№ 2889
гр. Варна, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:И.ка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501201 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 262381/21.05.2024г., подадена от
Н. Г. П., ЕГН **********, срещу решение № 260023/29.04.2024г., постановено
по гр.д. № 16472/2020г. по описа на РС-Варна, 35 състав, в частите му, с
които:
-са разпределени на основание чл.353 от ГПК дяловете от допуснатия
до делба недвижим имот между съделителите, както следва: поставен е в дял и
изключителна собственост на Н. Г. П., ЕГН ********** самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ************* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище – апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с площ от 90 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район
Приморски, ************, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор №
************.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
************, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: ************.1.1, над обекта: няма, ведно с прилежащите 145,21
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № ************ по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ ************.485, ************.850,
************.1953, ************.73, с пазарна стойност на имота: 156845,83
лева, а общ дял на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, при
квоти 4/24 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и 3/24 ид.ч. за
С. С. П., ЕГН ********** е поставен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ************.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
1
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с
площ от 31 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ул.
*************, онагледен на схема-проект от 27.06.2023г. от инвестиционния
проект, одобрен от Главния архитект на Община Варна на 14.12.2023г.,
приложена на л.332 от делото, находящ се на етаж -1 в сграда с идентификатор
№ ************.1, с предназначение на сградата: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
************, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: ************.1.1, ведно с прилежащите 59,79
кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № ************ по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392
кв.м., при граници имоти с ид. №№ ************.485, ************.850,
************.1953, ************.73, с пазарна стойност на имота: 36054,17
лева;
- е осъден Н. Г. П., ЕГН ********** да заплати на С. С. П., ЕГН
********** и П. П. П., ЕГН ********** за уравнение на дяловете сумата в
размер на 20208,33 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
влизане в сила на решението, на основание чл.69, ал.2, пр.II от ЗН;
- е отхвърлен иска на Н. Г. П., ЕГН ********** срещу С. С. П., ЕГН
********** и П. П. П., ЕГН ********** с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
за разликата над присъдения размер от 3180 лева до пълния предявен размер
от 7100 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения
бедвижим имот, представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с
адрес: гр. Варна, ул. „Роза“ № 16, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото
избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. идеални части
от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо идентификатор
№ ************ по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392 кв.м., при
граници имоти с ид. №№ ************.485, ************.850,
************.1953, ************.73, за периода от 27.10.2020г. до
04.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 05.07.2022г.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като необосновано, постановено при нарушение на
материалния закони съдопроизводствените правила. Въззивникът не споделя
извода на първоинстанционния съд, че съществува възможност всеки
съделител да получи дял в натура. Счита, че съдът неправилно е приел, че
представеният инвестиционен проект за разделяне на допуснатия до делба
имот е в съответствие с чл.203, ал.1, изр.второ от ЗУТ. Излага, че съобразно
заключението на вещото лице в избените помещения единствено възможно е
да се обособи самостоятелен обект „кабинет“, а инвестиционният проект е за
„склад“; за да се обособи ракъв обект е необходимо да се промени
предназначението му от жилищен в нежилищен, което представлява
значително преустройство; за да се допусна промяна в предназначението се
изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост;
предпоставките на чл.38, ал.5 от ЗУТ не са приложими, защото се отнасят към
съществуващ самостоятелен обект; приложената схема на разпределение на
маста за паркиране в поземления имот не отговаря на изискванията на Наредба
2
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортната система на урбанизираните територии; според вещите лица за
обособяването на самостоятелен обект са необходими редица строително-
монтажни работи, а в инвестиционния обект не са предвидени такива;
неприложима е разпоредбата на чл.147а от ЗУТ; липсват част
„Водоснабдяване“ и част „Електрическа“ към инвестиционния проект.
Въззивникът счита още, че съдът необосновано приема, че необходимите
преустройства са в рамките на допустимите 10-15 %, както и че неправилно е
приложена съпоставката между стойността на допуснатия до делба недвижим
имот като пазарна оценка на апартамента и новоoбособения имот и
стойността на идеалните части от поземления имот спрямо стойността на
необходимите преустройства. Въззивникът намира решението за
необосновано и по отношение на присъдения му размер на обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот като кредитира заключението на
вещото лице Ангелова без да отчита, че същото е за среден пазарен наем на
жилище с използваема площ от 64 кв.м., а не за целия имот – жилище от 90
кв.м. и избени помещения от 31 кв.м. Моли решението в обжалваните части
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което
делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, да бъде уважен изцяло
предявеният иск по чл.31, ал.2 от ЗС, както и да му бъдат присъдени
направените разноски по иска по сметки, както и тези във въззивното
производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН
**********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите
сочат, че след като самостоятелният обект „склад“ има идентификатор
различен от самостоятелния обект „жилище“ и главният архитект е одобрил
инвестиционния проект, последният отговаря на всички изисквания на ЗУТ.
Относно вида на самостоятелния обект считат, че зависи от желанието на
инвеститора. Считат още, че при промяна на предназначението от маза в склад
няма никакви преустройства, доколкото и двата обекта са нежилищни.
Споделят изводите на съда по иска по чл.31, ал.2 от ЗС. Излагат, че в
експертизата на вещото лице Цветана Ангелова е допусната очевидна
фактическа грешка като имотът е записан с площ от 64 кв.м. вместо
действителните 90 кв.м. Молят решението да бъде потвърдено, както и да им
бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба въззивна жалба вх.№
262381/21.05.2024г., подадена от Н. Г. П., ЕГН **********, срещу решение №
260023/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 16472/2020г. по описа на РС-
3
Варна, 35 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2024г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4