№ 18648
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110158209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от Й. С. А. с ЕГН **********, чрез адв. Д.
М., против "***" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от изпълнителния директор, с искане за прогласяване на нищожността на
клаузата на чл.29 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
776739/07.01.2022г., сключен с ответника, като нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се предявява
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД като частичен за сумата от 50 лв.
от общия размер от 54 лв., която сума ищецът твърди, че е заплатил на ответника на
основание клаузата на чл.29 от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.01.2022г., сключила с ответника договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 776739 за сума в размер на 200 лева, със срок на
погасяване 30 дни, при ГЛП – 36,00% и ГПР – 42,58%. Поддържа, че на основание чл. 29 от
същия, се предвиждало, че при неизпълнение на задължението по чл.19 от процесния
договор за кредит, същият да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното
в негова полза обезпечение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената сума на ден, като му била начислена за плащане сумата от 54 лв.
Ищецът счита, че сключения договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е
недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е
условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка
дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На
следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в
договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно
какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена
дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при
формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в
тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за обезпечение, не била включена в ГПР
и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на неустойка при непредставяне на
1
обезпечение, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели
единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение
на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.
Поддържа, че клаузата на чл.29 от договора за кредит, по силата на които е уговорено
заплащането на неустойка, в случай на непредставяне на обезпечение, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като се
достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се
начислявала като неустойка е в размер на почти половината от сумата на отпуснатия кредит.
На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Ищецът твърди, че е заплатил на ответника начислената му сума в размер на 54 лв.,
неустойка, която сума ответникът получил без правно основание.
Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "***" АД, чрез адв. Н., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не
оспорва, че между него и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит от
07.01.2022г., с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва, че договорът за кредит
нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал
изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на обезпечение е било
задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредставяне на гаранция /поръчителство/ обезпечение по
кредита е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са
формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което
процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли
съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени
като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 07.01.2022г., между Й. С. А. и "***" АД е бил
сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 776739, със
съдържанието посочено в исковата молба.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за
потребителски кредит.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника сумата от 54 лв., а
ответникът следва да установи наличието на валидно правно основание за получаването й.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
2
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с
въпросите посочени в исковата молба следва да бъде уважено.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца с правно основание чл.190,
ал.1 ГПК.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2025г.
от 10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 07.01.2022г., между Й. С. А.
и "***" АД е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
776739, със съдържанието посочено в исковата молба.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба и отговора на исковата молба, документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза, с въпросите
посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от уведомяването си следва да
внесе депозит за вещо лице в размер на 400 лв., по сметка на СРС и в същия срок да
представи доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл.190, ал.1
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3