Определение по ЧАД №2197/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.88, ал.3, вр. ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба от Медицинската комисия при ТП на НОИ Варна представлявана от председателя д-р Д. М. М. – П., срещу Акт за прекратяване на административното производство № І-9186/17.07.2025г. на НЕЛК - Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила. Основното възражение се свежда до неправилност на извода на НЕЛК, че жалбата срещу ЕР е просрочена. Твърди се, че срокът за оспорване на последното тече не от самото му съобщаване по електронен път, а от получаване и на медицинското експертно досие /МЕД/ на съответното лице. Страната се позовава на нормата на чл.98 ал.5 от КСО, съгласно която решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане след разглеждане на медицинската документация, като в ал.6 е регламентирано, че ако медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Сочи се, че административния орган не е взел предвид обстоятелството, че за да изпълни задължението си по чл.98 ал.5 от КСО и да упражни контрол за законосъобразност по реда на ал.6 спрямо експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, Медицинската комисията следва да разполага с медицинските документи, въз основа на които са издадени тези актове. Излага се, че съобщаването на административен акт е процесуално действие, чиято основна цел е да обвърже страните с издадения акт и неговите правни последици.

Твърди се, че ТЕЛК има задължение да изпрати ЕР на РКМЕ, а за да започне да тече 14- дневният срок за обжалване от страна НОИ, ЕР трябва да е постъпило по нормативно установения ред, т. е. чрез РКМЕ, като в процесния случай, този срок е спазен и жалбата следва да се разгледа по същество.

За пълнота и в подкрепа на горното се позовава и на Указание M3 изх. № 16-00- 13/16.07.2024 г. на министъра на здравеопазването и изх. № 1052-40-73/18.07.2024 г. на подуправителя на НОИ, според което във всички случаи ТП на НОИ трябва да получат ЕР, ведно с МЕД, с приемо - предавателен протокол и едва след това за медицинските комисии започва да тече 14-дневния срок за обжалване.

Счита, че твърдението за просрочие на жалбата се основава единствено на отразена в информационната система - ИСКМЕ дата, но тя не може да се приема за дата на получаване на ЕР на ТЕЛК в ТП - Варна на НОИ, тъй като връчването на електронни документи, се извършва при спазване на изискванията, предвидени в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, което в процесния случай не е сторено. Датата на връчване, вписана в ИСКМЕ не е достоверна и не може да бъде противопоставена на датата в приемо- предавателния протокол, доколкото, видно и от неговото наименование, със същия на ТП - Варна на НОИ се предоставят медицинските експертни досиета, ведно с експертните решения. На изложените основания се претендира отмяна на оспорения акт и връщането на преписката на НЕЛК за произнасянето по същество с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса.

Ответната страна с изпращане на административната преписка изразява становище за допустимост на жалбата и нейната неоснователност. Позовава се на разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето и извлечение от информацията в Информационна система за контрол на медицинската експертиза /ИСКМЕ/.

Счита, че жалбата е подадена след изтичането на 14-дневния законов срок за обжалване, който е преклузивен, и същата се явява недопустима, поради което Акт за прекратяване на адм. производство №І-9186/17.07.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при НЕЛК е законосъобразен и съобразен с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано пред НЕЛК, на основание чл.112 ал.1 т.3 от Закона за здравето. В НЕЛК постъпила жалба с вх. № 037514 / 22.01.2025г. от д-р Д. М.-П., председател на МК по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ- Варна, срещу ЕР на ТЕЛК 92950/13.12.2024г. към МБАЛ „Свети Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД, издадено на лицето И. К. И. с [ЕГН].

Прието било, че съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗдр./, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят срещу решенията на ТЕЛК в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК.

В случая ЕР на ТЕЛК № 92950/13.12.2024г. към МБАЛ „Свети Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД, било получено от ТП на НОИ - Варна, на 27.12.2024 г., поради което е прието, че срокът, в който е възможно да се оспори решението на ТЕЛК пред НЕЛК, по реда на чл. 112 ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, е изтекъл на 10.01.2025 г.

В контекста на горното било прието, че депозираната жалба с вх. № 037514 / 22.01.2025г. от д-р Д. М.-П., председател на МК, против Експертно решение /ЕР/ № 92950/13.12.2024г. към МБАЛ „Свети Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД, издадено на лицето И. К. И., [ЕГН], се явява недопустима, доколкото е подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен срок.

По изложените съображения Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при НЕЛК, в качеството си на административен орган оставил без разглеждане като подадена след законовия срок жалба с вх. № 037514 / 22.01.2025г., против Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК № 92950/13.12.2024г. към МБАЛ „Свети Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД, и на основание чл. 88, ат. 1, т. 2 от АПК прекратил образуваното административно производство.

Към доказателствата е по делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения акт

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в установения в чл.88, ал.3 от АПК 7-дневен срок. Предвид това, съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният акт е издаден на основание чл. 88, ал.1,т.2 от АПК. Прието е, че ЕР на ТЕЛК е връчено по електронен път на ТП-Варна на НОИ на датата 27.12.2024 год., поради което подадената на 22.01.2025 г. от Медицинската комисия жалба е просрочена, тъй като 14-дневния срок за обжалване по чл.112,ал.1, т.3 от ЗЗ е изтекъл на датата 10.01.2025 год.

Възражението на жалбоподателя за нередовно връчване на ЕР на ТЕЛК на датата 27.12.2024г., съдът намира за основателно.

По делото не е спорно, че решението е връчено на ТП-Варна на НОИ по електронен път чрез използване на информационната система ИБД /Информационна база данни/ с друго наименование ИСКМЕ, като видно от раздел ІІ. „Задължения на ТП на НОИ“ от приложеното в преписката Указание относно организацията за получаване и връщане на медицинските експертни досиета между регионалните картотеки на медицинските експертизи към регионалните здравни инспекции и териториалните поделения на Националния осигурителен институт, ТП на НОИ са се задължили да ползват именно информационната система ИБД. Указанията са подписани от министъра на здравеопазването и подуправителя на НОИ, поради което те са задължителни за ТП на НОИ, а освен това съгласно чл.41, ал.3 от Правилника за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, териториалните поделения на НОИ имат нормативното задължение служебно да извършват проверка относно експертните решения именно в ИБД. По причина на последното, в случая не съществува задължение за връчване на ЕР чрез информационната система на НОИ, както неправилно се твърди в жалбата.

Същевременно, категорично установен от наличните по делото писмени доказателства е факта, че медицинското експертно досие /МЕД/ на И. К. И. е получено заедно с експертното решение в ТП-Варна на НОИ на 16.01.2025 г., за което е бил съставен приемно-предавателен протокол от същата дата. Този факт за получаване от ТП на НОИ на съответното МЕД е релевантен за нормата на чл.98, ал.5 от КСО, според която решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от РКМЕ на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето – съгласно чл.57, ал.2 от цитираният Правилник, въпросната медицинска документация се съдържа именно в МЕД, което в случая на И. не е дигитализирано. Така установените факти сочат на извода, че извършеното връчване на постановеното експертно решение е с дата различна от тази на която МЕД на И. е получено с горепосоченият протокол в ТП-Варна на НОИ, което е в несъответствие с реда по точка А.2 „За МЕД, които не са изцяло дигитализирани“ от горепосочените Указания, според който „Предоставянето на МЕД от РКМЕ на ТП на НОИ задължително става на същата дата, на която експертното решение на ТЕЛК на съответното лице се изпраща от РКМЕ на ТП на НОИ при условията и по реда на Закона за електронното управление“. В случая, в резултат от спазването от страна на РКМЕ на този ред за съвместно изпращане на медицинското експертно досие заедно с решенията на ТЕЛК и НЕЛК, решението на ТЕЛК е получено за втори път в ТП-Варна на НОИ – веднъж както бе посочено при извършеното от ТЕЛК по електронен път чрез ИБД връчване и втори път на 16.01.2025 г., когато същото решение е получено заедно с МЕД след изпращането им от страна на РКМЕ.

Указанията не притежават характера на нормативен акт, респективно нормативната уредба относно връчването на ЕР се съдържа в Правилника за устройство и организацията за работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Съгласно разпоредбата на чл.52 от този Правилник, единствено постановените от НЕЛК експертни решения подлежат на директно връчване на ТП на НОИ, докато съгласно чл.41, ал.1 и ал.1а, експертното решение на ТЕЛК се изпраща на ТП на НОИ от РКМЕ, т.е. самата ТЕЛК не притежава правомощия за връчване на постановените от нея решения – съгласно ал.1, след вземане на решението си ТЕЛК има само задължение да върне в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с експертното решение за досието.

С оглед изложеното, извършеното от ТЕЛК връчване на ТП-Варна на НОИ е законосъобразно извършено от РКМЕ връчване на горепосочената дата 16.01.2025 г., когато заедно с решението на ТЕЛК е получено и МЕД на освидетелстваното лице.

Цитираната в оспореният акт за прекратяване на адм. производство разпоредба на чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ урежда единствено срока за обжалване на ЕР, без да урежда начина на тяхното съобщаване. Що се касае конкретно до правомощията на Медицинската комисия към ТП на НОИ за обжалване на същите ЕР, то подробна нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл.98, ал.5 и ал.6 от КСО, които по отношение на процесния казус се явяват специален закон спрямо ЗЗ. Нормата на чл.98, ал.6 определя, че упражняването на правото на жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза се предхожда от издаване от медицинската комисия на решението по ал.5, като срокът за упражняване на тези две отделни правомощия е един и същ – той е 14-дневен. При така уредената последователност, правно невъзможно е началната дата на срока за обжалване по ал.6 да предхожда началната дата на срока по ал.5 за издаване на решение от медицинската комисия, който според съдържащият се в нормата регламент е обвързан с разглеждане на медицинската документация удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане. Нормата на ал.5 определя, че освен медицинската документация /представляваща по гореизложените съображения МЕД на освидетелстваното лице/, която се предоставя на ТП на НОИ именно от регионалните картотеки на медицинските експертизи, на разглеждане от страна на медицинската комисия подлежат и съответните решения на ТЕЛК и НЕЛК, поради което нейното тълкуване в съответствие с целта на тълкувания акт /КСО/ по смисъла на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, налага извода за нормативна необходимост от съвместно получаване в ТП на НОИ на МЕД и на съответното ЕР, при което 14-дневните срокове по ал.5 и ал.6 на чл.98 от КСО имат една и съща начална дата. В случая това е датата 16.01.2025 г., когато в ТП-Варна на НОИ са получени от РКМЕ постановеното от ТЕЛК решение, ведно с МЕД.

По тези съображения, оспореният акт следва да бъде отменен и преписката върната на НЕЛК за произнасяне по същество на подадената от председателя на Медицинската комисия при ТП-Варна на НОИ жалба срещу процесното ЕР на ТЕЛК.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъде възстановена от ответника сумата в размер на 50 /петдесет/ лева за държавна такса. Съдът приема, че не се дължат претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото няма данни за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на административното производство № І-9186/17.07.2025г. на НЕЛК - Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ и

ВРЪЩА преписката на същият състав на НЕЛК за произнасяне по същество по жалбата на Медицинската комисия при ТП-Варна на НОИ, подадена чрез председателя д-р Д. М. М. – П., срещу Експертно решение /ЕР/ № 92950/13.12.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД, издадено на И. К. И., [ЕГН].

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на ТП Варна на НОИ, сумата в размер на 50 /петдесет/ лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.