№ 397
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300602347 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 178 от 29.09.2025г. по НОХД № 4952/2025г. по описа на
Районен съд Пловдив – 24н. с., Съдът е признал подсъдимия М. Н. П. с ЕГН
********** за виновен в това, че за периода от месец юни 2023г. до м.юни
2025г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с Решение
№1906/28.10.2021г. на Районен съд гр.Пловдив по гр.дело
№20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив,в сила от
28.10.2021г. да издържа свой низходящ – малолетния си син О.М.П. с ЕГН-
**********, чрез заплащането на месечна издръжка в размер на 200лв.
месечно, чрез неговата майка и законна представителка Е.А.П. с ЕГН-
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски за издръжка на сина си, а именно - 25 месечни вноски по
200лв. всяка от тях, всичко на обща стойност 5000лв. - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Поради това и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл.
58А, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА при следните пробационни мерки:- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от
НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” -
********** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 42б ал. 1 от
НК да се изпълнява ДВА ПЪТИ седмично,-по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК
1
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
адвокат Р. Н. като защитник на подсъдимия М. Н. П. с искане за изменение на
постановения съдебен акт с намаляване размера на наложеното наказание.
Въззивната жалба и стореното в нея искане за изменение на обжалваната
присъда, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от
адв. Н. и подс. П.. Акцентира се върху това, че размерът на наложеното
наказание е несъразмерно с извършеното престъпление.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив изразява становище
за правилност на постановения съдебен акт и прави искане за
потвърждаването му.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и
служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –
петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – защитник на подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. Н. П. е роден на ********г. в гр. П., адрес: **********,
б., български гражданин, средно образование, неработещ, разведен,
неосъждан, ЕГН: **********.
С решение №1906/28.10.21г. по гр.дело №20215330112276/21г. по описа
на Районен съд-Пловдив, 4-ти брачен състав,влязло в сила на 28.10.21г. бил
прекратен гражданския брак,сключен на 02.11.2014г. между свидетелката
Е.А.П. и подс. М. Н. П.. По време съпружеските им отношения се е родило
детето О.М.П. с ЕГН-**********. С посоченото решение на съда
родителските права върху детето са били предоставени на майката- св. Е.А.П.,
като бил определен режим на лични отношения на бащата М. П. с детето. Със
същото решение на ПРС подс. М. Н. П. бил осъден да заплаща на малолетното
2
си дете О.М.П. месечна издръжка в размер на 200лв.,чрез неговата майка и
законен представител Е.А.П.. След прекратяване на граждански брак между
Е.П. и М. П., детето О.П. останало да живее с майката св.Е.П.,като живеели и
живеят на адрес- **********. За периода от месец юни 2023г. до м.юни 2025г.
включително, подс. М. П. не е заплащал дължимата месечна издръжка за
малолетното си дете О.П. в размер на 200лв.месечно. Подс. П. не е заплатил
общо 25 месечни вноски по 200лв., като общата стойност на дължимата сума
за издръжка за този период е 5000лв.
От приложената справка от ТД на НОИ-Пловдив се установява,че П. е
получил обезщетение за безработица за периода м.юни 2023г.- м.септември
2023г. в общ размер на 1278лв. От приложената справка от Агенция по
заетостта се установява, че П. е бил регистриран като безработен през периода
18.05.2023г. до 18.09.2023г. След тази дата няма данни да е бил регистриран
като безработен. От приложената справка от сектор „ПП” при ОДМВР-
Пловдив се установява, че подс. П. притежава л.а.”Субару форестър” с
ДК№******. От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното
производство районният съд установил, че подсъдимият е знаел, че следва да
заплаща издръжка за сина си, знаел е за постановения съдебен акт, но не
заплащал издръжката. Посочено е, че подсъдимият не отрича, а признава
описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа
обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото
доказателства.
Така изложената фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, а
именно от обясненията на подс. П., дадени в досъдебното производство и от
показанията на свидетелката Е.П., както и от писмените доказателства по
делото-решение №1906/28.10.21г. по гр.дело №20215330112276/21г. по описа
на Районен съд-Пловдив, справка за съдимост, разписки, платежни
документи, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства.
Въз основа на така събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че по делото са налице
безспорни доказателства относно извършено от страна на подс. П.
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като същият за периода от месец юни
3
2023г. до м.юни 2025г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с
Решение №1906/28.10.2021г. на Районен съд гр.Пловдив по гр.дело
№20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив,в сила от
28.10.2021г. да издържа свой низходящ – малолетния си син О.М.П. с ЕГН-
**********, чрез заплащането на месечна издръжка в размер на 200лв.
месечно, чрез неговата майка и законна представителка Е.А.П. с ЕГН-
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски за издръжка на сина си, а именно - 25 месечни вноски по
200лв. всяка от тях, всичко на обща стойност 5000лв..
Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по
отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
районният съд е стигнал до правния извод, че следва да се даде вяра частично
на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на свидетелката П.а,
доколкото логично и непротиворечиво изясняват всички факти и
обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване
в настоящото производство – инкриминирания период, фактът че в него подс.
П.. Въз основа на това съдът е направил извод за доказаност по несъмнен и
категоричен начин на обвинението по чл.183, ал.1 от НК спрямо подс. П.,
който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив,
въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно
установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за
доказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на
процесното деяние от страна на подсъдимото лице М. Н. П. – за правилна и
законосъобразна.
Делото е висящо пред въззивния съд по жалба от адв. Н., с която се
атакува правилността и обосноваността на присъдата с твърдение, че
наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното престъпление.
Аргументите в жалбата, застъпени и в съдебното заседание, според
въззивният съд са неоснователни.
Следва да се подчертае детайлността и задълбочеността, които в
мотивите към присъдата си е сторил районния съд при извършения
4
доказателствен анализ на всички приобщени гласни и писмени доказателства,
както и доказателствени средства. Въз основа на тях е направен напълно
обоснованият извод, че в хода на досъдебното и съдебното производство са
събрани достатъчно и категорични доказателства, обосноваващи схващането,
че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия П.. В съответствие с
правната теория и съдебна практика е прието, че от обективна страна
подсъдимият е реализирал състава на горепосоченото деяние.
От обективна страна, с Решение №1906/28.10.2021г. на Районен съд гр.
Пловдив по гр.дело №20215330112276/21г. по описа на Районен съд-Пловдив,
влязло в законна сила на 28.10.2021г. да издържа свой низходящ –малолетния
си син О.М.П. с ЕГН-**********, подсъдимият е бил осъден да издържа свои
низходящи – детето си.
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се
цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се
доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно
бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на
две или повече месечни вноски.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично продължено, трайно
престъпление, осъществявано чрез непрекъснато продължаващо бездействие,
докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване. Изпълнителното
деяние на това престъпление може да бъде осъществено само чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на издръжка.
Съгласно Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на родителя
за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
5
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското алиментно задължение.
Ненамирането на работа и нереализирането на доходи, не е деквалифициращо
престъплението обстоятелство, доколкото подсъдимата се установи, че е
здрава, работоспособна и на практика сама се е поставила в това положение на
нереализиране на доходи и настъпването на процесните вредоносни
последици за собственото й непълнолетно дете. Съдебното решение
представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява
действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват
поведението си с него. Същото задължава страните по него да възприемат
занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материално-
правно положение. Съществуването на затруднено материално положение
може да има за последица изменение или прекратяване на присъдената
издръжка. Последното обаче не освобождава дееца от задължението да дава
издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен
акт е осъден да стори това.
В тази връзка от данните по делото се установява, че подсъдимият е в
работоспособна възраст, като въпреки това същият не е положил грижа да
изпълнява задълженията си по заплащане на присъдената издръжка за един
продължителен период от време. Съдът счита, че подсъдимият би могъл, след
като очевидно успешно издържа себе си, да отделя средства за детето си.
На следващо място подсъдимият е наказателноотговорно лице
навършило 14 (четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и
значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което
следва да бъде определен като годен субект на престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
6
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждала сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. Съдържанието на умисъла съдът
извлича и от действията на самия подсъдим. От изричното признание на
подсъдимия и обяснение, че съзнателно не е заплащал издръжката.
Подсъдимият с поведението си е съзнавал, че е осъден да заплаща издръжка,
предвиждал е, че незаплащането й ще се отрази негативно върху
емоционалното и финансово израстване на децата му, а и върху обикновените
за израстването им нужди. Подсъдимият е искал и целял незаплащането на
издръжката, тъй като в противен случай, се би трудова ангажирал и по този
начин би осигурил издръжка за детето си, дори в минимален или намален
размер.
При цялостната извършена служебна проверка на атакувана присъда
въззивният съд не установи игнориране на доказателства от значение за
установяване на обективната истина по делото, нито установи превратно
възприемане на доказателства. Видно е от самите мотивите на атакуваната
присъда, че първоинстанционният съд е анализирал в дълбочина всички тях и
ги е съпоставил, както едни спрямо други, така и спрямо останалия
доказателствен материал, внимателно и детайлно е обсъдил доказателствата –
гласни и писмени, спорните моменти в тях, акцентите на страните върху тях и
основателността на всеки един от доводите им и съотнасянето им към
доказателствената съвкупност за всеки от тях. При правилно и обстойно
изяснена фактическа обстановка, при задълбочено и аналитично обсъждане на
доказателствата по делото и при проявена активност за вземане на мерки за
разкриване на обективната истина Районен съд Пловдив е достигнал до
правилен и обоснован извод за доказаност на обвинението спрямо подсъдимия
М. Н. П. по несъмнен и категоричен начин, който правен извод е обективиран
чрез изготвянето на осъдителната присъда спрямо подсъдимото лице. В хода
на въззивното производство не се ангажираха от страните по делото
доказателства, които да налагат обсъждането и съпоставянето им с останалите
такива.
Относно основното възражение в депозираната въззивна жалба и
7
наведеното в съдебно заседание пред настоящия съд, съставът е на становище,
че е не е налице несъразмерност на наложеното наказание с извършеното
престъпление.
В този смисъл изцяло се споделят мотивите на първата инстанция, че за
извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.
В санкцията на нормата се предвижда възможността да бъде наложено едно
измежду две или повече наказания, при условията на алтернативност на
основание чл.57 ал.1 НК. Наказанието следва да съответства на конкретните
особености на извършеното престъпно посегателство и неговият извършител,
така че генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на
наказанието в чл.36 от НК да бъдат постигнати в максимална степен.
Извършеното от подсъдимия П. престъпление е с ниска степен на обществена
опасност на деянието и на дееца. При индивидуализацията на наказанието
съдът правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства
инцидентния характер на извършеното и оказаното съдействие на органите на
реда за разкриване на обективната истина, трудовата му ангажираност. Като
отегчаващи вината обстоятелства обаче действително следва да се изтъкнат
големия размер на дължимата издръжка и продължителния период на
незаплащането й. Последното е лишило в значителен времеви отрязък
малолетното дете на подсъдимия от възможността да получава парични
средства, с които да покрива ежедневните си нужди. При така очертания
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му,
първоинстанционният съдът правилно е намерил, че за да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, най- подходящо
адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и съответно на
престъплението наказание, определено по реда на чл.54 ал.1 НК е „пробация”
за срок от 10 (десет) месеца, при следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2
т.1- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с
периодичност два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2- задължителни срещи с
пробационен служител за срок от десет месеца. Настоящата инстанция изцяло
8
споделя станвоището, че този размер на наказанието в максимална степен
кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
отговаря на основното изискване за пропорционалност между използваната
държавна принуда и преследваните цели. При индивидуализиране на
наказанието съдът напълно е съобразил вида и характера на засегнатите
обществени отношения, а именно тези свързани с подрастването на
непълнолетните, които се отличават не само с особена обществена значимост,
но и с потенциал за значително увреждане на сериозни лични и обществени
интереси при отклонение от предвидените нормативи.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда, нито да са налични основания,
налагащи нейното изменение.
С оглед на гореизложеното настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
По горните съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 178 от 29.09.2025г. по НОХД №
4952/2025г. по описа на Районен съд Пловдив – 24н. с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9