Р Е Ш Е Н И Е № 1131
23.10.2019 година град
Сливен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав на
двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията Нина Коритарова гражданско
дело № 3929 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ЛЕО –БЕТОНОВИ ИЗДЕЛИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, Северна Промишлена Зона чрез адв. А.Й. ***, с която са предявени при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр.чл. 318 ТЗ и чл.294 ТЗ против „ВИДЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Сливен, ул. „Рилски манастир” № 4, ап. 1.
Ищецът твърди,
че с ответното дружество имали устен договор, по силата на които ищцовото
дружество доставяло бетонови изделия собствено производство на обща стойност
7527,36 лв. с ДДС на ответното дружество по негово възлагане за периода от
14.04.2015 г. до 23.05.2018 г. В тази
цена освен стойността на изделията била включена и стойността на транспорта на
стоката до посочения от ответника обект. Били издадени за претендираната обща
сума 5 бр. фактури, като от тях единствено първата фактура била заплатена в
пълен размер от 4543,20 лв. останалите 4 фактури останали изцяло неплатени-
фактура № *********/04.05.2018 г. за сума в размер на 1211,52 лв. с ДДС;
фактура № *********/10.05.2018 г. за сума в размер на 942,96 лв. с ДДС; фактура
№ *********/11.05.2018 г. за сума в размер на 829,68 лв. с ДДС и фактура №
*********/23.05.2018 г. в размер на 54 лв. с ДДС. От дружеството ищец към
дружеството ответник били издадени 7 кредитни известия за върнати от ответника
40 бр. транспортни палети на обща стойност 384 лв. с ДДС и с оглед на издадените
кредитни известия за върнатите от ответника
транспортни палети и намалявайки дължимото по първата издадена фактура №
*********/04.05.2018 г. със сумата от
384 лв. неплатеният остатък по нея се бил равнявал на 827,52 лв. с ДДС. Общият
незаплатен остатък на задълженията за главниците по четирите фактури се бил
равнявал на 2654,16 лв. с ДДС-фактура № *********/04.05.2018 г. за сума в
размер на 827,52 лв. с ДДС; фактура № *********/10.05.2018 г. за сума в размер
на 942,96 лв. с ДДС; фактура № *********/11.05.2018 г. за сума в размер на
829,68 лв. с ДДС и фактура № *********/23.05.2018 г. в размер на 54 лв. с ДДС.
За извършените доставки били издадени стокови разписки, подписани от
представителите на ответника, които били подписали и издадените товарителници
от транспортните фирми, които били превозвали стоките. Доставката по първата
фактура била извършена с нает от ищеца транспорт, за която транспортна услуга
била издадена фактура № 4794/10.05.2018 г. от „КРИСИ
Моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати общо сумата от 2956,44 лв., съставляваща главница по неизплатени от ответното дружество четири броя фактури-фактура № *********/04.05.2018 г. за сума в размер на 827,52 лв. с ДДС; фактура № *********/10.05.2018 г. за сума в размер на 942,96 лв. с ДДС; фактура № *********/11.05.2018 г. за сума в размер на 829,68 лв. с ДДС и фактура № *********/23.05.2018 г. в размер на 54 лв. с ДДС и лихва в размер на 302,28 лв. за периода от 02.06.2018 г. до 16.07.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли да му бъдат присъдени разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор не е депозиран от ответното дружество.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от процесуален представител на ищеца, който заявява, че не поддържа
иска за главница, тъй като в хода на делото от страна на ответника е извършено
плащане и се представят писмени доказателства за извършеното от страна на
ответника плащане. Продължава да поддържа иска за заплащане на лихва за забава,
както и искането за присъждане на разноски в пълен размер.
Чрез упълномощен представител ответника заявява, че признава фактите, на които
се основава главния иск за присъждане на главницата, както и че същата главница
е била платена от него след завеждане на исковата молба на 03.09.2019 г. и моли
съдът да отхвърли предявения акцесорен иск за заплащане на мораторната лихва,
както и разноските да останат в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, съобразявайки доводите и
процесуалните действия на страните и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени следните фактури- 5 бр.
фактури, като от тях единствено първата фактура била заплатена в пълен размер
от 4543,20 лв. останалите 4 фактури останали изцяло неплатени- фактура №
*********/04.05.2018 г. за сума в размер на 1211,52 лв. с ДДС; фактура № *********/10.05.2018
г. за сума в размер на 942,96 лв. с ДДС; фактура № *********/11.05.2018 г. за
сума в размер на 829,68 лв. с ДДС и фактура № *********/23.05.2018 г. в размер
на 54 лв. с ДДС. Всяка една от представените фактури е била двустранно подписана и
неоспорена от ответната страна, в която е посочено наименованието на стоките и
услугите предоставени от ищцовото дружество. Общият незаплатен
остатък на задълженията за главниците по четирите фактури се бил равнявал на
2654,16 лв. с ДДС-фактура № *********/04.05.2018 г. за сума в размер на 827,52
лв. с ДДС; фактура № *********/10.05.2018 г. за сума в размер на 942,96 лв. с
ДДС; фактура № *********/11.05.2018 г. за сума в размер на 829,68 лв. с ДДС и
фактура № *********/23.05.2018 г. в размер на 54 лв. с ДДС. За извършените
доставки били издадени стокови разписки, подписани от представителите на
ответника, които били подписали и издадените товарителници от транспортните
фирми, които били превозвали стоките. Доставката по първата фактура била
извършена с нает от ищеца транспорт, за която транспортна услуга била издадена
фактура № 4794/10.05.2018 г. от „КРИСИ
Чрез
процесуалния си представител ответника е заявил, че признава фактите по
предявения главен иск и заявява, че е извършил плащане на главницата в хода на
настоящото производство след предявяване на исковата молба и преди първото
насрочено по делото съдебно заседание.
Предвид
извършеното плащане ищецът е заявил, че не поддържа иска за главница, но
настоява за присъждане на мораторната лихва и на сторените в настоящия процес разноски.
Въз основа на горното, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 318 и сл. от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 294,ал.1 ТЗ, вр. 86 от ЗЗД.
Видно от представените писмени доказателства,
включително от направеното в с.з. признание на обстоятелства от страна на
ответника и извършеното от него плащане в хода на процеса, е че страните са
били обвързани от валидно търговско правоотношение, произтичащо от неформален
договор за покупко – продажба, по силата на които ищцовото дружество
доставяло бетонови изделия собствено производство на обща стойност 7527,36 лв.
с ДДС на ответното дружество по негово възлагане за периода от 14.04.2015 г. до
23.05.2018 г. В тази цена освен стойността
на изделията била включена и стойността на транспорта на стоката до посочения
от ответника обект. Безспорно е още, че след
получаване на препис от исковата молба
ответника е заплатил /на 03.09.2019 год./ претендираната като главница
сума в размер на 2654,16 лв. С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата
на чл. 235,ал.3 от ГПК, тъй като наличието на извършено плащане след
предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен
за спорното право, съдът намира, че така предявеният главен иск следва да бъде
отхвърлен. Не следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата дължима
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, тъй като
ищецът се е отказал от тази своя претенция в хода на устните състезания, тъй
като законната лихва следвало да бъде присъдена за много кратък период.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.84,
ал.1 ЗЗД/. Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ, в момента на предаването на стоката по
фактурата, за ответното дружество е възникнало задължението за заплащане
на нейната цена. В случая във фактурата е вписана дата на падеж. Представени
са и стокови разписки, които доказват предаването на стоката от страна на
ищцовото дружество и приемането на стоката от страна на ответното дружество на
посочените във фактурите дати. Представени са пътни листи, от които е видно, че
транспортът на стоката е бил осъществяван от ищцовото дружество или за негова
сметка. Предвид изложеното, иска за заплащане на мораторна лихва следва да бъде
уважен в предявения от ищеца размер, който не е оспорен от ответника по
отношение на неговия размер, а по отношение на неговото основание. Съгласно чл.
294 ТЗ лихва между търговци, каквито са страните по настоящия спор се дължи
освен ако не е уговорено друго. Не се представиха доказателства от страните, че
е било уговорено друго.
По разноските:
Следващият спорен между страните момент по
настоящото дело е присъждането на разноски в полза на ищцовото дружество,
предвид извършеното признание на обстоятелства включени във фактическия състав
на главния иск и заплащане на главницата
в хода на съдебното производство.
В настоящия случай , предвид извършеното в
хода на процеса плащане и то само на главницата, по аргумент от противното на
чл. 78, ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото, счита, че последния следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца разноски за настоящата инстанция, които съобразно
представения списък са в размер на 440 лв.,
съставляващи адвокатски хонорар и 156,17 лв., съставляваща платена държавна
такса. Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител
на ответното дружество за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая минималния размер
на адвокатското възнаграждение е 436,95 лв.
В подкрепа на горното е и практиката на ВКС
на РБ , обективирана в - Определение № 688 ОТ 02.10.2014 Г. ПО Ч. Т. Д. №
2337/2014 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС /извършеното
плащане след получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от
задължението за разноски/ и Определение № 674
от 23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597 от 2011 г. /. В случая не е
налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК изискваща кумулативното наличие на две
предпоставки за своето приложение – ответникът да не е дал с поведението си
повод за завеждане на делото и да признае иска. Едва тогава разноските се
възлагат изцяло върху ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на главния
иск е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си
преди процеса, когато е настъпил падежа на задължението за плащане по см. на чл. 327, ал. 1 ТЗ, а
именно при предаването на стоката по фактурата .
Мотивиран от горното, Сливенският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЛЕО –БЕТОНОВИ ИЗДЕЛИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, Северна
Промишлена Зона иск
с правно основание чл. 318 ТЗ да бъде „ВИДЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в
гр.Сливен, ул. „Рилски манастир” № 4, ап. 1 да
заплати на ищеца сумата от 2654,16 лв., съставляваща
главница по неизплатени от ответното дружество четири броя фактури-фактура №
*********/04.05.2018 г. за сума в размер на 827,52 лв. с ДДС; фактура №
*********/10.05.2018 г. за сума в размер на 942,96 лв. с ДДС; фактура №
*********/11.05.2018 г. за сума в размер на 829,68 лв. с ДДС и фактура №
*********/23.05.2018 г. в размер на 54 лв. с ДДС., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на главницата като ПОГАСЕН поради
извършено в хода на делото ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 294 ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД „ВИДЕКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в
гр.Сливен, ул. „Рилски манастир” № 4, ап. 1 да
заплати на „ЛЕО –БЕТОНОВИ ИЗДЕЛИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, Северна Промишлена Зона сумата
от 302,28 лв. – представляваща лихва за забава
върху горепосочената главница за периода 02.06.2018 год –
16.07.2019 год..
ОСЪЖДА ВИДЕКС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Сливен, ул. „Рилски манастир” № 4, ап. 1 да заплати на „ЛЕО –БЕТОНОВИ ИЗДЕЛИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, Северна
Промишлена Зона сумата
от 596,17 лв. –разноски за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от датата на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: