Решение по дело №13156/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1172
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110213156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110213156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. Н. З. от
гр.............................., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление
№ РД - 05 - 0096/13.07. 2021г. издадено от Директор на Столична РЗИ, с
което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба 300 лева за
административно нарушение по Т.1 т.7 от Заповед № РД - 01 - 51/
26.01.2021г. на министъра на здравеопазването.
В жалбата до съда наказаното лице не оспорва фактическата
обстановка, отразена в наказателното постановление, но акцентира на
неговата материално правнва законосъобразност, тъй като случаят бил
маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят П.З., редовно призован, се явява
лично. Същият поддържа жалбата си и моли тя да бъде уважена, ведно с
произточащите законови последици.
Административно – наказващият орган: Директор на Столичната РЗИ,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено
1
становище развива подробни съображения в насока на отхвърляне на
жалбата.
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 23.02.2021г. жалбоподателят П.З. се намирал в гр.София, в
търговски обект ресторант ,,Старата госпожа", с адрес улица ,,Оборище" №
18, район Оборище. Лицето работело като барман и се намирало вътре в
заведението на бара. При посещение в обекта от страна на служители при
Столична РЗИ инспектор К.В., Д. М. и М.Д. било констатирано, че лицето не
било поставило правилно защитната маска на лицето си - същата не
покривала носа му. Въз основа на констатираното на следващия ден на З. бил
съставен АУАН, който му бил връчмен лично и който отказал да подпише.
Свидетел на отказа била М.Д.. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което
и съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на
съдебното производство и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
Видно от фактическите параметри на обжалваното наказателно
постановление е, че жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не бил
поставил правилно носената от него защитна маска на лице, т.е. че същата не
покривала носа му. Вменената му като нарушена разпоредба на Т.1 т.7 от
2
Заповед № РД - 01 - 51/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването
препраща към Приложение № 3 към т.7 и т.8. Нито в съставения АУАН, нито
в обжалваното наказателно постановление е било отразено коя от
алтернативните хипотези на въпросното приложение е била нарушена от
страна на жалбоподателя. Преценявайки обстоятелствата по повдигнатото
административно обвинение, съдът приема че в конкретния случай следва да
се приеме за нарушена т.1, указваща инструкция за правилното носене на
защитна маска за лице. Според нея защитната маска трябва да покрива изцяло
носа и устата - от основата на носа до брадичката. Видно от съдържанието на
акта и наказателното постановление е, че жалбоподателят е бил изпълнил
частично въпросното предписание, като защитната маска не е покривала
единствено носа му. Следователно не може да се говори за неизпълнение на
издадената заповед в нейната пълнота, което да обуслови санкционирането на
въпросното лице. В самото наказателно постановление е били изрично
посочено, че изискването за поставяне на защитна маска на лице, е да покрива
носа и устата. Въведеното изискване е в условията на кумулативност и не
може да бъде тълкувано разширително. Издадената министерска заповед не
санкционира неправилното поставяне на маска на лицето. Изискването на
инструкцията в министерския акт е за цялостно покриване на носа и устата.
Всяко действие, извън упоменатото, не може да бъде тълкувано като
нарушение.
Поради тази причина и не следва да бъде прието, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му противоправно деяние от обективна страна.
Доколкото наказателното постановление подлежи на отмяна поради
несъставомерност на изпълнителното деяние, не следва да бъде обсъждан
въпроса за неговата маловажност. Това е така, тъй като в случая следва да
бъде преценено наличие на противоправно деяние, извършено както от
обективна, така и от субективна страна и едва след това подлежи на правен
анализ неговата обществена опасност в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания санкциониращ акт не бяха констатирани съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание.
3
Ето защо предвид гореизложените съображения обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № РД - 05 - 0096/13.07. 2021г.
издадено от Директор на Столична РЗИ, с което на П. Н. З. от .........................,
с ЕГН: **********, е било наложено наказание глоба от 300 лева за
извършено административно нарушение по Т.1 т.7 от Заповед № РД - 01 -
51/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. Н. З. от гр.......................,
с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № РД - 05 - 0096/
13.07. 2021г. издадено от Директор на Столична РЗИ, с което на
жалбоподателя е било наложено наказание глоба 300 лева за
административно нарушение по Т.1 т.7 от Заповед № РД - 01 - 51/26.01.2021г.
на министъра на здравеопазването.
В жалбата до съда наказаното лице не оспорва фактическата
обстановка, отразена в наказателното постановление, но акцентира на
неговата материално правнва законосъобразност, тъй като случаят бил
маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят П.З., редовно призован, се явява
лично. Същият поддържа жалбата си и моли тя да бъде уважена, ведно с
произточащите законови последици.
Административно – наказващият орган: Директор на Столичната РЗИ,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено
становище развива подробни съображения в насока на отхвърляне на
жалбата.
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 23.02.2021г. жалбоподателят П.З. се намирал в гр.София, в
търговски обект ресторант ,,Старата госпожа", с адрес улица ,,Оборище" №
18, район Оборище. Лицето работело като барман и се намирало вътре в
заведението на бара. При посещение в обекта от страна на служители при
Столична РЗИ инспектор К.В., Д. М. и М.Д. било констатирано, че лицето не
било поставило правилно защитната маска на лицето си - същата не
покривала носа му. Въз основа на констатираното на следващия ден на З. бил
съставен АУАН, който му бил връчен лично и който отказал да подпише.
Свидетел на отказа била М.Д.. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което
и съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на
съдебното производство и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
1
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
Видно от фактическите параметри на обжалваното наказателно
постановление е, че жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не бил
поставил правилно носената от него защитна маска на лице, т.е. че същата не
покривала носа му. Вменената му като нарушена разпоредба на Т.1 т.7 от
Заповед № РД - 01 - 51/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването
препраща към Приложение № 3 към т.7 и т.8. Нито в съставения АУАН, нито
в обжалваното наказателно постановление е било отразено коя от
алтернативните хипотези на въпросното приложение е била нарушена от
страна на жалбоподателя. Преценявайки обстоятелствата по повдигнатото
административно обвинение, съдът приема че в конкретния случай следва да
се приеме за нарушена т.1, указваща инструкция за правилното носене на
защитна маска за лице. Според нея защитната маска трябва да покрива изцяло
носа и устата - от основата на носа до брадичката. Видно от съдържанието на
акта и наказателното постановление е, че жалбоподателят е бил изпълнил
частично въпросното предписание, като защитната маска не е покривала
единствено носа му. Следователно не може да се говори за неизпълнение на
издадената заповед в нейната пълнота, което да обуслови санкционирането на
въпросното лице. В самото наказателно постановление е били изрично
посочено, че изискването за поставяне на защитна маска на лице, е да покрива
носа и устата. Въведеното изискване е в условията на кумулативност и не
може да бъде тълкувано разширително. Издадената министерска заповед не
санкционира неправилното поставяне на маска на лицето. Изискването на
инструкцията в министерския акт е за цялостно покриване на носа и устата.
Всяко действие, извън упоменатото, не може да бъде тълкувано като
нарушение.
Поради тази причина и не следва да бъде прието, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му противоправно деяние от обективна страна.
Доколкото наказателното постановление подлежи на отмяна поради
несъставомерност на изпълнителното деяние, не следва да бъде обсъждан
въпроса за неговата маловажност. Това е така, тъй като в случая следва да
бъде преценено наличие на противоправно деяние, извършено както от
обективна, така и от субективна страна и едва след това подлежи на правен
анализ неговата обществена опасност в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания санкциониращ акт не бяха констатирани съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание.
2
Ето защо предвид гореизложените съображения обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
3