохос Харутюн Никохосян от с.Стряма, обл.Пловдив, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои,
2. На 15.01.2008г. срещу 16.01.2008г., от частен
дом в гр. Мизия, след предварителен
сговор с К.И.Ш. ***, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на
имот, са отнели чужди движими вещи – 13бр. гълъби от порода „Бухар” на
обща стойност 1300лева /хиляда и триста
лева/, от владението на Димитър Х. ***, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195,
ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”А” от НК.
3.
На 25.01.2008г.
срещу 26.01.2008г., при
условията на „опасен рецидив”, от частен дом в с.Жълти бряг, обл.Хасково, след
предварителен сговор с К.И.Ш. ***, чрез повреждане на преграда здраво направена
за защита на имот, е отнели чужди движими вещи на обща стойност 730 лева.
/седемстотин и тридесет лев/, от владението на Димитър Делчев Славилов от
с.Жълти бряг, обл.Хасково, без неговото съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във
връзка с чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”А” и във връзка с чл.55, ал.1 т.1 от НК.
Против
подс. Ф.Д. е повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 155, ал.5, т.3, 5 и 2 /за
свидетелката Дишкова /, във връзка с ал.3 и ал.1 и във връзка с чл.29 ал.1,
буква „А” от НК и чл.57, ал.2 от НК за това, че за времето от месец декември 2007
година – до 12.02.2008 година, в гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив,
с користна цел – чрез обещаване и даване на материална облага, е свождал към
блудствени действия и съвкупление С.И. ***, ЕГН-**********, Ирина Живкова
Дишкова, от гр.Пазарджик, ЕГН-********** и Антония Трендафилова Здравкова от
гр.Пазарджик, ЕГН-**********, като деянието е извършено по отношение на повече
от две лица и свидетелката Дишкова е била непълнолетна.
Против подс. Ф.Д.
е повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 155, ал.5, т.3, 5 и 2 /за
свидетелката Дишкова /, във връзка с ал.2 и ал.1 и във връзка с чл.29 ал.1,
буква „А” от НК, за това, че за времето от месец декември 2007 година до
12.02.2008г, в гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив, с користна цел –
чрез обещаване и даване на материална облага е предоставял систематически
помещения, намиращи се на първия етаж от
двуетажна жилищна сграда на улица „Мур” №2 на С.И. ***, ЕГН-**********, Ирина
Живкова Дишкова, от гр.Пазарджик, ЕГН-********** и Антония Трендафилова
Здравкова от гр.Пазарджик, ЕГН-**********, за полови сношения и блудствени
действия, като деянието е извършено по отношение на повече от две лица и
свидетелката Дишкова е била непълнолетна.
Против подс. К.Ш. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК за това, че за периода от 15.01.2008г. до 26.01.2008г., при условията на
„продължавано престъпление” е отнел чужди движими вещи, както следва:
1. На 15.01.2008г. срещу 16.01.2008г.от частен дом
в гр.Мизия, ул.”Л.Каравелов” № 71, ет.1, след предварителен сговор със Ф.Х.Д. ***,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнели чужди
движими вещи – 13бр. гълъби от порода „Бухар” на обща стойност 1300 лева
/хиляда и триста лева/, от владението на Димитър Х. ***, без неговото съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5
във връзка с чл.194, ал.1 от НК
2. На 25.01.2008г. срещу 26.01.2008г., от частен
дом в с.Жълти бряг, обл.Хасково, след предварителен сговор с Ф.Х.Д. ***, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, е отнели чужди движими
вещи – общо 16 бр. гълъби, като от тях: 9бр. са от порода „Мария Стюарт” и 7
бр. от порода „Бели Фенерлии” на обща стойност 730 лева./ седемстотин и
тридесет лев/, от владението на Димитър Делчев Славилов от с.Жълти бряг,
обл.Хасково, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК
Против
подсъдимия Ш. е повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2008г., в гр.Пазарджик, ул. ”Стефан Караджа” № 13, вх.Б, ет.1, ап.25, е
държал боеприпаси – 10 бр. патрони калибър 5,56мм., без да има за това
надлежно разрешително.
Против
подсъдимия Л.Г. е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 339 ал. І от НК за това, че на 13.02.2008 г., в гр. Пазарджик, ул.”Никола Петрини” №13,
е държал огнестрелно оръжие – 1 брой ловна пушка/ двуцевка/ марка “MERKEL”
калибър 12 с № 727322 и боеприпаси - 24 броя патрона калибър 9х18 мм, 14 броя
патрони калибър 9 х 19 мм, без да има за това
надлежно разрешение.
Против
подсъдимия Л.Г. е повдигнато и обвинение за престъпление по чл. 215 ал. І от НК за това, че на 13.02.2008
г. в с. Аканджиево, обл. Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага е
укрил чужди движими вещи – 8 броя гълъби порода “Бухар”, за които знаел, че
били придобити от Ф.Х.Д. чрез престъпление – кражба.
Подсъдимите не се признават за виновни по така предявените им обвинения и дават обяснения по същите като отричат
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна
страна по пунктовете на обвинението следното :
Относно
обвиненията против подсъдимия Д. за престъпления по чл. 155, ал.5, т.3, 5 и 2 във
връзка с ал.3 и ал.1 и във връзка с чл.29 ал.1, буква „А” от НК и чл.57, ал.2
от НК и по чл. 155, ал.5, т.3, 5 и 2 във връзка с ал.2 и ал.1 и във връзка с чл.29
ал.1, буква „А” от НК
През м.декември 2007г. в
гр.Пазарджик подс. Ф.Д. се запознал със свид. Ирина Дишкова. Д., казал
на свид.Дишкова, че скоро щял да наеме квартира в гр.Пазарджик, и ще я покани.
След около една - две седмици, подс.Д. поканил свид. Дишкова в квартирата си - 1- ви етаж от двуетажна
жилищна сграда намираща се на ул.”Мур” №2, гр.Пазарджик. Подс. Д. дал на свид. Дишкова 20 лева, и поискал да му направи „свирка”.
След като бил „обслужен” от свид.Дишкова, подс. Д. й казал, че може да й
намира клиенти за секс – услуги, и щял да й предоставя квартирата си за целта.
През месеците януари и февруари 2008г. свид. Дишкова ползвала
квартирата на подс.Джиков за извършване на секс – услуги с „клиенти„, намирани от подс. Д., като клиентите
оставяли на подс.Д. между 5 – 10 лева за ползване на квартирата му.
Пак през м.декември подс. Д. се запознал със
свид.Антония Здравкова и разменили
номерата на мобилните си телефони. Подс. Д. казал на свид.Здравкова, че ще й
намира „клиенти„ а тя да му давам между 10 – 20 лева за ползване на
квартирата му , вместо да ги води в хотел. След около две седмици подс. Д. се обадил на свид. Здравкова и й казал, че й намерил
клиент за извършване на секс – услуга. След като подс.Д. запознал
свид.Здравкова с въпросния клиент, подсъдимият ги завел до квартирата си, като
свид. Здравкова видяла, как
въпросния човек дал 10 лева на подс. Д. за предоставяне на
„терена„ за извършване на полово сношение. След като бил „обслужен” „клиента”,
свид.Здравкова също дала на подс.Д. 20 лева , каквато им била уговорката за
предоставяне на квартирата му. След около
две седмици подс.Д. се обадил на свид.Здравкова и й казал , че й е намерил
клиенти , като отново й предоставил
квартирата си на ул.’Мур”№2, и й дал ключа за квартирата. След като клиентите
били „обслужени„ свид.Здравкова дала на подс.Д. 20 лева за ползването на
квартирата му.
В началото на м.януари
2008г. подс.Д. *** със свид. С.И., като й казал, че знаел, че проституира и можел да й помогне,
като й намира клиенти, в замяна на което тя да му дава между 5 -10 лева за ползване на
квартирата му. През м.януари – м.февруари 2008г. подс.Д. намирал клиенти на
свид. И., като за целта им предоставял квартирата си на
ул.”Мур”№2, гр.Пазарджик , като от „клиентите„
получавал по 10 лева за ползване на квартирата му.
Фактическата
обстановка по този пункт съдът установи частично възоснова обясненията на подс.
Д., от показанията на свидетелите Антония Здравкова, С.И., показанията на св.
Ирина Дишкова по данни в ДП пред съдия и косвено от данните съдържащи се в
веществените доказателствени средства, изготвени въз основа на използваните
специални разузнавателни средства – записани телефонни разговори на подсъдимя Д..
Обясненията на
подс. Ф.Д., че не бил сводничел на св. Здравкова, И. и Дишкова и че не бил
предоставял посочената по-горе квартира за развратни действия, се опровергаха
категорично от показанията на св. Здравкова и И. в съдебното заседание и
показанията на св. Дишкова дадени пред съдия. В показанията на трите момичета,
които към онзи момент проституирали, категорично и еднозначно се установява, че
подсъдимия Д. им е намирал клиенти, като им предоствавял квартирата си в която
да проституират, като за това получава парично възнаграждение от момичетата и
клиентите им.
При проведаната
очна ставка между свидетелката Антония Здравкова и подс. Д. , св. Здравкова
поддържа изцяло показанията си като дори конкретизира как са избирали и са се
срещали с клиените в заведение Бялата къща с участието на подс. Д. и
впоследствие уточнявали и цената.
На
съдебно заседание св. Ирина Дишкова твърди, че не знаела къде се намира
квартирата на подс. Д. ***, твърди че била наркозависима и нямала много
спомени, както и че била проституирала, но не била давала пари на подс. Д. за
ползването на квартирата му. Поради противоречието на тези твърдения със
съдържанието на показанията на св. Дишкова, дадени пред съдия на досъдебното
производство и поради това, че твърди, че не си спомня, на съдебната фаза са
прочетени показанията на св. Дишкова на досъдебното производство, в които
същата подробно и ясно разказва, че се е запознала с Д. през месец Декември 2007 г. първоначално като
нейн клиент, след което подсъдимият започнал да й намира и други клиенти и да й
предоставя квартирата си за проституиране, срещу което получавал парично
възнаграждение от клиентите.
Съдът не
кредитира показанията на св. Дишкова дадени в съдебно заседание, а дава вяра на
тези от досъдебното производство. Стремежът на св. Дишкова да оневини подс. Ф.Д.
е очевиден – свидетелката не само че отрича напълно показанията си от
досъдебното производство, но и твърди, че нямала спомен въобще да е разпитвана
пред съдия, за което обстоятелства има приложен съдебен протокол в кориците на
делото. Именно този стремеж на св. Дишкова да отрича и преиначава категорично
установени факти, дава основание на съда да приеме за изключително недостоверни
твърденията на тази свидетелка в съдебно заседание.
За даде вяра на
показанията на свидетелките Здравкова и И. в съдебно заседание и тези на
Дишкова от досъдебното производство, съдът взе предвид и данните съдържащи се в
веществените доказателствени средства, изготвени в следствие използването на
специални разузнавателни средства. От многобройните записани разговори
проведени между подс. Д. и различни лица от женски пол не двусмислено и
категорично се установява, че същият към инкриминираният период се е занимавал
със сводническа дейност. Многобройни са разговорите при които Д. уведомява за
намерен клиент за проституция, участва в уговарянето на цената, прави уговорки
за мястото където да се извършат действията по проституцията, както и осигурява
такова – квартирата си, участва в уговарянето на самата среща, осигурява
транспорт на момичето до мястото на срещата и обратно. Именно това даде пълно и
категорично основание на съда да приеме за верни показанията на трите
свидетелки за това че Д. им е намирал клиенти и предоставял квартирата си за
проституция срещу което получавал парично възнаграждение от момичета и техните
клиенти.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели К. Грудев, Виолета Марчева и Христо Д. по
съдържанието си нямат отношение към предмета на доказване по делото и не
променят изложените по-горе фактически констатации на съда.
Свидетелят К.
Грудев установява че бил ходел с компания у свои познат с фамилия Кендеров,
където имало момиче, с което някой от компанията правили секс срещу заплащане,
но свидетелят Грудев не може да установи, кое е било това момиче.
Свидетелката Виолета
Марчева установява, че познавала Ирина Дишкова, която била наркоманка, както и
че подс. Д. и Дишкова се познавали. Свидетелката също така твърди, че подс. Д.
давал пари на Дишкова да му води други момичета, но Марчева не знаела дали
някое момиче е давало пари на подс. Д. за това че ползва квартирата му.
Свидетелят
Христо Д. /брат на подс. Д./ разказва как с негови познати от Гърция били в
квартирата на подс. Д. ***, където имало момичета, но никой не бил правел секс.
От
представените две писмени заключения на вещото лице д-р Пандова, които съдът
възприе изцяло, като обективни и компетентни, се установи по категоричен начин,
че и трите свидетелки Антония Здравкова, С.И. и Ирина Дишкова са могли правилно
да възприемат фактите и обстоятелствата от значение за делото и към момента на
съдебното следствие са в състояние да дават достоверни показания за тях.
Въпреки установената по делото зависимост на тези свидетелки от наркотични
вещества, на досъдебното производство, както и в съдебно заседание те дават
достатъчно конкретни, ясни и последователни показания, което изключва
възможността същите да не са били в състояние да възприемат фактите от значение
за делото.
Неоснователни
са възраженията на подс. Д. и неговия защитник, че при разпита на св. Ирина
Дишкова пред съдия били допуснати процесуални нарушения поради което тези
показания не следвало да се ценят като доказателство. Твърди се, че подс. Д. не
бил присъствал на разпита пред съдия, както и че разпитът бил проведен без
присъствието на родител и педагог или психолог.
Разпитът пред
съдия на св. Дишкова по ЧНД № 325/2008 г. е проведен за времето от 11,05 часа
до 11,25 часа на 13.02.2008 г. Подс. Д. е привлечен в качеството на обвиняем на
същата дата – 13.02.2008 г. за времето от 19,10 до 19,15 часа. Очевидно към
момента на провеждане на разпита пред съдия подс. Д. не е имал качеството на
обвиняем, поради което неговото
присъствие на разпита не е могло да бъде осигурено и не е било необходимо по
закон.
Относно
възраженията за липсата на родител или педагог при разпита на св. Дишкова пред
съдия. По силата на чл. 140 ал. 2 от НПК непълнолетния свидетел се разпитва в
присъствието на педагог или психолог, а при необходимост и на родител или
настойник, ако съответния орган намери това за необходимо. Очевидно законът
предоставя на разпитващия орган да прецени необходимостта от присъствието на
посочените лица по време на разпита. Възраженията които правят подс. Д. и
защитата му са само формални, т.е. твърдят че липсата на посочените лица на
разпита автоматично води до незаконосъобразност на същия, без да сочат
конкретни обстоятелства, които в конкретния случай да обосноват необходимостта
от присъствието на психолог или родител при разпита на св. Дишкова, за да може
да се направи извод, че преценката на разпитващия орган е била неправилна.
Съдът намира, че такива обстоятелства към момента на разпит на св. Дишкова пред
съдия не са били налични.
При така
установената фактическа обстановка при този пункт от обвинението против подс. Ф.Д.
съдът прие, че същият, от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 155, ал.5, т.3, 5 и 2 /за свидетелката Дишкова /, във връзка
с ал.3 и ал.1 и във връзка с чл.29 ал.1, буква „А” от НК и чл.57, ал.2 от НК като за времето от месец
декември 2007 година – до 12.02.2008 година, в гр.Пазарджик, при условията на
опасен рецидив, с користна цел, е свождал към блудствени действия и съвкупления С.И. ***, ЕГН-**********,
Ирина Живкова Дишкова, от гр.Пазарджик, ЕГН-********** и Антония Трендафилова
Здравкова от гр.Пазарджик, ЕГН-**********, като деянието е извършено по
отношение на повече от две лица и свидетелката Дишкова е била непълнолетна.
Подс.
Д. е имал ясни представи за всички обективни елементи на престъпния състав и е
искал настъпването на обществено опасните последици на деянията си – действал е
с пряк умисъл.
Вън
от всякакво съмнение е, че с действията си подс. Д. е осъществил състава на
престъплението сводничество – същият е постановявал контакт между
проституиращите лица от женски пол и техните клиенти, като в част от случаите
той е намирал клиенти, участвал е при уговарянето на срещата при двамата, при
определяне цената на услугата, предоставял е помещение за проституиране,
осигурявал е транспорт на момичетата до мястото на срещата и обратно в някои от
случаите. Всички тези действия на подс. Д. създават условия и спомагат за
осъществяване на дейността по проституция на посочените свидетелки.
Подсъдимият
е знаел, че и свидетелката Дишкова към онзи момент била непълнолетна
С действията си
подс. Ф.Д. е осъществил и състава на престъплението по чл. 155, ал.5, т.3, 5 и 2 /за
свидетелката Дишкова /, във връзка с ал.2 и ал.1 и във връзка с чл.29 ал.1,
буква „А” от НК, като за времето от месец декември 2007 година до 12.02.2008г, в
гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив, с користна цел е предоставял
систематически помещения, намиращи се на
първия етаж от двуетажна жилищна сграда на улица „Мур” №2 на С.И. ***, ЕГН-**********,
Ирина Живкова Дишкова, от гр.Пазарджик, ЕГН-********** и Антония Трендафилова
Здравкова от гр.Пазарджик, ЕГН-**********, за полови сношения и блудствени
действия, като деянието е извършено по отношение на повече от две лица и
свидетелката Дишкова е била непълнолетна.
Подс. Д. е имал
ясни представи за всички обективни елементи на престъпния състав и е искал
настъпването на обществено опасните последици на деянията си – действал е с
пряк умисъл.
Относно
обвиненията против подсъдимите Ф.Д. и К.Ш. за кражби при условията на
продължавано престъпление и против подс. Л.Г. за обвинението по чл. 215 ал. 1
от НК.
На 10.12.2007
г. свидетелят Нигохос Нигохосян от с. Стряма, обл. Плодвиска подал до РПУ на
гр. Раковски жалба за това, че през нощта на 9 срещу 10.12.2007 г. била
извършена кражба от дома му в Стряма
като били откраднати, по онегови твърдения, зеленчукови сортови семена на
стойност над 10 хиляди лева и машини за около 3500 лева.
На 10.12.2007
г. бил извършен оглед на местопроизшествието, като били иззети като веществени
доказателства част от компютърно устройство, отливки от следи от обувки и от
следи уставени от автомобилни гуми.
На 13.02.2008
г. в гр. Пазарджик свидетелят Иван Гагов предал доброволно на полицията осем
броя чували със семена с различна тежест между 5 и 10 килограма. В
протокола за доброволно предаване е отбелязано изявлението на лицето, предало
вещите - свидетелят Иван Гагов – „донесоха ми ги Ф. и Коцето. И не знам от къде
са ги взели”.
С разписка от
15.07.2008 г. на свидетелят Нигохосян са върнати подробно изброените в
съставена разписка за връщане сортови зеленчукови семена по вид и количество. В
разписката св. Нигохосян отбелязъл че семената били по количество и
разновидности същите като тези които му били откраднати.
Тази фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Нигохосян, св. Тодор
Радулски, Петър Аракчиев, Кольо Яанков и Иван Гагов, както и от приложените
писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за
доброволно предаване и разписка за връщане на вещите.
В показанията
си свидетелят Нигохосян твърди, че му били откраднати семена за 10 хиляди лева,
които 5-6 месеца по – късно му били върнати от полицейски служители в гр.
Пазарджик.
Свидетелят
Тодор Радулски , полицай в РПУ на МВР гр Раковски, установвява че Нигохосян се
оплакал за извършената му кражба, но проведените оперативно издирвателни
мероприятия не довели до разкриване на извършителите.
Свидетелят
Петър Аракчиев установява че при него ходели Д. с друго момче, което Аракчиев
не познавал. Д. си взел гълъби от св. Аракчиев, а другото момче му оставило 22
пакетчета семена, които в последствие били иззети от полицията.
Свидетелят
Кольо Янков установява, че заедно с подс. Д. били изтърпявали наказание
лишаване от свобода. Д. и брат му били ходили при Янков да търсят монети. Янков
бил работел при свидетеля Нигохосян, но подс. Ф.Д. не бил питал Кольо Янков
нищо за св. Нигохосян.
Свидетелят Иван
Гагов установавя че при него дошли подс.
Д. и „Коцето /свидетелят изрично уточнява че в кавички коцето не бил подс. К.Ш.
и още едно момче, които оставили чували със семена. Впоследствие взели част от
семената, а останалата част била иззета от служители на полицията.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че не може да се направи
обоснован категоричен и еднозначен извод, че подс. Ф.Д. е автор на кражбата
извършена на 9 срещу 10.12.2007 г. от дома на св. Нигохосян в с. Стряма обл Пловдивска.
Липсват
категорични доказателства затова че иззетите и върнати на Нигохосян семена са
именно тези откраднати от дома на свидетеля. Дори това обстоятелство да беше
установено по категоричен начин, то не води до извода, че подс. Ф.Д. е извършил
кражбата.
За това съдът оправда подс. Д. по обвиненето за престъпление по чл. 196 ал.
1 т. 2 във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 3 във връдзка с чл. 194 ал. 1 и чл. 29 ал.
1 буква А от НК за това, че за времето от 09.12..2007г.
до 10.12.2007г., при условията на „опасен
рецидив”, от частен дом в с.Стряма, обл. Пловдив, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи, подробно описани в
обвинителния акт, на обща стойност от 3786,70 лева /три
хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, от владението
на Нигохос Харутюн Никохосян от с.Стряма, обл.Пловдив, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои,
Свидетелят
Димитър Дахлев отглеждал гълъби от породата „Бухар” в дома си в гр. Мизия на
ул. „Любен Каравелов „ № 71.
На
16.01.2008 г. Дахлев установил липсата на част от гълъбите му, за което подал
жалба в полицията.
На
13.02.2008 г. свидетелят Дахлев бил повикан да присъства на претъсване за да
разпознае евентуално откраднатите му гълъби. Претърсването било извършено в с.
Аканджиево обл. Пазарджишка в дома на бащата на подс. Л.Г.. На място свидетелят
Дахлев и свидетелят Тихомир Петков посочили осем гълъба за които зоявили че
били на Дахлев. Гълъбите били иззети и дадени на отговорно пазене на Дахлев.
С
разпореждане от 14.02.2008 г. по ЧНД № 38/2008 г. на Оряховския районен съд,
съдът отказал да одобри извършеното процесуално следствено действие,
претърсване и изземване, поради което същото, както и последиците от него се
считат за неизвършени и ненастъпили.
Фактическата
обстановка по този пункт на обвинителния акт съдът възприе въз основа
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Димитър Дахлев, Тихомир
Петков, Ангел Стамболийски, Ангел Блажев, Атанаска Блажева, Тенчо Васев и
изготвената гласова индетификационна експертиза.
Съдът
прие за недостоверни показинията на свидетеля Дахлев, че гълъбите намерени в с.
Аканджиево били негови. Липсва убедителни пълно описание на гълъбите и
извършване на разпознаване по правилата на НПК, за да може да се приеме, че
свидетелят Дахлев е разпознал именно своите гълъби. Съдът отчете и обстоятелството,
че този свидетел е заинтересован.
Показанията
на останалите свидетели не са в състояние по никакъв начин да установят, че
иззетите гълъби са били тези предмет на кражбата извършена в гр. Мизия.
Заключението
на гласово - индетификационнната експертиза също не доказва по категоричен
начин авторството на тази кражба. От заключението се установява проведен
разговор в нощта на кражбата между подсъдимя Ф.Д. и подс. Л.Г., в който Г. пита
Д. дали имал гълъби и в последствие Д. казва на Г. да приближи джипа. По делото
няма данни за това къде са се намирали двамата подсъдими, когато са провели
този разговор. При направен опит от съда да събере доказателства в тази насока,
с писмо изх. № 4873/30.04.2009 г. на Мобилтел ЕАД София, съдът е уведомен, че съгласно чл 251
от ЗЕС тази информация не се съхранява към момента на разглеждане на делото.
Доказателства в тази насока на досъбеднонто производство не са събрани и
възможността за събирането им вече не съществува с оглед разпоредбата на чл.
251 от ЗЕС.
При
така събраните доказателства всички описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти за това как подс. Д. предложил на Ш. да извършват кражбата на гълъбите
на Дахлев, как на 15.01.08г. тримата подсъдими отишли в Мизия, как Д. и Ш.
отишлеи в дома на Дахлев, където Д. счупил заключващ механизам на вратата на
гълъбарника и от там взели 13 гълъба, които с автомобила на Г. ***, се оказват
едни предположения, които не се подкрепят от убедителни доказателства по
делото.
Предвид
изложеното съдът оправда подсъдимите Д. и Ш. в тази част от обвинението за
продължавано престъпление кражба по чл. 195 ал. 1 т . 3 и 5 във вр. чл. 194 ал.
1 от НК за Ш. и по чл. 196 ал. 1 т .2
във вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 , чл. 194 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 буква а от НК за Д. и във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК за двамата подсъдими Д. и Ш..
С
оглед възприетата по-горе от съда фактическа обстановка не се установи по
категоричен начин и обстоятелството, че подс. Л.Г. ***, с цел да набави за себе
си имотна облага е укрил чужди движими вещи – 8 броя гълъби от породата
„Бухарт” за които е знаел , че били придобити от подс. Ф.Д. чрез кражба. За
това съдът оправда подс. Г. по така повдигнатото му обвинение по чл. 215 ал. 1
от НК.
Свидетелят
Димитър Славилов от с. Жълти бряг, обл. Хасково отглеждал в дома си гълъби от
породите „Мария Стюарт” и Бели фенерлии”.
На
25.01.2008 г подс Д. и Ш. *** и потърсили по телефона свидетеля Атанас Янев,
като поискали да се срещнат със същия. Когато се срещнали Д. обяснил на Янев, че бил взел телефонния му
номер от някакъв гълъбар от гр. Пазарджик и че поводът да го потърсят били
общите им интереси към отглеждането на гълъби. Подсъдимите поискали Янев да ги
заведе някъде да ги черпи. По време на вечерята подсъдимите казали на Янев , че
били чули, че в с. Жълти бряг някакъв възрастен човек отглеждал гълъби.
Подсъдимите поискали Янев да ги заведе до селото и да им покаже къде живее този
човек. Понеже било късно вечерта, Янев се поколебал , но в впоследствие завел
двамата подсъдими в с. Жълти бряг, където спрели в близост до стопанския двор
на селото. Янев им обяснил че къщата се намира някъде на близо. Подсъдимите
казали че сами ще отидат да проверят къде е къщата.
Д.
и Ш. намерили дома на свидетеля Славинов, изкъртили входната дворна врата и
отнели 7 гълъба от порадата „Бели Фенери” и 9 от породата „Мария Стюарт”.
След около
половин час двамата подсъдими се върнали при свидетеля Янев, като носели два
чувала. Когато се качили в колата и отворили чувалите, Янев видял че в чувалите
имало гълъби. Подсъдимите закарали Янев до Кърджали, от където се отправили за
гр. Пазарджик.
Около
05.00 ч на 26.01. л.а. „Фиат Пунто” с рег. № РА 05 28 АХ, с който пътували
двамата подсъдими бил спрян за проверка на входа на гр. Пазарджик от свидетеля
Стефан И. ***. При извършената проверка свидетелят Стефанов установил че в
колата имало два кашона в които имало общо 16 гълъба бели на цвят. В автомобила
имало и найлонова чантичка съдържаща набор от инструменти – пластини, изпилени
по формата на различни видове зъбци от секретни ключове, набор от секретни
кключове с изпилени зъбци, голяма отверка, клещи и други.
Гълъбите
и другите вещи били доброволно предадени от подсъдимите с протокол.
Всичките
16 броя гълъби били оставени на отговорнопазене в дома на Илия Кузев в с.
Величково, обл. Пазрджик.
На
15.02.2008 г. свидетялят Славилов бил заведен от полицейски служители на
мястото където се съхранявали гълъбите. След огледа на същите Славилов Ги
разпознал, като казал, че това са откраднатите от него гълъби.
От
заключението на вещото лице се установи, че стойността на гълъбите била 730
лева.
От
фактическата обстановка по този пункт от обвинението съдът възприе въз основа
показанията на свидетелите Атанас Янев, Димътър Славилов, Фензи Ахмед, Ненко
Годжевърков, Николай Динков и Стефан И. и писмените доказателства.
В
показанията си свидетелят Атанас Янев подробно описва срещата си с двамата
подсъдими, това как те поискали да ги заведе в с. Жълти бряг и , след като
отишли до дома на пострадалия свидетел, се върнали с два чувала в които имало
гълъби.
В показанията
си свидетелите Годжевърков, Динков и И.,*** установяват че същите извършвали
наблюдение на подсъдимите, както и проследяване на същите по клетките на
мобилния оператор, в района на които се намирали мобилните телефони на двавама
подсъдими, поради което успели да ги задържат при влизането им вгр. Пазарджик
още в нощта на извършване на кражбата.
С
действията си подсъдимите Д. и Ш. са осъществиви състава на престъпление
съответно: по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр.
чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 , чл. 194 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 буква а от НК – за
подсъдимя Д. и по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК , като
на 25/26.01.2008г. при условията на опасен рецидив за подс. Д., след
предварителен зговор помежду си чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща стойност 730 лева от
владението на Димитър Велчев Сладунов от с. Жълти бряг без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят.
Подсъдимите
са имали представи за всички обективни елементи на престъпния състав,
включително квалифициращите, и са искали настъпването на обществено опасните
последици на деянието си – действали са с пряк умисъл.
Относно
обвиненията против подсъдимия Л.Г. за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.
На
13.02.2008 г. в дома на посд. Л.Г.,***„Н. Петрини” № 13 било извършено
претърсване за времето от 07.30 до 08.50 часа.
При
това в дома на подсъдимия били открити двуцевна ловна пушка „MERKEL” 12 калибър с
номер 727322 и 24 броя патрони калибър 19х18 мм., 14 броя патрони калибър 9х19
мм.
При
претърсването присъствала съпругата на подс. Г. Лиана И. Габерска, която
заявила, че намерените вещи били собственост на съпруга и, който можел да даде
информация за тях.
От
заключението на балестичната експертиза се установи, че, иззетата от дома на
подс. Г. пушка MERKEL” е технически изправна и годна да
произведе изстрел с ловни патрони 12 калибър. Всички иззети боеприпаси са годни
за употреба по предназначение.
На
подс. Л.Г. никога не е издавано разрешение да притежава ловно оръжие.
Г.
представил в съдебно заседание разрешение с рег. № 174 валидно до 11.05.2003
година за носене на пистолет.
Фактическата
обстановка по този пункт съдът възприе частично от обясненията на подс. Г., како
и въз основа на показанията на свидетелите Петър Г., Иван Д., и Методи Пенчев.
Твърденията
на подс. Г., че не знаел, че зад вратата в спалнята му има ловна пушка, освен
че са житейски изключително неправдоподобни, се опровергават по категоричен
начин от останалите гласни и писмени доказателства.
Свидетелят
Иван Д., полицай установавя, че още преди да започне претърсване в дома на Г.,
последният на Д., че в спалнята , зад вратата държал ловна пушка. При проведата
очна ставка на подсъдимия и свидетеля, Д. категорично подддържа твърденията си.
За да даде вяра на Д. а не на подсъдимия съдът взе предвид и обстоятелството,
че още преди претърсването Д. споделил с колегата си Методи Пенчев за казаното
от Г., че в спалнята му има ловна пушка.
Фактът,
че пушката е държана от Г. се установява категорично и от това, че в протокола
за претърсване и изземване е отразено изявлението на неговата съпруга, че
намерените вещи /пушка и боеприпаси/ били на съпруга й.
Обясненията
на Г., че известно време преди претърсването в дома му бил идвал негов вуйчо ,
който оставил голям калъф, за който Г. не знаел какво съдържа и държал зад
вратата в спалнята си, освен че противоречат на горните обстоятелства, не се подкрепят
от никкакви други доказателства. Показанията на свидеталя Стоичко Йотов , че на
10.02.2008 г. срещнал вуйчото на Г. да излиза от дома на последния, не променят
фактическите изводи на съда в посочения по-горе смисъл и по никакъв начин не
установавят верността на горните твърдения на подсъдимия Г..
Свидетелят
Петър Г., баща на подс. Л.Г., твърди, че 3-4 години преди претърсването бил
намерил боеприпасите в своя дом и, за да не ги намерили децата, ги занесъл в
дома на своя син в гр. Пазарджик и ги оставил в детската стая. Очевидно това
твърдение е крайно нелогично и житейски неправдоподобно. Освен това свидетелят
Петър Г. е изключително заинтерисован да депозира показанията в защита на своя
син. Това мотивира съда да не даде вяра на тези показания на св. Петър Г..
От
заключението на графологическата експертиза, че надписът „Л.Г.”, намиращ се
върху картонена кутия, съдържаща патрони, която е иззета от дома на Г., се
установи , че този надпис не е писан от подсъдимя Г., нито от неговия баща
Петър Г..
При
така установетата фактически обстановка по атози пункт подс. Л.Г. е осъществил
състава на престъплението по чл. 339 ал. 1от НК като на 134.02.2008 г., в гр.
Пазарджик, на ул. „НV Петрина” № 13 е държал огнестрелно оръжие – двуцевна
ловна пушка „MERKEL” 12 калибър с номер 727322 и боеприпаси - 24 броя
патрони калибър 19х18 мм., 14 броя патрони калибър 9х19 мм., без да има за това
надлежно разрешително.
Подсъдимият
Г. е имал представи за всички обективни елементи на престъпния състав и е искал
настъпването на обществено опасните последици на деянието си – действал е с
пряк умисъл.
Относно
обвиненията против подсъдимия К.Ш. за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.
На
13.02.2008 г. в дома на подсъдимя К.Ш. ***„Ст. Караджа” № 13 вх. Б, ет. 1 ап.
25 било извършено претърсване. При това били намерени и иззети 10 броя къси
патрони с калибър 5,56 мм.
Извършеното
процесуално следствено действие е одобрено от съда.
От
заключението на балестичната експертиза, което съдът възприе изцяло, като
обективно и компетентно се установи, че намерените в дома на Ш. патрони са за
малокалибрено оръжие и са годни да служат по предназначението си.
Обясненията
на подс. Ш., че не знаел нищо за тези патрони са нелогични и са израз на негова
необоснована защитна позиция. Единствено Ш. е този който обитава жилището,
поради което твърдението че не знае че там има боеприпаси, съдът възприе за
недостоверно.
При
тези данни подс. К.Ш. е осъществил състава на престъплението по чл. 339 ал. 1
от НК, като на 13.02.2008 г., в гр. Пазарджик, е държал боеприпаси – 10 броя
къси патрони, калибър 5,56
мм, без да има за това надлежно разрешение.
Подсъдимият
Ш. е имал представи за всички обективни елементи на престъпния състав и е искал
настъпването на обществено опасните последици на деянието си – действал е с
пряк умисъл.
При
определяне на вида и размера на наказанието които следва да се наложат на всеки
от подсъдимите съдът взе предвид следното:
Преценявайки
обществената опасност на личността на всеки от подсъдимите, съдът взе предвид
следните обстоятелства:
Подс. Ф.Х.Д. е
личност с повишена степен на обществена опасност. Същият е осъждан общо 9 пъти
до настоящия момент. За времето от 1979 до 1995 година същият е осъждан 8 пъти
за кражби и противозаконно отнемане на МПС, а с присъда по НОХД 675/04 г.,
влязла в сила на 21.09.2005 г. е осъден за престъпление по чл. 244 ал. 1
изречение първо във вр. чл. 243 ал. 1 от НК на една година лишаване от свобода
при строг режим.
Видно
от писмената характеристика на Д., същият не е трудово ангажиран и никога не е
бил на постоянна работа. Води се на
списъчен отчет в картотеката на РПУ на МВР гр Септември като извършител на множество кражби, дружи само с лица от криминалния
контингент, същият има трайно изградени престъпни навици и ниска
самокритичност. Ползва се с изключително лошо име по местоживеене.
Подс.
К.Ш. е осъждан 6 пъти за времето от 1975 до 1996 г. за кражби като
последната присъда по НОХД 175/96 г. на Окръжен съд Варна, влязла в сила на
27.11.96 г., е за престъпление за чл. 143 от НК за това, че на 31.07. срещу
01.08.1993 година, в съучастие като съизвършител с шест неустановени лица,
упражнил въоръжено насилие спрямо лицето Атанас Атанасов, за да го принуди,
противно на волята си, да изостави управлявания от него лек автомобил Мерцедес,
както и е осъден за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, за това че държал без
разрешение огнестрелно оръжие – едноцевна ловна пушка и боеприпаси.
Видно
от писмената характеристика подс. Ш., същият не се ползва с добро име в
квартала в който живее, поради множеството си противообществени прояви.
Подс.
Л.Г. не е осъждан. Има частен бизнес. Видно от писмената му характеристика,
същият проявява склонност към самоуправно и незаконосъобразно разрешаване на
проблеми в бизнес делата си.
Обществената
опасност на кражбата на гълъби на стойност 730 лв. от владението на Димитър
Славилов от с.Жълти Бряг е сравнително ниска с оглед относително невисоката
стойност на предмет на престъпление. Подбудите на подсъдимите Ш. и Д. за
извършване на кражбата се коренят в желанието им за неправомерно облагодетелстване
и трайната им престъпна нагласа.
Съдът
прецени стойността на предмета на престъпление като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, поради което предвидените в закона минимуми
съответно от три години за подс. Д. и една година за подс.Ш., са несъразмерно
високи. За това и на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК , съдът осъди подс. Д. на две години лишаване от свобода а
подс. Ш. на десет месеца лишаване от
свобода.
Обществената
опасност на престъплението сводничество при опасен рецидив извършено от подс. Ф.Д.
по отношение на свидетелките С.И., Ирина Дишкова /непълнолетна/ и Антония
Здравкова, съдът прецени като завишена с оглед възрастта на пострадалите и
обстоятелството, че същите са страдали от зависимост към наркотични вещества,
от което се е възползвал подс. Д. , за да извлича имотна облага чрез
сводничество. Като смекчаващи обстоятелство съдът прецени сравнително краткия
период, през който Д. е осъществявал това престъпление. Отегчаващи
обстоятелства – предишните осъждания /по-голямата част от които са значително
отдалечени във времето/ и негативните характеристични данни на подс. Д.. Като
прие че е налице значителния превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи наказание от четири години лишаване от свобода и
глоба от 10 000 /десет хиляди/ лева в полза на държавата.
Съдът
прецени като завишена обществената опасност и на престъплението системно
предоставяне на помещение за полови сношения и блудствени действия по отношение
на повече от две лица при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 155
ал. 5 т. 3,5 и 2 / за свидетелката Дишкова/ във връзка с ал. 2 и ал. 1 и чл. 29
ал. 1 буква А от НК. Като взе предвид посочените в предишния абзац смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства, и като прие че е налице значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс. Д. наказание от три години
лишаване от свобода и глоба от 5 000 /пет хиляди/ лева в полза на държавата.
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи на подс. Ф.Д. едно общо наказание
от четири години лишаване от свобода.
С
оглед проявената престъпна упоритост и на основание чл. 24 от НК , съдът
увеличи така определеното общо наказание с една година, при което подс. Д. ще
следва да изтърпи общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода.
На
основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание
лишаване от свобода на подс. Д. времето на предварителното задържане, считано
от 13.02.2008 г. до 23.06.2009 г. в размер на една година , четири месеца и
единадесет дни.
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи и общ размер на наказанието глоба,
наложено на подс. Д. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева в полза на
държавата.
На
основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съдът постанови подс. Ф.Д. да изтърпи
наказанието лишаване от свобода в затвор при строг първоначален режим.
Съдът
прецени като сравнителна ниска степента на обществена опасност на деянието на
подс. Ш. по чл. 339 ал. 1 от НК – държане на 10 броя малокалибрени боеприпаси
без разрешение. Подбудите за извършване на това престъпление е очевидното
нежелание на подс. Ш. да съобрази поведението си с правната уредба на обществените
отношения, свързани с държанието на оръжие и боеприпаси.
При
определянето на наказанието на подс. Ш. за това престъпление, съдът прецени
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство незначителното
количество на държаните боеприпаси. Поради това съдът прие, че наказанието лишаване
от свобода в случая се явява неоправдано тежко, поради което и на основание чл.
55 ал. 1 т 2 буква Б от НК замени същото с пробация при пробационни мерки по
чл. 42 а, ал. 2 т. 1 и 2 – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи на подс. К.Ш. едно общо наказание
от десет месеца лишаване от свобода за престъпленията по чл. 339 ал.1 и по чл. 195, ал.1, т.3 и т.5 във
връзка с чл.194, ал.1 от НК.
На
основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода на подс. Ш. за изпитателен срок от три години,
доколкото прецени, че за поправяне на подс. Ш. не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода предвид сравнителната
отдалеченост във времето на последното осъждане на подс. Ш..
Обществената
опасност на извършеното от подс. Л.Г. престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК,
незаконно притежаване на ловна пушка и боеприпаси съдът прецени като типичната
за масово разпространение в случай на този вид деяние.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало на
подс. Г., а като отегчаващо негативните му характеристични данни. При тези
данни и като даде значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода.
С
оглед липсата на предишни осъждания, съдът прецени, че за поправяне на подс. Г.
не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради
което и на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода на подс. Г. за изпитателен срок от три години.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :