Решение по дело №5076/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260734
Дата: 9 март 2021 г.
Съдия: Александър Венков Точевски
Дело: 20205330105076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260734                              09.03.2021 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5076 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Ищецът Община Марица, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, бул. „Марица“ 57а, представлявана от к. Д. И., е предявила против „Викингите” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Белчин, община Самоков, област София, ул. „Христо Ботев”, представлявано от у. В. Ц. С., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 875, 20 лева, представляваща цена на развалени договори за доставка на професионални съдомиялни машини „Електролукс“ по фактури 12/ 12.04.2019 г. и 16/ 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 15.05.2020 г. до окончателното плащане.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че за нуждите на детските заведения на територията на Община Марица възложили на ответника да извърши доставка на четири броя съдомиялни машини. С фактура 12/ 12.04.2019 г. ответникът фактурирал на ищеца 2 броя професионални съдомиялни „Електролукс“ с дренажна помпа, ведно с два броя каса за 18 чинии, два броя каса за 12 купи/ чинии и два броя каса за 16 контейнера за прибори, на обща стойност от 9 916, 80 лева. Цената била преведена през м. април 2019 г., но била доставена само една от двете закупени машини. С фактура 16/ 08.08.2019 г. ответникът фактурирал на ищеца 2 броя професионални съдомиялни „Електролукс“ с дренажна помпа, ведно с принадлежностите й, на обща стойност също от 9 916, 80 лева. Цената била преведена през м. август 2019 г., но до момента нямало доставка на стоките по фактурата. С писмо от 11.02.2020 г. ответникът бил поканен да достави платените три броя машини, като му бил отправен и срок за доброволно изпълнение от седем дни, а наред с това било указано, че при неизпълнение договорите ще се считат за развалени. Писмото било изпратено на адреса по седалище, но не върнало с отметка „недостатъчен адрес“, като това бил адресът на дружеството, обявен в търговския регистър. Изпълнение в дадения срок нямало, поради което договорът за доставка следвало да се счита за развален. така ответникът дължал връщане на продажната цена на трите недоставени машини, възлизаща на обща стойност от 14 875, 20 лева. Моли се за осъждането му да заплати сумата, получена на отпаднало основание, като претендира и разноските по делото.

В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от фактурите, акт за приемане на дълготрайни материални активи и изпратено писмо до ответника.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника при условията на чл. 50 ал. 4, вр. ал. 2 от ГПК, доколкото съдебните книжа са връчени чрез залепване на уведомление на адреса на управление на дружеството, обявен в търговския регистър. Ответникът е бил редовно призован по същия начин и за първото по делото заседание, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 595, 01 лева (лист 5 от делото) и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева (л. 15 и л. 46).

 

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „Викингите” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Белчин, община Самоков, област София, ул. „Христо Ботев”, представлявано от у. В. Ц. С., да заплати на Община Марица, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, бул. „Марица“ 57а, представлявана от к. Д. И., сумата от 14 875, 20 (четиринадесет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет стотинки) лева, представляваща цена на развалени договори за доставка на професионални съдомиялни машини „Електролукс“ по фактури 12/ 12.04.2019 г. и 16/ 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 15.05.2020 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото- държавна такса в размер на 595, 01 (петстотин деветдесет и пет лева и една стотинка) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала!ВГ